Изпълнение на договорите в пандемичната обстановка, свързана с COVID-19
Новото списание „Медицинско право и здравеопазване”
Статията, посветена на изпълнението и COVID-19, която представяме днес, е на Светла Качарова. Тя е докторант по търговско право в Института за държавата и правото при Българската академия на науките и член на Юридическото дружество по медицинско право и здравеопазване (ЮДМПЗ).
Статията е публикувана в новото списание „Медицинско право и здравеопазване“, което се издава от ЮДМПЗ. Първият му брой (достъпен тук) е със специална тема – борбата с пандемията от COVID-19. И съдържа правни изследвания по важни актуални въпроси, породени от особената ситуация, която изисква мобилизиране и на правните ресурси, с цел подпомагане законодателството и неговото прилагане.
Редколегията на новото правно издание се състои именити юристи – проф. д-р Дарина Зиновиева, проф. д-р Огнян Герджиков, проф. д-р Иван Тодоров, проф. д-р Живко Драганов и докторът на медицинските науки проф. Параскева Стаменова.
„Медицинско право и здравеопазване” ще излиза на всеки три месеца и ще дава трибуна за научно-приложни изследвания – статии, студии, коментари, съдебна практика, дискусии по актуални теми, споделяне на чуждестранен опит. Списанието е ориентирано към юристи от практиката и науката, към служители на администрацията в сферата на здравеопазването, мениджъри на лечебни и здравни заведения, медицински специалисти, интересуващи се от правната уредба на дейността им, пациенти, близки на пациенти и всички, които се интересуват от въпросите на здравеопазването и правото.
„Лекс“ ще публикува избрани статии от него в новата си рубрика „Законодателство и актове във връзка с COVID-19“.
Влиянието на кризата, предизвикана от COVID-19 и на правителствените мерки, предприети за справяне с нея, върху икономиката като цяло и по-специално върху търговците, е дълбоко и със сигурност няма да е краткосрочно. То рефлектира върху способността на страните да упражняват договорните си права и да изпълняват поетите задължения.
Какви са правните механизми за справяне с такова неочаквано събитие и съпътстващата съществена промяна в обстоятелствата по договорните задължения на страните и как биха могли да се приложат в условията на глобална криза?
Непреодолимата сила или невъзможност за изпълнение и стопанската непоносимост, заемат традиционно място в доктрината, но световният правен ред не се е изправял срещу криза с такава величина от поколения. При всички случаи страните по договора са изправени пред въпроса дали и при какви обстоятелства затрудненията и пречките, свързани с COVID-19, могат да са основание за освобождаване от отговорност при неизпълнение на договора, да доведат до изменение на първоначално уговорените условия и/или неговото прекратяване.
В сравнителноправен аспект ще бъдат разгледани основните принципи на договорното право и законодателната реакция във връзка с дължащата се на COVID – 19 промяна на обстоятелствата и по-специално как публичната намеса в отношенията между частноправни субекти влияе върху договорните им задължения. Стесняват ли се границите на договорната свобода и как отклонението от принципа pacta sunt servanda се допуска не заради законовото изискване за добросъвестност, а на основание salus populi lex suprema esto[1]? В настоящите условия на глобална криза, за да гарантира упражняването на свободи, законодателят първо трябва да се намеси с цел да съхрани физическата и икономическа жизнеспособност на физическите и юридическите лица.
1. Сключване на договора. Законова уредба и принципи.
Принципът pacta sunt servanda, легално закрепен в чл. 20а на Закона за задълженията и договорите[2], или неприкосновеността на сключения договор, е основополагащ в облигационното право – след като страната е правно обвързана с договор, последващо развитие не може да е основание за едностранно прекратяване или изменение на договорните задължения. Само при изключителни случаи или обстоятелства законът допуска страната едностранно да прекрати, измени договорните си задължения или да бъде освободена от отговорност чрез нарочно предвидени предпазни механизми в случай на извънредни обстоятелства, поради които изпълнението на първоначално договореното от страните би било в противоречие с целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността[3].
