Гражданската и Търговската колегии решават в тълкувателно дело:
Какви са последиците от частичен отказ от иск пред ВКС, ако така цената му пада под прага за касация
Из Гражданския процесуален кодекс
Допустимо ли е Върховният касационен съд (ВКС) да гледа дело, което след частичен отказ от иска пред него е паднало под прага от 5000 лв. (за гражданските дела и съответно 20 000 лв. за търговските)? Какви са въобще последиците от частичен отказ пред касационната инстанция?
На тези въпроси ще дадат отговор в ново тълкувателно дело Гражданската и Търговската колегии на ВКС.
То е образувано след като състав на Гражданската колегия с председател Симеон Чаначев и членове Александър Цонев и Филип Владимиров се е натъкнал на еднотипен подход в три казуса на „Енерго Про Продажби” АД, изследвал е досегашната практика на ВКС и е установил противоречивия подход на колегите си.
Най-общо и по трите дела, които са се паднали на състава, граждани съдят енергоразпределителното дружество и печелят делата си на втора инстанция. Дружеството обжалва пред ВКС и делото е допуснато до касация.
Тогава обаче следва частичен отказ от иск. Той е с толкова колкото претенцията да падне под 5000 лв. В единия случай отказът е от 1650 лв. от първоначален иск за 6649,60 лв. Т.е. така искът остава за 4999,60 лв. Във втория случай гражданинът се отказва от 570 лв. и така първоначалният му иск от 5560,05 лв. става 4990,05 лв. (определенията на състава виж тук, тук и тук).
Гражданският процесуален кодекс (относимите разпоредби виж в карето) обаче не допуска подобни дела до касация.
Върховните съдии са проверили как са постъпвали колегите им при други подобни случаи и са установили, че подходът им е разнороден.
Така преди няколко месеца Албена Бонева, Боян Цонев и Любка Андонова са прекратили делото по отношение на сумата, за която има отказ от иска, но по отношение на останалата част, макар и под прага по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, производството е счетено за допустимо (пълния текст на решението виж тук).
Състав с председател Веска Райчева и членове Геника Михайлова и Любка Андонова е изложил съждения, че с отказа от част от претендираната като недължима сума ищецът не се отказва от спорното право по смисъла на чл. 233 ГПК, а искането по съществото представлява изменение на иска по смисъла на чл. 214, ал. 1 ГПК. И понеже това процесуално действие може да бъде предприето само до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, а не едва пред ВКС, те приемат, че производството пред касационния съд е допустимо и той дължи произнасяне по същество на жалбата (пълния текст на определението виж тук).
Всъщност Райчева, Михайлова и Андонова отменят определение на състава, председателстван от Чаначев (пълния текст на акта виж тук). Той, както и други състави на Гражданската колегия преди това, е приел, че тъй като ищецът може да се откаже от спорното право във всяко положение на делото, то в такъв случай изявлението му е валидно и е породило действие. Затова производството по иска за сумата, за която е направен отказът, следва да се прекрати и постановеното въззивно решение подлежи на обезсилване в съответната част. Така предмет на контрол остава второинстанционно решение по иск с цена до 5 000 лв., а в този случай касационното обжалване е недопустимо.
Затова тези състави на ВКС са обезсилили въззивното решение (и потвърденото с него решение на първостепенния съд) в частта на произнасяне за сумата, предмет на отказа и са прекратили производството в частта за тази разлика.
Само преди два месеца върховните съдии Емил Томов, Драгомир Драгнев и Геновева Николаева са развили съвсем различна теза. Според тях ако отказът от иска е направен преди постановяването на определението за допускане на делото до касация ВКС е длъжен да се съобрази с него.
Според тях обаче последиците са други, когато отказът е направен след допускането на касационно обжалване. „В този случай частичният отказ от иска също следва да бъде зачетен, но намаляването на цената на иска няма да има значение. ВКС вече се е произнесъл по редовността на касационната жалба, допуснал е касационното обжалване и следва да се произнесе по същество. Само тогава противното разрешение би означавало да се позволи на ищеца недобросъвестно да избегне вече допуснатото касационно обжалване„, мотивират виждането си Томов, Драгнев и Николаева (пълния текст на определението им виж тук).
