Казусът с прихващанията след затварянето на КТБ стигна до Конституционния съд
Търговската колегия на ВКС атакува придаването на обратно действие на чл. 59, ал. 5 и ал. 6 от Закона за банковата несъстоятелност
Разпоредбите, на които беше придадено обратно действие
Промените в Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), с които със задна дата бяха обявени за недействителни прихващанията след поставянето на КТБ под специален надзор, бяха атакувани в Конституционния съд (КС) от Търговската колегия на Върховния касационен съд (ВКС).
Върховните съдии настояват за противоконституционен да бъде обявен §8 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗБН, с който на 13 март 2018 г. се придаде обратна сила от 20 юни 2014 г. на чл. 59, ал. 5 и 6 от закона.
Пълният текст на искането на Търговската колегия на ВКС
С промяната, направена близо четири години след поставянето на КТБ под специален надзор на 20 юни 2014 г., депутатите на практика обявиха за недействителни всички прихващания, извършени от тази дата до началната дата на неплатежоспособността – 6 ноември 2014 г.
Според действалата тогава разпоредба за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността (освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество), се приемаше само прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността. Така тези в периода от 20 юни до 6 ноември 2014 г. се приемаха действителни. Едва с промени от 28 ноември 2014 г. в чл. 59, ал. 5 от ЗБН беше прието, че недействително е и всяко прихващане, извършено след датата на поставянето на банката под специален надзор. С влезлите в сила на 13 март 2018 г. промени в ЗБН на тази разпоредба беше придадена обратна сила. Такава беше дадена и на новата ал. 6 (виж карето с относимите разпоредби), която регламентира отлагане на действието на прогласеното за недействително на основание предходната алинея прихващане, до изпълнение на окончателната сметка за разпределение.
Според Търговската колегия на ВКС придаването на обратна сила на тези разпоредби погазва основни конституционни принципи – на правовата държава, за равенство пред закона, за правото на собственост и за равни права на страните в процеса.
„С приемането на §8 от ЗИД на ЗБН (ДВ бр.22/18 год.) законодателят е придал обратно действие към 20.06.2014 год. на предвидените в чл. 59, ал. 5 от ЗБН основания за относителна недействителност ех legе на извършени от кредитори на банката или от самата банка прихващания. Същевременно с §З от ЗИД на ЗБН (ДВ бр.22/18 род.) е изменен чл.62, ал.1 ЗБН, като е продължен срокът за предявяването на исковете от 2-годишен на 5-годишен“, пишат върховните съдии до КС.
И разясняват какви са последиците от тази промяна:
„В резултат на тези изменения в уредбата, следва, че е предоставена възможност на синдика, фонда или на кредитор с конкурентно вземане да предявят искове за прогласяване за недействителни по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на прихващания, при които кредитор на банката е погасил през периода 20 юни 2014 г. – 28.11.2014 г. свои задължения към нея чрез прихващане със свое насрещно вземане. Последицата от уважаване на такива искове би била, че спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността и спрямо синдиците на банката, прихващането би се считало за нестанало. В тази хипотеза, вземането на банката спрямо кредитора би възобновило съществуването си и би станало незабавно изискуемо, съгласно чл.2З ал.1 ЗБН. Същевременно, обаче, вземането на кредитора към банката, което е било прихванато не би било възобновено. Нещо повече, то би се считало за погасено съгласно чл.110 ал.1 ЗБН, поради непредявяването му по реда и в сроковете на чл.6З и сл. ЗБН. То не е било предявено, предвид зачетеното от кредитора погасително действие на прихващането“.
Върховните съдии подчертават, че по силата на придаденото обратно действие с §8 от ПЗР на ЗБН, кредиторът на банката с вече прихванато вземане, би се превърнал в неин длъжник без да има възможност да реализира своето вземане, защото е погасено самото му материално право, а не само правото му на иск.
„Считаме, че с приемането на оспорената част на §8 от ПЗР на ЗИДЗБН (ДВ бр.22/2018 год.) законодателят е преуредил приключени към момента на изменение на закона правоотношения (същинска ретроактивност), която както многократно е имал случай да посочи Конституционният съд е в разрез с принципа на чл.4 ал. 1 от конституцията, въвеждащ противоконституционност на правни норми, нарушаващи правната сигурност, погасяващи придобити права и рушащи доверието в правната система“, заявяват съдиите от Търговската колегия на ВКС. Те подчертават, че в случая е налице класическа ретроактивност, която не е обусловена от значим обществен интерес.
