Какви промени в Наказателния кодекс предлага прокуратурата – от чл. 23 до чл. 343г
Прокуратурата обяви преди дни, че е внесла в Народното събрание предложения за изменения в Наказателния кодекс (НК) в 49 пункта. Какви точно са идеите на държавното обвинение и с промените на кои разпоредби от наказателния закон да бъдат осъществени? По искане на „Лекс“ от прокуратурата предоставиха предложенията си, които обхващат както Общата, така и Специалната част на НК и се „разпростират“ от чл. 23 до чл. 343г. Така предложенията, които от държавното обвинение сочат, че са с експертен характер, ще станат достояние на професионалната общност.
Представяме акценти от основните идеи, а с всички предложения можете да се запознаете тук.
В общата част – без обществено порицание и нови правила за определяне на общо наказание при множество престъпления
Прокуратурата предлага от чл. 24 НК да отпадне ограничението при множество наказания съдът да може да увеличава определеното общо най-тежко наказание най-много с една втора. В документа, изпратен до Народното събрание, е даден следният вариант за редакция на разпоредбата: „Когато наложените наказания са от един и същи вид, съдът може да увеличи определеното общо най-тежко наказание, но така увеличеното наказание не може да надминава сбора от отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за съответния вид наказание“.
„Проблемът с множеството престъпения в последно време се откроява все по значително на фона на наказателната политика на държавата. В по-голямата част от осъжданията проблемът с множество престъпления с множество наказания е налице, както в случаите на идеална и реална съвкупност, така и при рецидив от престъпления, което води до тяхното групиране. Често престъпленията се натрупват и наслагват, с което се увеличава ръстът на престъпления, в това число и на рецидивната престъпност. Механизмът по чл.24 от НК в сегашната му редакция в някои случаи, дори при прилагането му в максимален размер, не може да защити интересите на обществото, ако случаят налага за изпълнение много по-строго наказание“, мотивират тази промяна от прокуратурата.
Освен това предлагат от НК да бъде премахнато наказанието „обществено порицание“, „поради отпадналия му санкционен ефект в съвременното общество“. „Налице е и противоречие между правилата за ефективно изпълнение на това наказание и редица ограничения за публично оповестяване на лични данни на осъдения и трети лица, засегнати с престъплението“, обясняват от държавното обвинение.
Смекчаване на наказанието или имунитет за допринеслите за разкриване и доказване на престъпленията
Предвиждане на възможност за прилагане на чл. 55 НК по отношение на подсъдими, които са допринесли съществено не само за разкриване и доказване на престъпленията, за които са им повдигнати обвинения по конкретно дело, но и за други тежки престъпления, предлага прокуратурата.
Но също така и да се създадат разпоредби, които изключват наказуемостта при последващо добросъвестно поведение – търсене на форми на имунитет срещу свидетелстване за тежки престъпления. И дават пример с далия подкуп, ако доброволно е съобщил за това, макар и не незабавно, включително и когато не е било изнудван и с лица, разкрили особено тежки престъпления, в които са участвали.
От прокуратурата посочват, че трябва ясно да се разграничат случаите, в които наказателната отговорност само се смекчава, от тези, в които изобщо се изключва.
„На следващо място е необходимо да се прецени дали да не се приложи единен подход чрез създаване на една нова обща норма в Общата част на Наказателния кодекс, регламентираща стимулирането на последващото положително поведение на дееца, или да се запази настоящият – отделни разпоредби към конкретните състави, смекчаващи или изключващи отговорността (чл.109, ал.4 и ал.5 от НК; чл.169г, ал.3 и ал.4 от НК; чл.321, ал.4 и ал.5; чл.321а, ал.4 от НК; чл.354в, ал.4 от НК)“, пише в предложението и се заявява, че за предпочитане е единният подход.
В тази връзка е развита и идеята за т. нар. „сътрудничещ свидетел“, като радикален начин за разкриване и доказване на деянията на лидерите на организираната престъпност. „Фигурата на „сътрудничещия“ свидетел, гарантираща освобождаването му от наказателна отговорност при наличието на определени от закона условия, е успешно приложима в редица страни от ЕС. Макар и регламентирана „отчасти“ в българския Наказателен кодекс, същата остава с неефективно приложение до настоящия момент поради законодателното ѝ несъвършенство“, обясняват от прокуратурата.