2. Неизпълнение на договорни задължения по търговски сделки във връзка с пандемията от COVID-19.
В настоящото изложение институтите на непреодолима сила и стопанска непоносимост се разглеждат като правни механизми за намеса в договорните отношения на частноправните субекти, по-специално търговци, накърнени от последиците от разпространението на COVID-19. Приети по спешност от законодателя, в условията на банковата криза 1996 г., те тепърва ще се прилагат в условията на още по-мащабно бедствие, като още не се е формирала и единна съдебна практика на гражданските съдилища. Финансовите затруднения и несигурност, с които се сблъскват всички търговци, се засилват от липсата на правна сигурност и ефективност на правоприлагането при търсената защита на накърнените права.
Осветляването на основните тези в доктрината и проблеми в практиката, свързани с прилагането на тези извънредни механизми за намеса, е опит за внасяне на известна яснота какво могат да очакват търговците при неизпълнение на договорите, във връзка с последиците от COVID-19.
Правото не е функция на логиката, а на опита[4] – известното изказване на Оливър Холмс е с адресат Общото право, но е валидно за повечето правни системи. Законът е въплъщение на историческото развитие на държавата през вековете и не може да бъде едностранно разглеждан като съвкупност от теории и правни последици. За да се разбере същността на закона, трябва да се изследват както съществуващите правни теории, така и историческият процес, обусловил тяхното развитие[5], с цел да се анализира приложението и необходимостта от изменение с оглед постигане на даден резултат занапред. Формата, механизмите и възможностите резултатът да бъде постигнат в голяма степен са обусловени от миналото.
Общоприето е разбирането, че за разлика от законодателя, съдът прилага националното право, а не го създава. Въпреки това, съществуват случаи, в които позоваването на чуждото право е наложително и препоръчително – когато законодателните разрешения са възприети от чуждо право, следва да се държи сметка за последващото развитие на уредбата и да се съобрази натрупаната съдебна практика. При празнота или неяснота на националния закон, ако съдията не ползва достиженията и опита на „заетото“ право, това оказва влияние върху ефективността на правоприлагането с всички произтичащи последствия[6]. Разбира се, този „луксозен“ правен анализ – да се черпи аргументация от чуждото право, като се прилага националното, и то в различени социални и икономически условия, не следва да се очаква от всеки съдия[7].
2.1 Неизпълнение поради непреодолима сила
В отклонение от общите правила за неизпълнение по ЗЗД, в случаите на неизпълнение на договорни задължения по търговски сделки, длъжникът отговаря без значение дали неизпълнението е виновно или не (т. нар. обективна или безвиновна отговорност). Освобождаване от отговорност (от неблагоприятните последици, свързани с неизпълнението) e предвидено само в случай, че то се дължи на непреодолима сила – force majeure. Съгласно дефиницията, дадена в чл. 306, ал. 2 от Търговския закон (ТЗ), това е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора.
От езиковото и граматическо тълкуване на разпоредбата би могло да се направи извод, че предпоставките непредвидено и непредотвратимо са дадени алтернативно. Ако се раздели дефиницията съгласно двете хипотези, то непреодолимата сила следва да е:
- непредвидено събитие от извънреден характер, възникнало след сключване на договора
или
- непреодолимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключване на договора
Това тълкуване следва да бъде подложено на критика, при прилагането от съдилищата, дори и да отговаря на буквата на закона:
* Необходима е преценка доколко е допустимо да се слага равенство между непредвидено и непредвидимо. Под непредвидено вероятно би следвало да се разбира – непредвидено в договора или в закон, а непредвидимо е събитие, което страните не са могли и не са били длъжни да предвидят.
* При всички случаи както непредвиденото, така и непредвидимото събитие би следвало да са непреодолими – видно и от заглавието на разпоредбата, по арг. от противното – ако едно непредвидено събитие, било то предвидимо или не, е преодолимо – това събитие, дори от извънреден характер, не следва да се квалифицира като непреодолима сила, или force majeure.
