Има ли прехвърлителен ефект джирото на акции при липса на съгласие за придобиването им
Статията на проф. Иван Русчев
„Лекс“ се обърна към авторитетния специалист по Търговско право проф. Иван Русчев, за да коментира дали джиросването на акции има прехвърлителен ефект без съгласие на адресата на джирото.
Поводът е прехвърлянето на акциите на ПФК „Левски“, но въпросът е принципен и надхвърля конкретния казус. Затова по покана на „Лекс“ важни разяснения за прехвърлянето на акции даде проф. Поля Голева (статията ѝ виж тук).
„Лекс“ се допита и до редица специалисти от практиката, за да индикират проблемите при джиросването на акации без съгласие на адресата на джирото в България и в някои развити държави. Голямата част от тях изказаха становище, че джиросването на акции не е единственият юридически факт, който сам по себе си е достатъчен да направи някого акционер.
Поставят и следните въпроси: Ако джирото има непосредствен прехвърлителен ефект, то някой, който не желае, може да бъде направен без негово съгласие мажоритарен акционер на престъпна организация, включително наркокартел. Може да му бъде прехвърлено фалирало дружество с всички неблагоприятни последици, произтичащи от това, включително и в морален аспект. Дали е възможно това да е целта на закона?
Много от специалистите посочват, че има голяма разлика между едностранни сделки като упълномощаването например и джиросването на акции. Упълномощаването не води до никакви задължения.
Ако се приеме, че някой може да се откаже от получаването на джиросаните му акции, само като ги прехвърли обратно на този, който му ги е джиросал, какво ще стане ако бъдат джиросани примерно 10 000 броя или повече? Обратното джиросване би отнело подписване дни наред и ако пак му ги джиросат обратно, отново трябва дни наред да ги джиросва в обратна посока. Така се създават непосилни задължения за този, който не желае да получи акциите.
Специалистите наблягат и на това, че с прехвърлянето за акционера възникват и задължения – напр. да получи уведомление и евентуално да окаже или да откаже съдействие във връзка с вписването в книгата на акционерите, да получи уведомление за свикване на общо събрание и др.
Във всяка държава е възможно закон да възложи на мажоратарните и на други акционери задължения – напр. някаква данъчна или друга отговорност, или други ограничения при настъпването на определени обстоятелства – като неплатени задължения към фиска. В някои страни има такава възможност, включително и при бездействие на мажоритарен акционер или на акционера, осъществяващ фактически контрол върху дружеството.
Юристите напомнят, че целта на закона е правото да направи живота по-сигурен, уреден и предвидим, а не всеки да може да стовари тежести на някого и да създаде затруднения на правните субекти. Целта на Търговския закон е да се улесни оборотът, а не да се създават затруднения при осъществяването на дейността на дружествата.
Специалистите отбелязват, че съдебната практика приема, че джирото като абстрактна едностранна правна сделка има обслужваща функция спрямо основния договор, въз основа на който се прави джирото. А когато основанието е дарение, се изисква съгласието на надарения – например не всеки би искал да му подарят слон.
„Гвоздеят“ на злободневието от вчера – 13 май, вместо да бъде приетото по предложение на министъра на здравеопазването Решение на Министерския съвет (МС) за въвеждане на извънредна епидемична обстановка, считано от днес до 14 юни (т. е. да върне топката почти в изходното положение отпреди два месеца), неочаквано се оказа нестандартен правен казус. Твърдяното “прехвърляне“ на мажоритарен пакет акции на ПФК „Левски“, временното удостоверение за което един Вестител на съдбата от Изтока остави на вратата на МС, за г-н Бойко Борисов, както се оставя пред дома на господаря незаконнородено дете, заченато от слугинята, породи цял залп от правни анализи. Като се започне от по-слабоквалифицирани юристи, мине се през анонимни „корпоративни адвокати“, през отдавна позабравили правото общественици – водачи на партии с по един файтон членове и се стигне наистина до тежката артилерия на „бащите на Търговския закон“. Като дори на хората, които бяха чували термина джиро (или индосамент) само в зависимост дали в кръстословицата се изисква дума от пет или от десет букви, бе надлежно обяснено, че това е едностранна, формална, безусловна и абстрактна сделка, с която се прехвърлят правата по заповедна ценна книга – в случая по поименни акции в АД. По неведомите пътища на правото тази приятна италианска дума (означаваща разходка, обиколка – Giro d’Italia) е придобила това сериозно, почти сакрално значение.
И тъй като наличието на кауза (причината на прехвърлителния договор, който нормално стои „зад него“) не била изискване за валидността на самото джиро като абстрактна сделка, то и вътрешните отношения между джиранта – в случая собственика на прехвърляните акции и мажоритарен акционер в ПФК г-н Георги Попов, и джиратара – г-н Бойко Методиев Борисов, също били без всякакво значение. Както и фактът, че джиратарът не е дори виждал акциите (в случая – временното удостоверение, носещо подписа на прехвърлителя – г-н Г. Попов, датата 8.05., когато то е поело своя дълъг път с камили от пустинята на Обединените арабски емирства, за да стигне до Обетованата земя).
В литературата се приема, че, за да се прояви транспортната функция на джирото, не е достатъчно то валидно да е извършено, т. е. върху ценната книга или на отделен лист да бъде положен подпис на джиранта, легитимиран от непрекъснатия ред на предходните джира, да е посочено името на лицето, в полза на което е направено (когато не е бланково – чл. 468 ТЗ), но също така ценната книга като документ да бъде във фактическата власт на джиратара. Ето защо, преди всичко се поставя въпросът – било ли е джиросаното временно удостоверение, макар и за миг, във фактическата му власт. Няма данни джирото да е достигнало до него, прието (в см. – възприето чрез фактическото получаване). Връчването, предоставянето на фактическата власт или простото виждане на документа за него от двама министри, та дори и евентуалното входиране и предаване на документа в Общата канцелария на МС, не представлява достигане до джиратара. Още повече, че то е извършено в полза на физическото лице Бойко Методиев Борисов, а не в качеството му на министър-председател на Република България. Двамата министри от кабинета на г-н Борисов не са негови гражданскоправни представители, упълномощени да приемат всякакви документи от негово име.
Макар чл. 471 ТЗ да говори за държател, не се спори, че джиратарът трябва всъщност да бъде владелец на ценната книга, т.е. да упражнява фактическата власт с animus domini, да свои документа и да се смята за носител на обективираното в него членствено правоотношение (в случая). При наличието на този фактически състав – валидно джиро и владение върху ценната книга на джиратар, легитимиран от непрекъснатата верига на джирата, ще е налице придобиване обаче само доколкото се касае за менителница (където именно в ТЗ е уредено джирото). И макар разпоредбите за джирото, чрез което се прехвърля друг вид заповедни ценни книги – акции (чл. 185, ал. 2, а по отношение на временните удостоверения – чл. 187, ал. 2 ТЗ, който препраща към посочения чл. 185, ал. 2 ТЗ) да не съдържа други изисквания, съдебната практика не му признава самостоятелен прехвърлителен ефект.
Но дори все пак на посочения поемател да е занесена и той да е дръзнал да пипне (въпреки предупрежденията на Националния оперативен щаб) с голи ръце ценната книга, следващият въпрос е дали той се е съгласил да приеме джирото. Данните за това са категорични, г-н Борисов заявява публично, че не желае да приеме това „прехвърляне“.
