Кандидатът за член на ВСС предлага да отпаднат конкурсите за повишаване и да се разширят правомощията на НСлС
Да отпаднат конкурсите за повишаване и преместване на магистрати, националното следствие да поеме разследването на престъпленията в чужбина, а следствените отдели – за данъчни и финансови престъпления, кандидатите за председател на Върховния касационен съд да си кажат мнението за мястото на прокуратурата и следствието, а реформата на съдилищата да държи сметка за цената на едно дело.
Това са част от акцентите в концепцията на Стефан Петров във връзка с номинирането му за член на Висшия съдебен съвет от квотата на следователите. Той е единствен кандидат, а изборите ще се проведат на 13 и 20 март. Ако бъде избран, той ще бъде част от съвета година и половина, защото на 3 октомври 2022 г. изтича мандатът на сегашния състав на ВСС.
Концепцията му започва с пространно въведение, посветено на независимостта на съдебната власт, с коментар на Петров за изказани през годините становища за мястото на прокуратурата, в който бивш министър на правосъдието е определен като „скандален“.
Стефан Петров излага аргументи, позовавайки се на Конституцията, решения на КС и закони защо държавното обвинение не трябва да бъде „вадено“ от съдебната власт. „Ако прокуратурата премине към изпълнителната власт, или бъде извадена от съдебната власт под друга форма, това означава тя да се превърне в чисто политически орган, обвързан с политическата партия, която в даден момент управлява, т.е. прокуратурата ще бъде подчинена на титуляри на изпълнителната власт. Това би означавало още и поемането на други функции от страна на прокуратурата, предимно на изпълнително-разпоредителни, каквито са характерни за изпълнителната власт. Следователно, като краен резултат ще имаме положение, при което функцията на обвинението е част от управлението. А управлението, схванато в правно-догматичен смисъл, е политическа функция“, казва Петров. И продължава, че ако това се случи, прокурорите и следователите ще се превърнат в чиновници и длъжностни лица на администрацията, т.е., по думите му, служители на правителството, които ще изпълняват нареждания на кабинета.
„Затова, твърдото ми убеждение е, че мястото на прокуратурата е в системата на съдебната власт. Само така би се запазила нашата крехка демокрация и би продължил нашият път към усъвършенстването на правото и към затвърждаването на основните принципи – принципът за разделението на властите и принципът на правовата държава“, заявява Петров.
В тази връзка отбелязва, че до края на мандата на този ВСС, най-важният избор, който предстои, е този за председател на Върховния касационен съд. „Аз нямам право да участвам в предложенията за кандидати за председател на ВКС (най-малко трима члена от Съдийската колегия), но при гласуването на кандидатурите, освен необходимите професионални и нравствени качества, аз ще държа кандидатите да дадат становището си за мястото на прокуратурата и следствието в съдебната система и за отношенията им към следователската професия“, казва Стефан Петров.
Нататък той споделя, че си задава един въпрос – дали дали не е време да се преосмислят процедурите за повишаване и преместване на магистратите, които много се бавят.
„Аз предлагам в съдебната система да има конкурси само на входа, а именно за младши магистрати и за първоначално назначаване в органите на съдебната власт. Повишаването в длъжност и преместването на магистрат да става по предложение на съответния административен ръководител на органа от съдебната власт до съответната колегия на ВСС. По този начин отговорността за повишаването в длъжност и за преместването на магистрат ще се носи от съответния административен ръководител и от колегията на ВСС. Предложенията на административните ръководители трябва да бъдат на основата на атестациите на магистратите и становищата на общите събрания на по-горните органи, където познават най-добре работата на предложените кандидати. По този начин ще се ускорят процедурите за повишаване и преместване на магистратите и изборът ще бъде основан на качествата и професионалната оценка за работата на магистратите въз основа на обективно познаване на цялостната му дейност“, казва Петров.
Що се отнася до шефовете на съдилища и прокуратури, то по думите му кандидатите трябва да се предлагат от по-горестоящите ръководители. На практика Петров предлага да се върнат стари положения в Закона за съдебната власт.
Кандидатът споделя и други виждания за законодателни промени, които не са от компетентността на членовете на ВСС, за какъвто е номиниран. Става дума за разширяване на правомощията на следователите. Идеята е Националната следствена служба да поеме разследването на престъпленията в чужбина, както и дела, подсъдни на спецсъда, да се възлагат на НСлС. Освен това, продължава Петров, има и предложение следователите от отделите към окръжните прокуратури да работят по данъчни, финансови и икономически престъпления. Петров казва, че идеите се споделят от главния прокурор. В тази връзка пише, че като член на ВСС ще се противопоставя на съкращаването на щат от НСлС и следствените отдели, защото в системата трябва да влизат млади юристи.
