Как да приближим закона до човека
Книгата на проф. Борис Велчев
„По някои въпроси на обстоятелствата, изключващи обществената опасност в НК“ е новата книга на председателя на Конституционния съд и бивш главен прокурор проф. д.ю.н. Борис Велчев. Самият той обяснява, че целта ѝ не е да представи нов модел, по който да бъдат структурирани обстоятелствата, изключващи обществената опасност в Наказателния кодекс, нито да обоснове нови и несъществуващи към този момент основания за изключването ѝ, а само да открои отделни правни проблеми и да предложи възможни решения.
Проф. Велчев обосновава нуждата от промяна на правната уредба на обстоятелствата, изключващи обществената опасност, и изтъква, че повечето от тях са уредени в различна степен неясно и това или позволява различни тълкувания, или поражда проблеми при тяхното прилагане.
„Лекс“ публикува увода на изданието, в който той излага своите размисли за това как законът може да стане по-близък и ясен на обикновения човек.
Заглавието е на редакцията.
На пръв поглед извън темата на това съчинение, ще започна с езика.
„Нашето законодателство, взето в своята цялост, е чуждо на българския народ, на неговите правни схващания, правни чувства и правни разбирания. Даже ония наши закони, които, като гражданският или наказателният, засягат по-отблизо семейните, битови, стопански и етически отношения на народа ни, го оставят апатичен. Той търпи и понася тяхното приложение, защото държавата и властта му ги налагат. Но рядко, може би, даже никога той не прибягва до тях като към нещо свое, изникнало от недрата на неговия материален и духовен живот, свързано с националния и културен негов напредък. Никакво въодушевление, никаква привързаност не го влече към нашите закони, даже когато той прибягва към тях, за да защити свои материални или духовни интереси[1].“
Тези думи на проф. Венелин Ганев, написани преди век, продължават да бъдат актуални.
Трудно може да се направи някакво обобщение какъв трябва да бъде езикът на законите – общодостъпен и простичък или строго професионален. Наистина, като че ли чл. 9, ал. 1 от Закона за нормативните актове ясно урежда този въпрос – „Разпоредбите на нормативните актове се формулират на общоупотребимия български език, кратко, точно и ясно.“ За съжаление, това в чести случаи се оказва само пожелание. А и вероятно няма как да е иначе в нашия сложен свят, в който непрекъснато възникват нови и нови правни явления.
Всъщност, няма нищо по-логично от това правилата да са написани на такъв език, който да е разбираем за техните адресати. Ако хората не разбират предписанията на закона, те просто няма да го спазят.
И без това, старото и мъдро правило, че незнанието на закона не извинява никого, всъщност почива на презумпцията, че гражданите познават закона. А всички знаем, че презумпциите могат да бъдат и оборими.
Идеята, че публикуването на един закон в Държавен вестник бива последвано от масови колективни четения на този закон, за да могат всички да го разберат и спазват, не се нуждае от коментар. Наистина, в наши дни текстът на всички закони е лесно достъпен онлайн, но и обществото е такова, че интересът към скучните четива е минимален, дори когато те предписват правила за поведение, неспазването на които води до тежки санкции.
Скептичен съм, че в наши дни гражданите се интересуват от законите, включително и от наказателния закон. Това ми се струва факт, с който трябва да свикваме. И правосъзнанието и общата култура не са на особена почит. Но в това е само половината зло.
Втората половина на злото настъпва, когато съвестният гражданин все пак се реши да прочете закона с благородната цел да го изучи и спазва и установи, че всъщност не го разбира.
Има закони, насочени към сравнително ограничен кръг адресати, които като правило притежават специфична професионална компетентност. Малко граждани имат интерес да прочетат Кодекса за застраховането, освен ако имат някакъв конкретен застрахователен проблем. Точно обратен е случаят с Наказателния кодекс.
Разбира се, въпросът за езика на НК е много по-широк от темата на това съчинение. И все пак, връзка има.
В последните години правото силно се усложнява. Вероятно за това има множество причини, но аз бих откроил две основни, които имат обективен характер, и една допълнителна – изцяло субективна.