Защо има значение приемането, в смисъл не на простото достигане до джиратара, а на изразяването на воля той да държи тези акции? Дали това просто получаване, в смисъл на „достигане“, на предоставяне на документа на разположение, е достатъчно при едностранната сделка „джиро“.
1. Първият аргумент за отрицателния отговор, е че сделката прехвърля не просто права, а цял комплекс от права и задължения, т. е. членственото отношение. Докато при обичайните едностранни правни сделки, при които с волеизявлението си едната страна възлага на насрещната единствено права (напр. овластяването чрез пълномощното, с което упълномощителят създава правото „представителна власт“ в полза на пълномощника) или едностранно се задължава (банкова гаранция по чл. 442 ТЗ), или се отказва от права (на собственост върху движима вещ, чрез достигане на отказа до имотния регистър – чл. 100 ЗС), то в случаите, когато с джирото се прехвърлят не само права, а и задължения (комплексното членствено правоотношение с АД), това просто „достигане“, получаване на временното удостоверение, материализиращо акциите, няма да е достатъчно, за да се счита прехвърлянето настъпило. (В обратен смисъл, е становището на многоуважаемия ми учител в правото – проф. д-р Огнян Герджиков, че независимо дали желае или не настъпването на правните последици на джирото, джиратарът вече е станал собственик на акциите. Но както правилно отбелязва той – не е придобил качеството на акционер, защото за целта джирото трябва да бъде вписано в книгата на акционерите на ПФК „Левски“ АД). Без което собственикът на акциите няма да бъде допуснат до участие в Общото събрание на акционерите, да бъде броен в кворума, да взема решения, да бъде избиран в управителните органи, да получава дивидент и други права, но и задължения, които се означават с общото наименование „членствено правоотношение между акционера и самото АД.
Считам, че самото пораждане на транспортното действие на джирото – прехвърлителният ефект върху поименните акции (т.е. върху правата и задълженията, които тези ценни книги материализират) се различава сериозно от пораждането на действието на обикновената едностранна правна сделка (напр. пълномощното), която поражда единствено права за другата страна. За него, както бе казано, е достатъчно достигането ѝ до пълномощника, като по този начин той е вече овластен с правото да представлява упълномощителя. С това действието на едностранната сделка вече е настъпило – представителната власт е учредена. Дали обаче тя ще бъде упражнена от пълномощника, или той ще го изхвърли в кошчето, вече зависи от неговата воля. Така, както от волята на всеки носител на субективно право зависи дали той ще го упражни, или ще бездейства. За да е сигурен, че предоставената правна власт ще бъде упражнена от пълномощника, упълномощителят трябва да притежава средството, с което да го задължи да извърши възложеното. И този инструмент, който стои „зад“ пълномощното, обикновено е един каузален договор – за поръчка, по силата на който пълномощникът (довереник по договора) се задължава към упълномощителя (доверител по договора за поръчка) да извърши възложените му от доверителя правни действия. В случая – от негово име, доколкото той е снабден и с пълномощно.
Докато при пълномощното правната връзка с договора за поръчка не е необходима – именно заради чисто овластителния му характер, заради пораждането за насрещната страна единствено на субективно право (в случая – непритезателно), то прехвърлянето с едностранна сделка и на права, и на задължения, изисква, за да произведе джирото на поименни акции присъщото му транслативно действие, и съгласие – воля да се притежава и упражнява прехвърленото с него членствено правоотношение. Това разбиране за разглежданата хипотеза съответства в голяма степен на поддържаното от проф. Ангел Калайджиев разбиране (останало като че ли изолирано в правната литература), че джирото е договор, а не едностранна сделка, тъй като с приемането на фактическата власт, джиратарът изразява насрещно съгласие да стане носител на прехвърленото му правоотношение.
2. Тази необходимост от приемане, в смисъл на изразяване (разбира се, най-често с конклудентни действия) на воля за приемане, на насрещно съгласие при джирото на поименни акции, се обосновава освен с характера на прехвърленото, още и с твърде тясната връзка между каузалното правоотношение и абстрактната сделка.
Докато при пълномощното правната връзка с договора за поръчка не е необходима, а при джирото на менителнични ефекти, връзката с каузалното правоотношение е почти отречена, то при това на поименни акции, тя е специално подчертана от съдебната практика. Така напр. в много известното Решение № 133 от 14.01.2016 г. по т.д. № 1834/2014 г. Т.К. II т.о. ВКС приема, че „джирото на акции, за разлика от джирото при менителничните ефекти, има вторична обслужваща функция – винаги обслужва конкретна каузална сделка по прехвърлянето им, (договор за продажба, за замяна, апорт в ТД, та дори дарение), поради което придобиването на правата от джиратара е на деривативно основание. И ако абстрактният характер на джирото на поименни акции се проявява при самото му обективиране върху документа, тъй като при изписването му не е необходимо да се отразява основанието за прехвърляне на правата по акцията (респ. на временното удостоверяване), както и в отношенията на джиратара с трети лица“, за пораждане на прехвърлителния ефект на това джиро се изисква и нещо друго. Съдебната практиката настоява на тясната връзка между джирото и каузалната правна сделка – облигационното отношение, заради което се извършва (което „обосновава“) джирото. Ето защо „липсата на кауза, или нейният дефект са от изключително значение в отношенията джирант – джиратар”, т.е. съществуването на каузално правоотношение между джиранта и джиратаря има пряко отношение към валидността на джирото.
Тази несамостоятелна функция на джирото при прехвърляне на членствени права налага съдът при спор да изследва и наличието на каузално правоотношение – причина за осъщественото чрез джирото прехвърляне. Това поставя въпроса – как би се отразила липсата на каузално правоотношение върху валидността на такова джиро?
По правило джирото се явява начин на изпълнение на поетите задължения по предшестващо правоотношение – правата (но в случая – и на задълженията) по което се прехвърлят чрез него. Причината за извършване на джирото се разкрива от съдържанието на съответната „каузална“ сделка, с която джирото винаги е съчетано.
Съгласно чл.26, ал.2, предл. четвърто ЗЗД, договорите, при които липсва основание, са нищожни, като основанието се предполага до доказване на противното. Поради изложените аргументи относно правната природа на джирото и с оглед нормата на чл.26, ал.2 ЗЗД следва да се приеме, че джирото е недействително, когато липсва каузална правна сделка за прехвърляне на акции, обосноваваща наличието на кауза за извършеното прехвърляне. (Така изрично и Решение № 242 от 08.05.2019 г. по т. д. № 528/2018 г. на XVI състав на Окръжен съд – Пловдив). С оглед на презумпцията за наличие на кауза, в тежест на ищеца ще бъде да обори същата, като докаже, че страните не са обвързани от конкретно каузално правоотношение по прехвърляне на акции. В случая от вчера не се установява джирото да обслужва някаква каузална сделка, не е налице воля на която и да било от страните, от която да е видно защо прехвърлителят се задължава да джироса въпросните акции. Нито пък от която да следва съгласието на джиратара да ги приеме. Поради което джирото се явява без основание, а като последица от това – нищожно (чл.44 ЗЗД, вр. с чл. 26, ал. 2 ЗЗД).