Непреодолимата сила или force majeure няма легална дефиниция в германското търговско и гражданско законодателство[8]. Поради езиковата близост и прилики в историческото развитие, интерес заслужава нормата на чл. 401, ал. 3 от Гражданския кодекс на Руската федерация[9] съгласно която:
Ако друго не е предвидено в закон или договор, лице което не изпълнява – пълно или частично – задължение по търговска сделка, носи отговорност, освен ако не докаже, че надлежното изпълнение е било невъзможно в следствие на непреодолима сила, която представлява извънредни и непредотвратими в дадените условия обстоятелства. Към тези обстоятелства не се отнасят в частност – неизпълнение на задължения на контрагент на длъжника, липсата на пазара необходими за изпълнението стоки, липсата на парични средства, необходими на длъжника за да изпълни[10].
Видно и от обсъжданията при приемане на измененията в ТЗ от 1996 г.[11], би могло да се допусне, че пропускът е редакционен, но de lege ferenda разпоредбата следва да бъде прецизирана минимум със следното изменение за кумулативно наличие на двете предпоставки: Непреодолима сила е непредвидено и непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора.
Широката употреба на израза force majeure във връзка с пандемията от коронавирус, налага и друго уточнение – самият COVID-19 не е самостоятелно форсмажорно основание, а такова извънредно обстоятелство, причина за въведеното извънредно положение и приетият ЗМДИП[12]. Следователно причинно-следствената връзка не е между неизпълнението и пандемията, а между неизпълнението и предприетите във връзка с извънредното положение мерки ограничения.
2.2 Последиците от неизпълнението
Чл. 306, ал. 4 ТЗ предвижда спиране на изпълнението на насрещните задължения докато трае непреодолимата сила, следователно след отпадането на причината, законът възстановява правното положение на страните, каквото е било до събитието от извънреден характер, осуетило изпълнението им. Чл. 306, ал. 5 ТЗ оправомощава както кредитора, така и длъжника да прекратят договора в случаите, в които непреодолимата сила продължи толкова, че някоя от страните вече няма интерес от изпълнението.
В тази хипотеза договорът се прекратява и страните се освобождават от задълженията си занапред. Прекратяването е независимо от това дали някоя от страните е изпълнила задълженията си изцяло или частично, а другата не[13]. Тази последица, е не по-малко застрашаваща финансовата стабилност на търговците от самото форсмажорно обстоятелство. Съгласно специалната норма на чл. 306 ТЗ длъжникът не отговаря за неизпълнение при непреодолима сила – поради безвиновния характер на отговорността при търговците отпада задължението за плащане на неустойки и обезщетения, които иначе са дължими. Договорът се прекратява ex lege и ex nunc, като всичко изпълнено но неплатено преди настъпването на непреодолимата сила обаче, е дължимо по общите правила.
Прави впечатление, че в уредбата относно непреодолимата сила липсва законово изискване за добросъвестност. Последиците от прилагането на чл. 306 ТЗ са следните: веднъж сключен, съгласно волята на страните и в съответствие с изискванията на закона, договор се прекратява или изпълнението между страните се спира, като отпада свързаната с неизпълнението отговорност. Длъжникът, който не може да изпълни, следва да извести другата страна за причините, довели до тази невъзможност. Законът не уточнява дали никой на мястото на неизправния длъжник не би могъл да изпълни, следователно, достатъчно е това да е само длъжникът.
Важно е да се подчертае обаче, че когато изпълнението не е невъзможно, а значително по-трудно, по-скъпо или обременително за длъжника, но въпреки това възможно, в този случай са налице условията на стопанска непоносимост, не и непреодолима сила. Актуален пример е затварянето на обекти, във връзка със ЗМДИП.
Ако ресторант или обект за хранене не може приема посетители, но въпреки това е възможно храната да се доставя по домовете или да се вземе от обекта, без да бъде консумирана на място, то осъществяването на нормалната дейност на търговеца е силно затруднено. Често дейността, дори в намален обем, е свързана с по-високи разходи – засилени мерки за безопасност и дезинфекция, опасност от поставяне под карантина и т.н. случай на заболял служител и т.н. В случай, че ползваните помещения са наети, това често води до затруднения с плащането на наемната цена[14].
