Какво мисли един бивш главен прокурор за разследващия главния прокурор
Ще има ли специален прокурор, който да разследва обвинител №1 и заместниците му? Това на практика ще трябва да реши Конституционният съд (КС) след като част от правната уредба на новата фигура беше оспорена пред него от президента Румен Радев.
Преди да се произнесе КС поиска становищата на редица изтъкнати юристи и един от тях е проф. Васил Мръчков. Погледът на проф. Мръчков по проблема се отличава с това, че той е бил главен прокурор, макар и при различна правно-политическа ситуация – от август 1987 г. до декември 1989 г.
„Лекс“ публикува правното му мнение без редакторска намеса.
Споделям искането на президента на Република България по чл.150, ал.1 и чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията на Република България (Конст.), както и Определението на Конституционния съд от 9 март 2021 г. за разглеждането му.
Следващите редове съдържат накратко правните съображения за противоконституционността на оспорените законови разпоредби.
1. Въвеждането на фигурата на прокурор, разследващ главния прокурор или негов заместник е основният предмет на регулиране на Закона за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (ЗД на НПК, обн.ДВ, бр.16 от 2021 г.) с посочените разпоредби на НПК (чл.46, ал.8,чл.194, ал.6,чл.213а, ал.1, чл.411а, ал.4) и чл.136,ал.11 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Тематичната им близост позволява тяхното общо разглеждане по чл.149, ал.1, т.2 Конст.
2. Създаването на тази правна фигура няма основание в действащата Конституция. Тя придобива конституционноправно значение по настоящето конституционно дело, защото:
а) е на прокурор, а „прокурорът” е многократно конституционализирано понятие в конституционната уредба на съдебната власт (чл.117,ал.2; чл.126,ал.2; чл.129, ал.1,3 изр.1, ал.5; чл.130а,ал.2,т.3, ал.4, 5,т.1 и 2;чл.132, ал.6; чл.133 и др.);
б) разследващият прокурор е въведен за разследване на главния прокурор.
А главният прокурор по действащата Конституция има особен и специален конституционен статут в Основния закон (чл.129, ал.2 и 3, изр.2,чл.130а, ал.4; чл.150, ал.1 и др.). Този статут на главния прокурор е уникален (вж. по-долу № 4). На него постоянно се позовават оспорваните законови разпоредби и подчертават, че фигурата на разследващия прокурор е създадена за разследването на главния прокурор (вж.по-долу № 4).
3. Връзката между тези две правни фигури – на главния прокурор и разследващия прокурор е корелативна: връзка на зависимост и съответствие между тях един спрямо друг и правните понятия за тях (вж. Български тълковен речник, изд. Наука и изкуство, С.,2004, с.384), при което единият съществува заради другия, а другият – когато има сигнали за извършено престъпление – поема разследването му. Но тази „връзка” има и специфично правно съдържание и правна природа. Тя е наказателно процесуално отношение между разследващия прокурор и разследвания главен прокурор, който през това време запазва конституционния си статут и се ползва от презумпцията за невиновност по чл.31, ал.З Конст и др. (Наказателен процес на Република България, Павлов, Ст.,под редакцията на Михайлов, Д., М.Лулев,, изд.Сиби, С.1996, с. 160-189,209-223).
4. Фигурата на главния прокурор, според действащата Конституция, е уникална конституционна институция, защото неговата уредба е установена изрично в Основния закон. Очертан е като еднолична (персонализирана) конституционна институция. Той е и едноличен ръководител на прокуратурата, като самостоятелна съставна част на съдебната власт по глава Шеста от Конституцията ( чл.126, ал.2, чл.130а, ал.4 Конст. – вж.р. № 11 от 23 юли 2020 г. по к.д.№ 15 от 2019 г.).Назначава се и се освобождава по особен ред, който впрочем е общ с реда за назначаване и освобождаване на председателя на ВКС и председателя на ВАС (чл.129, ал.2 и 3, изр.2 Конст).
Като едноличен орган, той има правомощието да сезира Конституционния съд по чл.150, ал.1 Конст. Това показва прекомерната властова натовареност на главния прокурор по действащата Конституция, която при това той и еднолично упражнява. Тя прави впечатление и заслужава да бъде изрично посочена.
5. На фона на очертания конституционен статут на главния прокурор по действащата Конституция (вж.по-горе № 4) се откроява законодателната лекота, с която Законът за допълнение на НПК и на Закона за съдебната власт от м. февруари 2021 г. я преодолява с необходимо минимално мнозинство от народни представители по чл.81, ал.1 и 2 Конст. То не определя и съразмерността и пропорционалността между поставената цел и прилаганото средство (р.№ 20 от 14 юли 1998 г.по к.д. № 16 от 1998 г.). Не отчита и конституционния статут на главния прокурор и неговия характер на конституционна институция (вж.по-горе № 4).
