Изслушаха кандидатите за български съдия в ЕСПЧ, чака се класирането
Шестима кандидати за български съдия в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) бяха изслушани днес в рамките на процедурата по подбор. Очаква се специалната комисия да обяви класирането.
Следващата стъпка е тримата най-харесани кандидати, заедно с посочените като резерви, да бъдат одобрени от правителството, което на свой ред до 21 май трябва да изпрати двата списъка на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, която ще избере българския съдия в съда в Страсбург.
Изслушаните от комисията по подбор с председател проф. Пламен Панайотов кандидати бяха доц. Катерина Йочева, съдията от Административен съд София-град Красимира Милачкова, бившият директор на Националния институт на правосъдието Драгомир Йорданов, който сега ръководи Европейското училище по принудително изпълнение към Камарата на частните съдебни изпълнители, адвокатът и правозащитник от Перник Пламен Борисов, Виктор Соловейчик, който е ръководител на секретариата на една от секциите в самия ЕСПЧ и Татяна Бъчварова, която работи в службата на прокурора в Международния наказателен съд в Хага.
Първоначално кандидатите бяха деветима, но трима от тях не бяха допуснати до изслушването. Съдията от Върховния административен съд Искра Александрова и правозащитничката от Пловдив Милена Кадиева не са издържали езиковия тест, а председателят на Административен съд София-област Мария Павлова не се е явила на него.
Днес в началото на изслушването чрез жребий беше определен редът на явяване на кандидатите. Всеки от тях имаше 10 минути да изложи виждането си за ролята на съдията в ЕСПЧ, след това трябваше да отговаря на въпроси на членовете на комисията и на поканените гости.
Първа беше Татяна Бъчварова, която след като представи становището си за ролята на съдията, получи въпроси за правото на собственост с оглед практиката на ЕСПЧ и за това как държавата трябва да изпълни решението по казуса с КТБ.
Тя обясни, че мерките трябва да са комплексни. „Когато се установи даден проблем по конвенцията, никога не е достатъчно да се преодолее само със законодателни промени. Трябва да има гаранции, че не само синдикът, но и акционерите и пряко засегнатите лица могат да участват в производствата у нас. Трябва да има ефективна възможност за защита на национално ниво“, каза Бъчварова. Тя допълни, че правото на собственост продължава да бъде в засилена процедура за наблюдение.
Татяна Бъчварова беше попитана и за ролята на съда при защитата на правото на аборт, евтаназия и достъп до асистирана репродукция.
Тя обясни, че не е налице еднозначна практика на ЕСПЧ и разбиране на държавите, ратифицирали конвенцията. „В такива случаи ЕСПЧ не е толкова категоричен в становището си. Съдът дава възможност на съответната държава да прецени най-добре, в контекста на развитието и настроението на обществото, доколко съответното право може да бъде доразвито“, каза Бъчварова.
По отношение на евтаназията тя допълни, че ЕСПЧ не налага общо правило, а казва, че това право трябва да бъде признато от всяка държава. Съдът в Страсбург посочва, че ако е предоставено такова право, то трябва да има гаранции при упражняването му.
В отговор на въпрос Бъчварова заяви, че е подобна и практиката по отношение на еднополовите бракове. „Конвенцията изрично споменава брака като брак между мъж и жена. Но ЕСПЧ казва, че чл. 12 от конвенцията може да се разглежда и като разрешаващ съюза между еднополови лица, но всичко зависи от контекста в съответната държава, както и моралните въпроси, които може да имат влияние“, посочи Бъчварова.
Доц. Катерина Йочева беше дошла с няколко книги, между които Библията и Конституцията. Тя говори дълго за справедливостта и солидарността, изтъкна, че целта ѝ е всички да бъдат съдени според делата си.
Тя не успя да отговори на въпроса кои оплаквания до ЕСПЧ имат четириинстанционен характер, спря се на взаимодействието на съдията от съда в Страсбург и върховните магистрати у нас като посочи, че с личен пример и с дела трябва да се показва как трябва да се работи с европейските документи.
Драгомир Йорданов акцентира върху това, че подходящият профил за съдия в ЕСПЧ не е на тесен специалист в една определена област или професия, а трябва да е на човек с достатъчно богат професионален опит – правораздаване, преподаване и участие в правозащитни организации. „Този опит на национално ниво може да бъде изключително полезен. Опитът в международната правна среда също. Тя е специфична и силно се отличава от това, с което сме свикнали. Този опит е важен, защото в ЕСПЧ има сблъсък на правни култури и е много важно съдията да има разбиране и познаване на другите правни култури“, каза Йорданов.