В същия смисъл е и Решение № 202 от 29.04.2020 г. по т. д. № 678 / 2018 г. на XXIII състав на Окръжен съд – Пловдив, в което се приема, че „джирото на акции (респективно на временни удостоверения) няма самостоятелно съществуване, не може да прехвърли самостоятелно права, без да е съчетано с определена каузална сделка като замяна, продажба, дарение и др., която то обслужва и върху която то се наслагва“. А при липса на такава – то е недействително на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Така и Решение № 1212 от 27.12.2019 г. по т. д. № 553/2018 г. на I състав на Окръжен съд – Варна приема, че джирото принципно не сочи кауза (основание за извършеното прехвърляне от джиранта, като носител на тези субективни права). Основанието се разкрива от съдържанието на съответната „каузална“ сделка, с която, по аргумент от чл. 465 ТЗ, джирото винаги е съчетано. Джирото на акции има вторична обслужваща функция и винаги обслужва конкретна каузална сделка по прехвърлянето им, макар и абстрактният му характер да се проявява при самото му обективиране върху документа. (Вж. така и Решение № 193 от 27.12.2019 г. по т. д. № 2/2016 г. на I състав на Окръжен съд – Пазарджик).
3. Правната релевантност на тази връзка обосновава обаче не само недействителността на джирото на поименни акции (временни удостоверения по чл. 187 ТЗ), когато липсва такъв каузален договор (респ. чиято кауза e опорочена), но и необходимостта от приемане на джирото (съгласие, което отразява, потвърждава поемането и на права и на задължения от каузалния договор). В конкретния казус, освен че липсват данни за установяване на фактическа власт върху временното удостоверение, съчетана с намерение за своене, от страна на джиратара, то няма и никакви данни за наличието на такъв договор – според публикуваните факти джиратарът нито е изявявал воля да бъде надарен с тези акции, нито е изразявал съгласие да ги придобие възмездно.
4. Следва да се проведе принципна разлика между джирото като юридически факт – (формална правна сделка) и настъпването на целените от него правни последици, (изразяващи се в придобиването на правата върху акциите). С извършването на джирото чрез полагането му върху ценната книга или алонжа, то е завършено като формален акт, но за да породи същото правни последици, е необходимо съдействие на потенциалния приобретател на акциите. Противното е напълно в противоречие с ratio legis и би означавало, че един частноправен субект може за „задължи“ друг да придобие комплекса от права, които произтичат от участието в капитала на акционерно дружество. Възможно е напр. закон да възложи на мажоритарните акционери задължения – напр. данъчна отговорност или други ограничения при настъпването на определени обстоятелства, от което също следва, че не може един частноправен субект да задължи друг да придобие качеството на акционер в дружество. Ако лицето, на което са прехвърлени акциите чрез джиро, откаже да ги приеме, то джирото не би имало прехвърлителен ефект. Що се отнася до приемането, то може да е изрично (с изричен акт, например искане за вписване в книгата на акционерите или чрез сключване на договор, предвиждащ придобиване на акции) или с конклудентни действия – фактически чрез упражняване на правата по придобитите акции, или по друг начин. Житейските хипотези на подобно фактическо приемане на акциите са много и различни за всеки случай.
ИЗВОД:
Ако възприеме аргументът, че джирото на поименни акции изисква приемане, а достигането му до джиратара няма автоматично действие, правото не изпада в задънена улица поради конфликта на две положения – наличието на физически положено джиро от джиранта, отговарящо на реквизитите му по чл. 468 ТЗ и липсата на приемане (нещо повече – изричен отказ да бъде прието то от джиратара). Напротив – именно посочените няколко обстоятелства: липса на приемане – неустановяване на фактическа власт с намерение за своене; липсата на каузален договор, който да обоснове извършването на джирото и изричният отказ то да бъде прието, обосновават извода, че въпреки физическото му полагане джирото не поражда транспортната си функция. Джиратарът г-н Бойко Борисов никога не е ставал собственик на акциите, още по-малко – акционер в ПФК „Левски“ АД, заради липсата: а) на валидно, произвело действието си джиро, и б) поради липсата на вписване на джирото в книгата на акционерите, което единствено би му признало, на основание евентуално притежание на акциите, и качеството акционер в дружеството.
При това положение, приетите единствено за съхранение акции (временното удостоверение) следва да се върнат на притежателя на акциите, или той, на базата на това удостоверение (за което вече има отбелязване в книгата на акционерите), без дори да е необходимо физическото му връчване (връщане) на собственика му (доколкото те вече се намират във фактическата власт, в държане на самото дружество – за пазене), може да участва лично или чрез упълномощено лице в Общото събрание на АД.
127
Коментирайте
Виждам в пресата, че вече авторитетното си мнение е изказал и проф. Герджиков. С което е разсеял предишните медийни спекулации, в които се твърдеше, че според него премиера бил станал собственик на акциите и единственият вариант да се освободи от тях е с последващо джиро на друг /бил и той е неговия предходен джирант/. Темата за прословутата нищожност на джирото в случая „Левски“ дали забеляза някой, че е застъпена много отдавна в правната литература /още през 1999 г./ в една много полезна монография за Оскар „Акции и способи за прехвърляне“ с автор Камелия Касабова /понастоящем професор също/? В първия ми… Покажи целия коментар »
В много материали за джирото се споменава и еквивалента или другата дума за същото – endorsement. Сега да ви кажа от първа ръка – в САЩ, когато на гърба на чека, в полето отбелязано за endorsement, напишете „Pay to the order of…..(name)“ (да се изплати на името на…), въпреки, че чека е оригинално издаден на ваше име, и депозирате същия по сметката на „ендорснатия“, това е валидна сделка, банката ще я изпълни (стига чека да не е за стряскаща сума) и отсрещната страна може и да не разбере какво е станало. Разбира се, това е технически възможно, но обикновено такъв… Покажи целия коментар »
Маса народ (пишман юристи) не прави разлика между джиро на менителнични ефекти и акции.
Акцията е едно, менит. ефекти съвсем друго.
Но като чуят джиро … и през просото.
Браво на проф. Русчев.
Трябва на всеки 5 г. да има изпит по практикуваният дял от правото ГПН, ППН и НПН.
Като видя адвокат практикуващ всичко … ми става ясно, че е пълен некадърник!
Прочетох внимателно статията. Три пъти! Прочетох и коментарите. Не съм юрист. Имам молба към противниците на изложеното от професора. Моля, да ми дадете вашите ЕГН и имена. Благодаря, Ви предварително. Собственик съм на АД и държа 95% от акциите. Засега се справяме добре. Ако затъна ще Ви ги джиросам. Всичките 95%!!! Обещавам 🙂 И ще пратя някой търсещ изява журналист да Ви ги донесе..А след това всичко си е ваш проблем 🙂 ……..Ако това е нивото на юристите в Бг то не ме учудва, че всеки мисли, всеки от съдебната система за корумпиран. Благодаря предварително за личните данни………….И защо толкова… Покажи целия коментар »
Ми то и аз съм любител. Което не ми пречи да твърдя, че настоящия ни ТЗ е пълен боклук. Преписан от действащия към края на 19 век ТЗ. (сетете се кой е главния преписвач). Тогава може да е бил добър за уреждане на тогавашните обществени отношения, но за днешните – не става. И вместо да се вадят от девет дерета доводи, материята (не само за прехвърляне на акции) следва да се пренапише с оглед на съвременността. Между другото – виждал ли е някой чек? В смисъл да го е държал в ръцете си и да се е разплащал с чекова… Покажи целия коментар »
Живея на място, където разплащането с чекове е един от двата основни начини за плащания. И защо ли държавата, която е изпреварила останалия свят с няколко обиколки, все още използва този „анахронизъм“? Съвременността, за която говорите, няма нищо общо с качествата на закона и още по-малко с качествата на механизмите на функциониране на държавта. Музиката, писана през 2020 е по-хубава от тази писана през 1962 само защото е по-нова?