Той коментира и реформата на съдебната карта като приветства оптимизацията на районните прокуратури. Кандидатът обаче се спира и реформата на съдилищата, като казва следното: „Не така стои въпросът по отношение на съдилищата и още повече при районните, въпреки, че към съдийската колегия има създадена комисия за това. Не може например през 2010 г. едно дело в РС-Малко Търново да струва на данъкоплатеца 1257 лв., а в РС-Бургас – 104 лв. Вярно е, че трябва да се има предвид и принципът за достъп до правосъдие, но не може да има такова съотношение 1/12 в цената на едно дело в един регион“.
Петров коментира и организацията на работа в следствието. Посочва, че за подготовката и успешното провеждане на процесуално-следствени действия по делата е необходима активната работа и на редица служители по веригата – призовкари, технически помощници, шофьори, системни администратори и др. Затова било наложително завеждащият окръжен следствен отдел да ръководи пряко съдебните служители от отдела. Освен това изтъква, че трябва да се конкретизират правата на директора на НСлС при организиране на обучението на следователите, като целта е да се активизира тяхното участие.
„Накрая бих искал да поставя един кардинален въпрос за реформата на съдебната система. През 1991 г., когато бе приета настоящата Конституция, повечето страни на запад преминаваха от триинстанционно производство в двуинстанционно. Тогава нашите законодатели избраха в Р. България да се въведе триинстанционно производство. В момента съществува парадоксът върховните съдии от ВКС и ВАС да са много по-натоварени от повечето съдии в по-долните съдилища. За това мисля, че ако се прави нова конституция, това трябва да е един от основните въпроси за решаване“, заключава Стефан Петров.
21
Коментирайте
Дознателче, не вкарвай клин между дознанието и следствието! До 2006г / преди вкарването от Ц;Ц на разследването в МВР/ 16 години като следователче съм разследвал данъчни престъпления, а сега като прокурорче имам наблюдения и върху двете системи, позволи ми да виждам много добре кой колко може / да има, некомпетентни следователи и добри разследващи полицаи/, но въпроса не е само в това, а и кой е по- независим и кой кого трябва да разследва. Не трябва да се противопоставяме, а да работим в една посока!
До Анониме123н
Приятел,
не е нужно нещо да е ново, за да е добро и работещо . Ново беше сегашната процедура за конкурсите , но никой не я харесва. Тя не работи , няма смисъл в тази процедура . Пробвахме видяхме че не става и май е по- добре да се върнем както го правят по света/ напр. САЩ , където президента Тръмп лично назначи 3 върховни съдии и 300-400 други съдии , и Елена Поптодорова го каза сутринта / .
Така ще в ясно кой , кого е предложил и ще има лична прговрносъ . отговорност
Браво !!!! Напълно подкрепям ! Много добра концепция и идеи. Личи си че има опит в системата и знае точно къде са проблемите !
Естествено е ДС защитават следовтелите , та нали е вид стената им квота и то професионална !!!!
Най- стене някой да каже истината за безкрайните конкурси и накрая безсмислени !!!!
Това за конкурсите си беше така докъм 2010 г. Нищо ново.
Омръзна ми да слушам за реформата на съдебната карта. До сега трябваше да е приключила.
Всички говорят за независимостта на съдебната власт преди да ги изберат.
Дано да удържи на думите си.
Не одобрявам концепцията му въобще/
И аз. дано да не го изберат.
От квотата на следователите и за това от сега работи за тях.
Всички правят така.
Няма да стане. Разграден двор е всичко и няма как да се стиковат шофьор и останалите длъжности примерно
Успех му желая в избора. Дали ще го изберат него?
Петров коментира и организацията на работа в следствието. Посочва, че за подготовката и успешното провеждане на процесуално-следствени действия по делата е необходима активната работа и на редица служители по веригата – призовкари, технически помощници, шофьори, системни администратори и др. Затова било наложително завеждащият окръжен следствен отдел да ръководи пряко съдебните служители от отдела. Освен това изтъква, че трябва да се конкретизират правата на директора на НСлС при организиране на обучението на следователите, като целта е да се активизира тяхното участие.
Така си е
Добре казано
Година и няколко месеца си е година и няколко месеца. Кой ти ги дава?
Няма да работи дълго. Догодина пак на избори
Има логика ако се замисли човек.
Страшни предложения
Единствен кандидат?
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Следовател да разследва данъчно престъпление, сълза и смях! Те не правят разлика между приспадане и прихващане на ДДС. Еле пък тия в Сл. отдел към Специализираната прокуратура. Добре, че си изместват работата с възлагателни постановленията към разследващите полицаи в Икономическа полиция, иначе едно дело не могат да изкарат тия.