В документа се прави критичен анализ на чл. 321, ал. 4 НК (Не се наказва участник в групата, ако доброволно се предаде на органите на властта и разкрие всичко, което му е известно за групата, преди да е извършено от него или от нея престъпление) и се заявява, че много по-подходящ е моделът на чл.354в, ал.4 от НК, където за отпадане на наказуемостта няма изискване участникът в групата доброволно да се е предал на властта, преди да е било извършено престъпление от него или от групата. „От друга страна, не е достатъчно едно лице само да заяви, че е казал всичко, каквото му е известно за групата, за да се възползва от привилегията на ненаказуемостта. Неговите обяснения трябва съществено да облекчат процеса на доказване на съществуването и дейността на групата и на ръководителите ѝ“, посочват от държавното обвинение. Затова предлагат чл.354в, ал.4 от НК да стане приложима за престъпни групи и сдружения, като се добави изискването дадената информация да е улеснила съществено разкриването и доказването на извършени от членовете на групата престъпления.
Промени за подкупа и отпадане на състава за провокацията
Значителна част от предложението на прокуратурата е посветено на класическото корупционно престъпление – подкупът и на идеята за премахване на престъплението провокация към подкуп.
По отношение на престъпленията по чл. 301 и чл. 304 НК се сочи, че въпреки постановеното миналата година от Върховния касационен съд тълкувателно решение, в което бяха дадени разяснения за различните форми на изпълнителното деяние (повече за него виж тук), проблемите в практиката остават.
Според прокуратурата те може лесно да бъдат преодолени с изменение на закона, което избягва поместване на трите форми на изпълнителното деяние в едни и същи състави като равностойни. „Например, обещаването/предлагането, съответно тяхното приемане могат да бъдат обособени в отделни състави, които може да бъдат в отношение на привилегирован към основен или на основен към квалифициран със сегашните чл. 301, ал. 1 и чл. 304, ал.1 от НК. Първият вариант е по-консервативен, тъй като съхранява традиционните основни състави на двата вида подкуп, и поради това вероятно е по-подходящ“, пише в предложението.
И се посочва, че ако формалните форми на подкупа бъдат изведени в привилегирован състав, би било уместно редом с тях да бъде вписано и приготовлението към даване/приемане по основния състав. „В противен случай резултатните действия по подготовка на даването/приемането на дара, извършени след като страните са постигнали съгласие и са довършили обещаването/предлагането, съответно приемането на обещание/предложение, би било несъставомерно. В същото време тази дейност застрашава обекта на посегателство и нейната обществена опасност не е явно по-ниска или незначителна спрямо тази на формалните форми на деянието. Ненаказването ѝ създава рискове от неравнопоставено третиране на лица, които само обещават/предлагат, съответно приемат обещание/предложение, спрямо лица, предприели действия, пряко подготвящи даването/приемането на облагата“, обясняват от прокуратурата.
Така според тях би било по-лесно да се прецизира и режимът за отнемане на предмета на престъплението. В предложението се излагат проблемите при приложението на чл. 307а НК и как в някои случаи се стига до двойно отнемане на имуществото, предмет на подкупа, а в други случаи въобще се отказва прилагането на разпоредбата и не се отнема нищо. Друг аргумент за извеждането на формалните форми на подкуп в отделен състав е, че това ще позволи въвеждането на допълнителни привилегии при самоволен последващ отказ от довършено престъпление.
Отмяната на чл. 307 НК, криминализиращ провокацията към подкуп, е друго от водещите предложения на прокуратурата. То не е ново, но сега е подробно разработено и мотивирано.
Идеята е провокацията към подкуп да се регламентира като позволена от закона дейност – като ново специално разузнавателно средство, осъществявано от служител под прикритие. Като се предлага засилен съдебен контрол като гаранция срещу злоупотреби, така че провокацията да се допуска единствено по отношение на лица, за които има достатъчно оперативна информация, че са корумпирани, макар да липсват конкретни доказателства.
„Би могло дори да се отиде и по-далеч, като се предвиди съдебният контрол да продължи и след приключване на операцията чрез одобряване на резултатите, след като съдът се увери, че е протекла законосъобразно. В противен случай резултатите няма да се одобрят и за провокираното лице няма да настъпят каквито и да било последици. Този вид съдебен контрол ще елиминира и използването на резултати, придобити от служител под прикритие чрез склоняване или принуждаване към приемането на подкуп, което би противоречало на стандартите на ЕСПЧ, обективирани в константната му практика“, се посочва в предложението.
А ако законодателят не възприеме тази идея, от прокуратурата предлагат да се обмисли балансирано премахване на чл.307 от НК, като се предвидят по-ниски наказания за извършители на подкуп в условията на провокация.
В мотивите за премахването на провокацията към подкуп е изследвана практиката в други държави, изложени са трудностите при разкриването на подкупа и като се посочва, че използването на проактивна техника се допуска за всяко престъпление, освен за пасивния подкуп.
