Има ли джирото обслужваща функция спрямо договора за прехвърляне на акции
Силвия Рибанчова
Силвия Рибанчова е адвокат в Schoenherr, специализира търговско и дружествено право.
Част е от юридическия екип в редица мащабни придобивания и преструктурирания на местни компании в областта на информационните технологии и телекомуникациите, както и консултира чуждестранни бизнеси при стартирането и развитието на дейността им в страната.
Джирото като способ за прехвърляне на поименни акции представлява едностранна, абстрактна, формална менителнична сделка. Спорно е доколко изобщо делението на абстрактни и каузални сделки е обосновано, тъй като макар и извън формалното съдържание на джирото, кауза винаги е налице.
Каузата или основанието на една сделка, това е типичната и непосредствена правна цел, която се преследва от страните, като тази цел обикновено е различна за всяка страна. Така например при продажбата на акции непосредствената цел на прехвърлителя е да прехвърли притежаваните от него права по акцията, а на приобретателя – да придобие тези права, като условията, при които ще се извърши прехвърлянето, обикновено се уговарят с договор за покупко-продажба на акции (share purchase agreement – SPA).
Вещнопрехвърлителният ефект при прехвърлянето на поименни акции настъпва не по силата на SPA, а с подписването на джирото от джиранта (прехвърлителя) в изискуемата от закона форма, т.е. джирото трябва да е написано на гърба на временното удостоверение (обикновено в практиката акции не се издават, като на тяхно място дружеството издава временни удостоверения, материализиращи правото да получиш акции заедно с всички права, произтичащи от акциите) или на отделен прикрепен към него лист (алонж), като джиратарят (приобретателят) може да бъде изрично посочен или не (бланково джиро).
Счита се, че при наличие на непрекъсната верига на джирата (т.е. джирантът е отбелязан като акционер на лицевата страна на временното удостоверение, което се прехвърля, или като джиратар по предходно джиро) от момента на учредяване на акционерното дружество до последното във времето прехвърляне на акции, последният джиратар е титуляр на правата по акциите. Можем ли обаче да потвърдим със сигурност, че една непрекъсната и изправна от формална гледна точка верига на джирата обуславя безспорно право на собственост на последния по веригата джиратар? Това е въпрос, който често изниква при извършването на комплексна проверка (due diligence process) от правните консултанти в процес на придобиване на акции (share deal). Отговорът му е от особено значение за приобретателя на акциите по конкретната сделка, тъй като от това доколко е налице сигурност, че прехвърлителят е собственик на прехвърляните акции, зависи какви гаранции страните ще уговорят в SPA.
Основополагащият въпрос тук е: „Наличието на порок в SPA засяга ли валидността на джирото и ако да, по какъв начин?“. Доктрината и съдебната практика застъпват различни виждания относно връзката между каузалната (SPA) и свързаната с нея абстрактна сделка (джирото).
Част от съдебната практика (напр. Решение №133/14.01.2016 по дело №1834/2014 на ВКС, ТК, II т.о.) отрежда на джирото вторична обслужваща функция относно конкретна каузална сделка, т.е. съществуването или не на каузално правоотношение между джиранта и джиратаря има пряко отношение към валидността на джирото. Липсата на доказано каузално правоотношение води до нищожност на джирото поради липса на основание съгласно чл. 26, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Последицата от тази нищожност е отпадането с обратна сила на породения от джирото прехвърлителен ефект по отношение на джиросаните акции.
Цитираното по-горе съдебно решение не разглежда как се реализира отпадането на прехвърлителния ефект в случаите на прехвърляне на акции на еднолично акционерно дружество, в които приобретателят (новият едноличен собственик) подлежи на вписване в Търговския регистър. Законът за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел предоставя като средство за защита иск за несъществуване на вписано обстоятелство или обстоятелство, което не е възникнало валидно, т.е. заинтересованите лица или прокурорът биха могли да искат заличаване на вписването на прехвърлянето на акции. Подобно разбиране в подкрепа на обслужващата функция на джирото би могло да доведе до несигурност в търговските отношения. Пазарът на акции е динамичен, сключват се голям брой прехвърлителни сделки и изследването в пълнота на всяка една от тях с оглед гарантирането на правата на последния по веригата джиратар, би се оказало на практика невъзможно.
Друга част от съдебната практика на база Тълкувателно решение № 4/2013 г. по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т. 17, приема, че каузалното правоотношение подлежи на изследване само ако някоя от страните твърди дадени факти или има възражения, произтичащи от каузалното правоотношение, във връзка с което е сключена абстрактната сделка. В този случай, всяка страна доказва фактите, на които основава твърденията/възраженията си за съществуването или отричането на дадено право. Съдът е длъжен при наличие на твърдение/възражение в процеса да изследва връзката между каузалното правоотношение и абстрактната сделка. Ако обаче въпросът за наличието/валидността на каузалното правоотношение не бъде повдигнат от страните, съдът не проверява дали е налице каузално правоотношение между страните.
