За разглеждането на наказателни дела чрез електронна видеовръзка в условията на извънредно положение поради пандемия*
След решението на Народното събрание за обявяване на извънредно положение на територията на цялата страна от 13 март до 13 април 2020 г. във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19 съдилищата бяха изправени пред необходимостта да създадат подходяща организация за провеждане на съдебните заседания, които не търпят отлагане, така че да не се поставят в риск животът и здравето нито на участниците в процеса, нито на съдиите, съдебната администрация и охраната.
С решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет от 15 март 2020 г. бяха определени мерки, които да отговорят на естеството на извънредното положение, приложими за всички съдилища на територията на страната. С решението се препоръчва да се преустанови разглеждането на всички видове наказателни дела, с изключение на изрично изброените: за разглеждане на мерки за неотклонение; за някои форми на съдебен контрол в досъдебното производство, свързани със събиране на доказателства и с ограничаване на правото на труд и на свобода; за прилагане на принудителни медицински мерки; по искания по Закона за специалните разузнавателни средства; по Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест; по Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода; делата пред окръжните съдилища по Указа за борба с дребното хулиганство; делата по внесени обвинителни актове по чл. 355 НК. Със същото решение председателите на съдилищата бяха задължени да създадат организация за обезпечаване на работата на всеки съд при извънредните условия. В част от съдилищата беше въведена практика делата да бъдат разглеждани с използване на електронна видеовръзка – чрез софтуера Скайп (Skype).
Използването на постиженията на науката и техниката в съдебните производства винаги следва да се поощрява, когато е способ за подобряване на комуникацията на страните със съда, за прозрачност на съдебните производства и, какъвто е настоящият случай, в условия на пандемия на заразно заболяване – за защита на общественото здраве. Всяко нововъведение обаче подлежи на внимателна проверка – дали съответства на основните принципи на съдопроизводството, дали гарантира равнопоставеност на правата на страните и ефективни средства за пълноценното им участие в процесуалните действия.
Този текст няма претенция за изчерпателност, а цели единствено да привлече вниманието на професионалистите върху най-важните въпроси, които следва да бъдат обсъдени, когато се допуска участието в съдебното заседание на една или повече страни чрез електронно комуникационно средство без физическо присъствие в залата, в която заседава съдът.
На първо място следва да се отбележи, че използването на комуникационно средство (електронна видеовръзка с приложен софтуер Скайп (Skype) за разговори) не е опосредяване на процесуалното отношение на страните със съда, какъвто е случаят на извършване на действия чрез съдебна поръчка. Използването на електронната видеовръзка не преурежда режима на съдебното заседание, в което се осъществяват споменатите форми на съдебен контрол и правомощията на съда в съдебната фаза по чл. 27, ал. 1 НПК.
Чрез програмата се осъществява видеовръзка от две различни електронни устройства, която обективно позволява двустранното възприемане на звук и образ. В този смисъл същественото за правния характер на извършените действия е гарантираното фактическо положение, че съдът и страните имат непосредствена възможност да установят самоличността на обвиняемия/подсъдимия, на свидетеля и на експертите, когато тяхното участие е необходимо, независимо от това кой от тях физически отсъства от залата. Самоличността се установява от съда по всички допустими и адекватни на ситуацията надеждни начини, които не съдържат никаква опасност от компромис. Така например самоличността на обвиняемия/подсъдимия, на лицето, чието задължително лечение се иска и т.н. може да бъде проверена чрез съпоставка със снимките, съхранявани в системата на „БДС“ на МВР.