Първата е в това, че животът става по-сложен. Появи се на практика паралелен живот във виртуалната среда, който изисква своята правна уредба. Развитието на индустрията породи нови рискове за околната среда. Появиха се и човешки права от ново поколение, които на свой ред предполагат защита. Възникнаха нови престъпни явления, непознати на нашето наказателно право към 1968 година, когато е приет НК.
Втората основна причина също ми се струва очевидна – необходимостта от постоянното транспониране на норми на европейското право. За съжаление, този процес твърде често се схваща като нескопосан превод на текстове, написани на онзи английски език, който се говори в Брюксел. Така във вътрешното ни законодателство се появяват странни текстове, които едва ли могат да бъдат разтълкувани и от собствените им вносители.
Допълнителната причина има субективен характер. Все по-често сме свидетели на промени в законодателството, които се дължат на конюнктурни политически обстоятелства. Написано набързо, само и само да се удовлетвори някоя временна социална потребност или политически каприз, това законодателство е вътрешно противоречиво, често ненужно и умножава хаоса в правната система.
В резултат от това, правото става все по-трудно за разбиране. То е написано на усложнен език, съдържа твърде много специфични понятия, на които е придадено правно значение, става все по-обемно с увеличаването на броя на отношенията, които биват регулирани. И се пише все по-непрофесионално.
Правото придобива все по-самоцелен характер и като че ли става все по-трудно да бъде спазвано, дори от най-добросъвестните граждани. Този извод е особено валиден за наказателното право. Там той може да бъде проследен особено отчетливо. Впрочем, процесът на отчуждаване на правото от неговите адресати е най-опасен именно в областта на наказателното право.
От друга страна, успоредно върви и един друг процес – като цяло спада интелектуалното ниво на нацията. Изразът „четене с разбиране“, непознат доскоро, е най-добрата илюстрация за подхода, при който българските деца получават образованието си. Някак стана приемливо, макар и нежелателно, четенето без разбиране. Постепенно израстват поколения с коренно различно правосъзнание от своите родители. Училището вече се отказа да възпитава. Друг е въпросът и колко успява да образова.
Бедността и социалната изолация в гетата водят до израстването на младежи без минимална култура и грамотност и на практика отсъстващо правосъзнание. С лекота и все по-често се извършват зверски престъпления. Убеден съм, че ако този процес не бъде спрян, след време ще трябва да преоценим и самото понятие за невменяемост, защото хиляди, иначе психически напълно здрави млади хора просто няма да имат нужния капацитет да разбират значението на постъпките си. Или откровено казано – да отличават добро от зло. Този извод навремето беше направен от доц. Живко Велчев в една негова монография и ми се струва пророчески.
Двата процеса, които се развиват в съвсем противоположни посоки водят до един резултат – правото става все по-недостъпно за гражданите, отдалечава се от своите адресати, превръща се в отчуждена от обществото система от самоцелни норми.
Тълкувателните актове на върховните съдилища показват, че често пъти правото е неясно и за съдиите. Противоречивата съдебна практика налага изясняване на съдържанието на очевидно неясни правни норми – неясни на най-добрите професионалисти в правото – съдиите. В резултат от тълкуването, разпоредбите може би стават ясни за съдиите, но със сигурност това не важи за гражданите. Противоречиво право, което е ясно единствено на органите на съдебната власт и адвокатите, а не и на тези, които трябва да го спазват, престава да бъде право. То се превръща в затворено знание, достъпно за елитен клуб от юристи.
Няма съмнение, че редица от разпоредбите на НК имат за свой адресат държавни органи и предимно съда. Няма как да се обоснове, че разпоредбите относно определянето на наказанието са насочени към обикновените граждани. Съвсем ясно е, че техният адресат е съдът. Други разпоредби са насочени преди всичко към гражданите. Никой не може да ме убеди, че разпоредбата за неизбежната отбрана има за основен адресат някой друг, а не онзи, който първи ще прилага института – обикновеният човек.
НК е измежду онези закони, които трябва да бъдат написани на език, който да е разбираем, ако не за всички, то поне за повечето от гражданите. Този закон трябва да бъде понятен поне за средния българин. Нека посоча един пример.
