Адвокат Данаил Калинчев:

Искането за отправяне на преюдициално запитване ужасява някои съдии

Промените в закона за земите, които ВАдС поиска да бъдат обявени за противоконституционни, засягат правото на собственост и на свободна стопанска инициатива, казва адвокатът, по чиято инициатива се стигна до първото искане на гилдията до КС

Павлина Желева 19 март 2018, 7:14 26763 4

Адвокат Данаил Калинчев

Адвокат Данаил Калинчев е роден на 20 август 1978 г. Получава бакалавърската си степен по право в университета „Люмиер Лион 2”. След това специализира „Европейско право” в един от най-престижните университети във Франция „Жан Мулен Лион 3”, където се дипломира като магистър.

След завръщането си в България работи в „Сосиете Женерал Експресбанк”.

От 2011 г. е адвокат.

Адвокат Калинчев, научихме, че вие сте се обърнал към Висшия адвокатски съвет с предложение да сезира Конституционния съд с искане за отмяна на текстове от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), което се превърна в първото дело, образувано в КС по искане на висшия орган на адвокатурата. Предстои утре съдът да проведе първото си обсъждане по него, бихте ли разказали за казуса, който сякаш остана извън медийното внимание.

Наистина, този казус беше „засенчен” от искането на ВАдС за обявяване за противоконституционни на текстове от Наказателно-процесуалния кодекс. Въпреки това, той засяга ползването на земеделска земя, която е национално богатство. Понякога забравяме, че храната в магазините не идва с някакво вълшебство, а благодарение на земеделците, които обработват земята и отглеждат животни.

Искането, с което сезирах ВАдС беше породено от казус, който имах. С измененията на ЗСПЗЗ (обн. в ДВ, бр. 61 от 2015 г.) беше създаден §15, ал.1 от ПЗР към ЗИДЗСПЗЗ, който гласи, че ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015 г., са длъжни до 1 февруари 2016 г. да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и 4 от закона. В чл. 37и от ЗСПЗЗ се предвижда определена плътност на животни за определена площ.

Например, за да имаш право да ползваш 10 дка земя от 1 до 7 категория, трябва да имаш почти 7 кози. В закона е предвидено, че ако тези нови изисквания не са спазени, договорите се прекратяват от кмета на община – за общинските земи, или от директора на областната дирекция „Земеделие” – за държавни земи.

Законодателят въвежда тези нови изисквания с мотив, че имало недостиг на пасища за животновъди. Оказва се, че ако това е вярно за някои райони на България, за други съвсем не е така. Не само това, но животновъдите трябваше да увеличат животните си почти 7 пъти или ако са ползватели, които нямат животни, да купят такива, за да могат да ползват земите, за които имат сключен договор за наем или аренда. Това обаче е непосилно за повечето хора и така масово бяха прекратявани вече сключени договори.

Казахте, че имате клиенти, засегнати от това изменение на закона. Какъв беше техният казус?

Моите клиенти, които са животновъди от Северна България, бяха изправени пред една абсурдна ситуация. За техния район има повече пасища от животновъди и кметът на общината не искаше да им прекрати договора. Просто общината щеше да загуби пари, ако прекрати договорите. Въпреки това, кметът трябваше да спази закона и беше направено ново преразпределение на пасищата, което ние обжалвахме, защото стопанисваните от клиентите ми парцели бяха значително намалени. Процедурата по обжалване, предвидена в закона, обаче не позволява делото да стигне до върховен съд, който може да сезира Конституционния съд, тъй като протоколите на съответните комисии се обжалват на първа инстанция пред районен съд, а касационна инстанция е съответният административен съд по местонахождението на имотите. Така оставаха две възможности – да сезираме омбудсмана или ВАдС. И аз се обърнах и към двете институции. Като омбудсманът счете, че няма нарушение на Конституцията, за разлика на ВАдС.

Какви всъщност са проблемите с тези промени в закона, които мотивираха Висшия адвокатски съвет да поиска отмяната им от КС?

Висшият орган на адвокатурата видя, че тези промени в закона са явно несправедливи. Въвеждането на нови изисквания с обратна сила за вече сключени договори, които са непосилни за изпълнение от повечето ползватели, е нарушение на принципа за неретроактивност на правните норми и нарушава принципа на правната сигурност. Същевременно, отнемането на правото на ползване, което е част от правото на собственост, според практиката на Конституционния съд е равнозначно на експроприация, за която обаче трябва да е предвидено обезщетение. Такова в закона няма.

Нарушава се и чл. 19 от Конституцията, като се засяга свободната стопанска инициатива, която има нужда от законова сигурност за правните субекти при осъществяване на стопанската дейност, а с промените, в условията на сключен договор, със закон се създава ситуация на несигурност. Повечето засегнати имат кредити, които не е ясно как ще върнат, след като загубят приходите си от прекратените им договори. Във Франция, например, има прост принцип – прилага се законът, действал по времето на сключване на договора. Всякакви законодателни промени, които променят условията на вече сключени договори, се смятат за ретроактивни закони, които могат да нарушат принципа на правовата държава, освен ако засегнатите лица придобиват права, но настоящата ситуация не е такава.