В искането до КС се посочва, че с промяната в ЗБН се нарушават и принципите за равенство на страните и състезателност на процеса. „Преуреждането (ех tunc) на завареното материално правоотношение влошава правното положение на едната от страните по него и създава права за другата. За едната страна, реализирането на материалното ѝ право (прогласеното за непогасено вземане) с изменението на чл.62, ал. 1 ЗБН с §3 от П3P на ЗИДЗБН (ДВ бр.22/2018 год.) е предоставена и допълнителна процесуална възможност да стори това, чрез продължаване на срока. Същевременно, за насрещната страна по материалното правоотношение се преклудира възможността за реализация на вземането в производството по несъстоятелност, тъй като липсва симетрична промяна“, пишат върховните съдии. И подчертават, че е недопустимо страни в производството да бъдат поставяни в различно правно положение по отношение па материалноправните основания за разглеждане на спора и по този начин да бъдат поставени в по-тежко положение за защита на правата си.
На финала на искането си до КС Търговската колегия на ВКС обобщава мотивите си защо придадената обратна сила на чл. 59, ал. 5 и ал. 6 ЗБН, погазва Конституцията така:
- Накърнява придобитите права, поради придаденото обратно действие на регулираща ги материалноправна норма, без изменението на закона да е обусловено от защита на важен обществен интерес. Не е налице нито неотложна необходимост от такова изменение, нито промяната е съразмерна за страните по материалното правоотношение.
- Чрез обратното действие се създават два успоредни режима, единият облекчава, а другият затруднява положението на всяка от страните по делата (в зависимост от процесуалното ѝ качество), с което се създава неравноправно третиране на гражданските и стопанските субекти, участващи в производството по банкова несъстоятелност.
- Нарушено е изискването за правова държава в материалноправен смисъл, а именно законодателството да отговаря на принципа на стабилност и предвидимост.
По искането на върховните съдии вече е образувано дело №11/2018 г. в КС, а за докладчик е определена проф. Цанка Цанкова.
9
Коментирайте
до ктб: Искането не е от ВКС, а само от ТК. Написано си е. Имат дела по чл.59 ЗБН, затова искането е по този параграф.
И защо Цанка. Ще успее ли да напише решение до края на мандата си.
Абе и ние се понаучихме покрай КТБ, то не са прецеденти, то не са казуси. А някой измазаха къщата.
КТБ е сага с епохално значение за политиката, икономиката, правосъдието. Жалко, че вече няма чувствителност към нея, ама то едно и две ли е…
Писна ми от тази сага, след 10-15 години дела всичко ще приключи безславно, ясно е.
Цанка Цанкова докладчик! Няма ли там Таня Райковска, Константин Пенчев – хора с досег до търговското право, та….
А кое Ви навежда на мисълта, че съдия Цанкова не би отсъдила правилно? С какво другите да са по_ добри от нея? Не забравяйте и за стажа и в КС.
историята с ктб само до св. синод не е стигнала… това в рамките на шегата. иначе вкс даже доста страхливо е подходил, има и други противоконституционни разпоредби от последните промени в збн, но явно за тях не са им стигнали силите. иначе аргументите им са такива, че няма как кс да не уважи искането
Кой ти уважава конституцията във ВКС-нема такъв.Пък и правото на ЕС е над нея.Доживяхме да нямаме цивилисти, които да з н а я т .Все тая.КТБ ще „звъни“още години без резултат-докато истината излезе наяве. Политиците са се скарали и са „бутнали“общия юрган-нека сега търсят завивка.И все не са те, а някой друг, но непременно глупак.Бога ми, КТБ е била замислена точно за това – да довърши приватизацията под друга форма…/каква ти друга …ами банките, които фалираха през 1996 -те свършиха същото , но в областта на паричната ликвидност на цяла една държава.Пък сега се плашим повече-за нищо правене.Колко му е… Покажи целия коментар »