Има начин – незрящ съдебен изпълнител 28 години събира вземанията в четири общини
Богинята на правосъдието Темида е с превръзка на очите, но възможно ли е незрящ човек да работи в съда? Има начин и един съдебен изпълнител го доказва всеки ден в продължение на 28 години.
Тя е Елена Христова и от края на 1994 г. до преди дни е единственият държавен съдебен изпълнител (ДСИ) в Нови пазар (с изключение на един кратък период от 4 години) и събира вземанията в четири общини – Нови пазар, Каспичан, Никола Козлево и Каолиново.
Сега се пенсионира, а историята ѝ си струва да бъде разказана, защото показва, че един незрящ юрист може да работи пълноценно.
През годините Елена Христова е награждавана за работата си, а голям процент от обжалваните ѝ действия са потвърдени от окръжния съд. При пенсионирането си получава признание не само от колегите си в съда, но и от частните съдебни изпълнители в региона.
До 2003 г. Христова работи в съда в Нови пазар с помощта на сътрудник от Съюза на слепите. Тогава след продължили три години усилия на бившия председател на съда Галина Николова с помощта на Агенцията по вписванията е купен компютър с брайлов дисплей, а след това е внедрена и говореща програма. Така Елена Христова, въпреки че не вижда, работи напълно самостоятелно и независимо от чужда помощ. В работата си използва скенер, който визуализира написаното по делата на екрана на компютъра и тя може да го прочете, посредством говорещата програма. Владее десетопръстната система за машинопис и това я прави още по-самостоятелна. В извършването на описи и въводи я придружава служител на съда.
Мечтата за право и голямото четене
Житейският път на единствения незрящ юрист в съдебната система не е просто огледало на отношението на държавата и мнозинството от българите към хората с увреждания, а дава светлина и надежда. Предаваме историята с думите на самата Христова, в които над огорченията изплува нещо много по-голямо – благодарността.
„Правото ми беше мечта още като ученичка, но когато завърших средното си образование, загубих зрението си. Оказа се, че не мога да чета, няма как да се подготвя за трите изпита по история, български език и политическия. Това беше голям удар. Беше краят“, разказва жената, която е родом от Плевен.
Така след като завършва училище Елена Христова започва работа в предприятието на слепите. Омъжва се и има две деца. И тогава нейна колежка ѝ казва, че е възможно и незрящ човек да завърши висше образование. Елена започва да учи – прослушва касети и ленти, връща се и при учителите си от гимназията, тъй като е минало много време откакто е завършила. Държи устно пред комисия приемните изпити и влиза в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Тогава започва голямото четене. „Всеки, който идваше вкъщи – приятели, съседи, ми четеше, а аз прослушвах касети и ролки. Съпругът ми поправи един бракуван магнетофон, за да прослушвам старите учебници, въртях го и на ръка. Исках всичко, което кажат в университета, да ми мине през ушите“, спомня си Христова. Най-много ѝ чете съпругът ѝ и двамата се шегуват, че юридическата ѝ диплома трябва да има две снимки – нейната и негова.
„За да учи, един незрящ човек полага много повече труд, необходими са и много повече средства. Това е къртовски труд“, обяснява жената.
Този труд дава резултат и тя завършва. И тогава пред младата юристка… се затварят десетки врати.
Дипломата в печката
Годината е 1992 г. и в съдебната система има много свободни места, но оказва се не и за Елена.
„Мечтата ми беше да стана прокурор. Обиколих половин България да питам. Имаше много свободни места. Ходих в Плевен, Враца, Монтана, Павликени, Велико Търново…, питах и на много места в Южна България. Но както ми каза съпругът ми, когато отивахме да подавам документи: „Гледат те като извънземно“, разказва вече пенсиониралата се юристка. Отговорите, които чува, са: „Обадете се във вторник, в сряда, в петък“, а резултатът – кръгла нула.
Всяко подаване на документи означава пътуване до друг град, за което тя има нужда от придружител – мъжът ѝ отсъства от работа, голямата ѝ дъщеря от училище. И така в продължение на две години.
