Време за избори в съдебната власт
Какво предлагат съдиите-кандидати за ВСС – част II
Днес представяме акцентите в концепциите на останалите осем кандидати за членове на Висшия съдебен съвет от квотата на съдиите. Проблемите, които сочат, не се различават от описаните от техните колеги (виж повече тук).
Йордан Дамаскинов, Окръжен съд-Русе
Съдията от окръжния съд в Русе Йордан Дамаскинов се впуска в процедурата за избор за членове на ВСС от една страна поради своята загриженост за явната загуба на респект и доверие към съвета, а от друга – защото като магистрат в „последната декада от кариерата си е длъжен да направи необходимото според силите си, за да остави след себе си съда в по-добро състояние, отколкото го е заварил през вече далечната 1992 г.“.
В концепцията си той предлага „някои подходи за разплитане на кълбото от проблеми“ на системата.
Съдебна карта
Дамаскинов е привърженик на идеята за запазването на районния съд като основен първоинстанционен съд, който е близо до хората и заема важно място в местната общност. По думите му по-важно е първо да се отговори на въпроса каква е целта на реформата на съдебната карта – равномерно натоварване, икономия на бюджетни средства или нещо друго. В тази връзка коментира одобрения от ВСС „Модел 4“ като посочва, че е твърде радикален и проблемен. Дамаскинов припомня подписката на 568 съдии от страната, които се обединиха срещу този модел като добавя, че тя въобще не е била обсъдена от СК на ВСС, а се е „загубила“ някъде.
Все пак, преди да бъде предложен „Модел 4“, е извършена значителна по обем аналитична работа и новият ВСС трябва да ги обсъди и да прецени дали да го отмени, или да го приеме, е мнението на Йордан Дамаскинов.
Той припомня, че една от целите на „Модел 4“ е да изравни натовареността. В тази връзка отбелязва, че Единната информационна система на съдилищата, макар и въведена „с познатия от социалистическото минало командно-административен метод“ и въпреки непрестанните „отстранявания на несъответствия“, е факт и може да помогне при отчитане на натовареността. „Идеята е при регистриране на отделни процесуални действия в ЕИСС, системата автоматично да отчита на съдията съответния процент от коефициента за тежест“, казва Дамаскинов.
Атестации и конкурси
Идеята да има централна комисия, която да изготвя атестации и провежда конкурси е добра, но изпълнението ѝ – не. Това става ясно от концепцията на съдията от Русе. Йордан Дамаскинов не може да си обясни защо КАК не успя да се справи със задачите си, а законодателят е намерил изход като е възстановил помощните атестационни комисии, което не е било прието с ентусиазъм от съдиите.
Той предлага да се провеждат конкурси за всеки отделен съд, защото така ще се движат по-бързо и независимо един от друг. „Атестациите могат да се ускорят чрез съкращаване срокове за произнасяне на ПАК от три на един месец, един месец за КАК да внесе предложение и още месец за СК на ВСС да приеме решение, т.е. общо три месеца за цялата процедура“, предлага Дамаскинов. И още – както всеки съдия може да поиска да бъде атестиран, така да му се даде и възможност, след изтичането на трите месеца, атестационната преписка да бъде внесена в СК за решаване на оценката. Ако се ускорят конкурсите, може да се въведе ограничение от 12 месеца за командироване.
Възнаграждения
Намаляване на ножицата в размера на заплатите на най-ниското и най-високото ниво в системата и критерии за определяне на възнагражденията на магистратите в ЗСВ. Това предлага Дамаскинов за решаване на наболелия проблем със заплатите. По думите му може да се мисли и за сериозно допълнително възнаграждение за ранг, което също би довело до затваряне на ножицата.
Красимир Лесенски, Районен съд-Пазарджик
От 10 години съдията от районния съд в Пазарджик Красимир Лесенски живее мечтата си да бъде съдия, но през цялото време е виждал как проблеми от различно естество заливат съдебната системата. И макар да има едва 10 години стаж и то като районен съдия, той решава да участва в изборите за членове на ВСС, защото „няма как да сме спокойни в нашия общ дом, ако в една от стаите гори чергата, па макар и да не е в тази, в която се намираме, да бездействаме и да смятаме, че този пожар няма да ни засегне рано или късно“. Това разказва самият Лесенски в концепцията си. И отбелязва, че кандидатурата му няма как да е интересна за върховните и апелативните съдии, към които изпитва уважение, но той може да помогне на колегите си от първоинстанционните съдилища.