Не се възпрепятства и разгръщането на състезателността, съответна на конкретната процедура. При разглеждане на производства, които включват разпит на подсъдим (по обвиненията по чл. 355 НК), на свидетели (в досъдебното производство пред съдия по реда на чл. 223 НПК или по внесени в съдебна фаза обвинения по чл. 355 НК) и на вещи лица, страните могат да зададат въпроси и в реално време да получат отговори, което им позволява да реагират веднага – като зададат нови въпроси или направят бележки и възражения по смисъла на отговорите. Обвиняемият/подсъдимият и неговият защитник могат пряко да се конфронтират с тезата на обвинението или със свидетеля, като събират информация чрез показанията му или оспорват заявеното от него. Иначе казано, не се отнема, нито се ограничава правото на подсъдимия да се изправи „лице в лице“ със свидетеля на обвинението, защото подсъдимият запазва „същността на правото на конфронтиране“, включващо възможността да наблюдава свидетеля, да го подлага на кръстосан разпит, а съдът – да следи поведението му. В решението си по делото Мериленд срещу Крейг (Maryland v. Kraig, № 98478, решено на 27 юни 1990 г.) Върховният съд на САЩ обстойно обсъжда значението на използваната технология за правото на справедлив процес.
Клаузата за правото на конфронтиране не е изведена в българското право на конституционно ниво по същия начин, както в Шестата поправка на Конституцията на САЩ, според която по всички наказателни дела подсъдимият има право да се изправи „очи в очи“ със свидетелстващите срещу него. По същество обаче това правило е израз на фундаментално процесуално право, предвидено в чл. 6, т. 3, б. „в“ ЕКПЧ и съответно е приложимо позитивно право. Именно с оглед на защитата на това право съгласно чл. 281, ал. 8 НПК осъдителната присъда по дела от общ характер не може да се основава само на показания, прочетени при условията на ал. 4 – събрани пред разследващ орган в досъдебното производство без участието на подсъдимия и негов защитник. В този смисъл различията в двете правни уредби не разкриват съществени отклонения в аспекта на справедливия наказателен процес.
Познаването на съдебната практика на друга правна система по въпрос с еднакъв предмет допринася за правилно прилагане на действащото право, защото разширява перспективите и дълбочината на тълкуването. В цитираното решение е прието, че „клаузата за правото на конфронтиране, осигуряващо срещата на подсъдимия „очи в очи“ със свидетелите, явили се пред тези, които вземат решение по фактическите въпроси, има за цел да го предпази от осъждане въз основа на писмени показания, като тя не гарантира абсолютно право на подсъдимия фактически да се изправи „очи в очи“ със свидетелстващите против него. Главното предназначение на клаузата е да осигури достоверност на свидетелските показания чрез подлагането им на строга проверка в контекста на състезателно производство пред лицата, които трябва да решат въпросите по фактите„. Клаузата „да се изправиш очи в очи“ означава сблъсък на идеи, тя съдържа в себе си идеята за противопоставяне. Целта на този институт е да не допусне пристрастни свидетелски показания, събрани в отсъствие на обвиняемия, вместо пряк личен и кръстостан разпит.
За да може подсъдимият не само да провери паметта на свидетеля или да подложи на изпитание съвестта му, но и да го принуди да застане лице с лице срещу съда, който следва да прецени, включително по начина на даване на показанията, дали може да му се даде вяра. В този смисъл следва да се приеме, че електронната връзка удовлетворява тези изисквания. Прякото конфронтиране на подсъдимия със свидетелите на обвинението обезпечава достоверността на доказателствата. Единственото ограничение на допустимостта им би могла да бъде тяхната неотносимост към предмета на делото.
Аргумент в подкрепа на разбирането, че използването на електронна видеовръзка с приложен софтуер Скайп не нарушава принципа на непосредственост по чл. 18 НПК, може да бъде изведен от уредбата на разпита на свидетел с конферентна връзка по чл. 139, ал. 8 НПК. Този процесуален способ за събиране на доказателства не е възприет като изключение от принципа за непосредственост, а като съответна на основните начала процесуална дейност, реализирана чрез техническо средство, защото осигурява участието на свидетеля и обезпечава автентичността на показанията му при тяхното събиране.