През годините многократно съм питал студентите от трети курс по право, дали след прочитането на разпоредбата на чл. 12 НК им е ясно как имат право да се защитават, ако бъдат нападнати. Винаги отговорът е бил един и същ – отрицателен. Няма човек, който не познава добре съдебната практика, който може да разбере, какъв е вложеният от законодателя смисъл в израза „характера и опасността на нападението“, просто като го прочете. Какво постигаме, когато напишем в закона нещо, което не е ясно дори на съдилищата, че се налага Върховният съд да го пояснява, а всъщност е насочено към обикновените граждани? Въпросът ми се струва риторичен. Нищо не постигаме.
Елитарността на юридическата професия няма да пострада, ако законите и особено – НК, бъдат написани на понятен език, който е разбираем за обикновените хора. Естествено, нямам предвид те да бъдат крайно опростени. Естеството на правото изключва възможността то да бъде пресъздадено чрез картинки в комикс. И все пак, поне онзи закон, неспазването на който води до най-тежки последици, трябва да може да бъде разбран от първи прочит от средностатистическия гражданин. А когато естеството на правното регулиране позволява това, известна казуистичност в закона ми се струва оправдана. Просто хората по-лесно помнят конкретни хипотези и чрез тях по-добре разбират съдържанието на съответните институти.
От 1968 година насам почти няма разпоредба от НК, по която да не е формирана значима съдебна практика. Бяха издадени от Върховния съд и от Върховния касационен съд редица тълкувателни актове, които добре обясниха смисъла и съдържанието на неясни разпоредби на НК. Ако един ден кодексът бъде пренаписан в светлината на тълкувателната практика, според мен той ще бъде по-ясен и разбираем. Но това е амбициозно пожелание, с малка вероятност да се сбъдне в държава, в която политическата омраза към компетентността постепенно се превръща в правило.
Тези бележки ми се струват обоснована прелюдия към основната тема – интересът ми към обстоятелствата, изключващи обществената опасност.
Този интерес беше естествено продължение на работата ми за обществената опасност, която беше издадена преди няколко години[2]. Реших, че си струва да направя продължение на темата и да предложа своя анализ на обстоятелствата, които я изключват. Такъв пълен анализ засега липсва. Разбира се, забележителните трудове и на проф. Момяна Гунева, и на проф. Антон Гиргинов, и на доц. Живко Велчев в много голяма степен изясняват редица от посочените обстоятелства. Все пак, струва ми се, че периодично е нужно да се прави преглед на изказаните научни становища и на съдебната практика, да се търсят нови идеи, без това по никакъв начин да омаловажава приноса на онези, които са посветили трудовете си на тези теми в миналото.
Не на последно място, през годините съм изследвал отделни аспекти на тази проблематика. Изводите ми са били публикувани в отделни статии, които в различна степен възпроизвеждам и тук, просто защото продължавам да поддържам направените в тях изводи.
Онова, което ще се постарая да докажа в тази книга е, че в правната уредба на повечето, ако не и на всички обстоятелства, изключващи обществената опасност, има нужда от промени. Повечето от тях, дори и класическите институти, са уредени в различна степен неясно и това или позволява различни тълкувания, или поражда проблеми при тяхното прилагане.
Впрочем, искам да подчертая, че въпросните обстоятелства имат изключително важно правно значение. Част от тях позволяват да се изключи наказателна отговорност дори за посегателства върху човешкия живот. Именно това изисква тези институти да бъдат внимателно анализирани и да се предложат начини за тяхното приближаване до адресатите им – в повечето случаи – обикновените граждани, за да бъдат те разбрани и законосъобразно прилагани.
Изобщо – идеята за приближаване на правото към хората е основна задача за науката. В противен случай правото и хората постепенно ще се отдалечават, докато в един момент окончателно загубят връзка.
***
Надявам се млади и амбициозни автори като доц. Живко Велчев, д-р Мирослав Овчаров или д-р Герман Германов да продължат оттук нататък по тази тема, защото от цитираните техни работи съм сигурен, че имат много какво да кажат.