В контекста на прехвърлянето на акции, това означава, че при наличието на порок в SPA, той би се отразил на джирото единствено ако и доколкото конкретният порок има пряка връзка с прехвърляните с джирото права по акциите и тази пряка връзка бъде доказана по безспорен начин по искане на някоя от страните. Пример за такъв порок би било напр. развалянето на SPA поради неизпълнение на задължението за плащане на цената за акциите, което от своя страна ще бъде основание за джиранта да търси защита по чл. 55 ЗЗД (неоснователно обогатяване).
За да намалят рисковете, свързани с правото на собственост върху акциите, страните по SPA прибягват до използването на договорни гаранции, тъй като динамиката на прехвърлителните сделки изисква гъвкави и бързи решения, каквито съдебната доктрина и практика трудно биха могли да предложат. В практиката приобретателят на акции най-често се ползва от договорната защита във формата на стандартни гаранции по отношение на правото на собственост върху акциите (representations and warranties), които прехвърлителят предоставя в SPA, а именно, че притежава правата по акциите и че те са необременени с права на трети лица. В случай, че прехвърлителят наруши дадените гаранции (breach of warranty), приобретателят може да търси вреди или дори да развали SPA, в зависимост от това какво конкретно са уговорили страните помежду си.
32
Коментирайте
Освен правата по акцията, се прехвърля и ценната книга, която е вещ.
По критерия дали основанието е условие за валидност на сделката, имаме каузални и абстрактни сделки. Не абстрактни и формални. Надявам се написаното в статията да е редакционна грешка. Джирото е договор с формален и реален елемент, а не едностранна сделка. Това е ясно показано от проф. Калайджиев в „Чекът в българското право“. Още преди 30 години. Първото издание е от 1991 год. Пусто, хубаво е са се пише, ама трябва и са се чете!
Jiroro e dogovor?
„хубаво е да се пише, ама трябва и да се чете!“ – каза Петко и после изрече „Джирото е договор!“.
Защото съм го прочел, колега, изрекох, че джирото е договор. Вие явно не сте, щом Ви звучи екзотично. Бих добавил аще нещо : освен да се чете, хубаво е да се мисли.
Колега, проф. Калайджиев никога, в нито едно свое написано или изказано изречение не е твърдял, че джирото е договор. Моля ви не приписвайте на други хора думички, които не разбирате. За мене обаче би било удоволствие да ми цитирате точната страница от конкретния труд, в който проф. Калайджиев е твърдял, че джирото е договор. Не знам, дали вие имате особено мнение относно джирото или просто не знаете, но едно е сигурно – сещам се за поне 4 изпита в университета, на които биха ви скъсали, ако кажете нещо такова.
Прехвърлянето на акции не е обстоятелство, подлежащо на вписване в ТРРЮЛНЦ. Вписват се акциите, като брой и номинална стойност. Единственият случай, в който бихме могли да говорим за вписване, е вписване на промяна в Едноличния собственик на капитала на дружеството (ако дружеството е еднолично и всички акции се прехвърлят от едно лице на друго). Авторката в следвало да си провери по-обстойно материала, а не да си копира мемото до клиента в статия. Правната статия трябва да е винаги проверена и издържана от правна страна, иначе негативите са за автора, посочват неговата неинформираност, а в случай не малка правна грешка.
Да, в статията липсва уточнението, че може да говорим за вписване на прехвърлянето само, когато се касае за ЕАД, което е всеизвестен факт и надали има юрист, който да не е наясно с него. Според мен тук се касае за по-скоро за неточност, отколкото за незнание.
Едва ли, в статията е записано, че прехвърлянето на акциите е обстоятелство, подлежащо на вписване. Отново – не се вписва прехвърлянето, а се вписва едноличния собственик на капитала и промяната в това обстоятелство. Не е липса на уточнение, правото е наука все пак, а не само занаят. Правилният изказ не е белег само на професионализъм, а сочи дали юристът разграничава правни последици. За мен много неиздържана и лаишка статия. Не би следвало големи кантори да се излагат с детински статии на младите си професионалисти. Поне някой да я беше проверил тази статия / мемо отгоре-отгоре.
Няма съмнение, пропуск има, макар фокусът на статията да е върху това доказва ли непрекъснатата верига от джира правото на собственост върху акциите по несъмнен начин. Вие наистина ли продължавате да вярвате, че в случая се касае за незнание, вписването на обстоятелства и обявяването на актове е „елементарна“ тема…и да, много ясно, че се вписва едноличният собственик, детински наивно е да се води тази полемика за вписването…спор няма по този въпрос, пропуск има, но не и спор.
Съзнавайки, че е по-лесно да се критикува, отколкото да се анализира, не мога да се съглася с тази теза: „Липсата на доказано каузално правоотношение води до нищожност на джирото поради липса на основание съгласно чл. 26, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Последицата от тази нищожност е отпадането с обратна сила на породения от джирото прехвърлителен ефект по отношение на джиросаните акции“. След като още в началото на статията се приема, че джирото, вкл. с което се прехвърля поименна акция, е абстрактно, няма как при недоказване на каузата джирото да е нищожно. Може би авторът е имал… Покажи целия коментар »
Полезно е да се знае как се случват нещата. Да четат тия дето се занимават с ПФК ЛЕвски и искат да прехвърлят акции някъде, защото явно при Божков не става.