Съдебна карта и натовареност
„Еволюция, а не революция“. Това е мотото му за реформа на съдебната карта. Красимир Лесенски отбелязва, че тя трябва да се прави на малки стъпки и постепенно. И той е твърдо против закриването на районни съдилища, единствено по отношение на военните е бил на такова мнение, но не и сега, когато има война в Украйна.
Привърженик е обаче на преобразуването на районни съдилища в териториални отделения като се мотивира със ситуацията на много места в страната – няма желаещи за магистрати в малки съдилища, а ако такива биват назначени, те бързо търсят начин да бъдат „прехвърлени“ в по-големите градове. Това се наблюдава особено в конкурсите за младши съдии и за първоначално назначаване, в които участват млади хора, които търсят социални контакти и забавления, посочва той в концепцията си. Лесенски допълва, че е имало период, в който в съда в Първомай не е имало нито един титулярен съдия и са били командировани магистрати от съседните райони. Така, по думите му, този съд изкуствено е бил превърнат в териториално отделение. „Съдиите, които са местни, все повече намаляват и това все повече затруднява работата на съдилищата в региона, което безспорно поражда и множество проблеми. На практика се получава така, че от поне няколко години за различни периоди от време де факто част от районните съдилища извън Пазарджик работят като териториални отделения“, казва Лесенски. И заради това е на мнение, че този вариант на реформа не е лоша идея.
„Това ще има положително отражение както върху оптимизиране на работата на съдилищата в тези по-малки населени места, намаляване на администрацията им и разходите, но и ще постави младите съдии, влизащи в системата, в ситуация да правораздават в по-големи градове, с по-интензивен социален живот и по-привлекателни за тях. Ще даде от друга страна и възможност за специализация на съдиите по материя, дори и за тези, които сега гледат и граждански, и наказателни дела“, пояснява Лесенски. И допълва, че така ще има възможност и за изравняване на натовареността.
По този въпрос той смята, че трябва да се търси друг начин за измерването ѝ, като например изчисляването да става на базата на реалния труд на съдията, който той полага по отделните дела. Това също така може да бъде критерий за разпределяне на следващи дела на определен докладчик. По думите му може да мисли и за промяна в закона като се даде възможност да се командироват съдебни помощници от върховните и апелативните съдилища към по-ниските нива, за да помагат на съдиите.
Конкурси и атестация
Според Лесенски работата на магистратите трябва да се оценява от специални комисии, избрани от съдиите в по-горния съд. Съставът на тези комисии трябва да се сменя всяка година, за да се избегне толерирането на едни за сметка на други. Самото оценяване да става по единни критерии за цялата страна. Друга негова идея е, когато магистрат участва в конкурс за повишаване, да се вземат предвид оценките за работата му от последните три години. Те ще служат за основа на преценката на конкурсната комисия, която може да прави и собствена преценка на база актовете, които проверява.
Командироване
И Красимир Лесенски признава, че командироването е проблем и предлага с промени в ЗСВ да се въведат обективни кумулативни критерии за това – да става по старшинство, професионален стаж и опит, както и оценка от последната атестация.
Любомир Нинов, Районен съд-Варна
Това е третото участие на Любомир Нинов в процедурата по избор на членове на ВСС. В концепцията си той отбелязва, че с натрупания стаж и опит и със своите качества ще бъде полезен на системата като член на ВСС.
Независимост
Един от акцентите в концепцията на Нинов е отстояването на независимостта на съдебната власт. Той отбелязва, че е необходимо да се възобнови наблюдението върху хода на наказателните дела срещу магистрати като, по думите му, това ще доведе до по-бързото и справедливо разглеждане на тези производства и издигане на авторитета на съдебната система в обществото. „ВСС следва да поставя упорито и неотстъпчиво въпроса за своевременното приключване на тези производства“, казва Нинов.
Според него ВСС трябва да има единна програма, в рамките на която да работи с ученици от гимназията като ги възпитава на уважение към съдебната система. Нинов смята, че този въпрос може да залегне и в учебната програма на правните факултети.
Друга мярка, която предлага, е да се изгради реално действащ механизъм за проверка на всяка информация, поставяща под съмнение независимостта на членовете на ВСС. За това е нужна промяна в закона, която да дава възможност при настъпили предпоставки жури, излъчено измежду магистратите на случаен принцип, да извършва в кратки срокове проверка по конкретния казус и да представя заключението си на съвета за по-нататъшни действия, казва Нинов.
Възнаграждения
И Любомир Нинов казва, че голямата разлика в заплатите на съдиите от отделните нива създава напрежение и води до демотивация. Той заявява, че ще работи за намаляване на разликите и предлага да се премахне таванът на допълнителните възнаграждения за придобит стаж в чл. 219 от ЗСВ.