Исках тази работа да бъде прочетена и като израз на огромното ми уважение към научния талант на проф. Момяна Гунева, след която твърде малко може да бъде написано за оправдания стопански риск. Същото важи за проф. Антон Гиргинов, чиито разсъждения по въпросите на неизбежната отбрана и крайната необходимост не спират да ме възхищават.
Надявам се тази работа да припомни и позабравените напоследък колоси на българската наказателноправна наука – проф. Никола Долапчиев и проф. Иван Ненов. Имаме гиганти на чиито рамене да стъпим, без да съм сигурен, че сме успели дори да се доберем до раменете им[3].
[1] Ганев, В. Нашето обичайно право и неговото отбелязване. – В: Юбил. сб., изд. по инициатива на Юрид. фак. при СУ в чест на С. С. Бобчев по случай петдесетгод. му публицист. и обществ дейност. С., Държ. печ., 1921, с. 96–108.
[2] Велчев, Б. Обществената опасност и българското наказателно право. С., Сиела, 2017.
[3] С препратка към думите на Исак Нютон – „Ако съм виждал по-надалеч, то е било, защото съм бил стъпил на раменете на гиганти“
48
Коментирайте
Pi Ar Bratinio Glaven Prokuror
Не го четох като знам,че става и с едно “братиньо”
Хубаво е списано, аз ми е бил изпитващ, ние си имахме лафове за него, но съм с респект.
Не знам, трябва да поработим върху законите, че да придобият смислен вид и общодостъпен.
Какво – ми нищо.
Много ми е интересно какво ще се случи, ако напр. група непълнолетни лица отидат в кооперацията, в която е настоящата регистрация на лицето хаджигенов, той се намира в жилищен имот в нея, тя е със заключена входна врата, непълнолетните взломят тази врата, излязат извън входа на кооперацията, хаджигейов се намира на терасата на жилището, непълнолетните го виждат и от улицата му отправят закана, че след 2 минути ще взломят и входната врата на ЖИЛИЩЕТО му и ще го ликвидират физически, само защото той НЕ Е гербаджия, и действието се развива към 23;00 ч. ааа- защото ЗА АНАЛОГИЧНО фактическо положение става… Покажи целия коментар »
До “Юрист 13 септември 2021 14:18…. Защо не ми отговорите…След Вашето заявление е в смисъл “….За разлика от Вас, аполитичните юристи в този форум четем и се съобразяваме с практиката на ЕСПЧ…“, би следвало да сте запознат/а с “шапката“ на това решение на ЕСПЧ- ако то съществува в правния мир- още повече, след като конкретно на него основавате Вашето твърдение и да го цитирате в рамките на до 2 минути, за да докажете съществуването му в правния мир… Юрист сте толкова, колкото аз съм трамвай… Чист трол сте.
Като прочетох долу как за вас е нормално да се стреля на месо за отправена устна заплаха за влизане в чуждо жилище, то вие сте не само трамвай, но и Наполеон, и председател на всички правни комисии по света, и всичко останало, което си мислите, че сте. Само си пийте редовно хапчетата.
