Съдът потвърди глобата на Лозан Панов:
Имало е смисъл председателят на ВКС да подава декларация и пред Сметната палата, и пред Инспектората
Ако го беше направил по-късно, случаят можеше да е малозначителен, мотивира се съдия Ангел Павлов
Миналата година председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов е трябвало да подаде имуществена декларация и пред Сметната палата, и пред Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС), защото в тях се декларират различни обстоятелства. Ако го беше направил, дори и със закъснение, случаят можеше да е малозначителен. Панов обаче няма основания за оплакване, че е санкциониран, защото глобата не е във връзка с упражняването на съдебната власт, която пък не може да има абсолютна независимост, защото би се превърнала в „държава в държавата“.
Това са част от мотивите на съдия Ангел Павлов от Софийския районен съд (СРС), с които той потвърди наказателното постановление на шефа на Сметната палата Цветан Цветков, с което Лозан Панов беше глобен с 1000 лева. До санкцията се стигна след като с промени в закона беше предвидено, че от 2017 г. магистратите подават декларации за имуществото си пред ИВСС, а не пред Сметната палата. Тогава Панов подаде своята пред ИВСС, но според Цветков е трябвало да я подаде и до Сметната палата, тъй като освен съдия е и член на ВСС, а за тях изискването е такова.
Панов обжалва постановлението в съда и изтъкна редица аргументи – пред ИВСС се декларира не само имущество, но и интереси; указания за деклариране пред ИВСС е имало включително на сайта на Сметната палата; целта за публичност е постигната; двойното деклариране е нелогично; шефът на Сметната палата нямал правомощия по отношение на магистратите, а наложената му глоба е заради публични позиции и цели „смразяващ ефект върху свободата на словото“.
На първо място, съдия Павлов пише, че е налице виновно бездействие, най-малкото при условията на непредпазливост. По основния въпрос за излишното двойно деклариране, съдът посочва, че има различен обхват на обстоятелства, които се декларират от магистратите според чл. 175б от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и по отменения вече закон за публичност на имуществото на лицата на висши длъжности. Според ЗСВ магистратите декларират доходи извън работата, които са над 1000 лева и влогове над 10 000 лева, докато по закона за публичност на имуществото се декларират плащания над 500 лева и вземания и задължения над 5000 лева.
„Тоест, ако едно лице има задължение да извършва деклариране и по ЗПИЛЗВДДД (отм.), и по раздел I „а“ от глава 9 на ЗСВ и същото лице например през предходната година е получило плащане с единична цена 600 лева без това плащане да е извършено със средства на институцията, в която то заема съответната длъжност, то съгласно уредбата по ЗСВ деклариране не се следва, но се следва такова съгласно ЗПИЛЗВДДД (отм.), като аналогичен пример може да бъде даден и при хипотеза, че същото лице през предходната година е имало задължение в размер на 6000 лева. Иначе казано, паралелното съществуване на двата режима на деклариране по отношение на едно и също лице не е безпредметно (лишено от смисъл)“, пише в решението.
В него съдия Павлов казва още, че прави впечатление, че макар вече да е отпаднало задължението на магистратите да декларират пред Сметната палата имущество, то е останало за директора на Националната следствена служба и неговите заместници.
„Директорът на Националната следствена служба (още по-малко заместниците му) не е член на ВСС по право (и изобщо) за разлика от председателите на двете върховни съдилища и главния прокурор. Същевременно директорът на Националната следствена служба и неговите заместници несъмнено имат и задълженията за деклариране по раздел I „а“ от глава 9 на ЗСВ“, пише съдия Павлов и допълва, че това означава, че промяната не е свързана с автоматично отпадане на задължението на всички съдии, прокурори и следователи да извършват деклариране пред Сметната палата. Според СРС волята на законодателя е била да третира висшите магистрати различно от редовите и затова те трябвало да декларират имущество и по двата закона.
Последвалата промяна в законодателството с приемането на новия Закон за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (ЗПКОНПИ) вече е нова уредба, с която този режим на двойно деклариране наистина отпада, пояснява съдът.
„Иначе казано, към настоящия момент при всяко положение е отпаднало задължението на председателя на ВКС да извършва деклариране на имущественото си състояние пред правоприемника на Сметната палата в съответната дейност и е налице по отношение на него в тази връзка задължение за деклариране единствено по реда на ЗСВ пред ИВСС“, подчертава съдът. В решението обаче се посочва, че това ново положение не означава, че Панов може да се възползва от по-благоприятна разпоредба, тъй като неприключилите производства се довършват с прилагане на отменените текстове.