Натовареност
Неравномерната натовареност може да бъде преодоляна чрез въвеждането на задължителна медиация по някои видове дела, е мнението на Любомир Нинов. „Друг способ за намаляване на натовареността на съдиите е опростяването на някои законови процедури, като например при бракоразводните производства по чл. 50 от СК, може да се въведе възможност по преценка на съда, те да протичат в закрито съдебно заседание. ВСС следва да продължи с насищането на системата със съдебни помощници, като се търси постигане на съотношение от минимум един съдебен помощник на двама съдии“, казва още Нинов.
Конкурси
И съдията от Варна е на мнение, че трябва да има срок за провеждането на конкурсите, те да се обявяват веднъж годишно и това да става „в точно определен момент от годината – например първия понеделник на определен месец от годината“. Любомир Нинов предлага в състава на конкурсните комисии да не участват хабилитирани преподаватели. „Освен това, за да се постигне пълна обективност при оценяването на конкурсите, следва при формирането на крайната оценка да отпадат най-високата и най-ниската оценки, дадени от конкурсната комисия, като се зачитат само останалите три оценки“, посочва Нинов.
Мария Терзийска, зам.-председател на Окръжен съд-Варна
„След 22 години правораздаване в името на народа и при заявената искрена подкрепата на колегите съдии от съдебния район на АС-Варна признавам, че повече от всякога вярвам в правилния личен избор да се кандидатирам за член на ВСС“. Така зам.-шефката на окръжния съд във Варна Мария Терзийска обяснява защо участва в процедурата.
Атестиране
В Комисията по атестирането и конкурсите (КАК) да няма действащи съдии, а оценките на магистратите да нямат и числово изражение, предлага в концепцията си Мария Терзийска.
Виждането си, че в КАК е добре да няма действащи съдии, тя мотивира с напрежението, което предизвиква сегашното положение, при което съдия от по-ниско ниво може да участва в атестирането на колега от по-горен съд. Освен това Терзийска подчертава, че така или иначе КАК се подпомага от помощните атестационни (ПАК). Според нея това също води до напрежение, тъй като съдиите в КАК проверяват предложенията на помощните комисии.
„Двойната проверка създава усещането, че колегите, членове на ПАК, са недостатъчно обективни при оценяване качествата (делови и нравствени) на атестирания. Това вреди на работния климат и е предпоставка за възникване на ненужни никому конфликти“, пише съдия Терзийска и предлага да се намали и 3-месечният срок, в който ПАК трябва да извърши атестирането, като допуска той да е различен за различните по степен съдилища.
За точковата система за оценка на магистратите тя казва, че по-добре би било след поставянето на точки от ПАК, магистратът да получава съответната оценка „задоволителна“, „добра“, „много добра“ или отрицателна, но без фокус върху цифровото изражение.
„Защото считам, на първо място, че много трудно всеки от нас би разграничил качествата на съдия с 99 точки и такъв с поставени 100, на следващо, защото когато е намесен човешки фактор в оценяването колкото и да са обективни критериите, винаги има преценка на личността и на последно, но не по значение – значително ще се редуцират възраженията срещу комплексните оценки, които се превръщат буквално в ябълката на раздора най- вече в хода на конкурсните процедури“, мотивира се Терзийска и добавя, че така ще се гарантира и равнопоставеност на всички с една и съща оценка при кандидатстване за преместване или повишаване.
Конкурси
В концепцията си тя посочва и проблема със забавените конкурси и подчертава, че има неприключени такива от 2019 г. По думите ѝ, това е една от причините командироването на съдии да се превърне от изключение, в единствена възможна мярка за преодоляване на кадровия дефицит. Като една от причините тя сочи „неясните и тромави процедури, разписани в ЗСВ и Правилата на ВСС за провеждане на конкурсите, които в отделни части допускат и спорно прилагане, с което да предизвикват тяхната отмяна от Върховния административен съд и при минимални нарушения“.
Мария Терзийска има и предложение, когато има кандидат за повишаване, становище за качествата му да дава и Общото събрание на горестоящия съд. Аргументът ѝ е, че магистратите от горната инстанция в съдебния район най-добре познават работата на кандидата.
Възнаграждения
Според Терзийска нито един от трите разработени модела за формиране на заплатите на магистратите не е безапелационен. Тя отбелязва, че в нито един от тях не са отчетени важни аспекти от съдийската работа като например тежест на разглеждани дела (в инстанциите) и окончателност на постановените съдебни актове (ВКС и ВАС). „Затова и преобладаващото мнение след опита за по-широка дискусия през февруари беше, че е необходим задълбочен анализ на практиките в други държави при съобразяване на бюджетните рамки и след предоставяне на достатъчен срок на магистратите за изразяване на становище“, казва Терзийска.
