И след промените в НПК съдът има право да прекрати поради липса на престъпление дело, образувано по тъжба на пострадал*
По въпроса за компетентността на съда да извършва предварителна преценка за съставомерността на твърденията, изложени от частния тъжител в тъжбата, се оказва, че съществува противоречива регионална съдебна практика.
Преди измененията на НПК със ЗИД НПК (ДВ, бр. 63 от 4.08.2017 г., в сила от 5.11.2017 г.) противоречията се фокусираха върху правомощието на съдията-докладчик да квалифицира твърденията в тъжбата с разпореждането, с което й дава ход[1]. След отмяната на разпоредбата на чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК относно правомощието на съдията-докладчик да прекрати наказателното производство, когато деянието, описано в обвинителния акт или в тъжбата, не съставлява престъпление, противоречията обхванаха и разбирането за последиците от тази отмяна[2]. Поради обстоятелството, че актовете по съществото на този вид дела със споменатия ЗИД НПК изцяло са изключени от предмета на касационното обжалване, преодоляването на противоречията по тълкувателен път от Върховния касационен съд е обективно затруднено (изключение правят единствено определенията на въззивния окръжен съд, постановени за първи път във въззивното производство, с които се прекратява, спира или прегражда пътят на наказателното производство (чл. 346, т. 4 НПК). Това налага активност на съдиите от районните и окръжни съдилища за провеждане на смислен професионален дебат относно точното приложение на закона, така че да бъде осигурено ефективно правосъдие чрез ясно извеждане на съдържанието на правото на достъп до съд за престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия.
Настоящата статия застъпва разбирането, че независимо от отмяната на чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК със ЗИД НПК (ДВ, бр. 63 от 4.08.2017 г., в сила от 5.11.2017 г.), правомощието на съдията-докладчик още в първия стадий на съдебната фаза да извършва проверка дали в тъжбата се твърди престъпление, което се преследва именно по този ред, продължава да съществува. Това е така, тъй като съгласно чл. 250, ал. 1, т. 1 НПК съдията-докладчик има правомощието да прекрати наказателното производство, образувано по тъжба на пострадалия, в случаите по чл. 24, ал. 5 НПК. От естеството и границите на предметния му обхват – съдържание на процесуалната власт и правни последици, е видно, че правомощието по чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК включва и преценката за това дали в тъжбата се твърди престъпление, респ. дали твърдяното престъпление се преследва именно по този процесуален ред – по инициатива на пострадалия без участие на прокурора. Поради това отмяната на правомощието по чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК, което дублираше част от вече съществуващото правомощие по чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК, по същество не представлява правна промяна.
Този извод се основава на историческо тълкуване на правомощието на съда да извършва преценка за редовността на тъжбата, както и на съдържателния анализ на това правомощие, който дава отговор на въпроса дали проверката за редовността на тъжбата по чл. 81, ал. 1 НПК включва имплицитно и изискването съдът да установи твърди ли се в тъжбата престъпление.
Съгласно чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК не се образува наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява, когато тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл. 81 НПК. Със ЗИД НПК (ДВ, бр. 63 от 4.08.2017 г., в сила от 5.11.2017 г.) първоначалната компетентност да проверява редовността на тъжбата е предоставена изключително на съдията-докладчик, защото е отменено правомощието на председателя на съда по чл. 247, ал. 2 вр. ал.1, т. 2 НПК да отказва да образува производство по тъжба на пострадалия. Правомощието на председателя на съда да отказва да образува дело от частен характер възниква като негова изключителна компетентност със ЗИД НПК (ДВ, бр. 28 от 1982 г.), като е уредено в чл. 240, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 НПК (отм., ДВ, бр. 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006 г.), т.е. към този период съдията-докладчик не разполага с компетентност да извършва проверка за редовност на тъжбата, тъй като тази преценка е изнесена изцяло преди образуването на наказателното производство.
С приемането на действащия НПК (обн., ДВ, бр. 86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) правомощието на председателя на съда – вече възведено в разпоредбата на чл. 247, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 НПК, но със същата редакция като тази по чл. 240, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 НПК (отм.), продължава да съществува като суверенна компетентност, а съдията-докладчик има правомощието по чл. 250, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК да прекратява наказателното производство единствено в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 2, 3, 4, 6, 7, 8, 9 и 10 НПК, както и когато деянието, описано в обвинителния акт, не съставлява престъпление. С други думи – съдията-докладчик не може да прекратява производството на основанията, посочени в чл. 24, ал. 4 НПК (нова ал. 5), включително поради нередовност на тъжбата.
С последващи изменения в чл. 250, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК (ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) е въведено правомощие на съдията-докладчик по чл. 250, ал. 1, т. 1 НПК да прекратява образуваното производство по тъжба на пострадалия и в случаите по чл. 24, ал. 4 НПК (актуалната ал. 5), както и когато деянието, описано в обвинителния акт или в тъжбата, не съставлява престъпление – изрично записано в чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК.
