ИВСС глобява с 300 лв. магистратите и за ден закъснение с декларациите. Съдът: Това е формализъм
Софийският районен съд и Административният съд София-град масово отменят санкциите и обясняват на инспектората, че нарушението е маловажно
Относими разпоредби
Из Закона за административните нарушения и наказания
Чл. 6. (Изм. – ДВ, бр. 59 от 1992 г.) Административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Чл. 11. По въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго.
Чл. 12. Административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
Чл. 28. За маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може:
а) да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание;
Из Закона за съдебната власт
Чл. 175а. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) Съдиите, прокурорите и следователите подават пред Инспектората към Висшия съдебен съвет следните декларации:
- декларация от две части за имущество и интереси;
Чл. 175в. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) Декларация за имущество и интереси се подава:
- в едномесечен срок от възникване на качеството, което е основание за деклариране;
- ежегодно до 15 май – за предходната календарна година;
- в едномесечен срок от изгубване на качеството, което е основание за деклариране;
- в едномесечен срок от изтичането на една година след подаване на декларацията по т. 3.
Из Наказателния кодекс
Чл. 93. Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния смисъл:
- „Маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
300 лева глоба налага Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ИВСС) на магистратите дори само за един ден закъснение при подаването на имуществената им декларация. Причините за забавянето са без значение. Проверява се единствено наличието на пощенско клеймо с дата до 15 май – крайният срок за подаване на декларациите. Ден по-късно означава неспазване на срока по Закона за съдебната власт и глоба за закъснението. А имената на магистратите-нарушители се качват на сайта на ИВСС.
Практиката на ИВСС автоматично да санкционира магистратите дори за минимално забавяне обаче е определена като формалистичен подход от съда. В седем случая, с които „Лекс“ се запозна, най-напред Софийският районен съд (СРС), а след това и Административен съд София-град (АССГ), отменят наказателните постановления за забавени с няколко дни декларации поради маловажност на деянието (чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания – виж карето). Във всички решения съдиите казват, че ИВСС е длъжен да преценява всеки отделен случай, а не винаги при забавяне, независимо с колко, да налага глоби. Подобен формалистичен подход не утвърждава законността, а напротив – ерозира доверието в държавната администрация и действа като репресия, мотивира се съдът.
Един от най-показателните случаи е със съдия Дарина Крумова-Стоянова от Районния съд в Стара Загора. От 16 октомври 2016 г. до 10 октомври 2017 г. тя е в отпуск за отглеждане на дете. Същевременно на 15 май 2017 г. изтича срокът за подаване на имуществената декларация за предходната година. Крумова я изготвя в срок и заедно с други съдии от РС-Стара Загора я предава на служители, за да бъде изпратена по пощата на ИВСС. Пликът с декларацията ѝ е изведен от деловодството на съда с дата 15 май 2017 г., което е в срок. Но пощенското клеймо е от 16 май 2017 г. Документът пристига в ИВСС два дни по-късно – на 18 май. Инспекторатът ѝ налага глоба от 300 лева.
Крумова обжалва наказателното постановление пред Софийския районен съд като твърди, че случаят е маловажен.
В съдебно заседание представителят на ИВСС заявява, че с нарушението се засягат важни обществени отношения и то не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от това, че закъснението е само един ден. „Нарушението е формално по своя характер, настъпването на вредоносен резултат не е елемент от фактическия му състав, поради което обсъждането на преценката дали същото е “маловажно”, е безпредметно“, изтъкват от ИВСС.
СРС обаче не се съгласява с тези доводи: „Абсурдно е абсолютизирането на формалните нарушения като винаги такива с висока степен на обществена опасност, за разлика от останалите, които са довели до реални вредни последици, но могат въпреки това да ползват привилегията на чл.28 от ЗАНН. За висока обществена опасност, свързана със задължението на магистратите публично да декларират своето имущество и интереси, може да се говори, когато същите въобще не подадат ежегодна декларация или изложат неверни обстоятелства, но не и когато тази декларация, макар и с минимално закъснение, е подадена“.