Миглена Тянкова, председател на Окръжен съд-Хасково
Шефката на окръжния съд в Хасково Миглена Тянкова изтъква управленския си опит като стимул и мотивация да се кандидатира за член на ВСС. Тя припомня, че над 7 години е била председател на районния съд в Хасково и почти два мандата – на окръжния.
Отзоваване на изборни членове
Тянкова изразява и мнение, че при евентуална промяна на структурата на ВСС, в съдийската колегия трябва да преобладават съдиите, избрани от съдии и те да са от различни нива. Според нея трябва да има възможност и за отзоваване на изборен член на ВСС, когато не е оправдал гласуваното му доверие.
„Т.е. следва да се приеме допълнително основание за предсрочно прекратяване на мандат на изборен член на ВСС, което е свързано и с изменение в Конституцията“, пише Тянкова. Друга нейна идея е, когато бъде прекратен предсрочно мандатът на изборен член на съвета, мястото му да се заема от следващия, събрал най-много гласове.
„Макар да звучи революционно, напълно е възможно мандатът на членовете на съответните колегии да не изтича едновременно (по подобие на формирането на Конституционния съд). Считам, че е необходимо да се обмислят сериозно плюсовете на едно такова изменение в законодателната уредба, защото при сегашното положение всеки нов състав на ВСС приема, че е самодостатъчен и съдебната реформа започва от него“, казва шефката на ОС-Хасково.
Конкурси
Тянкова определя като изключително слабо решението за провеждане на централизирани конкурси и се обявява за ежегодно и децентрализирано провеждане. Според нея общите събрания по материи от съответните по-горни инстанции трябва да избират комисии, които да класират кандидатите за повишаване от по-долен съд и след това да изпращат становището си на Съдийската колегия на ВСС, която да взема решението, а то да подлежи и на обжалване. Според Тянкова повечето съдии са съгласни на такъв вариант, при който командироването ще стане изключение.
Тя настоява и конкурсите за първоначално назначаване да бъдат единствено за районно ниво, тъй като смята, че така ще се гарантира кариерното израстване и ще се ограничи демотивацията на районните съдии. Тянкова също се обявява срещу точковата система за оценка при атестирането.
„Нима не е по-достойно да се опише слабостта, която комисията констатира в работата на един магистрат, а той, ако желае може да възрази така, както се прави и в момента. В отговор на това възражение, комисията или СК да остави или поправи констатацията с ясно изявление, а не както е в момента- по неясна преценка дава или отнема точки“, казва Тянкова.
Без КАК
Тя се обявява и срещу съществуването изобщо на КАК, твърди, че може да се трансформира единствено в администрация, която само да подготвя за внасяне получените атестации от помощните атестационни комисии. „При положение, че ПАК подпомага на практика извършването на атестациите, а СК на ВСС, според законовите си задължения, атестира, възниква въпроса за полезността от КАК“, пише в концепцията ѝ.
Натовареност и възнаграждения
Тянкова иска и спешни решения за равномерна натовареност на съдиите, като подчертава, че е против практиката на сегашния ВСС за преместване на свободни щатове от един съд в друг без обективни критерии.
Тя определя за грешка и обвързването на натовареността с допълнителното материално стимулиране, довело до т.нар. категоризация на съдилищата и прокуратурите. Тянкова отчита, че всички съдилища били поставени в по-ниски категории, а Прокурорската колегия на ВСС въобще не заложила критерий „ниско натоварени прокуратури“.
Акцент в концепцията ѝ е и бюджетът на съдебната власт, която по думите ѝ трябва да премине към програмно бюджетиране.
Е-правосъдие
Тя критикува остро и несъвършенствата в ЕИСС, довели до противоречива практика.
„Най-големият проблем на тази система е, че подчини правото на технологията. Не е допустимо, например, за техническа грешка в съдебен акт, неподписан още от съдията и подлежащ в обикновения случай на незабавна корекция, да се ползват процесуални процедури за отстраняването им. Не е нормално и в случаите, когато няма техническо решение, съдията да бъде затрудняван да търси начин да „излъже“ програмата, за да си свърши задълженията по Конституция и закон“, пише Тянкова.
Младен Димитров, председател на Районен съд-Велико Търново
Шефът на РС-Велико Търново Младен Димитров се кандидатира за член на ВСС, защото не приема позицията на вечно недоволните, които стоят отстрани и само критикуват. Решил, че по-достойната позиция е да се включи в разрешаването на проблемите. „Приемам дейността на ВСС за изключително трудна и отговорна, а не като привилегия или място за комфортно пребиваване в елита на системата, ласкаещо егото“, казва Димитров в концепцията си.