Ако примерът беше с наем на фитнес зала, а не на обект за хранене, то тогава действително, мерките в ЗМДИП са причина обектът да е затворен, а заради естеството на дейността не може да се смени предназначението. По отношение на договорното правоотношение със страни предоставящ и ползващ фитнес съоръжения и услуги – действително услугите и съоръженията не е възможно да се предоставят и съответно ползват, но търговецът, стопанисващ фитнес залата, не отговаря за неизпълнението. По отношение задължението за заплащане на наем със страни наемател и наемодател обаче – същото е парично и липсата на средства не освобождава длъжника от отговорност.
Ако не са предвидени форсмажорни клаузи в договора, страните трябва или да ги уговорят допълнително, след настъпване на извънредното обстоятелство, или да разчитат на уредбата относно неизпълнение в ТЗ, но струва ми се в болшинството от случаите, неизпълнението не би могло да се квалифицира като форсмажор, а като причинено от настъпилата стопанска непоносимост.
В края на Първата световна война практиката на съдилищата в Англия формира доктрината за “frustration of contract”, която единствено с илюстративна цел превеждам като “Доктрина за дълбокото и непоправимо разстройство на договора”. Тя обхваща случаите на обективна и правна невъзможност да се изпълнят поетите договорни задължения в случаите на отпаднало основание и не на последно място при промяна в обстоятелствата, причина за забава или промяна на естеството на дължимото поведение в степен, която не съответства/напълно не отговаря на това, което страните първоначално са уговорили.
В английското право принципът за добросъвестността не е основополагащ. Срещу несправедливостта и неравнопоставеността, свързани с договорните отношения, са изработени обособени, отчитащи спецификата на проблема, разрешения. Извличането от тях на един по-общ принцип, предполага по-голяма тежест на дискреционната власт на съдията, за сметка на правната сигурност и предвидимост, необходими в договорните отношения между търговци[15].
Последиците от дълбокото и непоправимо разстройство на договора са същите като при непреодолимата сила или force majeur – договорът се прекратява и страните се освобождават от задълженията си занапред, не е допустима намеса на съда по отношение изменение на сключен между страните договор – в теорията се приема, че това се дължи на различното отношение към приложението на принципа на добросъвестността[16].
2.3 Неизпълнение поради стопанска непоносимост
Съгласно чл. 307 ТЗ, когато изпълнението е възможно, но са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят (т. нар субективна добросъвестност ) и запазването на договора противоречи на добросъвестността и справедливостта, страната може да поиска от съда да го измени или прекрати изцяло или отчасти – чл. 307 ТЗ. Законово ограничение на иначе всеобхватния чл. 307 ТЗ, се намира в чл. 20 ТЗ, където предимство пред добросъвестността имат целта на договора и обичаите в практиката.
Като правен механизъм, позволяващ отклонение от законовото закрепеното изискване за запазване на договора pacta sunt servanda, континенталните правни системи и най- вече Германия, използват принципа на добросъвестността[17]. Универсален принцип, приложим при установяване на договорните права и задължения, ограничаване на вече установени права, както и при изменението на договора, чрез разширяване на правомощията на съда да “пренапише” договорите в случаи на непреодолима сила, нарушаване равнопоставеността на страните, отпадане на основанието на договора, при съществени социални промени[18].
Съгласно най-широкото разбиране, принципът на добросъвестността се разпростира по отношение на страните по време на водене на преговорите, изпълнението на договора, упражняването на права и в случаите на неизпълнение, нещо повече – при тълкуването на договора[19].
Добросъвестността е основа и на редица други доктрини – доктрината за непредвидимостта на обстоятелствата – imprevision, доктрината за основанието на сделката – Geschäftsgrundlage и clausula rebus sic stantibus. Тези доктрини отразяват трансформиращата функция на принципа на добросъвестността при изменението на договора. Докато първите две са характерни за правните системи на Франция и Германия, clausula rebus sic stantibus е международно призната във всички правови държави[20], в случаите на съществена промяна на обстоятелствата, непредвидена от страните към момента на сключване на договора, с такова влияние върху договорните отношения, че съхраняването им след промяната на обстоятелствата, е противно на добросъвестността.