Позовавайки се на законодателната целесъобразност при осъществяване на законодателната власт, 44-то Народно събрание, според мен, не е отчело, че в случая неговата законодателна целесъобразност е ограничена от разпоредбите на Конституцията относно конституционния статут на главния прокурор и от съобразяване на своята дейност с Конституцията (р. № 10 от 29 октомври 2002 г. по к.д.№ 12 от 2002 г; р.№ 15 от 21 декември 2010 г. по к.д. № 9 от 2010 г. и др.). Още в началните години на своята дейност Конституционният съд в р.№ 17от 16 декември 1999 г. по к.д. № 14 от 1999 г. посочва, че „целта е (Народното събрание .б.м.-В.М.) в своята дейност да се ръководи не от случайния фактор и силата на властта, а от духа на разпоредбите на Конституцията” (р.10 от 3 декември 2009 г. по к.д. № 12 от 2009 г.) и изрично подчертава: ’’Принципът на правовата държава (съдържащ се в чл.4, ал.1 от Конституцията) означава и това, че основите на правовия ред, заложени в Конституцията, важат в еднаква степен и за органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт и за всички правни субекти” (РОКС-1999 г.,с.186). (Виж в този смисъл и р.№ 22 от 10 декември 1996 г. по к.д.№ 24 от 1996 г. и др.).Тези конституционни изисквания не са спазени и съобразени при приемането на оспорваните разпоредби на ЗД на НПК и ЗСВ.
6. Прави впечатление, че приемането на Закона за допълнение на НПК и ЗСВ в оспорената им част е противоконституционен, освен на основанията, изложени в сезиращото искане, още и поради противоречието му с върховенството на Конституцията по чл.5, ал.1 Конст. Мисля, че няма пречка на основание на чл.22, ал.1, изр.2 от Закона за Конституционния съд (ЗКС) да се въведе и чл.5, ал.1 Конст. за спазване на върховенството на Конституцията (р.№ 10 от 6 октомври 1994 г. по к.д. №4 от 1994 г. по к.д. №4 от 1994 г.; р.№ 10 от 3 декември 2009 г. по к.д. № 12 от 2009 г., р.№ 11 от 5 октомври 2010 г. по к.д. № 13 от 2010 г. и др.).
Всяка от оспорваните законови разпоредби противоречи на общата по съдържание и дух конституционноправна защита на главния прокурор, която създава Основният закон (вж. по-горе № 4 и 5).Общата засилена защита на конституционна институция на главния прокурор не съдържа изрично или имплицитно идеята за неговото разследване при извършване на престъпление. Оспореният закон в сезиращото искане в своите разпоредби (чл.46, ал.8,чл.194,ал.6,чл.213а, ал.1, чл.411а,ал.4 НПК и чл.136, ал.11 ЗСВ) обаче изрично предпоставя и създава правната фигура на разследващия прокурор. В действащата Конституция и в най-новата практика на Конституционния съд (р.№ 11 от 23 юли 2020 г. по к.д.№ 15/2019 г.) липсва силно изразена воля в това отношение.
7. Другата важна част от „конструкцията на разследващия прокурор” се отнася до процесуалната същност и функция на правната фигура на разследващия прокурор. Тя не е изяснена, а нова правна фигура за българското законодателство, която няма свой „образ и подобие” и в световния опит.
Тази фигура поставя повече въпроси със своята неяснота. Не е определено мястото на тази фигура. Тя не е „прокурор” по смисъла на действащата Конституцията, защото не е присъствала при приемането на Конституцията през 1991 г., нито е въведена с последващите изменения на Конституцията. Тя не е прокурор по чл.117, ал.2, чл.126, ал.2, като част „от всички прокурори”, нито по чл.129, ал.1 и 3, чл.130а, ал.5, т.1-3, чл.132а,ал.6,чл.133 и др. Такава фигура, според закона, който я въвежда, е вън от структурата на прокуратурата, понеже тя не е „локализирана” и „ситуирана” в нейната (на прокуратурата) система, в съответствие със структурата на съдилищата, като част от съдебната власт, както изрично предвижда чл.126, ал.1 Конст. Това внася неяснота и несигурност в „легалния статут” на разследващия прокурор, с всички произтичащи от тях последици за дейността на прокуратурата в изпълнение на нейните конституционни функции, като част от конституционната съдебна власт на държавата. А без уредба по тези въпроси, правното положение на разследващия прокурор на главния прокурор или негов заместник е с неясно правно положение.