Конкурси
Младен Димитров също акцентира на проблемите с конкурсите и ситуацията с увеличения брой командировани съдии, която определя като „псевдокариерно израстване, което обезсмисля идеята за проверка на качествата през конкурсната процедура“. Според него в бъдеще може да се преосмисли редът за кариерно израстване.
„Има място да се мисли и за замяна на конкурса, като основание за заемане на длъжността с избор, който към момента се оказва по-рационалното средство при административните ръководители. Въпрос на решение е дали този избор да се провежда централизирано или децентрализирано, като се изготвя в резултат на това предложение до ВСС, но личното ми мнение е, че инициативата за законовите промени трябва да произлезе от системата, а не да се наложи отвън“, пише съдия Димитров.
Възнаграждения
Той акцентира и на евентуална промяна в определянето на заплатите на магистратите. Идеята му е продължение на сегашното положение, при което заплатите за най-ниските магистратски длъжности са равни на удвоената средна заплата на заетите в бюджетната сфера.
„Ако този критерий бъде доразвит и възнагражденията на останалите нива се определят в процентно отношение, спрямо основата, то няма да се получава прогресираща разликата в заплащането между отделните нива“, мотивира се Димитров и добавя, че с актуализацията на основното възнаграждение на най-ниските длъжности ще се променя и заплатата за всяко следващо ниво, като процентното съотношение няма да се изменя.
„Чрез инструментите на допълнителното възнаграждение за прослужено време (особено ако отпадне ограничението от 40 %) и ранговете, ще може да се компенсира разликата и осигури доближаване на възнагражденията между магистратите с по-дълъг стаж и квалификация, с тези от горните инстанции“, казва още председателят на районния съд във Велико Търново.
Пенсии
Друга реформа, за която той апелира, е свързана с пенсиите на магистратите. Според него забраната магистратите да получават допълнителни доходи, докато работят в системата, не може да бъде компенсирана и с обезщетенията, които получават при напускане. Затова Димитров пише, че са нужни законодателни промени за пенсионния статус на магистратите.
„Чуждестранният опит в това отношение сочи, че обвързването на пенсията за осигурителен стаж и възраст, с определен процент от достигнатото възнаграждение като магистрат, е не само социална, но и съществена антикорпуционна мярка. Всички засегнати по-горе въпроси, касаят не само магистратите, но и в много случаи са относими и спрямо съдебните служители“, казва още Димитров.
Татяна Жилова, Административен съд София-град
Съдията от Административния съд София-град Татяна Жилова пише на първо място в концепцията си, че отиващият си ВСС не е предложил нито едно полезно решение, за който и да е от ключовите проблеми на съдебната власт, свързани с независимостта. По думите ѝ действията на кадровия орган са показали дълбоката криза на компетентно и почтено управление.
Независимост
„По нито един от ключовите проблеми на съдебната власт не е предложено и реализирано полезно и ефективно решение от състава на отиващия си ВСС. Затова първата и основна задача, с която новият състав на ВСС трябва да се справи, е да отстоява своята независимост и независимостта на съдиите, осигурявайки принципност и последователност на решенията си, които да създават необходимите условия за качествено правораздаване, неподвластно на политически и икономически интереси“, казва Жилова и подчертава, че бъдещият състав на ВСС трябва да преодолее практиката на предизвестените резултати от конкурсите и да гарантира честно кариерно развитие на съдиите.
Тя обаче посочва, че и всеки отделен съдия трябва да проявява нетърпимост към всяка проява на порочно и зависимо управление, като така ще бъде преодоляна и „традиционната съдийска пасивност“. Според нея тази пасивност е довела и до това, че общите събрания на съдиите са се превърнали „в изразител на волята на административното ръководство“.
Една от идеите ѝ за утвърждаване на съдийското самоуправление е Общото събрание на съда да издига за ръководители само съдии от състава на съда, а не външни кандидати.
Атестиране и командироване
Тя също сочи проблема с командироването и предлага то да бъде ограничено до една година, независимо от промяната на основанието за него, за да се избегне рискът от изграждане на зависимости.
Татяна Жилова предлага и нов модел за атестиране чрез създаване на централизирана система за непрекъсната оценка на съдиите с база данни за всеки магистрат, която се обновява постоянно. Сегашната КАК пък трябва да се превърне в отделен от съдийската колегия централен орган по оценяването, който да събира информацията и в него да не участват членове на съвета. Според Жилова този орган трябва да е съставен от съдии от различните нива, избрани от общите събрания, които да бъдат командировани там за определен срок, като през това време се запазват магистратският им статут и заплатите.