Христова винаги се обажда предварително в прокуратурите, като обяснява, че не вижда и моли да не я викат, ако няма да я наемат, защото пътуването коства много усилия на цялото ѝ семейство. Но въпреки това я извикали във Враца само за да ѝ кажат, че са решили да вземат друг вместо нея. Огорчена от отношението към майка ѝ дъщеря ѝ се зарича никога да не учи право.
Елена стига дори до главния прокурор Иван Татарчев, който я попитал: „Колежке, мислите ли, че ще се справите?“, а тя му отговорила: „Ако не мислех, нямаше да Ви занимавам“. Татарчев заминава за чужбина и тя дава документите си лично на кадровика на Главната прокуратура, но не получава отговор.
„Лишавах семейството си, децата си, за да мога да уча, а не можех да използвам знанията си. Вечер плачех и се молех на бога, боже, моля те, помогни ми, тези деца искат гледане. Един път както стояхме до печката с мъжа ми му казах, че ще си хвърля дипломата в печката. И после стана чудото“, спомня си Елена.
Чудото
То се дължи буквално на сън – жената сънува, че трябва да си търси работа в окръжните прокуратури в Силистра и Шумен, едни от малкото в Северна България, в които не е ходила. „И аз се хванах като удавник за сламка“, казва тя. Позвънява в Силистра, но се оказва, че окръжният прокурор отсъства и ще се върне след три дни и тя незабавно се обажда в Шумен. Окръжният прокурор ѝ казва, че там нямат свободно място, но е чул, че се търси човек в Нови пазар. Така Елена Христова звъни в прокуратурата в Нови пазар и получава отговор, че там няма място за прокурор. Но нито жената, с която разговаря, затваря телефона, нито Елена прекъсва разговора и след тази пауза младата юристка чува: „Но, знаете ли, има за съдия-изпълнител…“.
Така Елена Христова се свързва с председателя на Окръжния съд в Шумен и той е първият човек, който я пита каква е дипломата ѝ и ѝ казва: „Давайте документите“. Жената е толкова обезверена, че дори не ги носи, мисли, че ще получи поредния отказ.
„Дойдох тук като у дома си, ако знаете колко радушно и човешки ме приеха. Няма да забравя напътствията и топлотата“, казва Христова след 28 години в Районния съд в Нови пазар и си спомня, че когато завършила, си е казвала, че никога няма да работи като съдия-изпълнител.
„Когато започнах, имаше купища дела. Много съм благодарна за това, защото много бързо навлязох. Отговаряла съм за четири общини и със сътрудниците, с които съм работила, беше голямо ходене по въводи, за принудително отнемане на вещи, по дела на банките, делата на „Минералбанк“ бяха много, но работата беше толкова разнообразна и интересна“, обяснява Христова.
Усилията на един съдия и една тежка въздишка
Чудесата в живота ѝ не свършват. Галина Николова е председател на съда в Нови пазар и започва дострояване и основен ремонт на сградата от 1930 г., в която се помещава институцията. „Започнаха да носят на всички компютри, но не и на мен и аз казах на Радка Минкова, която беше мой сътрудник в продължение на повече от 20 години: „Радке, тя мисли, че аз няма да се справя с компютър“, разказва Христова.
И тогава единственият в онзи момент в цяла Европа незрящ съдебен изпълнител разбира защо не ѝ носят компютър като на останалите ѝ колеги в съда, Галина Николова в продължение на три години, без да каже на никого, е правила всичко възможно, за да ѝ осигури изключително скъпия брайлов дисплей.
„Няма думи, с които да опиша радостта и изумлението си тогава. Съдия Галина Николова е човекът, който ми осигури прекрасните условия за работа и би трябвало и други хора да почерпят от нейния опит и да направят нещо за други хора с увреждания независимо дали зрителни, или слухови“, казва Елена Христова.
