Според зам.-министър на правосъдието
КЗЛД да каже коя информация може да се обявява в публичните регистри на Агенцията по вписванията
Омбудсманът Мая Манолова беше домакин на среща между адвокати и представители на правосъдното министерство и АВ по повод дейността на длъжностните лица по регистрацията
Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) ще трябва да каже коя информация, представляваща лични данни, може да се публикува в четирите публични регистри на Агенцията по вписванията (АВ) – Търговския и Имотния регистър, както и тези на имуществените отношения на съпрузи и БУЛСТАТ. Това стана ясно от думите на заместник-министъра на правосъдието Десислава Ахладова.
Тя и директорът на АВ Габриела Козарева присъстваха на среща с адвокати от Фейсбук общността на българските адвокати (ФОБА), домакин на която беше омбудсманът Мая Манолова.
Тема на разговора бяха методическите указания, приложими в дейността на длъжностните лица по регистрация (ДЛР) в процеса по разглеждане и произнасяне по заявления, искания, актове на съда, на държавни органи за вписване и заличаване на обстоятелства и обявяване на актове в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, както и други проблеми, които адвокатите срещат.
Всичко започна през май, когато над 60 членове на ФОБА излязоха с отворено писмо до омбудсмана Мая Манолова, в което изразиха подозренията си, че длъжностните лица по регистрацията злоупотребяват с правата си като масово постановяват откази, за да събират повече такси, от което на свой ред зависят бонусите им.
Тогава се проведе среща при министъра на правосъдието Данаил Кирилов и от Агенцията по вписванията обещаха да излязат с методически указания за работата на длъжностните лица по регистрацията.
В средата на юни АВ публикува указанията и те започнаха да се прилагат в дейността на ДЛР при разглеждане и произнасяне по заявления, искания и актове за вписване и заличаване на обстоятелства в Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Методическите указания са разработени на принципа въпрос-отговор и засягат приложението на конкретни текстове в различни нормативни актове като по този начин беше създадена възможност за установяване на единни правила и критерии при разглеждането и произнасянето на длъжностните лица по идентични казуси.
Въпреки това, адвокатите продължават да срещат проблеми. На днешната среща при омбудсмана те посочиха, че няма срокове за произнасяне по годишните финансови отчети (ГФО), появила се е нова практика за получаване на откази на подадените заявления за регистрация – този път ДЛР казват, че трябва да бъде посочен личен номер на адвоката в пълномощното. „Не е решен огромният проблем – получаване на указания в указанията. Получаваме указания, изпълняваме ги в срок, после друго длъжностно лице по регистрацията намира друг проблем и или дава ново указания, или следва направо отказ“, обясни адвокат Искра Кишкова.
Нейни колеги поискаха да се внесе яснота по отношение на личните данни на заявителите и противоречия на действията на ДЛР с изисквания на Комисията за защита на личните данни. Не беше посочено какво точно имат предвид, зададоха само въпрос – защо е необходимо заявителят да посочва номер на лична карта и кога е издадена, и това не следва ли да не се обявява в публичния регистър.
Освен това, от ФОБА поискаха да се налагат глоби на ДЛР, когато не спазват указанията, има недоглеждане или некомпетентност при обработка на заявленията.
Заместник-правосъдният министър Десислава Ахладова прикани адвокатите да се включат в Консултативния съвет към АВ, където могат да поставят проблеми и да дават идеи, които да бъдат обсъдени и приети. Тя напомни, че методическите указания не са окончателни, а подлежат на промяна и допълване. Призова и за малко повече търпение, защото те са нови и се прилагат сравнително отскоро.
Същевременно Ахладова обяви, че ще бъде поискано становище от КЗЛД за информацията, представляваща лични данни, която се публикува в четирите публични регистри към Агенцията по вписванията. Тя припомни, че в момента всеки, който предостави информация в някой от тях, дава съгласие дали тя да бъде публикувана. След като има такова, данните се обявяват, каза Ахладова.
Шефката на АВ Габриела Козарева на свой ред посочи, че Законът за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел дава възможност за търсене на отговорност от ДЛР, но само за бездействие. „Това е мъртъв текст, няма как да има пълно бездействие„, заяви Козарева. Тя добави, че Агенцията по вписванията няма механизъм, по който да регулира и гарантира еднаквост или бързина в резултата от работата на длъжностните лица по регистрация. За да се търси отговорност от ДЛР, са необходими промени в закона, стана ясно на дискусията.
Козарева посочи, че към момента има 74 000 необработени годишни финансови отчети от 2016 година. През следващите две години те са още повече, а само за 2019 г. са 519 000. За последните четири години необработените ГФО са над 1.3 млн.
„При почти пълен капацитет от ДЛР – от 120 места, реално са заети 110, те всекидневно обработват по около 1000 заявления. Няма как изведнъж забавянето да бъде наваксано“, каза още Козарева. И в тази връзка са обсъждани законодателни промени.
Заместник-правосъдният министър уточни, че се работи и за свързването на Агенцията по вписванията с европейските регистри като така част от процедурите ще се облекчат. Например, може да не се иска вече апостил за актуално състояние на дружества в чужбина.
8
Коментирайте
Проблемът в АВ е в човешкия ресурс
Положението с тези юристи е плачевно. Държавата задължава да внасяме ГДО, задължава да платим такса, а после юристът Х с уникалните си юридически знания се изказва неподготвен.
Крайно време беше. Не е нормално в ГДО-то да ми се вижда ЕГН-то и адресът на сайта на ТР.
Глобите на ДЛР са много добра идея. Така ще се избегне забавянето на резултатите от обработката на данни.
Длъжностните лица по регистрация явно отново не спазват указанията.
Резултатите от ГФО се бавят много. Разбирам, че са натоварени, но на мен последните два отчета си стоят със статус „обработва се“.
Ако искаш да ги „обработят“ веднага, пусни някаква дребна промяна, по адрес, капитал, нещо свързано със задължително вписване.
После каквото ти се падне 🙂 Логика не чакай, по скоро отказ 🙂
От колко време е в сила GDPR? Тези неща в нормалните страни се обявяват и разясняват преди, а не след влизането в сила на правилата. Защото от този момент досега АВ е в нарушение и КЗЛД трябва не да ѝ обяснява, а да глобява.