Жилова пише още, че Системата за изчисляване на натовареността на съдиите е добра основа, но трябва да се развива. Тя посочва, че трябва да се изгради връзка със системата за случайно разпределение на делата, която да продължава ги разпределя само математически, без да отчита сложността им. Жилова предлага да се въведе и централизирана електронна обработка на заповедните дела.
Дисциплинарна практика
В концепцията си тя се обявява и за преосмисляне на дисциплинарния процес и тези дела да станат крайна мярка за тежки нарушения, които водят до непригодност, а в останалите случаи недостатъците да се преодоляват с обучения и други мерки, като се отчитат и при атестирането.
Жилова пише още, че ще настоява за промени, с които да бъде намалена разликата в заплатите между различните нива в съдебната власт.
Явор Колев, председател на Административен съд-Пловдив
„Политическата система в страната ясно осъзна в годините на прехода, а и след това, необходимостта от постигане на задоволителен (ако не пълен) контрол над случващото се в съдебната система, използвайки различни лостове и механизми за постигане на такъв контрол: институционален, йерархичен, личен, корпоративен и т.н. В този смисъл всеки изборен период е време, в което и много външни на системата сили си дават среща, за да се опитат да детерминират избора на членове на ВСС, излъчени вече пряко от съдиите, прокурорите и следователите“. Това казва шефът на АдмС-Пловдив Явор Колев и продължава, че именно тези явления са го накарали да участва в избора на нов ВСС, за да спомогне кампанията да извади на преден план способността на магистратите да се борят сами за бъдещето си.
ВСС
Явор Колев започва изложението си с позиция, че избраните от съдии членове на ВСС трябва да са поне 7, за да има паритет с избираните от парламента петима и двамата председатели на ВКС и ВАС. Според него най-подходящо би било парламентарната квота да бъде намалена за сметка на избраните от съдиите членове. Колев обаче подчертава, че задължително не трябва да се допуска избор на само върховни съдии.
Избори на председатели
Според друго негово предложение, което изисква конституционна промяна, Съдийската колегия на ВСС, а не Пленумът трябва да избира председателите на върховните съдилища. Колев намира за интересна и идеята мандатите на членовете на ВСС да приключват по различно време, по подобие на модела в Конституционния съд.
Конкурси
Той също критикува бавните конкурси, като изчислява, че при продължителност на една процедура от 5 години, някои от участниците може да се пенсионират преди да е приключила.
Колев пише, че помощните комисии трябва да спазват 3-месечния срок за атестиране, предлага да се върне моделът, при който становище дава и прекият ръководител на магистрата, а по пример от Словения, предпочитание за кандидат да заявява и председателят на съда, където е свободния щат.
„Макар и последното да създава определени негативни нагласи, считам този вариант за по-удачен, вместо всеки от ръководителите да използва „неформални“ способи за лобиране за определен/и кандитат/и. Нека нещата са ясно заявени и позициите изразени открито“, мотивира се Колев. И добавя, че може да се вземе становище и от съдиите от съответното отделение в по-горния съд. А за по-преки впечатления от кандидатите, Явор Колев предлага да се провежда събеседване/интервю с тях.
Според виждането му процедурата трябва да приключва с преглед от КАК, която може да предложи и друго подреждане на кандидатите, а крайното решение пак да е на Съдийската колегия на ВСС. Той е направил справка, че заради забавените конкурси, броят на командированите съдии постоянно расте и вече са над 200, а някои от тях са за над 3 години, като имало няколко случая на командировани от над 10 години.
Според него решаването на тези проблеми, заедно въвеждането на програмно бюджетиране и преодоляване на неравномерната натовареност, трябва да са приоритет още в първата година от мандата на новия ВСС.
45
Коментирайте
Тази Жилова концепцията й е стил ССБ- кухи фрази, празни приказки и нищо рационално
Ако така си пишат и актовете, жалко !
Наивитет и посредственост.
Проблемите са ясни, но никой от кандидатите не предлага решение – структурирано и обосновано.
Болшинството са креатури, позоваващи се на „искрена“ подкрепа от колегите си от апелативния район.
Искрена, искрена, колко да е искрена !?!
Николко
Всички съгрешиха и вкупом непотребни станаха в така наречената съдебна система.
АМИН
Съдебната система, неуважаемий, е проекция на обществото. Какъвто матрялът, такава и съдебната му система, и образованието му, и здравеопазването му и всичкото му. Колкото до кандидатите – има един-единствен читав и той не е от онези, които досега са били началници и искат пак да работят началник. Аз за административни ръководители отказвам да гласувам. Колеги от Пловдив и Варна, ще имате ли доблестта да си признаете ли за сделката едните да подкрепят Калибацев, а другите зам-председателката на ВРС?