Спомня си кога за първи път е видяла брайлов дисплей, как не е мислела, че някога ще може да работи с такъв и за една тежка въздишка.
„Познавам прекрасни хора, които са незрящи и са опитали да работят, но никога не са получили възможност. Покойният председател на Националното читалище на слепите „Луи Брайл“ Спас Карафезов е завършил „Право“. Никога няма да забравя неговата въздишка, когато му се обадих за книги заради следването. Каза ми: „Аз също завърших право, юрист съм, но никога нямах възможност да работя“, разказва Елена. Там в читалището ѝ показват за първи път как се работи с брайловия дисплей, а след години тя ползва такъв всеки ден, заедно с четяща програма.
Благодарността на Елена Христова към колегите, които са я подкрепяли и са ѝ помагали и за изключителните усилия на съдия Галина Николова е огромна. „Нейният пример трябва да се множи. Ще има колеги, които ще завършват и никой не трябва да се сблъсква с моите разочарования. Вече има опит и той трябва да бъде използван. Много неща можем да дадем като идеи. Има начин“, казва жената, която в продължение на 28 години е съдебен изпълнител, въпреки увреждането си. И напомня, че конкурсите за съдебната система не са адаптирани за кандидати с увреждания.
Очила за слепи
Елена Христова е пенсионер от няколко дни и по инициатива на съдия Галина Николова и с подкрепата на целия съд получава за новия си живот извън съдебната система нещо, за което не е и сънувала – очила за слепи.
Те преобразуват картините и предметите в звукови образи, могат да четат текст на кирилица и на английски, да разграничават и съобщават препятствия, да дават описание на сгради и предмети, както и табели от градската среда, имат и навигационна система.
На практика с тях могат да се четат вестници, книги, табели, написаното на екрана на телефон. А високоговорител, монтиран на задната страна на устройството говори близо до ухото на човека, който носи очилата. Те могат да запаметяват лица и да запишат името на човек и ако пак го „срещнат“, да го разпознаят. Разпознават банкноти и съобщават часа, като е достатъчно ползващият ги да направи жеста за поглеждане на ръчен часовник.
Очилата струват почти 10 000 лв.
„Предлагам вместо обичайните парични награди, раздавани при пенсиониране да направите наистина необходим и полезен подарък за съдия Христова, като същата получи достоен и независим живот в следващите години“, пише Галина Николова до Висшия съдебен съвет. И съветът незабавно откликва на благородната инициатива на колегите на Елена Христова и при пенсионирането си тя получава очилата, които ще ѝ дадат по-голяма независимост и извън работата.
Сега в Районен съд – Нови пазар има един свободен брайлов дисплей и пълно оборудване за пълноценна работа на незрящ. Елена се надява отново да го използва млад юрист и това да не е въпрос на шанс и усилия на отделни хора, а да е плод на реални действия на държавата в подкрепа на професионалната реализация на хората с увреждания. А безпрецедентният опит на Елена Христова може да е много полезен и да бъде използван.
34
Коментирайте
Поклон пред борбения дух на тази жена и на хората подали й ръка. В България има много достойни хора с увреждания, на които им трябва съвсем малко, за да са пълноценни граждани на обществото. Бъдете човечни към тях, дайте им шанс за бъдеще!
Имала е късмет. Някои незрящи вече си плащат затова, че са били лишени от възможността да бъдат съдебни заседатели!
И като прочетох тази статия, рязко се отърсих от суетата, която е обхванала мен, обкръжението ми и…повечето. Доброто у хората, наличието на цел, това има смисъл.
Професионализъм и съпричастност съчетани в едно доказват, че и в правото човешкото надделява.
Тук вече ударихте десятката – невероятна история, страхотна статия! Голямо БРАВО! Поклон пред жената, пред председателката и всички, които са вярвали в нея! Това са ГЕОРИТЕ НА НАШЕТО ВРЕМЕ!