До “…Анонимен 13 септември 2021 15:26 Като прочетох долу как за вас е нормално да се стреля на месо за отправена устна заплаха за влизане в чуждо жилище…“ Никъде не съм писала за “ отправена УСТНА заплаха за влизане в чуждо жилище- писах за това, че при хипотезата на РЕАЛИЗИРАНО влизане с взлом или с насилие в чуждо жилище, има начин един гражданин да се отбранява от нападателя в размките на закона, включително и чрез употреба на законно протежавано огнестрелно оръжие.. Писах също така, че миналото лято група непълнолетни лица, СА ПРЕОДОЛЯЛИ три заключени врати на входовете на жилишни кооперации,… Покажи целия коментар »
До “До “Юрист 13 септември 2021 14:18….“ ЧАКАМ да публикувате сигнатурата на това решение на ЕСПЧ, което премахва наказателната отговорност, нейното търсене и нейното изтърпяване от лицата, които незаконосъобразно са реализирали политическите си права и са извършили престъпление в хода на незаконното реализиране на политическите си права.ДАЙТЕ ДА ГО ВИДИМ,ЗА ДА СЕ ПРИКЛЮЧИ ВЕДНЪЖ ЗАВИНАГИ С ТАЗИ ТЕМА И С ЛЪЖИТЕ НА ПОЛИТИЦИТЕ. Аз твърдя, че такова решение НЕ съществува, а Вие твърдите, че то е юридически факт- нека видим кой пише истината и кой- лъжата…
До “Юрист 13 септември 2021 14:18….За разлика от Вас, аполитичните юристи в този форум четем и се съобразяваме с практиката на ЕСПЧ….“ Моля, посочете онова решение на ЕСПЧ, според което всяко извършено противоправно деяние, включително и престъпление, е оправдано от гледна точка на реализиране на политическите права на гражданите= негови извършители… Не можете, защото в правния мир НЕ СЪЩЕСТВУВА такова решение на ЕСПЧ, но политиците ви ЛЪЖАТ,че съществува и че то е правното основание да се извършват всякакви престъпления под булото на “политическа цел“ и извършителите им да бъдат оневинявани в лицето на обществото, както и от правоприлагащите органи в… Покажи целия коментар »
Аполитичен човек съм, но в последно време забелязвам едно отвратително поведение на политиците – в желанието си на всяка цена да си осигурят електорат, внушават на младежите и по-специално на непълнолетните лица, че ако целта на извършването на всяко едно противоправно деяние, влючително и престъпление, е политическа, то техните деяния са морални, не са наказуеми и не се носи наказателна отговорност за извършването им. Това извращение на правото трябва да бъде преустановено. Юридическата истина е точно противоположната и е време тя да бъде ясно изказана от авторитети в областта на наказателното право. Предвид фактът, че над 90 процента от преподавателите… Покажи целия коментар »
Явно Вие сте политически трол, защото изявлението Ви е направено изцяло през призмата на политиката и в частност актуалната политическа обстановка. За разлика от Вас, аполитичните юристи в този форум четем и се съобразяваме с практиката на ЕСПЧ.
До “Юрист 13 септември 2021 14:18“ Ако бях политически трол, нямаше да знам нищо от това, което съм написала в коментара си. Факт е, че написаното е неизгодно за 3/4 от настоящите политици, защото разкрива същността на техните методи за набиране на електорат посредство изкриваване и обезобразяване на юридическата теория по наказателно право и процес. Политиката- за съжаление- е най- големият фактор за почосеното обезобразяване на младежите по отношение на формирането на тяхното правосъзнание, затова и я намесвам. Според е въпросът дали Вие сте истински правоспособен юрист или тролствате, като прикривате фактът на незнанието си на наказателноправната материя, зад коментара… Покажи целия коментар »
почосеното да се чете поСоченото
Браво, братиньо!
Покажи им къде зимуват раците!
И ние пушим цигари Кент!
По принцип разпоредбите на нормативните актове трябва да се формулират на общоупотребимия български език. Но за много хора тази материя е неясна и трябва да потърсят помощ от юрист.
Странно- сега ги няма коментарите на дежурните политически протестърски тролове, окупирали коментарите под почти всяка статия в този специализиран юридически сайт- защо ли не измъцкват нито една думичка, а и не виждам техни коментари в отговор на моя;0 Както и да е- жена съм, хетеро човек, семейна, адвокат в САК- с предходният си коментар отправям категорично послание към всеки политик да внимава, когато отправя “посланията“ си и когато използва футболни агитки от непълнолетни лица за насилствена промяна в политическите убеждения или в липсата на такива, в гражданите. Надявам се искрено да бъда правилно разбрана.
Тролът вика къде са троловете. Явно сте изкъсо запозната с троленето и Ви прави впечатление.
Въпрос- какво точно е тролското на моят коментар, че не се сещам, а… Или не Ви изнасят фактите, които съм описала и твърдият ми отговор при една хипотеза, в която политиците насъскват непълнолетни лица да извършват престъпления, като им обещават наказателна неотговорност за деянията им и че извършените противоправни деяния от тях няма да имат никакви правни последици за извършителите…Аполитичен човек съм и няма да допусна който и да е било с принуда или с насилие да промени това мое убеждение- това кажете на вашите политически лидери. Има много хора като мен и е време политическите ви лидери да изпълняват… Покажи целия коментар »
Добра статия на Братиньо на изпроводяк от КС
Блестящ както винаги. Перфектен юрист и невероятен човек, когото имам честта да познавам лично.