И какво анонимнико?
Дай да не правим нищо, понеже то си е без това така!
Много по реформаторски ми звучи! Много иносказателно. Много демократично по български. Много жълтопаветно, умно и красиво!
Алтернатива има. И тя е нов конституционен регламент. И всички на трудовата борса. Без богоизбрани за съдии, прокурори, следователи … или статуквото ви устройва убавци от А за Б?
Всички са щастливи. Всички са доволни. Всички са задоволени.
Без правосъдие.
ps. Има такова нещо, но след като напуснеш този свят. За съжаление България е на смъртен одър, само дето и тези се правят че … няма такова нещо.
магистратските деца все успяват да минат конкурсите за НИП, все успяват да минат конкурсите за върховните съдилища, а по време на кариерите си не се пънат много, някак между капките минават, защото гледат да не ги товарят с неприятни дела. и не че са по-умни или по-кадърни от останалите си колеги. просто има кой да побутва кариерите им.
На всички им е втръснало от 30 години мъки, тегоби и неволи „в името на народа“.
Следва нов конституционен регламент и целия личен състав поради липса на плац и служба – на трудовата борса. Където да усети когнитивно колко струва хляба. На данъкоплатеца.
Рахат не се разваля лесно. Особено създаден по силата на К.
Това се петилетки инвестиции в кадри, структури, схеми. И да се срути сега къщичката … освен ако руската армия не се появи пак в Добруджа.
ps. Радан оня ден по Канал 1 облян в пот обясняваше незнайно на кой, че работата е много напечена, понеже Одеса, Приднестровието и хоп … в Добруджа. А хляба „Добруджа“ … е на една ръка разстояние, ама на каква цена …
Никога не съм загубил надежда Рада Дълбоката и мислената да облече камуфлажа и право на Дунава да защитава Отечеството от руските нашественици! Да види и тя милинката ко е то служба! А не на заплата от ЕП и на биба от А за Б.
И въобще да не очаква куршум в задника … ще мине и замине … голяма дупка – голям късмет!
Предателите … има такъв народ …
За 30 години преход съдебната система се напълни с некадърници по всички инстанции и особено много във върховните съдилища, за което е показателна „тълкувателната“ им дейност, обърнала формираната с десетилетия съдебна практика, а и юридическата теория, с краката нагоре… Всички ръководни кадри са обвързани като свински черва с интереси и зависимости. Конкурсите се „печелят“ от „правилните“ хора. Няма светлина в тунела, който всъщност е крив макарон. Т. е. положението е царят е гол – всички го виждат, но никой не смее да го каже… Единственият начин да се премахне всякакъв субективизъм при конкурсите е такива да няма. Решение би било… Покажи целия коментар »
Предложението е отлично и затова никога няма да бъде възприето. Търси се не качество, а затвърждаване на началническото дерибейство. Но кръговрат ще има и Видовден ще дойде със страшна сила
А Жилова не е ли от съюза на съдиите??? демек ще кадрува в тяхна полза ?????????? Не редно такива обвързани хора да бъдат избирани!!!!!
Нова Конституция. Президентска република. Пълна изборност, мандатност, отчетност и отзоваемост на всички съдии и прокурори. Следствието право в МВР. Всички разследващи с юридическо образование.
Без ВНС. На референдум.
Без ВСС, ИВСС, учителски институт за повишаване на квалификацията на мисирки, роднини, милиционери и милионери, щерки, тьотки и аматьорки, пуцаджийки, рабфакаджии, задочници, вечерници и нощници и прочие йористи по пижами, съдебни ваканции и помощници, първа линия на Приморско, по 20 брутално след поредната издънка и другото си го знаете.
АМИН
Добре са преценили проблемите. Въпросът е дали ще ги решат.
Този проблем със забавените конкурси е крайно време да се реши.
Абсурдно е продължителност на една процедура да е 5 години.
„За Бога,братя,не гласувайте!“
Само това ми минава през ума!
Много добри концепции.
Добре, че някой се сети за явната загуба на респект и доверие към съвета.
Шекерджиев не напразно се махна от там.
След участието си във всички схеми на Кояджиков….