Съдът сочи, че Крумова е подала в срок декларацията, разчитала е на ръководството на РС-Стара Загора за срочното ѝ изпращане, а не само там, а и в много други съдилища и прокуратури практиката е документите да стигат до ИВСС именно по този начин.
„Целта е единствено улеснение на магистратите при подаване на ежегодните декларации. Вярно е, че задължението на всеки магистрат по подаване на декларацията по чл.175а ал.1 т.1 от ЗСВ е лично, както лично е и задължението му тази декларация да бъде подадена в срока по чл.175в ал.1 т.2 от ЗСВ. Вярно е обаче и друго – вътрешното взаимодействие между магистратите и съдебните служители във всеки съд се крепи на взаимно доверие, което е следвало да бъде отчетено от административнонаказващия орган“, изтъква още СРС в решението си.
И заключава, че в случая
предупредителните и възпитателните цели на административното наказание, визирани в чл.12 от ЗАНН, са били постигнати още със самото образуване на административнонаказателното производство, поради което не е необходимо тези цели да бъдат израждани необосновано в назидателни с налагане на глоба
Решението му е изцяло споделено от Административния съд София-град.
„В този случай съобразно чл.28 ЗАНН административнонаказващият орган е следвало да не налага административно наказание, а да предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно – при наличие на основанията по чл. 28 от ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици. Преценката за „маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона“, отбелязва АССГ.
Подобен е случаят и с Красимир Стойков от районната прокуратура във Велико Търново. На 9 май 2017 г. той изпраща имейл на ИВСС, в който задава въпроси във връзка с попълването на декларацията. Свързва се и по телефона със служител на инспектората. Но отговор на питанията си получава едва на 15 май – последния ден за подаване на документите. Същия ден той попълва имуществената декларация и я предава в деловодството на РП-Велико Търново.
Впоследствие научава, че от 2 май 2017 г. районната прокуратура има договор с „Български пощи“, които пък събират писмата и пратките всеки ден от 8 до 10 ч. Така неговата декларация е взета от куриерите на 16 май и съответно клеймото е от същата дата. Документите пристигат в ИВСС на 18 май 2017 г.
Заради забавянето Стойков е глобен с 300 лева. Той обжалва наказателното постановление с мотив, че то е незаконосъобразно, защото деянието не е извършено умишлено. Твърди още, че би следвало да се приложи чл. 28 от ЗАНН, защото „поведението му не е накърнило обществените отношения, свързани с „осветляване“ на имуществото и интересите му чрез подаване на декларацията“.
Представителят на ИВСС на свой ред заявява, че аргументът за прилагането на чл. 28 от ЗАНН е неоснователен, защото става дума за деяние на просто извършване, а нарушението е формално. Наред с това сочи, че
неподаването на имуществената декларация в срок трябва да се санкционира само поради факта на неподаването ѝ
Казва още, че срокът на забавянето – един ден или повече, е без значение за наличието на нарушение, тъй като „законодателят е презюмирал настъпването на неблагоприятните последици за обществения ред като достатъчно значими, за да подлежи деянието на санкция“. Пояснява и че именно заради краткото закъснение, Стайков е наказан с минималния размер на глобата. И добавя, че избраният от прокурора начин за подаване на декларацията не го извинява за забавянето.
СРС обаче приема, че извършеното от Стайков нарушение е маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съдът изтъква, че става въпрос за т.нар. „нарушения на просто извършване“. То се явява довършено със самия факт на неподаване на декларацията в законоустановения срок, като не е необходимо настъпване на определен противоправен резултат, различен от обективиране на самото изпълнително деяние.
„Приложението на чл. 28 от ЗАНН (а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН) не е изключено и при формалните административни нарушения, както погрешно смята главният инспектор на ИВСС Теодора Точкова (изразено в НП и в съдебното заседание чрез процесуалния му представител), тъй като няма нормативно ограничение за това. Именно за това преценката дали е налице маловажен случай, или не, следва да бъде направена не с оглед наличието или липсата на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения, предмет на регулиране от съответния нормативен акт“, изтъква в мотивите си СРС.