Това е в резултат на школата в Симеоново, избълвала маса милицЮнери с диплома по Право, които нахълтаха в правото, че овладяха ПРБ и ВАС, само ВКС още не са могли.
И още ЮЗУ, БСУ, НБУ, ВУ,ВтУ и още нямат чет сокаци, които бълват неграмотници.
За съжаление мога да Ви сложа само един + маса пишман юристи въобще няма да разберат какво сте написал.
Не сте юрист, но сте компетентен да оценявате нивото на юристите в България. 🙂
Аз, като не-юрист, но човек достатъчно образован и работещ в близост със законова материя, собственоръчно съм се представял в пъти по-добре пред съд, отколкото при ползването на юристи за същата цел. Да не говорим за многото случаи, когато съм ползвал юридическа услуга за съвет и „юриста“ насреща знае по-малко от мен по въпроса. Това не означава, че всички юристи в БГ са неграмотни. Такива са само по-голямата част.
Извода е, че в момента Бойко Методиев Борисов е мажоритарен собственик на ПФК „Левски“АД. Ако не иска да е собственик на Левски трябва да прехвърли акциите на друг. Друг вариант няма.
За извода на коя статия говориш? Може ли да я публикуваш или да дадеш линк към нея? Ако имаш проблеми при работата с компютър и интернет браузър мога да ти помогна.
„Постоянна е съдебната практика, че вписването в книгата на акционерите по смисъла на чл. 185, ал. 2 от ТЗ не е елемент от фактическия състав на прехвърлянето на акции и има само декларативно действие по отношение на дружеството, тъй като джирото поражда целения транслативен ефект по отношение на приобретателя от момента на неговото извършване и инкорпорираните в прехвърлените акции права (лични и имуществени) възникват за титуляра независимо от последващото вписване в книгата на акционерите. С акта на прехвърляне на поименните акции на приобретателя се прехвърлят материализираните в ценната книга права, включително и правото му на участие в ОС на дружеството… Покажи целия коментар »
Да се цитират мнения на отделни окръжни съдилища, пък и дори мнения на отделни състави на ВКС ил АС не означава нищо. У нас – всяка коза за собствен крак. В случая решението на ПОС не е извор на право. Напълно вероятно е горния съд да отмени това решение като неправилно. В случая ПлАС е отменил решението на ПОС, но все пак ВКС е е застанал на страната на ПОС:
http://domino.vks.bg/bcap/scc/webdata.nsf/Keywords/2B6FF3C55803DF5FC2257B5800462DBE
Защото такава е практиката на ВКС. Затова коментара на професора е безумен.
Ама ти май четеш между редовете, подточка а) от извода напълно я игнорира а се захапа за подточка б).
„заради липсата: а) на валидно, произвело действието си джиро, и б) поради липсата на вписване на джирото в книгата на акционерите, което единствено би му признало, на основание евентуално притежание на акциите, и качеството акционер в дружеството“ а защо е невалидно е обяснено подробно в статията. И подточка а) не следва от подточка б) както явно си го представяш като чета коментара ти.
Как стигнахте до извода, че джирото е невалидно? Второ има практика на ВКС относно значението на вписване на акционера книгата на акционерите. „Върховният касационен съд („ВКС“) разяснява, че това вписване в книгата на акционерите на прехвърляне на поименни акции, не е елемент от фактическия състав на прехвърлянето. То има само декларативно (оповестително) действие по отношение на дружеството, тъй като самото джиро, чрез което се извършва прехвърлянето на поименни акции, поражда целения транслативен (прехвърлителен) ефект по отношение на приобретателя от момента на неговото извършване. По този начин, инкорпорираните в прехвърлените акции права – лични и имуществени възникват за титуляря, независимо от… Покажи целия коментар »
„Както се изложи вече, джирото е едностранна сделка, поради което е достатъчно едностранното волеизявление на титуляра на ценната книга в джиро – М.Г., без да е необходимо съгласие или действие от джиратаря – Т.Т.. “
Из решение на Пазарджишкия окръжен съд.
Съдебната практика не се покрива от твърденията на професора.
Прикрил е неразбирането на темата с много пълнеж.
Много си точен-не се изисква съгласието на джиратаря -и джиросването е факт който води до прехвърляне на задължения-именно това прави г-н Божков ! При невъзможност да обслужва своите задължения към АД -ги прехвърля на г-н Борисов! А горният професор се е престарал угоднически да обслужва от страх Борисов! И проф О. Герджиков точно това каза-!
Мнението ми за изискванията към алонжа не е различно от съдебната практика по вече приключени дела. В случая с Левски: в Гугъл се пише акции на Левски, отива се на изображения, и излизат прекрасни снимки на временните удостоверения, както и на джирата с целия им текст. Тъй като съм изключително практично ориентиран в работата си, когато една дискусия престане да бъде правна /така поне е зададена/, а намеси личностно отношение с подозрения между участниците, тогава е време за оттегляне от нея. Все пак това е дискусия, а не новата серия на Досиетата Х. Имам дела, по които да си подготвям… Покажи целия коментар »
Няма спор, че г-н Борисов е отказал дарението, след като е възприел волята на дарителя към него /съобщено му е какво му е изпратено от г-н Божков/, това е видно в публичното пространство. Не че г-н Борисов трябва да доказва, че го е отказал, по-скоро г-н Божков трябва да доказва, че премиера го е приел, за да има завършеност. Но, заради мнението за висящата нищожност го обсъждам просто като хипотеза, съмнението за нея е изчерпано с отказа за приемане. Дарението на ценни книжа като форма за действителност отдавна е уредено в чл. 225, ал. 2, предл. последно ЗЗД с един… Покажи целия коментар »
Абсолютно съм съгласна с изложеното. Поздравления, проф. Русчев, за аргументацията и точния изказ!
Толкова по зле за Вас
Е, и аз да се изкажа. Какво ще стане ако някой просто задраска джирото. Този някой може ли да е всеки? Или само Божков/ Попов. Изобщо какво казва ТЗ за задрасканите джипа?
Ако държателят в момента задраска джирото, има достатъчно публични известни доказателства как и кой го е задраскал. Това е състав на НК.
Да обобщим, ама не по професорски, защото това не е и не може да бъде вярно: „Поради изложените аргументи относно правната природа на джирото и с оглед нормата на чл.26, ал.2 ЗЗД следва да се приеме, че джирото е недействително, когато липсва каузална правна сделка за прехвърляне на акции, обосноваваща наличието на кауза за извършеното прехвърляне“. Джирото ще е действително, но без кауза, няма да настъпи транслативният ефект (както казва авторът „транспорната функция“). И доколкото познаваме фактите по конкретния публично изнесен казус, имаме действителна едностранна, абстрактна сделка, но нямаме прехвърляне на членствено правоотношение. Кратичко е, защото не съм цитирал практика… Покажи целия коментар »
Даа, не може да е вярно, самото изречение е оксиморон. Не може да има каузална правна сделка за прехвърляне на акции. такава сделка не съществува в правото. Има продажба, замяна, дарение, но не и прехвърляне на акции. Последното е абстрактна сделка и е едностранно волеизявление. Преди пет години може би щях да съм скандализиран от такова поведение на професор от СУ. Сега това стана норма на поведение. Нямат срам вече и задръжки, всички маски паднаха.