“….През годините многократно съм питал студентите от трети курс по право, дали след прочитането на разпоредбата на чл. 12 НК им е ясно как имат право да се защитават, ако бъдат нападнати…“ Ако става въпрос за проникване в жилището, което обитават, нещата са ясни- чл.12 ал.3 и чл.4 от НК. Разбира се, целта е да се приведе нападателят в състояние, с което да се прекъсне противоправната му дейност. Лично аз мисля да използвам тези правни основания, ако политиците- протестъри съзадат незаконосъобразни и противоконституционни паравоенни формирования от непълнолетни лица с цел противоправно проникване в домовете на гражданите и “убеждаването“ им с… Покажи целия коментар »
Щях да Ви предложа да си пиете хапчетата, но бяла риза с вързани ръкави повече ще Ви подхожда. Да стреляте на месо дори само при словесно волеизявление (закана), че някой щял да влезе в дома Ви…
С това ниво на образованието ни… Не виждам как ще стане каквото и да било. Иначе засегнатите въпроси за сложност на езика, с който са написани законите е факт. И е добре да се направи нещо.
Дано наистина се работи в посока приближиване на закона до хората. Имаме нужда от това.
Смвтам, че властите не правят достатъчно за да почнат да възпитават усещането у хората, че това си е техния закон, тяхната страна и да се интересуват някак от тях.
Трудно се чете закон за каквото и да било от клуб 33или Провокатур.
И все пак. Била съм в чужбина, живяла, учила и работила. И там не си четат масово закона. И там не са свръх умни. Да не говорим, че има и много повече мигранти или гастърбайтери отколкото в България. Те няма да четат законите, я. Обаче ги приемат за нещо свято, което трудно се нарушава. Но това усещане идва от властите и някак е възпитано у населението.
Масово не знаят младите кога е основана България, какво празнуваме на 22.09, вие искате НК да четат и да го схващат. Никакъв шанс.
Прав сте. Но не всеки го интересува тази материя. За това си има адвокати, които могат да разяснят текстовете от закона.
Написаните сложно закони са трудни за възприемане. А когато говорим за народ с ниско IQ, то проблема става сериозен. Направо несериозен
Определено това не важи за целокупният български народ. Но иначе-да, прост народ се управлява най-лесно.
Масовата простащина, която уви някои родители възпитават в децата си, а училището не може да помогне, водят до там, че дори законите не спазваме. Ние не ги разбираме.
Не винаги топката е у родителите. Средата е изключително важна. Колкото и да го възпитаваш, детето се влияе от съучениците си. Иначе те го изолират и то губи социални контакти.
Така е. Обаче не всички деца около моето дават лош пример. Просто синът ми трябва да си подбира средата. А кой друг да му помогне в избора, освен родителите.
Думите на професор Венелин Ганев може да са писани преди век, но определено звучат така, сякаш са писани за 2021 година. Българина грам не се е променил и законите за него са нешо чуждо и нещо, което трябва да се спазва от другите, не са за него самия.