И обяснява, че една е степента на застрашаване на обществените отношения при недеклариране на обстоятелства, друга – от декларирането им със закъснение от седмици и месеци, трета – от обявяване със закъснение от един или няколко дни. Различна е обществената опасност от деянието на този, който, макар и със закъснение, е декларирал дължимите обстоятелства по собствен почин, а друга – на този, който е сторил това след извършена проверка от контролните органи, сочи още СРС.
Съдът отбелязва, че чл. 28 от ЗАНН създава право, но и задължение за ИВСС да отличава съществените от маловажните случаи на нарушения, като санкционира само тези, които застрашават или увреждат установения ред на държавно управление с интензитет, типичен за обикновените случаи на административни нарушения. Чрез приложението на чл. 28 от ЗАНН на нарушителя бива посочено, че е извършил нарушение (макар и маловажно) и че ако повторно извърши такова, ще бъде наказан. Така се постига съразмерност между извършеното и наказанието за стореното (чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗСВ), която изисква да не бъде наложено наказание в случай, че и най-леката санкция ще се окаже несъразмерно тежка спрямо извършеното, изтъква СРС.
„Санкционирането на всяко едно деяние, без степенуване на неговата обществена опасност е израз на формалистичен подход, който поради това не утвърждава законността, а напротив – ерозира доверието в държавната администрация, която вместо да подпомага гражданите при осъществяване на дейността им, включително чрез образоване и разяснителни инициативи, действа спрямо тях като репресивна структура в случай, че винаги налага наказания.
По този начин се стига до засягане на прогласения в преамбюла на Конституцията на Република България (КРБ) принцип на справедливостта и до изпразване от съдържание на заявената в чл. 4, ал. 1 от КРБ от конституционния законодател цел България да бъде правова държава. Най-сетне наказването на всяка цена неоправдано ангажира ресурсите на държавната администрация (каквато в общ смисъл е и ИВСС) и често води до неустановяване и несанкциониране на съществените административни нарушения, респ. на тези деяния, които разкриват явно конфронтиране с установения ред на държавно управление“, се казва в мотивите на съда.
СРС заключава, че установените факти са учебникарски пример за приложение на чл. 28 от ЗАНН и отменя наложената глоба на Красимир Стайков. А решението му изцяло е споделено от Административен съд София-град.
В още четири случая, в които магистрати са глобени с по 300 лева заради забавяне с ден, Софийският районен съд, а впоследствие и АССГ, отменят наказателните постановления на инспектората.
Става дума за Таня Митева от районната прокуратура в Бургас и за съдиите Рая Манолева от РС-Сандански, Аделина Андреева от СРС и за Милена Рибчева от РС-Стара Загора.
Глобата от 300 лева, наложена на младши съдията от ОС-Бургас Красимир Сотиров, който е закъснял с три дни, също е отменена.
Във всички случаи съдът приема, че става дума за маловажен случай. В решенията се казва, че ИВСС е следвало да ги отграничи от тези, обхванати от чл. 6 ЗАНН, като с оглед спецификите му прецени има или не по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с типичната за дадения вид посегателство.
„Преценката по чл.28 ЗАНН следва да се прави с оглед на засегнатите обществени отношения, липсата на вредоносен резултат (когато нарушението е резултатно) и всички други обстоятелства, при които деянието е извършено.
При констатирана маловажност по чл.93, т.9 НК във вр. с чл.11 ЗАНН наказващият орган е длъжен да упражни компетентността си по чл.28, б.”а” ЗАНН, като не наложи наказание, а предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Ако предпоставките по чл.93, т.9 НК във вр. с чл.11 ЗАНН са налице и въпреки това чл.28 ЗАНН не е приложен, наказателното постановление противоречи на закона и подлежи на съдебна отмяна (ТР № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК)“, сочи АССГ по делото на Рая Манолева.