БЕЗУСЛОВНО абстрактни едностранни сделки реално няма. И това е така, защото няма как по правно защитим начин лице да направи едностранно изявление, с което цели правни последици за друг и то да настъпи просто така ……… с факта на едното „голо“ джиро. Тази тема, ако е свързана с чисто театралния сценарий на ситуацията на принципа „сеир да има“, не е толкова непредвидима, когато „джиро историята“ влезе в съдебна зала. Ако остане така, премиерът в очите на народа е /уж/ собственик на акциите по силата на джирото /което не е така/ и г-н Божков си е изиграл картите добре за пред… Покажи целия коментар »
Леле написахте цяла втора статия, но по-абсурдна и гротескна дори от тази на професора, браво, надминахте го, въпреки, че беше трудно! Явно разполагате и с допълнителна информация, която никой друг освен Сашо Диков и ръководството на Левски не знае- а именно- дали джирото е на гърба или е на отделен алонж. Или не разполагате, а спекулирате?
След като сте водили дела, значи джирата са имали прехвърлителен ефект и сте имали нужда от съда, за да го отмени. Самите вие сте един оксиморон на слугинажа в момента, но явно срама и професионалното падение вече е нещо нормално.
Брилянтно, професоре…!
Евала, Русчев! Класа си.
Защо единствените коментари в полза на професора са едносрични, почти нечленоразделни от типа ти мен уважаваш ли ме, кравешки възторг. троловете на Пеевски да сменят стила
Напълно се съгласявам с автора, и считам,че законодателят, с цел заличаване на всякакво съмнение следва изрично да запише,че не може зорлем човек да стане акционер, виждате,че има законодателна парзнота, даваща база за тълкуване(вече има и противната тези написана в статия…). Противното би значило и,че например всеки подсъдим може да джиросва акции на прокурора, и да иска отвода му. Или да иска смяна на съдията-с аргумент,че е получил акции от подсъдимия. За да няма такъв абсурд, и да няма и сянка на съмнение законодателят да реагира и да уреди как става джиросване на акции в подробности-и че не можеш да станеш… Покажи целия коментар »
Барни, ти ли си бе! Давай, направи го с ПР на Закона за Акцизите и данъчните складове и придай обратна сила, за да му придадеш уникалния си автентичен стил!
Абе капуш малоумен, хората са порърсили тази статия и коментарите, за да научат нещо не да им точиш времето.
Правилно. ТЗ следва да се пренапише. Любопитно е да се види какво е гласял стария ТЗ от 1897 г. относно джиро на поименни акции: Чл. 180. Поименните акции се записват в дружествената акционерна книга с обозначаване името и местожителството на притежателя. Прехвърлянето на такива акции може да става и с банково джиро, но, ако уставът не съдържа противното, притежателят се признава от дружеството за такъв само тогава, когато той е представил акцията и прехвърлянето се запише в дружествената акционерна книга. Дружеството има право да провери владението на акцията, но не е задължено да стори това. Акционерът, който е прехвърлил акцията,… Покажи целия коментар »
Много подробно разработена тема. Браво! Но тук въпросът е, не дали след полагане на въпросното джиро ББ е необратим собственик на акциите. Правилният въпрос е: Има ли правна сила, която да спре ББ да стане собственик, ако иска, вземайки вече джиросаните му акции. Това е въпросът, на който трябва да отговорят юристите. Защото, ако няма пречка за това… ББ вече официално ще единственият отговорен, че собствеността не се е сменила. И тогава конституционното му право да не иска, няма да го спаси от обвинения, че е можел, а не го е направил. И още на следващите избори… Ще си ходи.… Покажи целия коментар »
Да Той е цунгцванг, няма правилен ход, затова се е покрил и шменти капели
И не разбрах, какви точно задължения има акционера, освен да плати цената на акциите! (За справка виж акционерите на КТБ).
когато е мажоритарен акционер, в момента представляващия на Левски има задължение да обяви в седемдневен срок Бойко за действителен собственик в ТР по ЗМИП и също така, да декларира, че той е висше политическо лице и подлежи на специален контрол по реда на ЗМИП от страна на ДАНС
Съглсен съм с колегите „Юрист“ и „И ние сме юристи“, джирото на физически акции върви само с тях. То, урежда моментната собственост върху тях.
Ако не бъде вписан новия приобретател – джиратар, ще се блокират правата по тези акции. Не виждам как прехвърлителят – джирант ще може да упражни права по тях, без отново да е посочен в джирото, като джиратар.
да, затова ТЗ е предвидил задължително вписване в книгата
Считам, че изпълнителният директор Павел Николов Колев е длъжен да изпълни задълженията си по чл.179 ал.2 от ТЗ, като в 7-дневен срок от представянето им да осигури вписването в книгата на поименните акционери на новия им собственик. Няма други специални изисквания в закона или устава на дружеството освен представянето им. Основанието за прехвърлянето на акциите може да бъде и друго – извън посочените в статията, напр. опит да се спасят от конфискация, доколкото са собственост на лице с публично оповестени обвинения, като се джиросат на най-важния човек в държавата /да ме извини гл.прокурор/; опит да се върнат на лицето, принудило… Покажи целия коментар »
Ами то и аз може да искам да те джиросам отзад с валидно джиро без твоето съгласие, ама нали разбираш че това е изнасилване.
Само че член 185, ал.2 от ТЗ сочи друго. „Прехвърлянето на поименни акции се извършва с джиро и трябва да бъде вписано в книгата на поименните акционери за да има действие спрямо дружеството.“ Цитираната съдебна практика от автора на статията е фрагментарна и едностранчиво подбрана. Има и решения на ВКС, в обратен смисъл, а именно, че джирото е едностранна абстрактна сделка и е напълно достатъчно за да прехвърли собствеността върху акциите, като каузална сделка не е необходима за да се прехвърли собствеността. Подобно е положението и със завещанието. Ако си придобил нещо по завещание може да се откажеш, но трябва… Покажи целия коментар »
Ако си придобил нещо по завещание, няма как да се откажеш. Можеш да се откажеш, преди да го придобиеш, като това може да стане без изрична форма, или чрез т.нар мълчаливо изявление на волята(косвено, facta concludentia).
Утре, като името бъде вписано в книгата на акционерите, ко праим?
Само се едно голо остроумие не се получава добър отговор на елементарен казус. Транспортната функция на джирото не е конститутивен елемент от джирото, защото това е абстрактна, едностранна сделка. Транспортната функция на менителничните ефекти се извежда от фактическата необходимост за джиратаря да извърши на свой ред джиро. А липсата на основание /кауза/ при абстрактните сделки вече може да се претендира като основание за нищожност на същата. Но до този краен резултат джирото е породило действието си и Борисов е собственик на акциите.
Извън правната тема- сценаристът на този водевил трябва да вземе Оскар. Много добро изпълнение.
Боже господи, абстрактната сделка имала нужда от кауза. Че казуалната тогава от какво има нужда? Ако Матеева ви чуе, няма да вземете общата част на ГП до 5-ти курс.