Що да не става? Акции може да държи собственик на клуб, който не е на територията на страната. Същото сега прави Абрамович, който не е на територията на Англия, защото го изгониха или той ибзяга не помня.
Не съм съхласен с казаното по-долу, че без джиро няма прехвърляне на ценната книга. Джирото е само типичният търговско-правен способ за прехвърляне на ценната книга. Прост пример е наследяването. Интересен е въпросът дали само договор за прехвърляне на ценната книга поражда прехвърлителен ефекъ с прекъсване веригата на джирата разбира се. Иначе статията енинтересна – успех на колежката в работат й.
Много е хубаво, когато сутрин си пиеш кафето, да четеш весели статийки, от които да разбираш, че прехвърлянето на акции подлежало на вписване в ТР и срещу това вписване да можело да се води иск за несъществуване на вписано обстоятелство. Уви и за жалост на авторката, която иначе е фотогенична, подобна възможност не съществува – прехвърлянето на акции никога не се е вписвало в ТР откакто свят светува и по всичките земни кълбета.
Явно пораженията от коронавируса са по-големи…
Без да съмнспециалист по регистърно право, просто питам без ваякакви претенции – поименните акции не се ли отразяват в ТР ? А в статията мисля, че общо се говори за възможен иск са отмяна или несъществуване на вписването – и тук познанията ми куцат. Питам сами за поименните акции.
В ТР се вписват само общия брой и вида на акциите, които е издало АД, а не и тяхната собственост, вкл. прехвърляне. Последното се вписва само в книгата на акционерите, водена от самото дружество. В Централния депозитар пък се вписват данните за собствеността на безналичните акции.
Впрочем, от м. 10.2018 г. указанието, че акциите са поименни е безпредметно – всички налични акции могат да бъдат само поименни, доколкото тези на приносител бяха отменени, а безналичните акции винаги са били само поименни, тъй като друго не е технически възможно.
Колега, за без пари на кафенце сутрин толкова
Без джиро, няма прехвърляне. Ясно, че и кауза има, но да я изследваш без оспорване е именно прекрачване на диспозитивното начало, за което говори някой по-долу
Обслужваща функция или завършек на фактическия състав… А бе като цяло кой даде на прокуратурата права по ТЗ и ЗТРРЮЛНЦ? Това си е за голяма тема
Тази статия ме зарадва повече отколкото търговското право предполага 🙂 Щом си говорим за прехвърляне акции, значи нещата се връщат към нормалното. Стига вече ковиди, некадърни заповеди на министри и законодателни безумия в извънредно положение
Съгласен, но не бързай да се радваш. Новият пик е неизбежен и най-късно наесен ни чака нова карантина и цяло лято заседания с шлемове, маски и какво ли не. В зала ще се влиза като в лаборатория на НАСА. Нямам против де, не ми се мре, но сме далече от нормалността. Не знам дали въобще ще я видим отново
Знам, че съм извън темата, ама се повдигна и всички ни вълнува – има ли вече някаква информация някой за този нов закон и дали в него ще остане мораториумът за сроковете или след 13-и ще се почваме? Някой съдия – наредиха ли паравани в палатата?
засега само във ВАС, чувам, че търсят и в САС, във ВКС май засега си правят паса, ама сега Дончева като поеме управлението на сградата, може пък да вземе за всички, знам ли. изглежда ще се почваме, колега 😉
Това с връщането към нормалното нали чувате, че в световен мащаб се говори за най-рано след година. А може и две. Кое ви кара да мислите, че нормално ще излизате по улиците, няма да се притеснявате някой като кашляха и киха и ще има заведеняи и хотели за да се забавляваме и отмаряме? Пак стегнация. Стегайте се
Да, нашите избързаха много. А това въобще не е добре. Даже и КПП-тата искат да махат.
Съвсем логично е и мисля, че вече няма спор, че каузалното правоотношение се изследва само при възражение на страна. Иначе проследяването на веригата от джира е достатъчно.
Какво правим, ако е договорът за прехвърлянето страда от съществен порок, който не е релевиран от страна, а с джирата всичко е наред? Съдът диспозитивно ще си замълчи? Ами ако е нищожен?
Тука, колега, опряхме до друг въпрос, също така спорен, по който единственото адекватно разрешение наскоро даде Анелия Мингова, в статия, която беше поместена тук. Както може да се очаква понякога съдът „диспозитивно“ ще замълчи, а друг път ще прогласи служебно нищожността на каузата. Сега ще ви я потърся
Дано наистина вече да няма спор, това е правилният подход, който би трябвало да се следва.
Само мен ли ме дразни , че в статията се говори за вещнопрехвърлителен ефект при джирото на поименните акции? Все пак, с джиро се прехвълят членствени права в търговско дружество , а не вещни права и подобен ефект би бил труден за констатиране според мен.