И се заявява: „Отмяната на чл.307 от НК би имала огромен превантивен ефект. Много длъжности лица биха отказали предложения за подкуп поради риска да бъдат провокирани. Чрез успешна провокация може да бъде доказан и конкретен подкуп от страна на длъжностни лица, за които е публична тайна, че са корумпирани и имат стандарт на живот, напълно несъответстващ на доходите им. Самата възможност за правомерна провокация би обезкуражила редица длъжностни лица да вземат подкупи и би намалила корупционния натиск върху обществото“.
В изпратения до Народното събрание документ има и множество предложения, свързани с тероризма, трафика на хора и престъпленията срещу финансовите интереси на ЕС.
Съвременното робство
Следва да се открои предложението най-сетне да бъде криминализирано робството, което има съвременни форми, за борбата с които са посветени множество международни актове. Прокуратурата изтъква, че според Глобалния индекс на робството то засяга над 30 000 български граждани и посочва, че сред държавите в Европа тече усилен процес на криминализация на поробването, но България не е част от него и това води до риск от концентрация на това престъпление у нас.
Затова се предлага създаването на нова разпоредба в НК със следното съдържание:
Чл. 159д (1) Който купува, продава, заменя или по друг начин упражнява спрямо другиго фактическа власт с признаците на правото на собственост или на друго вещно право, се наказва за поробване с лишаване от свобода от три до десет години и глоба от тридесет хиляди до петдесет хиляди лева. Съдът може да постанови и конфискация до ½ от имуществото на виновния.
(2) С наказанието по ал. 1 се наказва и всеки, който държи другиго в (постоянно) принудително подчинение, като го използва за принудителен труд, просия, развратни действия, извършване на престъпления и други дейности на експлоатация, (независимо от съгласието му).
(3) Когато деянието по ал. 1 или 2:
1. е извършено по отношение на ненавършило пълнолетие лице;
2. е извършено по отношение на лице, което не разбира свойството или значението на постъпките си или на експлоатацията или на лице с физически увреждания;
3. е извършено по отношение на ближен;
4. е извършено по отношение на две или повече лица;
5. е извършено от две или повече лица;
6. представлява особено тежък случай,
наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от петдесет хиляди до сто хиляди лева. Съдът може да постанови и конфискация.
Продажба на дялове от фирма на малоимотни
„Който избегне установяването или плащането на данъчни задължения в големи размери чрез преобразуването на търговско дружество или друго юридическо лице, чрез извършване на сделка с търговско предприятие или чрез извършване на сделка със свързани лица по смисъла на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба до десет хиляди лева“, гласи в момента чл. 255а от НК.
Прокуратурата предлага в нея да се включи като като форма на изпълнителното деяние и продажбата на дялове от търговско дружество. „Подобно законодателно решение би позволило санкционирането със средствата на наказателната репресия на случаите на продажба на дялове от дружества на лица с нисък социален статус, без трайна уседналост в дадено населено място, с цел избягване установяването или плащането на данъчни задължения в големи размери“, сочат от държавното обвинение.
За престъпленията от омраза, хомофобските и трансфобските подбуди
Да се добавят „хомофобските и трансфобските“ подбуди в чл.116, ал.1, т.11 и в чл.131, ал.2, т.12 от НК, както и да се предвидят квалифицирани състави в чл.216 от НК за унищожаване и повреждане, извършено по расистки, ксенофобски, хомофобски и трансфобски подбуди, и в чл.330 от НК за палеж, извършен по расистки, ксенофобски, хомофобски и трансфобски подбуди, предлага прокуратурата.
Освен това сочи, че би следвало да се помисли за въвеждането на норма в Общата част на НК, съгласно която извършването на престъпление по дискриминационни подбуди се счита за отегчаващо наказателната отговорност на дееца.
Отделно прокуратурата заявяват, че като признаци при престъпленията против равенството на гражданите, трябва да се добавят „сексуална ориентация, пол, полова идентичност и изражение на пола“. „Същите следва изрично да бъдат включени в тези състави, за да може извършените от омраза деяния, които се основават на „сексуалната ориентация, пола, половата идентичност и изражението на пола“, да се квалифицират по съответните състави и да подлежат на адекватно санкциониране в съответствие с високата им обществена опасност“, се посочва в предложението.
В изпратения до парламента документ са засегнати десетки разпоредби на НК, в някои случаи се предлагат технически промени, в други съгласуване с други текстове от закона, в трети създаването на нова уредба – например за онлайн пиратството.
Едно от финалните предложения е припомняне на предходното искане на прокуратурата в НК (чл. 343б) да се предвиди отнемане на автомобила на заловените да шофират с над 1,2 промила алкохол в кръвта.
29
Коментирайте
Пропорционално ли е отнемането на лек автомобил за каране с алкохол!