Явно сте само писател, не читател. Вероятно нивото на написаното е твърде високо, за да разберете смисъла. Но по-скоро учил-недоучил студент, който се изказва самоуверено. Ефектът на Дънинг-Крюгер. Безплатна лекция: абстрактната сделка няма нужда от кауза, за да е валидна, но каузата в разместването на имуществени блага винаги се презумира. И да цитирам любимият Кр.Таков: „Ако приемем, че основанието е онази непосредствена правна цел, то всяка сделка има кауза, тъй като всяка сделка поражда някакъв правен ефект. Е, този именно правен ефект съвпада с нейната кауза. Ако правна цел нямаше или правото се дезинтересираше от нея, това би значело да… Покажи целия коментар »
Поне за мен беше удоволствие да прочета нещо ерудирано и убедително обосновано. Естествено всеки си има право на мнение.
Право на мнение да, но право на подигравка с обосноваността и ерудицията нямате. Тъй като настоящата статия е изключтелно дръзка подигравка с обществото и морала, то със сигурност осъществява състава на указа за борба с дребното хулиганство. Вашият коментар също.
Единствено не разбирам откъде идва становището на проф. Русчев, че джирото е договор, след като в правната доктрина, а и в съдебната практика преобладаващо е мнението, че джирото е едностранна сделка?! И като едностранна сделка, се изисква волеизявление само на едната страна, в случая на джиранта.
Проф. Калайджиев твърди, че джирото е договор, макар мнението му да не се споделя от болшинството автори, но проф. Русчев, който смята, както повечето, джирото за едностранна сделка, намира в случая на джиросване на поименни акции разумна хипотеза в полза на Калайджиев
много са смешни тези професори по право, които не знаят български език. Но законите в България са написани на български и там пише, за всеки човек с начална грамотност, че джирото е едностранно волеизявление, а не договор. Правото е това, което казва законът и съдът, а не професорите.
Езикът на статията вони на политическа поръчка в угода на Борисов. Събраната през пръсти аргументация – също.
От Русчев щеше да излезе чудесен автор на становище в подкрепа на Гешев за ГП преди 7 месеца. Ама пък той няма нищо с наказателното право и явно затова не са го ползвали тогава… Сега обаче е полезен.
Въпросът не е за Левски, въпросът е принципен. Аргументацията е много логически издържана, подплатена със сериозна съдебна практика – намерена е почти цялата налична и то от всякакви съдилща. Да не политизираме сериозен правен проблем. Левски е само повод. Уважение към всички правни мнения – но смятам, че това е правилното. Акционерното участие носи и задължения. А не може да се стоварват с едностранна сделка и задължения без съгласието на преобретателя.
Какви задължения – освен при учредяване да внесат вноски – което в случая е ирелевантно, дължат и добросъвестност при упражняване на правата си .. ама не се сещам какви други задължения има един акционер?
Не мисля, че Русчев е способен да изпълни политическа поръчка – твърде е независим и своенравен. Иначе отдавна да са го употребили, като много други. Зодия Див петел е, но е мислещ, а и в случая това му мнение се поддържа масово. Пък и закачките с ББ едва ли ще му осигурят хонорар- на този май хич не му пука!
Не беше необходимо да ангажират Русчев със защитата на Гешев – Чинова се справи достатъчно добре и сама. Не мисля, че има каквото и да е съмнение за мотивите на Русчев да напише тази статия. Аргументацията му е смешна и заслужава двойка.
Русчев и политическа поръчка, друг път. Всички професори ги потърсиха за коментар по темата, кой не се изказа – който не го мързи да мисли и който не го е шубе да коментира. Шушумигите да си мълчат, статията е за евала. Интересна, а и Русчев е вложил ирония, хич не го е еня за политика, а за интересни казуси. А в лекса явно често пише, то една читава правна медия ни остана!
Поръчка, та чак смърди, Русчев, миришеш!
Дсч не е от професора, тази смрад е от теб, ти ми смърдиш на мен, а и като гледам на повечето хора тук които са свестни, ако ти изтрият помиите оттук ароматът със сигурност ще се подобри.
Класа, класа! Русчев, както винаги, е точен, остроумен, ерудиран. Друго си е да насладиш на четиво на високо ниво, кой ли не словоблудства по разни медии от вчера, ама никой не седя да мисли и да пише, само ангро изказвания. Това е професорският ум, това е академизъм. Затова и самочувствието му, самочувствие, затова и трябва да е търсен за правни мнения, каквото помисли, все е в десетката!
Що не се омъжиш за него ами занимаваш всички?
Дсч, мама и тати не са ли те учили да не ходиш по голяма нужда на обществени места, за тази работа си има тоалетни.
Професорът се е аргументирал много точно. Редакционните коментари отстрани са убедителни – недопустимо е да се стоварват едностранно и задължения на трето лице без негово съгласие – няма и как това да е целта на закона.
Вярно е това, но тези ексцесии ставата, защото проблемът е другаде. В непосредствен план Левски трябва са изчисти задълженията си по пътя на ЦСКА. Задълженията на Левски са убийствени. И няма смисъл държавата да притиска някой да поема издръжката на футболни клубове, като неофициално предоставя на съответните спонсори облакчения и приоритет за сметка на останалите бизнесмени, работещи в сферата на спонсора. Това вреди на бизнеса. По-добре спортният тотализатор да спонсорира футболните клубове пропорционално на успехите им – това е честният подход без корупционни схеми, натиск и услуги срещу услуги. Нямаме толкова силен бизнес да спонсорира клубове без да генерира ползи… Покажи целия коментар »
Това, което описвате си има правен термин- национализация. Питай дядо и баба, те ще ти разкажат.
ами така е, животът е несправедлив. а целта на закона не е да е справедлив. сори. оплачи се на Барни да измени закона със задна сила.
Черепа е един Вестител на съдбата от Изтока 🙂 Много точно казано.
А Сашо Диков в ролята на пощенския гълъб!
И на цигането от село Долно нанагорнище е ясно, че след като не е приел нищо, Боко-тиквата не е собственик на нещо. Засега не е собственик дори на парите които се трупат по офшорни сметки, чиито титуляри са подставени лица. Според доц. Валентин Вацев Боко-тиквата ще се оттегли на заслужен отдих в някое тузарско място в САЩ или в Русия (в Рубльовка например). И тогава работата ще е ясна. Във всички случаи обаче българите отново ще се питат „Оти ручахме жабетата“.
като не е собственик, защо лицата са подставени и от кого?
Не умножавайте оксимороните, станаха много
Че да го закрива тоя Левски Божков, то бива мъка, ама вече прилича на лоши палиативни грижи …
добър опит, но закъснял, трябваше да се намесиш преди децата да разберат, че сега Бойко ще закрива. Оставаш без хонорар, така каза шефа.
толупи такива, спят до обяд.
Вчера по БНТ: – И сега, обръщаме се към експерта по трудово право, с когото БНТ се свърза. – на екрана проф. Герждиков …. 😀 Действително по темата се изказаха куп мнения, никое от което не държеше сметка за чл. 26, а това е константна съдебна практика, без която изпитът по сделки в СУ не може да се вземе с тройка. От друга страна не e коректно да упрекваме проф. Герджиков и останалите (напр. Батков), които се опитаха да отговорят на простичкия въпрос кой в крайна сметка е собственик. Как да се обясни на широката общественост, че джирото е нищожно… Покажи целия коментар »
Не знам ти дали си минал с тройка или не си, но дори в самата статия по-горе е посочено, че джирото е абстрактна сделка и никакво основание не му е нужно, за да бъде действително.