При тази нормативна уредба (при действието на процесуалния закон до 5.11.2017 г.) е видно, че съществува двоен първоначален филтър за редовност на тъжбата – осъществим и преди образуването на делото от председателя на съда, и след образуването му – в първия стадий на съдията-докладчик. В наказателнопроцесуалната доктрина[3] и постоянната съдебна практика относно съдържанието на правомощието на председателя на съда да отказва да образува наказателни дела от частен характер никога не е имало спор, че извършваната от него проверка не е произволна, а се изразява именно в оценка на редовността на тъжбата и съответствието й с нормативните изисквания, които не са търпяли изменения от въвеждането им – първоначално посочени в чл. 57, ал. 1 НПК (отм.), а в действащия НПК – в чл. 81, ал. 1 НПК[4].
За да сезира валидно съда, тъжбата съгласно чл. 81, ал. 1 НПК, освен че трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя и за лицето, срещу което се подава, следва да описва обстоятелствата на престъплението. Съдебният орган, на който е възложена проверката на редовността на тъжбата, не би могъл да установи дали изложените в тъжбата факти сочат на престъпление, ако не си изясни на какво престъпление сочат те. Без да направи такъв извод, съдът не би могъл да прецени и дали описаното в тъжбата престъпление се разглежда именно по този процесуален ред, или изисква провеждане на досъдебно производство от прокурора и разследващите органи.
Следователно, още преди да бъде предвидено правомощието на съдията-докладчик изрично да проверява тъжбата за съответствието й по чл. 81, ал. 1 НПК и без да е било необходимо експлицитно препращане към разпоредбата, предвиждаща изискванията за съдържанието на тъжбата, съдебно производство за престъпления по тъжба на пострадалия е започвало само когато тъжбата е съдържала факти, които председателят на съда е квалифицирал като престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия. Не се е изисквало изрично пояснение на съдържанието на правомощието за отказ в чл. 274, ал. 2 НПК (отм.), защото тълкуването му е било еднозначно и е почивало на точния разум на разпоредбата – да бъде образувано наказателно производство по тъжба на пострадалия само за съответните престъпления, които са изрично изброени в особените разпоредби на НК.
По аргумент за по-силното основание, когато НПК е предвидил изрично правомощие на съдията-докладчик да прекрати наказателното производство, в случай че тъжбата не отговаря на изискванията по чл. 81, ал. 1 НПК, това несъмнено означава, че съдията-докладчик е длъжен да провери и дали се твърдят обстоятелства на престъпление. Членуването на думата „престъпление” е допълнителен езиков аргумент, съществуващ наред с формалнологическия, за това, че компетентният орган е длъжен на първо място да прецени кое е конкретното престъпление, заявено в тъжбата.
Отделно от изтъкнатите съображения, спецификата на фактическия състав за повдигане на обвинение за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, както и възникването на подсъдимия като основен субект на процеса и на право на защита, допълнително категорично обуславят необходимостта да се извърши преценка твърди ли се в тъжбата престъпление, респ. какво престъпление се твърди.
Обвиняемият съгласно чл. 54 НПК е лицето, срещу което е повдигнато обвинение при условията и по реда на НПК. По дела, образувани по тъжба на пострадалия, това процесуално качество възниква едва след като съдията-докладчик приеме тъжбата за редовна (удовлетворяваща изискванията на чл. 81, ал. 3 НПК), и в разпореждането, с което й даде ход, по чл. 252, ал. 4, изр. 1 НПК даде правна квалификация на фактите на твърдяното престъпление. Именно поради това (за разлика от делата, образувани въз основа на обвинителни актове, споразумения и предложения на прокурора за освобождаване от наказателна отговорност), по делата, образувани по тъжба на пострадалия, съгласно чл. 252, ал. 4, изр. 2 НПК на подсъдимия се връчва освен процесуалния документ, по който е образувано делото (тъжбата) и препис от разпореждането на съдията-докладчик за насрочване на делото. Обвинението е съвкупност от факти и право, поради което повдигането му по този вид дела е фактически състав, който приключва с разпореждането на съдията-докладчик, с което се дава ход на тъжбата и се определя правната квалификация на престъплението, предмет на разглеждане. На следващо място предявяването на обвинението се извършва с факта на връчването на двата документа с процесуално значение, които заедно дават яснота за фактическите и правните му рамки. Едва тогава лицето, срещу което започва наказателното преследване, има процесуалната възможност да разбере в какво точно е обвинено, за да упражни правото си на защита в пълен обем[5].