Въпросът не е само и даже не толкова в правно техническото несъвършенство в разпоредбите, а в тяхната концептуална неяснота и обърканост. Тази уредба е толкова объркана, че противоречи на принципа на правовата държава по чл.4, ал.1 , изр.2 Конст, и не „не може да се управлява държавата.” Това е основание за нейната противоконституционност на основание чл.4, ал.1,изр.2 и чл.5, ал.1 Конст.
8. Избраният от законодателя „подход” за уредба със закон по чл.84, т.1 Конст. (с допълненията на оспорените законови разпоредби в Закона за допълнения на НПК) да се осъществи разследване на главния прокурор или на негов заместник от разследващ прокурор, определен от Пленума на ВСС по чл. 30, ал.2,т.21 ЗСВ е изначално „противоконституционно заченат”, поради конституционното положение и конституционния статус на главния прокурор. Съставителят на законопроекта и носителят на конституционното правото на законодателна инициатива по чл.87,.1 Конст. изобщо не са обсъждали основния предварителен конституционен въпрос за йерархичния ранг на нормативната уредба, която предстои да бъде създавана – внесена, обсъждана и приемана от Народното събрание.
9. Процесуалната правна фигура на разследващия прокурор остава юридически неидентифицирана. Конституционно и легално тя е безлична. А без нея не може да се води разследване срещу, главния прокурор или негов заместник в справедлив наказателен процес и надлежни процесуални гаранции. В сегашния си вид тази фигура противоречи на принципа на правовата държава по чл.4, ал.1 и на върховенството на Конституцията по чл.5, ал.1 Конст.
В заключение: по изложените в предходното изложение съображения, предвидените в Закона за допълнение на НПК и на Закона за съдебната власт разпоредби, оспорени в сезиращото искане, според мен,би следвало да бъдат обявени за противоконституционни на основание чл.149, ал.1,т.2 от Конституцията.
22
Коментирайте
На всички е ясно като бял ден, че такава фигура ще е напълно излишна.
Този разследващ главния в никакъв случай не би дал обективна оценка.
Изключително интересен материал. Благодарим.
И подробен анализ.
„Общата засилена защита на конституционна институция на главния прокурор не съдържа изрично или имплицитно идеята за неговото разследване при извършване на престъпление.“
С други думи, Мръчков казва, че имаме крещяща нужда от промяна на Конституцията.
Много голяма каша в тая страна.
Ужас
Ко речи значи Мръчката – главния по принцип не трябва да се разследва? Май това му е мисълта или аз вече не вдявам?
Цялата каша с Гешев докара Христо Иванов в парламента. Той не иска да се направи цялостна реформа на съдебната система и тя да е обмислена, а просто има лични комплекси и вендета с Гешев. И маса хора решиха да го подкрепят. Те дори не знаят защо.
Айде да не говориш от името на „маса хора“, моля/
Напротив, Христо Иванов има цялостна концепция за независимо и ефективно работещо правосъдие, която обаче преди няколко години беше бламирана от кой? От „опозицията“ на ГЕРБ в лицето на ДПС. И последните 2 партии сложиха за главен прокурор един пълен малоумник и комплексар в лицето на Гешев като момче за изпълнение на поръчки и разправа с неудобните.
Защото Гешев е едно подставено лице и това е достатъчно основание само по себе си. Да не говорим че е избран нелегитимно. Защо Радев и смешниците около него които му дават акъл освен бланкетно да върне за преразглеждане избора му не го подучиха да сезира КС относно процедурата още преди да се проведе? Пародия с един единствен кандидат, при това казионно предложен, не е нито избор, нито конкурс, а най-обикновен цирк. Не е ли била волята на конституционните парламентаристи процедурата по избор на заемащия такава властова позиция като главен прокурор да бъде основана на действително конкурсно начало, като достъп до… Покажи целия коментар »
Пълна каша и по отношение на главния прокурор, но и по отношение на изборите и управлението ни.
Според мен няма смисъл от позоция на разследващ прокурора, защото той трябва да бъде на отчет пред парламент и изпълнителна валст в крайна сметка. Не е някакъв свободен електрон, който си прави каквото си иска.
Радев не е стока, но тук е прав.
Принципно няма лошо да има контрол и над главния прокурор, но в случая е противоконституционоо.
За мен също няма смисъл от прокурор, който да разследва главния. Все пак това е глупава позиция.
Според мен човека е напълно прав.
Абсолютно.
Абе избирането на Гешев обърка всичко
То пък нали имаше голям избор тогава.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Много стойностни и юридически издържани мотиви, в които човека по изискан и елегантен начин казва по народно му, че това е „абсолютна глупост“. Смото обсъждане и приемане на тези разпоредби говори за едно дъно в законодателния процес по отношение на депутатите. Необяснимо за мен е как е възможно хора, които приемат, изменят и отменят закони да са правно неграмотни.