„Поради изложените аргументи относно правната природа на джирото и с оглед нормата на чл.26, ал.2 ЗЗД следва да се приеме, че джирото е недействително, когато липсва каузална правна сделка за прехвърляне на акции, обосноваваща наличието на кауза за извършеното прехвърляне. (Така изрично и Решение № 242 от 08.05.2019 г. по т. д. № 528/2018 г. на XVI състав на Окръжен съд – Пловдив). С оглед на презумпцията за наличие на кауза, в тежест на ищеца ще бъде да обори същата, като докаже, че страните не са обвързани от конкретно каузално правоотношение по прехвърляне на акции. В случая от вчера не… Покажи целия коментар »
Цитираш мнението на Русчев, което стъпва на 1 решение на ОС- Пловдив. Доктрината същевременно е единодушна, включително и Русчев, че джирото е „едностранна, формална, безусловна и абстрактна сделка“. Напълно възможно е съдът по надлежния ред да обяви джирото за недействително заради липса на каузална сделка, НО джирото само по себе си не може да бъде нищожно поради липса на основание. Уверявам те, че ако твърдиш обратното, никой преподавател, отново – включително и Русчев, няма да ти пише тройка.
и какво стана сега, май хвана само един пръст от тройката, ама ти познай кой
ами коректно е да ги упрекваме, защото въпросът е прост и изисква прост отговор- Бойко
Ако тезата на Божков беше валидна, то за благото на „Левски“ нямаше ли да е по-достойно и похвално, ако г-н Попов беше джиросал акциите на г-н Бил Гейтс и да прати DHL-a за САЩ? Сега футболният клуб щеше да има бащица от друго измерение, а репутацията на българския спорт щеше да бъде издигната на съвсем друго равнище…
Само, че тезата на Божков не е валидна.
На всички стана ясно защо не на Бил Гейтс, а на Борисоискате кауза на сделката- ето каузата- който си е надробил, да си сърба.
Умен юрист е Русчев. Може да пусне такава мъгла, че да изглежда като северно сияние. Откъде го извади това фактическо приемане на членството, защото акцията материализира и това, да се чудиш. Да се чудиш дали случайно пропуска възможността за наличието на каузално правоотношение и съгласие преди джирото за което не знаем и за което джиратараят ББ няма да си признае, естествено.
Излиза, че ако договорът, материализиращ съгласие не е писмен и не е закачен с кламер за акцията, и по нея няма пръстови отпечатъци на джиратаря, джирото няма действие. Дали щеше да напише същото, ако джиратарят беше Гошо от Бусманци?
Е ти голяма конспирация изкара. То е ясно, че се коментира ситуация, при която няма никакво съгласие. Всички тези въпроси за каузата се поставят, само ако има спор – т.е. ясно, че няма кламери и телбоди и други такива към акцията, но ако възникне спор, особено при възражение за липса на кауза, съдът ще търси договора за прехвърляне на акции, за да установи какво аджеба се е случило
Не виждам какво е ясно и какво не е. Русчев си е основал статията на предположения, за които публична информация няма. Ако Борисов му се е обадил и му е обяснил какво е правил и какво не е, когато го е „помолил“ да напише горната статия, това е друг въпрос. Един уважан юрист не може да си изгради тезата върху предположения, които на него му харесват. Още по-малко професор, който не е ангажиран професионално с казуса и работата му буквално се свежда до това да развива науката.
E, къде са предположенията? Че Бойко е гледал иззад пердето на прозореца на МС докато е пратил аргатите си – министри да видят какво носи пощенския гълъб С.Д от Абу Даби. Че дори джирото не е влязло в МС от страх да не се заразят! И че Бойко пушка и отблъсква и навсякъде говори, че това джиро било срам? Това е „публичната информация“, която вчера излъчваха по всички телевизии. На Русчев като му е работата да развива науката, да не гледа телевизия и да не яде пържола ли? И тази статия ако не е развиване на науката, здраве му кажи!
Пуснал е мъгла, придружена с миризма, а това си има друго име, но в никой случай не се казва развитие на науката. Точно от публичната информация е ясна и каузалността. Дарение. И то не противоречи на добрите нрави, напротив.
В ТЗ няма изискване за договор, но дори да се приеме, че джирото трябва да е съчетано с каузално правоотношение, то няма изискване за форма, така че ако не е писмен, той пак е действителен, а формата е от значение само за доказването.
Да се изкажа и аз, че от снощи се чудя как тъй може да стане в живота да донесат акции в пощенската кутия и ти нищо да не можеш да направиш и само да стоиш и да се надаш този който ти ги е джиросал да си обезсили джирото… Та, най-сетне да прочета компетентно написано мнение. А не на хора за които каузата им е през… да не казвам кое.
Кажи кое, защото през същото ни минаваш ти и работодателя ти с дзурлата
Божков е знаел за опцията да му отнемат бизнесите още преди година според мен. Затова и така рЕзко се вкопчи в Левски. Та той след ЦСКА години наред не пожела да издържа нито един клуб. Дава за спорт нещо, но не и да издържа клуб. И за да не се мине случайно да дава пари за клуба в продължение на много години, затова се нави да вземе клуба за година, да му налее пари, които за него не са много, а после, като му вземат бизнеса да каже на феновете – без мен няма ЛЕвски, няма инвестиции. Отивайте да протестирате!… Покажи целия коментар »
Да, докато мутрата Божков беше полезен на мутрата Борисов, беше благодетел, сега вече е мутра без бизнес отнет от друга мутра. Да се съсредоточим върху другата мутра, защото тя ни е много по важна. Не за друго, а защото другата мутра си има НАП, Гешев, ДАНС, Специализиран съд, Европейски фондове, Армия и полиция, РЗИ, РИОКОЗ, кметове, народни представители и министри.
Едно е сигурно. Борисов се заяде с голяма риба в лицето на Божков, с когото са си били бая близки през годините. Вероятно от едно котили излизат и двамата. От тази гледна точка е странно защо така се случи, че се нападнаха.
Поредния пример, че модела „БАЩИЦА“ не работи и трябва да се премахне. Защото нищо, че ЦСКА-София фалира и се прекръсти и станаха какви ли не галимации, знаем, че ако Ганчев утре се окаже голям престъпник и той също избяга в Бразилия примерно, е няма ли да се случи с ЦСКА същото? Трябва поетапно да се тръгне в посока всеки клуб да се спонсорира на база на фенове, проджаба на изградени футболисти и рекламни договори. Друго няма. И кой до където стигне.
И сега? на къде? Акциите ще стоят в клуба, а той на свой ред ще се спонсорира ли?
Ми вижте какво. Не виждам нищо шокиращо в това клуба да се издържа чрез спонсори / рекламодатели. В същото време да продава младежи от школата и да свие разходите за заплати. Нормален модел за много клубове в Европа. Е да, не сме Галатасарай и Фенербахче, но нали разбирате, че и там модела е същия? Само дето там фирмите са облекчени, защото има закон, който им дава данъчни облекчения ако финансират спорта. А тук такова нещо няма. Та там просто не произвеждат толкова таланти, защото имат пари да купуват застаряващи звезди от Европа. Но няма модел бащица.