След като има процесуалното задължение да предаде на съд само лицето, обвинено в престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, съдията-докладчик е овластен, в зависимост от резултатите от проверката на редовността на тъжбата в частта относно данните за престъплението, да й даде ход или да прекрати наказателното производство по реда на чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК. С други думи – и понастоящем, с отмяна на дублиращото се правомощие на съдията-докладчик по чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК по отношение на тъжбата, не е настъпила никаква съдържателна промяна в процесуалната му власт. Естеството на предмета на проверката по чл. 250, ал. 1, т. 1 НПК несъмнено включва оценка на твърденията в тъжбата по същество, доколкото предпоставя съотнасяне на фактите към материалния закон. Единствено по този начин може да се постигне целеният резултат от упражняването на този вид съдебни правомощия – да се провежда съдебно следствие само по годни да получат осъдителна присъда обвинения, повдигнати от граждани, в случай че бъдат доказани. Законодателната идея е ясна и е насочена към оптимизиране на правораздавателната дейност чрез фокусиране на съдебния процес върху дейността по доказване на обвинения, които, ако бъдат обосновани в хода на съдебното следствие, обективно могат да ангажират наказателната отговорност на подсъдимия. Така се дава адекватна защита на гражданите, които излагат твърдения, че са пострадали от престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия – само те имат защитим законен интерес да повдигат и поддържат обвинение за такова престъпление в съда. Това тълкуване на правомощията на съда защитава и правото на гражданите да не бъдат подлагани на наказателно преследване по тъжба с изначално негодни обвинения за несъставомерни деяния.
*Препечатваме публикацията от „Съдийски вестник“ с разрешението на автора. Заглавието е на „Лекс“.
[1] Например – разпореждания на съдията-докладчик, в които са квалифицирани фактите, за които се повдига обвинение в тъжбата – по н. ч. х. д. № 4052/2018 г. на СРС, н. ч. х. д № 1577/2016 г. на СРС, н. ч. х. д. № 18455/2014 г. на СРС; примери за противното – разпореждане на съдия-докладчик, с което е даден ход на тъжбата, без да бъдат квалифицирани твърденията – по н. ч. х. д. №157/2018 г. на Районния съд – Враца; определение на въззивен съд, в което се приема, че квалифицирането на фактите е недопустимо произнасяне по съществото на делото по в. н. ч. д. № 153/2019 г. на Окръжния съд – Велико Търново.
Изчерпателно проучване на актовете в подкрепа на двете противоречиви тези не е правено, тъй като разпорежданията за даване ход на тъжбата не се публикуват в специализираните правноинформационни програми. Авторът цитира примери, които са му станали служебно известни в хода на ежедневната му работа.
[2] В подкрепа на разбирането, че изменението на чл. 250 НПК създава пречка съдът да преценява дали в тъжбата се твърди престъпление, вж. Решение по в. н. ч. д. № 4123/2017 г. на СГС; в противен смисъл – Решение по в. ч. н. д. № 2235/2017 г. на СГС.
[3] Кочев, К. Пострадалият като обвинител в наказателния процес, С., 1971; Доковска, Д. „Процесуални проблеми на производството, което се образува по тъжба на пострадалия“, С., 1983.
[4] Вж. в този смисъл например Решение № 16/14.03.2001 г. по н. д. № 697/2000 г. на ВКС, II н. о., Решение № 472/16.10.2001 г. по н. д. № 424/2001 г. на ВКС, II н. о.
[5] И по този въпрос е налице противоречива съдебна практика. В противния смисъл – че подсъдимият възниква като страна в наказателния процес с образуването на наказателното производство вж. Опр. по в. н. ч. х. д. № 126/2019 г. на Окръжния съд – Велико Търново; Опр. по в. ч. н. х. д. № 405/2016 г. и в.н.ч.д. 2003/2019 г. на Софийския градски съд, с които в производство по обжалване на разпореждане на съдия-докладчик за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК е призовано за участие лицето, срещу което е насочена тъжбата. Изрично в противен смисъл – че лицето, срещу което е насочена нередовната тъжба, производството по която е било прекратено от районния съдия, не е придобило качество на подсъдим – вж. Решение по в. н. ч. х. д. № 1827/2016 г. на СГС.
4
Коментирайте
Същественото в случая е да се даде адекватна защита на гражданите.
Напълно споделям позицията. Наскоро дори имахме спор с колега по въпроса. Предполагам, че противоречията ще продължат, докато не променят закона.
Според мен много от промените в НПК през 2017 г. са проблемни. Тогава НС и Кирилов угодиха за пореден път на Цацаров. А разпоредителното е напълно излишно. Може би трябва да се направи анализ на ефекта от него. И не само.
Преценката за наличие на престъпление на този етап е едно от най-съществените правомощия на съдията-докладчик. Би било абсурдно да му се отнеме това правомощия. Да не говорим, че излишно ще се натоварва съдебният състав, ако се прескача ситото на докладчика. Тъй че много вярно и много точно аргументирано мнение на съдия Тодорова.