Различните принципи и доктрини, приложими при изменение на обстоятелствата, възникнали след сключване на договора, в причинно-следствена връзка с частично или пълно неизпълнение на договорни задължения, имат различен законодателен израз в държавите от континенталната правна система. Отделно, в прецедентната правна система, различните основания са обособени общо в доктрина, преведена по -горе като дълбоко и непоправимо разстройство на договора. Разписани от законодателя в различни разпоредби, или изведени от практиката в обща доктрина, привидно различните правила, водят до близки резултати на практика. Пример, в подкрепа на приликите, откриваме и в общите стандартизирани правила и модели закони – различията не пречат за постигане на консенсус относно общоприложимите международни правила, даже напротив[21].
Като най-съществена разлика се откроява, предвидената в някои правни системи – в т.ч. в нашия Търговски закон, възможност за изменение от съда на вече сключен договор.
Сигурността на оборота, предвидимостта и правната сигурност са изложени на допълнителен риск с възможността за съдебна намеса в договорните отношения – в широките граници на обективна и субективна добросъвестност, съгласно чл. 307 ТЗ. Разпределянето на риска следва да се договори между страните, дори да няма предварително споразумение в случай на настъпване на непредвидени и непреодолими събития, същото може да се сключи и в последствие. При всички случаи международните стандарти и практика следва да се вземат преди и вместо общи принципни норми, приложени от трето лице за договора – което дори не е търговец.
Настъпилата криза е глобална и всички са потърпевши. При предишните кризи, в следствие на последиците от войните, има печеливши и губещи. Промяната в политическата обстановка създава предпоставка за облагодетелстване на едната страна за сметка на другата, възможност за спекула и злоупотреба с безпомощното положение на “загубилия”, който до вчера е бил икономически по-силната страна. В тези случаи справедливостта не позволява да се даде допълнително предимство на другия и намесата на съда е оправдана и в полза на правната сигурност. Заплахата за здравето и живота на населението и свързаните с противодействието ѝ мерки са наистина от извънреден характер – търговците действително са затруднени при изпълнението на задълженията си. Колкото и непосилно да е изпълнението – по-трудно или по-скъпо, дори прекомерно, ако това не променя договорното равновесие, така както е уговорено между страните, то не е основание за изменение на договора, а единствено за прекратяването му поради стопанска непоносимост. Противното, струва ми се, би означавало дописване както на закона, така и на волята на страните.
В обобщение – непреодолимата сила и стопанска непоносимост са основание за изменение и прекратяване на договорни отношения между страни по търговска сделка, като се отчита извънредният характер на обстоятелствата, довели до невъзможността – обективна или субективна страната да изпълни надлежно. Основанието на което задълженията се изменят – непреодолима сила или стопанска непоносимост е от значение за последиците, свързани с неизпълнението и е погрешно да се възприема като средство за съхраняване на жизнеспособността и платежоспособността на неизправната страна. Напротив, прекратяването на договора, поради невъзможност да се изпълни, прекратява или изменя последиците при едни накърнени отношения, но рефлектира негативно върху много други.
Дълбокото и непоправимо разстройство на изпълнението на договорните задължения, в следствие на пандемията е безспорно. Неизпълнението на задълженията, независимо дали договорите са прекратени, гарантира изпадането на търговците в състояние на неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост, предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност. Със ЗМДВИП[22] не се правят изменения в ТЗ и освен по отношение на сроковете, които спират да текат за определен период от време, както и преустановяване работата на съда, няма нарочни законови разпоредби, предвидени за облекчение на търговците. Кредиторите по търговските сделки понасят целия риск от неизпълнение задълженията на длъжника, като по този начин също са изправени пред риск от изпадане в неплатежоспособност.