Аз от години се явявам на конкурсите за младши магистрати (само за младши съдия) и все не успявам да се класирам! Не виня себе си! Нямам вина! Все за малко не ми стига! Дядо ми е бивш съдия от Върховния съд на НРБ, пенсионирал се през 1988 г. В момента е на 91 г. , казва ми – „Синко, бих направил всичко, за да те уредя в съдебната система, ще отида в СГС да говоря, да видя какво мога да направя…но,като се замисля, не ми се влиза в затвора на тия години.“Ем, какво да направя, ще се мъча и тъй
В началото на 90-те години, след промяната, бурни времена бяха, новите проекти за Конституцията, организацията и структурата на съдебната власт, плануваните реформи в съда, държавното обвинение и следствието, както и в другите равни сектори…стреснаха тогавашните комунистически магистрати и служители, които някои от тях бяха затънали в партийни далавери, като членове на ЦК на БКП и от страх да не бъдат разкрити, обвинени….и…пречистени по тежкия метод (куршум) ,съд и затвор, или уволнение и без право на обезщетение и пенсия, напуснаха преждевременно системата (по собствена инициатива, взеха превантивни мерки) и така се пръкнаха безброй свободни места за съдии, прокурори, следователи, съдебни изпълнители,… Покажи целия коментар »
Имаме и слепи колеги-адвокати, справят се – сами, мъчно е, но се справят. Историята е трогателна, особено с ходенето на конкурси, но е и показателно, че навремето не е имало Висш съдебен съвет, тоест – това е излишен орган, справяли сме се и без него. А и правото е свързано повече с мислене и обработка на данни, отколкото със зрителни реакции. Със слово повече. Тя като ДСИ има да даде ход на процедура, да съобрази несеквестируемост, да вземе предвид владелчески претенции, на практика – важното е да прочете писмена молба. А и е смела жена – все пак има негативни… Покажи целия коментар »
Моля подемете инициатива за следваща сатия под надслов: В кой български съдебен орган ще има поне един незрящ магистрат, който да продължи тази така добра традиция!!!
Тази жена доказва, че да си юрист е призвание, а не занятие. Жалко, че мнозинството юристи не го мислят така.
Eто, че не само по Коледа стават чудеса.
Браво за всеотдайността на Галина Николова.
Ако беше я взел Татарчев или кадровика сега нямаще да има проблеми с прокуратурата …
Страхотна история. Страхотна жена. Страхотна статия. Благодарен съм, че имах възможността да я прочета.
А иначе оня Лалов от СРС се прави на итересен за незрящи съдебни заседатели…..
Впечатлен съм от отношението на колегите към тази борбена жена и особено от Галина Николова, която изорава света, за да помогне.
Невероятна история, невероятна, защото е изключително трудно да се случи не само в България. Човешкият дух е нещо наистина несломимо.
Несломимият характер е най-силният коз в ръцете на хората, а често и се отплаща! Крепко здраве и спокойни старини й пожелавам, да е все така борбена …
Ето това се казва достоен човек за пример.
Напълно заслужава да получи достоен и независим живот в следващите години.
Всеки качествен юрист може да работи пълноценно при добро желание.
Good Luck!
Надявам се на добри примери, като този
Ето такива хора ни показвайте, а не убийците на пътя с дрога и наркотици в кръвта, както и онова недоразумение Янев и останалите руски тролове
Много и се радвам. Браво.
Поздравления за жената.
Желая й много бъдещи успехи.
Надявам се на повече такива случай и достъп до нормална работа за всички хора с увреждания. Повечето от тях не искат помощи, а смаи да си изкарват парите, като нормални хора, каквито са!
Да. Те и без това са в неравностойно положение. Заслужават да им се даде шанс.
Добра новина. Да видим и ние, че сме нормална държава, а не поданник на петата колония, путиновска-копейкинова нация.
Чудесно, Браво и успех!
Наи разбирате какво трябва да се кабже тук? Само адмирации
Поздраления и браво
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Г-жа Елена Христова е и много хубава и одухотворена! Браво за доблестта, куража, смелостта! Благодарим Ви!