Изводът е, че Борисов не е собственик. Но сега пък и Божков казва, че повече няма да се занимава. Реално може да трябва да чакаме някой от тях да умре, че да се разплете този възел Гордиев
този извод е без кръчмар, а кръчмар е съдът и законът. там друго пише. а който и от тях да умре, нищо няма да дочакаш, защото акциите се наследяват и дъщеря му на Борисов не знам как ще помогне на Левски.
Ма Божков можеше да си даде акциите и на някой петролен шехй в ОАЕ и нямаше ид а разберем. Обаче реши да направи циркове. НЕ е добре за институцията Левски!
Не е добре, че Сашо Диков влезе в ролята на циркаджия. За тази институция не е добре. А Левски, като институция си е вечен, но като дружество е трагичен от десетилетия. Но като се замислиш от и журналистическата гилдия е трагична от десетилетия. Едни напудрени мацки от Софийски стават журналистки и тичкат насам натам да питат глуповати въпроси и Ива Николова им е пътеводна светлина.
институция би имало ако има футболисти и фенове, а не манекени и лимпени
надежди говежди
Водил ми е лекционният курс по облигационно право и беше удоволствие да го слушаш! Истински задълбочен юрист! Браво, професоре!
май ще си останеш до живот студент дори да вземеш диплома
Изказа се кой ли не, ей така ангро коментират. Това е първата задълбочена статия от юрист по темата. Поздравявам Русчев, че се е наел, но явно не го е свъртало, като е чул какво ли не и то си личи от статията 🙂
Русчев го мързи да си свърши работата като преподавател, какво остава за това да напише статия по случаен казус още в рамките на същия ден… Това не е никакъв научен труд, а мизерно изпълнение на
долна поръчка. „Джиратарът г-н Бойко Борисов никога не е ставал собственик на акциите, още по-малко – акционер в ПФК „Левски“ АД“ – това определено звучи като научен извод на страничен независим наблюдател.
Да бе, мързи го, затова има 200 статии и 8 книги и Голяма докторска дисертация, за разлика дори от Учителя си Герджиков. А джиратарът Бойко Борисов, е наречен така, за да разберат и кратуните като теб, дето Русчев ги е помлял от късане, за какво иде реч! Този ако го мързеше, да не беше късал по толкова студенти-малоумници всяка сесия! Защо, за да си намира работа ли? Според теб как да го нарече – Боко Тиквата ли?
Май единственото помляно тук е Вашият мозък, намалете четенето на статии от Русчев и гледането на Канал 3
езикът на поздрава е красноречив и за автора и самия поздрав
Слушах Герджиков разправя, че Бойко трябвало да удари едно обратно джиро и всичко трябвало да бъде наред. Ми не е така, защото за да джироса, значи се е признал за минути за собственик, а е непълно недопустимо да ти се натрапят пари, вещи или акциии или каквто и да е било. Придобиване на собственост с принуда – къде го има това?
ау, радетел за гражданските права на ББ
Както вика един приятел, понеже се води за дарение нали това предаване на акции.
„Дарението, както знаем, е :
III. ДАРЕНИЯ
Чл. 225. С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема.
ЗЗД
Джирото се споменава в ТЗ.
То е различно по форма и нееднакво по смисъл и приложение на договор за дарение.“
Браво на професора Русчев! Това е разум на юрист! Не може законът да цели противоправен и абсурден резултат с едно джиро да може да се натрапи собственост!
Юридически акциите на „Левски“ са дарени на Борисов““
Фактически Борисов н приема дарението , вероятно водещ се от латинската поговорка :
Timeo danaos et dona ferentes. – Страхувайте се от данайците, що носят дарове.
Голяма галимация. Но ми е забавно как Божков му го натресе на Борисов. Сега релано може да каже, ако клуба фалира, че Борисов е виновен за това. Защото – 1 – взе му бизнеса 2 – не предаде акциите на друг, за да спаси клуба Математическия ум на Божков щрака. Така каза някой вчера. И сега ще си бият главата масово всички юристи в страната кое е правилно и кое не. Наистина му го натресе. И то ми е кеф не за друго, а защото Борисов и Божков са си пили кафето и са си пушили пурите заедно от години!… Покажи целия коментар »
Бойко много добре усети какво му направиха и оттогава не се е показвал никъде. Феновете Левски са основен фактор при преврати и избори. Отделно срама и резила е голям. Ако Божков продължи да публикува кореспонденцията си Горанов, очаквам два варианта за развитие. 1. Горанов бива уволнен. 2. Правят се достатъчно тестове, за да е открият седем дни по 100 заразоносители и се връща паниката и нищоправенето на резервния генерал.
Време беше да кажете нещо по темата. Благодаря.
Това Решение № 133 от 14.01.2016 г. по т.д. № 1834/2014 г. Т.К. II т.о. ВКС е по дело, по което бях процес. представител на ищеца пред първите две инстанции – СГС и САС. Интересно ми беше да видя дали някой ще се сети за него. Защитната теза там, поради липсата на съдебна практика на ВКС по идентичен казус към този момент, извън доказателствата по спора, беше обоснована и с цитат от правната доктрина „Акции и способи за прехвърляне“ на Камелия Касабова, където тази теза е развита. В делото също се касасеше за джиро на акции без съпътстващ договор. Ответната… Покажи целия коментар »
Присъединете се към дискусията…
Да, но Вие сте водил дело, следователно джирото без кауза първо е породило правно действие, което съдът е трябвало да отмени, ако сте доказали, че няма кауза, разбира се.
Това професора го знае, разбира се, но защо ли не го е написал в гениалното си творение?
Следователно, Борисов е придобил акциите и към момента е собственик, а представляващият Левски е длъжен под страх дори от наказателна отговорност да впише джирото в книгата на акционерите. После дали Борисов ще води иск за обезсилване на джирото си е негов личен проблем, а не проблем на правната доктрина и съдебната практика.
Относно каузата. Има много ясно публично изразено волеизявление на дарителя джирант да надари дарения джиратар. Ето Ви каузата. Нямаме към момента лично волеизявление на джиратаря дали приема или не дарението. Докато надарения не приеме или откаже дарението, и волеизявлението на дарителя не е оттеглено, каузата е висяща. Но абстрактната едностранна сделка е породила правните си последици и Борисов е член на Общото събрание с определено право на глас и собственик а частта от капитала. Отказа от дарението може да се материализира само чрез връщане а акциите с обратно джиро, или чрез водене на иск срещу джиранта, за недействителност на джирото,… Покажи целия коментар »
Статията според мен цели разпознаване и объркване.Но въпреки това вече е ясно има правни последици въпреки че някой не искат да признаят това и въпреки че са проф.по Право.Това говори много лошо за гилдията.Радва ме обаче че все пак се намират и такива които не се опитват да изкривяват закони и не манипулират за тяхна или обкр.изгода.
Само да спомена, че нещата трябва да се кажат малко по просто.
Ако откаже Борисов да приеме акциите има проблем. Няма да е собственик, джирото е нищожно поради липсата на съгласие.
(чл.44 от ЗЗД и чл.26 от ЗЗД) Май съда трябва да реши.
Ако приеме акциите проблем няма, т.е. има съгласие. Става собственик.
Тогава може да прехвърли акциите на когото реши.
За него остава проблема с 5% -те процента данък дарение. 😀
Най-вероятно това е основната причина за отказа му.