Той акцентира върху необходимостта от поддържане на контакт между българския съдия в Страсбург и магистратите тук. „Този диалог помага за познанията, разбирането и утвърждаване на ценностите. Ролята на националния съдия далеч надхвърля правно-техническите и правораздавателните функции“, каза Йорданов.
Той беше попитан за решението на Съда на ЕС, в което се казва, че присъединяването на Европейския съюз към Европейската конвенция за защита правата на човека не е съвместимо с правото на ЕС. По думите му всичко е в полето на Европейския съюз, който може да преработи отхвърленото от СЕС споразумение и отново да се опита да се присъедини към конвенцията.
Следващият кандидат беше адвокатът Пламен Борисов, който се обяви за активист в защита на правото на бащите да защитят бащинството срещу актове за припознаване на детето от вторите им татковци.
Заяви, че ако получи шанс да отиде в съда в Страсбург, щял да помага на тези хора. Допълни, че много често именно ЕСПЧ е последната надежда на такива бащи да получат правосъдие.
И той беше питан за правото на аборт, евтаназия и достъп до асистирана репродукция.
Борисов заяви, че това е деликатна тема, но и отбеляза, че ЕСПЧ предоставя защитата на биологичната реалност на всяка държава. Това пък налага такива сложни правни казуси, като защита от незаконно припознаване и свързани с асистираната репродукция, да се решават от националните съдилища.
Той коментира и правото на аборт, като изтъкна, че ЕСПЧ е дал правото на жената да реши дали да роди, или не, но този въпрос по думите му тепърва ще се решава, защото трябвало да се намери баланс между всички засегнати интереси. Според него въпрос, който рано или късно ще възникне е и за това бащата, създал детето, да има право да решава за аборта на жената.
Тук той се отклони като отбеляза, че с нетърпение чака задължителната съдебна медиация по някои семейни спорове, за да могат най-сетне родителите да седнат на една маса и да преговарят.
Пламен Борисов не успя да отговори на въпроса кои са пилотните решения срещу България и какви мерки са предприети.
Същият въпрос получи и Красимира Милачкова, която посочи само делото „Нешков и др. срещу България“ – за условията в затворите у нас.
Иначе и тя коментира, че българският представител в ЕСПЧ трябва да участва в различни форми на популяризиране на дейността на съда в Страсбург, в това число и като лектор в НИП.
Според Милачкова е необходимо обучение за различните администрации, които да придобият повече знания за това колко е важно при изпълнение на функциите им да бъдат зачитани стандартите на конвенцията.
В отговор на въпрос Красимира Милачкова заяви, че в практиката си в АССГ не ѝ се е налагало пряко да прилага конвенцията.
И тя коментира темата за пола като изтъкна, че съдът в Страсбург оставя на държавите, страни по ЕКПЧ да решават въпроси, свързани със семейството и произхода. „Държавите имат право да подхождат както намерят за добре. Това не означава, че държавата би могла да създава пречки за семейния живот на еднополовите двойки“, каза Милачкова.
Последният кандидат беше Виктор Соловейчик. И той изтъкна, че съдията в ЕСПЧ трябва да има не само теоретични познания, но и практически опит, визия и мислене, да бъде последователен, да има добра обща култура, креативност, да е верен на духа на конвенцията, да има кураж да взема дори и непопулярни решения. В тази връзка отбеляза, че на съдиите от ЕСПЧ ще им се наложи да решават дела по изключително чувствителни теми, по които обществото е разделено.
Според него участието на съдията по дела срещу държавата, която го е изпратила, е много важно, за да може целият състав на ЕСПЧ да получи поглед над спецификите на националната правна система. „Това не означава, че трябва да познава наизуст всички правни норми, а да има основа за аналитично мислене, изследване и проучване, за да стигне до правилния анализ на правната норма, да обясни и на състава някои национални специфики“, каза Соловейчик.
Но освен това съдията трябва да участва и по делата на всички други страни, защото това го прави годен, активен участник, защото без да е убедителен в дебатите по тези дела, няма да е убедителен и когато участва в дела на своята държава, обясни Соловейчик.
Според него, когато заеме позиция по едно дело, съдията не трябва да изпуска от поглед как това негово становище се съотнася с другите производства в ЕСПЧ. Соловейчик отбеляза, че въпросът за отстояване на принципите на конвенцията става все по-важен и труден с оглед ситуацията в много страни в Европа, която става доста враждебна.