Оспорените разпоредби поставят и други проблеми, а именно неравното третиране на правните субекти, неспазването на принципа на съгласуваност между правните норми и основни принципи на правото на ЕС.

Законът не следи каква е ситуацията на отделните ползватели. Голяма част от тях са поели ангажименти по мярка 214 „Агроекология“ за 5 години и с прекратяването на договорите им не само, че няма да получат помощи за оставащото време от ангажимента им, но трябва и да възстановят вече получените суми. Принципът на равно третиране изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано.

Въвежда се и двоен стандарт за плътност на животните между ползватели на частни земеделски земи и тези, които ползват държавни и общински земи. Правото на ЕС изисква да няма пустеещи земи, а се получава точно това. Моите клиенти се отказаха да водят делото, защото, въпреки че договорите им не бяха прекратени, те не можеха да ги заявят за подпомагане, тъй като системата на Министерството на земеделието, храните и горите ги отчита автоматично като прекратени. Те не можеха да подадат заявленията си за подпомагане и решиха, че за тях е икономически неизгодно да продължат да ползват земя, за която няма да получат помощи. Съответно, поискаха делото да бъде прекратено.

Тази абсурдна ситуация ме накара да сезирам ВАдС. Един закон, който с промените си е преследвал една справедлива цел, се оказва добър само за една част от засегнатите лица.

Какъв би бил ефектът, ако КС отмени въпросните текстове от ЗСПЗЗ?

Конституционното искане е направено с две цели. Първо, въпросът е принципен, защото всички знаем как се правят законодателните промени в повечето случаи – на парче и без да се помисли какви ще бъдат последствията. Например, с обжалваните текстове законодателят можеше да предвиди различно третиране на субектите в зависимост от това дали са поели агроекологичен ангажимент или не, да бъдат засегнати само отделни райони на България, като се даде повече свобода на кметовете и на директорите на областните дирекции „Земеделие” да преценят дали има недостиг на пасища, дали трябва да се търси някакво ново преразпределяне и т.н. Със сезирането на Конституционния съд от ВАдвС законодателят вече знае, че има и друг орган, който може да сезира този съд и може би депутатите ще мислят повече преди да направят промени в законодателството.

На второ място, ако Конституционният съд отмени оспорените разпоредби, засегнатите от тях ще могат да потърсят обезщетение, защото смятам, че не само е нарушена Конституцията, но и правото на ЕС.

Какво бихте казали на колегите си адвокати, които се колебаят да се обърнат към ВАдС, въпреки че се сблъскват с противоконституционни норми?

Адвокатите, заедно със съдиите, сме тези, които се сблъскваме с прилагането на законите в „живия живот”. Колегите, които считат, че даден закон е несправедлив и откриват нарушение на Конституцията, не трябва да се колебаят да се обърнат към ВАдС. Писането на едно искане отнема много време. В моя случай – 6 месеца и се осъществи с помощта на брат ми, който е юрист. Също така не е заплатено, но въпреки това ролята на адвокатите е и да следят за това дали даден закон отговаря на Конституцията. Чрез възможността ВАдС да сезира Конституционния съд адвокатурата има шанса да играе все по-важна роля за спазването на основния закон, да следи за качеството на законодателството и т.н.

Дори и една пътека да не е проправена и за дадена процедура да няма утвърдена традиция, именно ние адвокатите може и трябва да сме първопроходиците. Навремето, отново с брат ми и колегата Михаил Екимджиев, отправихме едно от първите преюдициални запитвания до Съда на Европейския съюз за акцизите на автомобилите втора ръка, купени в друга държава от ЕС. Голяма част от хората успяха да си възстановят надвнесения акциз.

За съжаление, отправянето на преюдициално запитване зависи от желанието на съда и в практиката си вече имам доста случаи на злоупотреби с това право и задължение, особено ако има голяма вероятност отговорът на съда в Люксембург да покаже, че тълкувателно решение не отговаря на правото на ЕС. И ако се върна на казуса, довел до делото в Конституционния съд, по делото на клиентите ми от Северна България още в първото заседание поисках от съдията да сезира Съда на ЕС и искането ми буквално го ужаси. Много от съдиите имат смелостта да го направят, но това е все още е нещо рядко.

ВАдС, като независим орган, чрез сезирането на Конституционния съд отваря една друга врата, а именно КС да сезира съда в Люксембург, ако смята, че е нарушено правото на ЕС. Такава практика вече имат конституционните съдилища в Германия и Франция, например. Та, адвокатите, могат да развият правото в България, като се използват всички законни механизми, за да се изправи една несправедлива ситуация. Това е една невероятна възможност за нас адвокатите да работим за усъвършенстването и развитието на правото.