Да питат РС-СЛивница
Оферта за заем без протокол
Здравейте, аз съм физическо лице, предлагащо международни заеми от €5000 до €1,000,000 на всички сериозни хора, лихвата е 2% годишно. На разположение съм да удовлетворя клиентите си в рамките на 24 часа без протокол
За връзка: bohmleonorer@gmail.com
Свидетелският имунитет би ускорил много хода на делото.
Напълно разумни промени. Би било добре да се приемат.
Като че ли има някои конструктивни предложения, наистина общественото порицание е по-скоро отживелица и наистина повдига въпроса с изтичането на лични данни. „Свидетелският имунитет“ е малко спорна фигура, това би предоставило възможности за правомерен натиск от обвинението към част от обвиняемите, но все пак да не забравяме, че в държавата с най-голямата мафия в Европа (не България, а Италия), Джовани Фалконе именно чрез убеждаването на един от мафиотите да свидетелства успява да нанесе удар на мафията, така че може би тук целта оправдава средствата. Има и някои недобри предложения, като например отпадането на ограничението от увеличаване на наказанието при кумулация… Покажи целия коментар »
Вие в някакъв стерилен свят ли живеете или просто се бъзгате с тезата, че наказанията били достатъчно високи.
Тези относително определени санкции в по десетина години интервал в нашия НК и в съвкупност с УПО-то създават големи грижи на обикновените хора и на Полицията.
Ама явно не сте пострадал още.
За един процесуалист, учен и прокурор – Проф. Костадин Кочев (1929 – 1995). Роден през 1929 г. в гр. София. През 1953 г. завършва „Право“ и втора специалност „Английска филология“ в Софийския университет ,,Св. Климент Охридски“. В периода 1954 – 1957 г. е прокурор в гр. Добрич. От 1958 г. е прокурор в София. От същата година е избран за хоноруван асистент по Наказателен процес в Юридическия факултет на Софийския университет ,,Св. Климент Охридски“. От 1963 г. е редовен асистент, а от 1975 г. е професор по Наказателен процес.
Проф. Костадин Кочев е с дългогодишна практическа и научна кариера.
Прокурор в Добрич в периода 1954 – 1957
Прокурор в София от 1958 г.
Прокурор в Софийска градска прокуратура от 1969 г.
От 1984 г. до смъртта си през 1995 г. е прокурор при Върховния съд на Република България
От 1975 г. е професор по Наказателен процес в ЮФ на СУ ,,Св. Климент Охридски“
Почива през 1995 г. на 65-годишна възраст
Автор е на множество научни и практико-приложни публикации в областта на Наказателния процес.
Чете лекции по „Наказателен процес на РБ“ в ЮФ на СУ в периода 1968 – 1995 г.
К. К.
Изключително разумни предложения, но нали се сещате „реформаторите“ дали ще ги приемат. Май заявките им за промяна и защита на човешките права са само една предизборна реклама.
Чакаме да видим ще се вслуша ли някой или пак ще играят сечено управляващите.
Предложенията не са лоши, има хляб в тях.
Ами да, време е да се погледен по-сериозно на престъпления, чиито подбуди са твърдо против човека и личността. Против пола му. Аман от ненормалници, които се наричат „патриоти“.
Какво представлява съвременно робство? Не се сещам за подобен сценарии на престъпление? Проституцията ли?
Има добри предложения, но ми е интересно какво ще може да се приеме изобщо.
Дано да проявят здрав разум и да ги приемат. Че предните ни нормотворци не бяха на кой знае какво ниво.
Съвременно робство? Ами да, всички сме такива, не само 30 000 българи. Всички работещи сме точно такива, защото нямаме пари да си купим нищо, а какво остава да имаме пари да посетим чужбина да речем. Да си купим нова кола и какво ли още не!
Това са бели кахъри. Много хора едвам свързватбдвата края за храна и разходи.
Определено ми допада това, че може да се подтиква някой към подкуп.
Въпросът е не какво предлага, а кой го предлага.
Прокуратурата предлага от чл. 24 НК да отпадне ограничението при множество наказания съдът да може да увеличава определеното общо най-тежко наказание най-много с една втора.
Това е добро
Бездпорно.
чак пък да е безспорно
„…така и при рецидив от престъпления, което води до тяхното групиране.“
Май с прокурорите вносители сме учили от различни учебници 😉
Ами предлагат, но какво от това?
Стъпка напред. Предложенията са много добри.
Какво е „хомофоб“ и какво е „трансфоб“?! Дали и русофобите да не бъдат включени? Ами аракнофобите? Все фобии, опасни за обществото чувства. Престъпни емоции.
Част от предложенията са безумни.