32
Коментирайте
Сетиха се поне протокол да качат, че иначе съвсем олекват като комисия. Макар че в заповедта на МП се изисква оценяване на всеки кандидат по шестобална система и трябва всичките да имат по 0 точки, за да няма класирани.
И пак заповедта не е изпълнена от комисията.
Боже опази !!!
Да дойде Сорос ,
само от неговите НПО са достойни !!!
Наскоро имах дело по което Милачкова е докладчик – моя доверител води няколко дела срещу АССГ, вкл. има вече 4 осъдителни решения срещу АССГ – в тази ситуация поисках Преюдициално запитване дали АССГ е “безпристрастен съд“ по чл.6 ЕКПЧ, и предвид факта че същата Милачкова по това време беше кандидат за Председател на АССГ – дали може едновременно да решава делата на моя клиент в АССГ и дали може по същото време да води дела срещu моя клиент, като законен представител на АССГ? Познайте дали посмя да пита СЕС – каза общо-взето че нямало нужда 🙂 Та толкова за г-жа… Покажи целия коментар »
Нещо сте се объркали, адв. Иванов. Преюдициално запитване пред Съда на ЕС може да се направи за тълкуване на норма от правото на ЕС, ако е приложима за казуса, или за преценка на нейната действителност.
Именно, има приложимост на норми от ПЕС , но няма как да преразказвам тук цяло дело. Но дори и без ПЕС, изложената кратка фактология е достатъчна – чл.47 ХОПЕС също гарантира справедлив процес и безпристрастен съд, а правата които бяха релевирани са в обхвата на ПЕС, специално Конвенцията за хората с увреждания.
Жалко, че не е посмяла. Сигурен съм, че е щяла много да ги разсмее.
Нерде Ямбол (ЕКПЧ), нерде Стамбул (СЕС).
Съжалявам за безобразната грешка в бързината да напиша България с малка буква.
Аз съм в потрес. Доцент Йочева не знае кои оплаквания имат четиринстанционен характер. Двама не знаят дори кои са пилотните решения против българия. Отоговорът как да изпълнил решението по КТБ а ала бала-нищо по същество. Единият щял да помага на онеправданите бащи. Не казвам, че трябва да имат непременно практика пред ЕСПЧ, което би било много полезна, както в случая с Калайджиева и Грозев, но описаните отговори звучат съвсем несериозно. От самото начало знаех че Соловейчик е най-силният кандидат, но не очаквах останалите да покажат такива дупки в знанията си.
Къде може да се видят всички въпроси към кандидатите и отговорите на последните?
Не зная, аз лично почерпих информация от статията
Мислех, че има някъде подробно всички въпроси и отговор.
Би било интересно, ако може да се гледа на запис.
МИЛАЧКОВА Е НА ВСЕКИ КИЛОМЕТЪР. СЛЕДВАЩИЯТ КАНДИДАТ ЗА ГЛАВЕН ПРОКУРОР и ДРУГИ РЪКОВОДНИ ДЛЪЖНОСТИ. ДА И ИМАМ САМОЧУВСТВИЕТО НА ТАЗИ ТЕТКА.
При това е супер г****а -само Геника Конституцията й е равна
Успех! Дано изберат стойностни хора.
Дано комисията да е обективна.
Надали. Връзкари винаги ще има.
Имах удоволствието доц. д-р Жана Тончева да ми преподава в СУ. Безкрайно добър и принципен човек.
Аз не разбирам като какъв в комисията е Кашъмов? Това не е ли конфликт на интереси и очеваден. Кашъмов е заинтересована страна. и най- вече е пристрастен. А кой на какъв принцип или правила съставя тази комисия по избор?
предложени: Катерина Йочева, Виктор Соловейчик, трети – не знам, дано не милачкова, вечния кандидат за нещо си 🙂
Трета ще е Бъчварова и вероятно тя ще бъде избрана.
Успех на всички кандидати
Истинско мазало
Тези теми още интересуват държавата. Но с тази политическа криза и споменаването на безработица от есента, май тия теми и идеи ще отидат на заден план
Късмет
Надявам се, че ще се изберат адекватни хора
Които наистина заслужават този пост.
Да видим сега какво ще се случи
Даваме им някакви хора, но там какво ще решат е друга тема
На фона на политическата криза това не е от такова значение
Тепърва ни чака кризата след тези избори.
Дано изберат адекватни хора
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Класирането излезе – няма класирани. Протоколът на комисията е качен на сайта на МП