Темата, която проф.Велчев подхваща, е много актуална и важна. Не само законите, а и съдебните актове по тяхното приложение често са напълно неразбираеми, дори за юристи, а какво остава за гражданите. От известно време се насажда мнението, че колкото по-многословен и по- сложен е един юридически текст, толкова авторът му е по- подготвен и по-умен. Такава практика се забелязва и в адвокатската дейност. Чела съм договори, които са написани на десетки страници и съдържат неясни, противоречиви и неразбираеми текстове, пълни с чуждици и двусмислия. Но клиентът казва- адвокатът ми е много добър, виж какъв договор е подготвил. Искрено се надявам,… Покажи целия коментар »
В Англия негова част съдия Годард пръв изведе принципа, днес безспорен в Ангрия-НЕРАЗУМНИТЕ ЗАКОНИ НЕ ПОДЛЕЖАТ НА ИЗПЪЛНЕНИЕ. Това ,което ни учат в нашия ЮФ, че лош закон, но закон(деемек-изпълнява се) поне в Англия е невярно, след задължителния прецедент по делото Уилкок* . От тогава в Англия действа принципът, днес безспорен-гражданите не са длъжни да спазват неразумни закони. Не е незаконно в Англия да откажеш да изпълниш неразумен закон. * За около шест години след края на Втората световна война британските граждани са били задължени да носят със себе си лични карти, въведени като извънредна мярка през 1939 г. Властите… Покажи целия коментар »
Те при нас не искат КРБ директно да прилагат, ти… у Англия ни прати. Трагично зле сме, трагично!
Съгласен. И ще дам пример. Конституционния текст на чл. 30 ал 3 изрч последно директно не се спазва от полиция и съдилищата. Обръщам внимание, текстът предвижда СЛУЖЕБНА проверка от съд на ВСЕКИ 24 ЧАСОВ ПОЛИЦЕЙСКИ АРЕСТ. Дори и да греша, и текстът да не предвижда служебност(ми нека КС изтълкува!), пак не се спазва 2 4 часовия срок. Съдът се произнася след много месеци-което е нарушение на Конституцията. Там пише,че съдът се произнася незабавно-тоест в срок от 24 часа от задържането. Ето текстът за улеснение, обърнете внимание на второто изречение, което тотално не се спазва. „(3) В изрично посочените от закона… Покажи целия коментар »
чл 70 т 3 ЗМВР-пример за враждебен към гражданите законов текст, легитимиращ произвола на милицията. Такъв закон е немислим в Англия, по посочените причини. ––––– https://swarb.co.uk/clarence-henry-willcock-v-muckle-kbd-26-jun-1951/ Гражданите имат право да откажат да изпълнят неразумен закон(става дума за Англия), изяснено от съдия Годард. Основен принцип днес, изучаван в първи курс в юридическите факултети на Англия. В България ни учат,че всеки закон се изпълнява-вклч и „лош“, защото лош закон,, ама видите ли -е закон. Както е казал великия Ботйов-„законът е направен само за робовете“, от роб се очаква да изпълнява всичко, вклч и неразумен закон . Не така е в Англия. Неразумен… Покажи целия коментар »
А за решението на КС за Истанбулската конвенция какво да кажем. Това не е ли едно срамно решение, повлияно от обществените настроения.
или от консерватизма на мнозинството в КС, който все пак е съставен от хора на определена възраст 😉 както и да е, срамно си остава
Еха! Отдавна не бях чел нещо подобно. Да видим формните всезнайковци дали наистина се интересуват от смисъла на правото или знаят само да си чешат езиците по политически теми
…държава, в която политическата омраза към компетентността постепенно се превръща в правило… по-добре от това не може да се каже и тръпки те побиват. Язък, че в момента на практика нямаме Народно събрание, че да им се изпрати тази статия. Може би ще помислят за човека, а не за суверена, с когото си измиват ръцете ката ден.
Поздравления за Велчев!
Те не четат, а и да прочетат, няма да разберат не защото е написано сложно, а защото се водят само и единствено от собствените си интереси. А суверенът им е само за параван
Стана ми едновременно тъжно и някак хубаво – тъжно, че в нашата държава председателят на КС прави такива изводи и все пак хубаво, че го е написал и то по този начин.
Страхотен текст, написан с мисъл за хората, с човещина
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Отдавна чакам някой светъл юридически ум/ трибун да каже такива неща !!!!! Най- сетне !!! Защо мълчат големите юристи признати и безспорни ! Защо не кажата истината на висок глас за да се чува все по често. Правото/ законите/ трябва да службата на хората / Човека. Писна ми от политикани / не политици/ в параламвнта , дори и от такива с юридически дипломи ! Срам , срам, срам за всички от всички цветове и пратили без изключение !!!! Едните твориха юридически безумия преди, а сега другите пак така юридически безумия и то на крак . Коя глава го роди това… Покажи целия коментар »