Заради тези противоречия пред Гражданската и Търговската колегии сега са поставени два въпроса:
Допустимо ли е касационно производство, останало висящо след частичен отказ по чл. 233 ГПК от спорното право пред ВКС, в резултат на което процесуално действие цената на предявения иск е под прага, установен в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК?
23
Коментирайте
Шиканиране … но и това е позволено в правото …
Да видим, как ще защитят хем правото, хем да не се позволява злоупотреба с него …
Имитация на дейност.
Какво повече да се добави.
Намаляването на цената на иска не е самостоятелно процесуално действие – то е свързано с частично десезиране на съда по силата на оттегляне или отказ от иска за съответната част. В този случай ищецът се отказва отчасти от спорното право, което той може да направи във всяко положение на делото, включително в производството пред касационната инстанция, както е посочено изрично в чл. 233 ГПК. Касационният съд не може да разгледа решение по дело, което попада в обхвата на чл. 280, ал. 3 ГПК, независимо от това, кога е извършен частичният отказ. Нормите на чл. 280, ал. 1 и ал. 2… Покажи целия коментар »
Ще чакам решението с нетърпение.
Не че ще излезне скоро. 🙂
Напълно съм съгласен с тезата на Емил Томов, Драгомир Драгнев и Геновева Николаева.
На мен пък ми се вижда нелогична, да не кажа абсурдна.
Абсурдно е да се позволи на ищеца недобросъвестно да избегне вече допуснатото касационно обжалване.
А ако ищецът е в правотите си.
Ако се отстранява неправда.
Ловките като мен адвокати – винаги се прицелваме точно.
Бравото е за Драгнев, както винаги с мисъл и логика, а не юруш на маслините! Напоследък попадам на качествени актове на негов доклад и го отбелязвам. ВКС трябва да тропне по масата и да не допуска такива злоупотреби с право. Това е верният път според мен
Напротив, неговата теза е най-нелогичната.
И аз мисля така.
Какво казва чл. 233 ГПК – отказ от иск по всяко време. Но дали това е отказ от иск? Или е изменение на размера? Мисля, че тук е разковничето и резултатът е ясен – до приключването на делото на първа инстанция и гориш
Което никак не е добре. Май съденето пред въззивната инстанция ще се окаже невъзможно.
Най- вярното тълкуване давате Вие
Е, какво като на иска цената му пада под прага за касация? Не виждам пре1ка ВКС да гледат делото.
Това, че Гражданския процесуален кодекс не допуска такива дела до касация.
Нищо чудно да го изменят.
Ха всичко е Енерго Про, някои местен колега явно е намерил ниша и сега ги цака с до 5 бона. Браво, бе!
Да видим дали ще му мине номерът. Не бързай да викаш браво, преди да е успял
Не виждам голяма далавера в това. Отърваваш касацията, но се набутваш с разноските на касатора.
Проблемът е с практиката на ОС-Варна, която въпреки стотиците решения на ВКС по чл. 290, продължава да е в смисъл, че ОУИ са основателни. Явно има нужда от ТР и по този въпрос (относно корекциите на сметки), за да бъдат длъжни във Варна да я прилагат.
Значи, тези хубавци от ВКС първо добре да решат какво значи търговско и какво значи гражданско дело, щото не знам. Ако има търговски дружества, спорещи по дело с интерес под 25 000 лв. минава по гражданския ред, но после като трябва да се стига до касация се реже яко, щото размерът на иска е под 20 000 лв. Ко прайм, ако сумата е 15 000 лв примерно? И да, знам за старата редакция и разликите между търговски и граждански спорове пред съд по отношение на процедурата.
Писна ми от неясни разпоредби, особено след редакция.