Представям ви първата жена юрист в Народния съд (1944 – 1945) – Димитрина Мирославова Хаджиева-Йосифова – председател на Трети върховен състав на Народния съд. Осъдила на смърт 488 човешки лица. Съдия Димитрина Йосифова Хаджиева е родена през 1910 г. в гр. Бургас в семейството на видния бургаски адвокат Мирослав Хаджиев – Беран. Димитрина Йосифова завършва „Право“ в Московския държавен университет през 1933 г. В периода 1944 – 1945 г. е командирована за председател на Трети върховен състав на Народния съд, който разглежда делата срещу политически, научни и културни изменници на Народна Република България. Издадени са 488 смъртни присъди, от които… Покажи целия коментар »
Съдия Димитрина Хаджиева-Йосифова правораздава в Бургас до пенсионирането си през 1966 г. В периода 1962 – 1966 г. е съдия във Върховния съд на Народна Република България.
Почива през 2002 г. на 92 – годишна възраст
Радвам се, че името дамата никога не се е споменавало в нашия съдебен райн, където се пише, че е правораздавала. Това, което е „постигнала“ като резултати е потресаващо.
Концепциите са доста наивни. кандидатите са се стремили да се харесат, но няма лошо. Въпреки всичко забелязвам, че всички с изключение на Жилова са се обединили, че сегашните конкурси са порочни и безсмислени. Всички искат да се наблегне на ролята и становището на прекия бъдещ админ ръководител. Другото , което са се обединили е че конкурс само в началото и най- вече конкурсите , да са конкретно и само за конкретния съд/ орган. Всички вече разбраха, че конкурсите са безсмислени и субективни, а така ще се засили и пряката роля и отговорност на ВСС, а не да се оправдават и… Покажи целия коментар »
Не гласувайте за кандидат, uойто е използвал повече от веднъж думите или комбинация от „интегритет“ и „синегрия“. Няма да има грешка.
Не мога да си обясня защо като им изтече мандата на административен ръководител бягат от съда който са управлявали?Защо нито един от тези кандидати не остане да работи като съдия и с натрупаните знания и опит да подпомага новото ръководство и новите колеги?Явно тези кандидати могат да работят навсякъде в страната ,само и само да са на по-авторитетна длъжност.Защо нито един от тях не се яви на конкурс за повишаване ,а иска да бъде директно избран на база странна и утопична концепция?
Излъчването на колегите съдии е съвсем различно от това на колегите прокурори.
Пожелавам успех!
Аз знам за няколко съдии тука, че са лансирани в кариерата си още от съдебния стаж. Още от студентската скамейка им беше подредено бъдещето. За някои съдебната система е с отворени врати, още преди да са се доказали даже други се мъчат, работят, учат и….. Но щом ти виждаш разлика….
Това явно помага и да запазят самодоволно изражение.
Успех
Добре неща
Тези избори ще минат, ама след тях какво…
Ами соломоновско ще встъпят новите от съдебната квота и ще ползват старите от парламентарната.
Конституцията не го позволява. Ще стане весело, когато, а не ако, КС каже, че продължават за функционират и след изтичане на мандата. Тогава може някои от сегашните да подадат оставки и няма да има кворум. Е те та тогава ще е цирк.
Дрън-дрън…, ала-бала. А всъщност биха били интересни фактите относно тяхната биография, професионално израстване и предишни работи, чий човек са, кои са родителите и с какво се занимават, респ. са се занимавали, кой е съпруга/ съпругата и с какво се занимава, същото за братя и сестри.
Личният живот не влиза в професионалните отношения 😉
Точно така. Особено, ако има какво да се крие.
Смятайте, че всички административни са на каишката ЧОЛАКОВ- ГЕШЕВ.
Тоест- старата песен на нов глас.
Съдията с десетгодишния стаж да го пресметне по – точно. Колко години са от края на юни 2013г., когато е встъпил като младши съдия до настоящия момент ( юни 2022г.)?
Моите уважения към всички,но за един от горепосочените кандидати преди време…се носиха страшни корупционни скандали, за справка – когато ВСС беше по мафиотския начин структуриран.
Подкрепям го Нинов! Хабилитирани преподаватели в НЯМАТ работа в конкурсните комисии за повишаване и преместване на магистратите! Да участват в комисиите за първоначално назначаване, но не и после. Едно е да си професор по право, съвсем друго е да ги съдия, прокурор, следовател. Да ме оценява преподавател, при положение, че съм магистрат с 25 години стаж, с повече теоретични и практически знания в правото, това и в Африканските държави не съществува! Промяна!
Ще гласувам за тези,които са предложени от колеги представители на различни съдилища, а не от вече бивши подчинени от собствената им организационна единица.Читавите се виждат,а освен това както е речено „По делата ще ги познаете „.А това че някой бил любимец на този или онзи а пък някъде имало ситуации на искри, флуиди и харесване въобще не ме интересува.