„Следва изрично да се уточни, че смисълът на новата нормативна уредба, въведена с приемането на ЗПКОНПИ, не е в това лицата, които са били длъжни да извършат деклариране/уведомяване по реда на отменения ЗПИЛЗВДДД и не са го сторили, да не носят административно-наказателна отговорност за това. Техните деяния продължават да се третират като административни нарушения и по новата уредба“, пише в решението.
Относно възможността Лозан Панов да е бил подведен от съобщенията на сайтовете на Сметната палата и на ИВСС, съдът подчертава, че това не води до липса на нарушение.
Случаят можеше да е маловажен и дори малозначителен
В решението си съдия Павлов казва, че по делото би била мислима и хипотезата за маловажен случай, ако след научаване за отправеното срещу него обвинение от шефа на Сметната палата, Панов беше подал декларация или уведомление заради съвпадащата до голяма степен информация. Според СРС няма нарушение и на правото на справедлив процес според Европейската конвенция за правата на човека, именно защото Панов е имал възможност да подаде декларация след научаване на обвинението и така случаят е можело да се третира дори като малозначителен, което означава да не се води изобщо, че шефът на ВКС е извършил нарушение.
Има ли натиск върху председателя на ВКС
Съдът пише, че аргументите на Панов за оказван административен натиск върху него във връзка с обществената му дейност, могат да бъдат предмет на обсъждане по същество по друг повод, но не и в настоящото производство.
В решението си съдия Панов казва, че председателят на ВКС е санкциониран от изпълнителната власт във връзка с позицията му, но не и с упражняването на самата съдебна власт. По думите му, „става дума за чисто административен въпрос и ако се следва логиката на въззивника и процесуалния му представител в тази насока, то би се стигнало до абсурдни от житейска гледна точка положения, при които например председателят на ВКС (а и който и да било административен ръководител в системата на съдебната власт) не би могло да бъде санкциониран за нарушения, свързани с противопожарната нормативна уредба или тази по опазване на общественото здраве (и други подобни), а съдебната власт ще следва да поддържа контролни органи и във връзка със спазването на тези правила (примерно здравни инспектори)“.
В решението се казва още, че ако разделението на властите и независимостта на съдебната власт бъдат абсолютизирани като принципи, то би се получило положение, при което „и не в длъжностно качество съдиите, прокурорите, следователите, членовете на ВСС и инспекторите при ИВСС не биха могли да станат обект на каквото и да било властническо въздействие от страна на органите на изпълнителната власт, т. е. – съдебната власт на практика би представлявала „държава в държавата“.
Решението не е окончателно и Лозан Панов може да го обжалва пред Административен съд – София-град.
6
Коментирайте
Разбира се, че решението на СРС е неправилно! Подаването/неподаването на Декларация по който и да е закон нито е формално задължение, нито формално нарушение. Специално при преценката за „маловажен случай“ Съдът не е преценил – какви са последиците от неподаването на декларацията – кои са тези обстятелства и факти които не са декларирани/укрити/ от Председателя на ВКС, които правят нарущението „немаловажен“случай. Тези хипотетични разсъдения на съдията от СРС че не е налице „маловажен случай“ са абсолютно необосновани! 🙂
Панов се прави на ощипана от кого ли не госпожица, а всъщност отдавна е ясно, че за нищо не става и затова никой не го тормози. Или поне от последния побой, не че е редно да се бият съдии.
Сигурен съм, че Панов ще обжалва пред Административен съд – София-град. А той там има сериозни позиции.
Адмирации за решението на съдия Ангел Павлов.
Абсолютно. Въпросът е принципен, а не в 1000-те лева.
Що за безумие?!!!
Членовете на ВСС не са магистрати и затова трябва да декларират по ред, различен от този, предвиден за магистратите. Членовете на ВСС по право са магистрати и трябва да декларират пред ИВСС, но не и пред Сметната палата. Двойнственият режим, ако изобщо приемем, че има такъв, е глупотевина на законодателя, а съдията, който не може да осмисли това и да го подложи на рационална критика, е ….. , да кажем, лишен от способност да тълкува закона съобразно разума му.