3. Вместо заключение: предложение de lege ferenda
Вариант за облекчаване на правното положение и на кредитори, и на длъжници е във възможностите, възприети в други държави, които въвеждат мораториум върху откриването на производство по несъстоятелност – както за кредитора, така и за длъжника, като вид рехабилитационна процедура, с цел запазване ликвидността и жизнеспособността на предприятията. Подобно разрешение е възприето в Германия и в Русия, Испания и Италия се дават за пример и препоръка за възприемане на техния подход[23]. Чрез законово установена оборима презумпция, търговците се считат платежоспособни и несвръхзадлъжняли, ако това състояние е настъпило поради и след обявяването на извънредното положение. В резултат, длъжникът е освободен от задължението за подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност в съда, а кредиторът би могъл, но е в негова тежест да докаже, че състоянието е било налице преди март 2020 г. По този начин държавата изкуствено съхранява легалното съществуване на търговците, докато отмине първоначалният шок от кризата и бъдат осигурени необходимите икономически стимули за запазване на тяхната жизнеспособност.
Мораториумът като рехабилитационна процедура, регламентирана в рамките на материята относно несъстоятелността, като възможност, предвидена в Директива (ЕС) 2019/1023[24], е предмет на отделно изследване от автора и направеното предложение е изложено тук доколкото е във връзка с последиците от неизпълнението на договорни задължения в резултат на кризата, свързана с COVID-19.
De lege ferenda подобно разрешение би било в съответствие с целите на Директивата за преструктурирането и несъстоятелността, която предстои да бъде транспонирана, препоръките в докладите на Европейската комисия и на Световната банка[25] за реформи в несъстоятелността и на практика този мораториум би имал ефект, подобно на мерките изолация и карантина, предвидени във връзка със защита здравето на населението. По своеобразен начин законът би “изолирал” инфектираният длъжник, като ограничи възможността да бъдат заразени тези, с които е бил в контакт, като в същото време се предвидят средства за реинтегрирането му в стопанския оборот, при възможност за успешно „лечение“.
[1] Благото на народа трябва да е върховният закон – превод на автора
[2] Обн., ДВ, бр. 56 от 13.07.1991 г., в сила от 13.07.1991 г.
[3] Арг. от Чл. 20, вр. с чл. 20а ЗЗД, вр. с чл. 306 ТЗ, вр. с чл. 307 ТЗ
[4] В оригинал: “The life of the law has not been logic: it has been experience” – Oliver-Wendell-Holmes-Jr, cite ex: Zweigert. K., Kötz. H., An Introduction To Comparative Law, Oxford University Press, U.S.A.; 3 edition, 1998, ISBN: 9780198268598, p. 181
[5] Ibid
[6] В проучване на Oxford Civil Justice по поръчение на Комисията по правни въпроси към Европейския парламент, достъпно на: http://www.europarl.europa.eu/supporting-analyses
70% от запитаните са отговорили, че избягват определени юрисдикции – най – вече Италия и страните в Източна Европа, като причина се изтъква качеството на правоприлагане в съдилищата, които разглеждат граждански и търговски дела.
[7] Виж Reimann. M., Zimmermann. R., The Oxford Handbook of Comparative Law, Oxford University Press, second edition, 2019, ISBN 978-0-19-256552-5, p. 713 и цитираната библиография
[8] Уредбата е в зависимост от различните хипотези на невъзможността да се изпълни.
[9] Гражданский кодекс Российской федерации, Часть первая, (с изменениями на 31 июля 2020 года), достъпен на: http://docs.cntd.ru/document/9027690
[10] Преводът е на автора
[11] Виж обсъждането на Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, Сто и седемдесет и пето заседание на НС от 22.05.1996г., достъпна на: https://parliament.bg/bg/plenaryst/ns/5/ID/1975
[12] Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г
[13] Герджиков. Огн., Търговски сделки. С., 2008 – относно действието на непреодолимата сила по отношение на двустранните договори с продължително изпълнение.
[14] Сред най – засегнатите във връзка с наложените ограничения са още договорните отношения свързани с предоставянето на туристически услуги и транспорт – самолетни пътувания, коли под наем и др., които обаче не се засягат в настоящето изложение поради специалната им регулация във връзка със защитата на потребителите.