Нататък съдът изтъква, че става дума за неволен пропуск, а не преднамерено укриване на факти от страна на съдийката от Сандански.
„За поправянето и превъзпитанието на нарушителя не е необходимо последният да се санкционира. Целите по чл.12 ЗАНН биха били постигнати без да се ангажира административнонаказателната отговорност на лицето, като с приложението на института на маловажността на дееца се окаже необходимото предупредително въздействие. По всички тези причини, конкретното деяние има признаците на маловажност, поради което, като не е приложил чл.28, б.”а” ЗАНН, наказващият орган е нарушил закона“, отбелязва още АССГ.
Други трима магистрати също печелят делата си срещу ИВСС, макар засега само на първа инстанция. Заместник-шефката на районния съд в Стара Загора Блага Бозова-Атанасова и съдийките Павлета Добрева (РС-Ихтиман) и Стефка Пашова (РС-Асеноград) също са глобени с по 300 лева, защото са закъснели само с един ден с подаването на имуществените си декларации. Наказателните постановления на главния инспектор Теодора Точкова са отменени от Софийския районен съд поради маловажност на деянието.
Има и магистрати, които не обжалваха наложените им санкции за просрочено подаване на декларациите. Сред тях са главният прокурор Сотир Цацаров, следователят от НСлС Кирчо Василев, Никола Чомпалов от СРС и Георги Щастливов от ОС-Пазарджик, които бяха глобени с по 300 лева, а членът на ВСС Евгени Диков, който към онзи момент беше директор на НСлС, пък беше санкциониран с 400 лева, като и той не обжалва. В списъка, публикуван на сайта на ИВСС, няма данни с колко е закъснял всеки от тях при подаване на декларацията си.
9
Коментирайте
Ако закъснееш да подадеш данъчна декларация за ДОД -с ден, седмица, или месец дали съдът ще го мине за формализъм, и дали ще паднат глобите? Без значение дали дължиш или не данък по закъсняло-подадената декларация?
ИВСС се престараха. Тези глоби са си чиста репресия.
За тях тези 300 лева са нищо. По скоро е неловко имената им да бъдат оповестявани публично.
Трябва да има някакви дисциплиниращи мерки, за да не се мотаят магистратите с декларациите и да има ред, но чак такива глоби за толкова маловажно закъснение е прекалено. Например 300 лева може да е за 7 работни дни закъснение, но не и за 1 ден.
Смятай, че разходите да се обжалват тези глоби са по-големи от самите глоби, което прави цялото упражнение напълно излишно. Справедливостта, разбира се, няма цена.
Правилен подход. Имат достатъчно време да си попълнят декларациите. Да не говорим, че повечето от тях дори не ги попълват лично, а търсят някой да им свърши работата. Но все пак трябваше да се предвидят възможни изключения.
Струва ми се, че с тези безумни глоби ИВСС гони някаква норма, подобно на ударниците по време на соца – да отчетем, че работим, пък какво точно – няма значение.
Просто спазват закона. Аз ако си подам декларацията в НАП с един ден закъснение, мен ще ме санкционират с 500 лв. И ако обжалвам, съдът няма да отмени санкцията. И тук двойни стандарти. Докога? И най-вече защо законите важат за едни, а за други не?
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Баф деа, че тогава ако пропусна с 1 ден някой преклузивен срок ще разсъждава ли така задълбочено съда, ако пропусна с ден да платя такса в указаните (много по-кратки) срокове, ще разсъждава ли така съда? Водиш дело за 100 хил., съдът дава тридневен срок за довнасяне на държавна такса и за ден закъснение (поради тежките процедури при плащане, които има в много от големите предприятия) ти връщат молбата и гориш с 4 хил. Ще кажем – като ти е важно – правиш така, че всичко да се плати в срок. Но по логиката на съда – нали е платено, макар… Покажи целия коментар »