На 15 февруари 2018 г. Европейският съд постанови решение по делото Hristoskov v. Bulgaria (Application no. 50760/09), с което установи нарушение на чл. 3 по повод лошите материални условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в ТПО Кремиковци. Това решение е едно от многото подобни, постановени от Съда преди и след делото Neshkov and Others v. Bulgaria. То представлява интерес по-скоро с обсъждането на един процесуален въпрос по допустимостта на част от оплакванията, който ще бъде разгледан по-долу.

Фактите

Жалбоподателят изтърпява присъда лишаване от свобода в ТПО „Кремиковци“ и в периода 26 октомври 2009 г. – 28 октомври 2010 г. е бил настанен в отряд 72, помещаващ се в няколко килии с циментов под, отоплявани с печки на дърва и въглища (за които не е достигало горивото), много от прозорците са били счупени, а вратите – разбити. В килията на жалбоподателя с размери около 30-35 кв.м, са били настанени между 16 и 22 затворника. Студена вода е имало по 2 часа сутрин и вечер, а топла – по 1 час. В резултат на това, жалбоподателят се разболява от артрит. След 28 октомври той е прехвърлен в друг отряд и килията му не е пренаселена, а условията са много по-добри по отношение на отоплението, осветлението и хигиената. Единствен проблем остава липсата на вода поради ниското налягане и едва след 22 часа е можело да се ползва душ. Той се оплаква и от липса на адекватно здравно обслужване в мястото за изтърпяване на наказанието.

След като жалбата беше изпратена за становище на Правителството, с отговора си по него жалбоподателят повдигна нови оплаквания по чл. 3, които са свързани с факти и обстоятелства не към датата на първоначалната жалба, а от по-късен момент.

По допустимостта на оплакванията

По повод първоначалните оплаквания по чл. 3, повдигнати с основната жалба, Съдът не намира основание да ги обяви за недопустими и ги разглежда по същество. Що се отнася до тези, които са повдигнати с отговора на становището на Правителството (то не изразява никаква позиция по тях) Съдът намира, че те не допълват оплакванията по основната жалба, а следва да бъдат разглеждани като нови. Поради товар той намира, че не е целесъобразно те да бъдат разглеждани, като се позовава на утвърдената си практика в този смисъл (Shesti MaiEngineering OOD and Others v. Bulgaria, no. 17854/04, § 94, 20 September 2011, Rafig Aliyev v. Azerbaijan, no. 45875/06, § 69, 6 December 2011; and Yefimova v. Russia, no. 39786/09, § 177, 19 February 2013).

Изводът, който следва от това решение, е, че в процедурата по размяна на становища вече е късно да се повдигат нови оплаквания. Те биха могли да бъдат предмет на нова жалба. Следователно, ако междувременно са се случили нови събития, които обосновават и нови оплаквания, те или трябва да се направят още преди жалбата да е комуникирана на правителството, или да се оформят в нова жалба.

Правните аргументи на Съда

Европейският съд се основава на докладите на Комитета за превенция на изтезанията от 2010 г. , на Българския Хелзинкски комитет за затворите в България от 2008 г. и на докладите на Омбудсмана в качеството му на национален превантивен механизъм от 2012 г. и 2016 г., в които е отбелязана голямата пренаселеност, лошата хигиена и лошите санитарни условия на живот в затвора в Кремиковци. Той сочи, че тези констатации съвпадат с твърденията на жалбоподателя. Съдът се позовава наред с това и на принципите, установени в неговата съдебна практика (Muršić v. Croatia [GC], no. 7334/13, §§ 96-101, ECHR 2016), съгласно която липсата на достатъчно жизнено пространство в килиите е сериозен фактор, който се взема под внимание при преценката дали условията на задържане се равняват на „унизително отношение“ по смисъла на член 3 от Конвенцията и могат да разкрият нарушение, самостоятелно или заедно с други недостатъци (пак там, §§ 122-41). Той припомня и своето пилотно решение по делото Neshkov and Others v. Bulgaria (nos. 36925/10 and 5 others, §§ 245-56, 27 January 2015), в което беше установено нарушение на чл. 3 по оплаквания, подобни на тази в настоящия случай.

Съдът достига до извода, че условията на задържане на жалбоподателя в периода 21 август 2009 г.- 28 октомври 2010 г. са в нарушение на чл. 3 от Конвенцията, докато след тази дата той не намира, че условията са преминали онази степен на суровост, че да се установи нарушение.

Съдът присъжда на жалбоподателя обезщетение за неимуществени вреди.

Послеслов

Следва да се припомни, че след влизането в сила на комплекса от мерки в изпълнение на пилотното решение Neshkov and Others v. Bulgaria, Европейският съд приема, че са налице ефективни вътрешни механизми за защита както от превантивен, така и от компенсаторен характер, поради което обявява за недопустими всички жалби с подобни оплаквания, ако не са изчерпани тези средства.

Нещо повече – на това основание той върна и всички висящи пред него жалби, ако по тях не е изтекъл 5-годишният давностен срок за претенции за вреди.

Настоящият случай се отнася за период, който е по-назад във времето. Жалбоподателят нито е разполагал към онзи момент – 2009 г., с ефективно вътрешноправно средство за защита, нито е могъл в по-късен момент да предяви такъв иск пред нашите съдилища. Именно поради тази причина Европейският съд постанови решение по съществото на спора.

*Статията е препечатана от блога на автора. Заглавието е на редакцията.

Коментирайте

avatar