[15] Whittaker. S., Zimmermann. R., Good faith in European contract law: Surveying the legal landscape, cite ex:
The Oxford Handbook of Comparative Law, …. p. 1277
[16] Contractual performance and COVID-19, An In-Depth Comparative law analysis, England and Wales, достъпно на: www.kluwerlaw.com/COVID-Contracts
[17] Подробно за принципа на добросъвестност в договорните отношения, виж: Apaydin. E., The principle of good faith in contracts under the International Uniform Laws CISC, UNIDROIT Principles and Principles of European Contract Law, 2019, достъпна на: https://www.researchgate.net/publication/330564045_the_principle_of_good_faith_in_contracts
[18] Gunther. T, Legal Irritants: Good Faith In British Law Or How Unifying Law Ends Up In New Divergences, 1998, The Modern Law Review p. 11, 20
[19]Speidel. R., The Duty Of Good Faith In Contract Performance And Enforcement, 1996, J. Legal Educ. p. 537
[20] A.F.M. Maniruzzaman, State Contracts With Aliens The Question Of Unilateral Change By The State In Contemporary International Law, 1992, Journal Of International Arbitration Vol.9 No:4 141-171
[21] Така в Zweigert. K., Kötz. H., An Introduction To ……p. 516 – 536
[22]Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., обн. ДВ бр. 28 от 24.03. 2020 г.
[23] Виж. https://www.ceril.eu/news/ceril-statement-2020-1
[24] Директива (ЕС) 2019/1023 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година за рамките за превантивно преструктуриране, за опрощаването на задължения и забраната за осъществяване на дейност, за мерките за повишаване на ефективността на производствата по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения и за изменение на Директива (ЕС) 2017/1132 (Директива за преструктурирането и несъстоятелността) (Текст от значение за ЕИП.) (OВ L 172, 26.6.2019, стр. 18–55)
[25] Report on the observance of standards and codes insolvency and creditor/debtor regimes. Bulgaria. June 2016. The World Bank Group
16
Коментирайте
Силно изследване на младия колега. Както искахме, вече се подхвана и Търговския закон в изследванията. Браво! На Лекс също!
Изключително интересен материал.
Добър анализ. Благодарим на Лекс.
В условия на хаос най-лесно се краде и прочие
Да, явно за това някои умишлено го създават.
Туроператорите унижиха народа. Сега мънкат за пари
Не само унижиха, но и окрадоха
Ситуацията е такава, че се отваря фронт за спекулиране с мизерстващите
Добър анализ. Браво.
Тепърва ще излизат случаи на злоупотреби. Според мен ще бъде интересно да се просследят и делата в съда, да се види изходът от различни казуси.
„Промяната в политическата обстановка създава предпоставка за облагодетелстване на едната страна за сметка на другата, възможност за спекула и злоупотреба с безпомощното положение на “загубилия”, който до вчера е бил икономически по-силната страна“.
Лошото е, че държавата се грижи основно за бизнеса, а не за хората. Подпомага различни сектори, но за обикновения човек не се погрижи. Срам.
Аз пак ще се върна на туроператорите. Една моя позната имаше организирана екскурция за 17 май. Извънредното положение падна на 13 май, което бе използвано от агенцията, за да откаже да върне парите на познатата ми. Знаете ли колко е несправедливо да гледаш как се подпомага туристическия бранш, а хората, които по този безобразен начин загубиха пари, трява да се обърнат към съда като единствена възможност, а и това струва пари. А знаете колко продължават дела, изходът също не е ясен. Накрая да не се окаже, че и там ще плаща. А някои от тези хора пък междувременно са си… Покажи целия коментар »
Наскоро влязоха в сила промени в закона за извънредното положение, с които са предидени и мерки в защита на гражданите. Да пита адвокат дали може да се възползва от тях, въпреки че случаят й е от 17 май.
Кажете го това на туроператорите, които отказнаха да върнат парите на хората, въпреки извънредните мерки
Чакай от умрял писмо. Те знаят само да прибират пари.
Мораторим за несъстоятелността! Много добра идея и на място! Малоумниците обаче не четат, а бришат нова конституция