Физическото отсъствие на обвиняемия (респ. на лицата, чието задължително лечение се иска, както и на тези, срещу които е образувано производство за екстрадиция или по европейска заповед за арест) в съдебната зала налага да се обърне специално внимание на гаранциите, които съдът е длъжен да осигури при съблюдаване на основния принцип по чл. 15, ал. 3 НПК – да се осигури възможност на обвиняемия да се запознае с материалите по делото и представяните доказателства от другата страна в хода на заседанието и да получава своевременна адвокатска помощ. Провеждането на съдебното заседание с използване на електронна видеовръзка с приложен софтуер Skype без участие на обвиняемия/подсъдимия, респ. на изброените лица, изисква съдът да покаже особено старание, за да убеди всички – не само страните, но и обществеността, че техническите способи не са използвани за процесуалното изключване на физически отсъстващата страна, която в зависимост от изхода на съответната процедура може да търпи тежки ограничения на правата си. Напротив – наложително е цялостната организация и провеждането на съдебното заседание да създадат непоколебимо убеждение в участниците и наблюдателите, че физическото отсъствие на лицето не се отразява в никаква степен на процесуалните средства за участието му в производството.
Това означава, на първо място, на обвиняемия (и на всички посочени по-горе лица) да бъде разяснено подробно как ще протече съдебното заседание и какви са техническите особености на комуникацията чрез Skype, както и че те позволяват ефективното упражняване на всички права, които законът му гарантира, така че да не бъде допуснато той да изпитва чувство за несигурност, неравнопоставеност или изолация. Хронологически това изисква най-напред да му бъде осигурена възможност физически да се запознае с делото. С оглед на спецификата на вирулентното заболяване, наложило извънредното положение в държавата, разумно е обвиняемият да получи копие от цялото дело, освен ако изрично заяви, че не желае това. А в случай, че в хода на съдебното заседание прокурорът представи нови доказателства, съдебното заседание следва да бъде прекъснато, за да се осигури копирането им и физическото им изпращане на обвиняемия за запознаване.
Във всеки етап от съдебното производство на обвиняемия следва да бъде осигурена адекватна и надеждна в сигурността си комуникационна връзка с неговия защитник – след запознаване с делото, при представяне на нови доказателства и непосредствено преди приключване на съдебното следствие, за да може да бъде съгласувана защитната позиция относно съществените въпроси – изчерпани ли са възможностите за събиране на доказателства и изяснено ли е делото от фактическа страна. Ако в съдебното заседание, в което се разглежда внесен обвинителен акт по чл. 355 НК, се събират веществени доказателства и се извършва техният оглед, необходимо е подсъдимият да бъде поставен в такива условия, че да може да възприеме всеки един от предметите – чрез електронния софтуер, а ако това не е достатъчно за защитата му – чрез осигуряването на пряк физически досег за наблюдение, което може да наложи отлагането на делото.
По отношение на гаранциите за запазване на адвокатската тайна и поверителността на отношенията между обвиняемия (и всички изброени по-горе лица) и защитника е наложително съдът да осигури подходящо средство за комуникация без посредници. Правната помощ не може да бъде осигурена пълноценно чрез електронната видеовръзка по Skype. Леснодостъпното и осигуряващо конфиденциалност средство е провеждането на телефонен разговор.
Ако обвиняемият/подсъдимият поиска защитникът му да сключи споразумение с прокурора за решаване на делото, обвиняемият/подсъдимият следва да подпише декларацията по чл. 381, ал. 6 НПК и чл. 382, ал. 4 НПК, както и самото споразумение по чл. 382, ал. 6 НПК като самостоятелни процесуални документи, които съдът, след като възприеме непосредствено полагането на саморъчен подпис посредством електронната видеовръзка, с определение да включи в съдържанието на протокола. Необходимо е обаче тези процесуални документи да се съхраняват отделно до отпадане на опасността да станат преносител на зараза.
Практиката по делата, по които се използва електронна видеовръзка по време на пандемия от силно заразно заболяване, навярно ще постави и други въпроси. Съдът ще следва да им даде отговор, като изхожда от основните принципи на процеса и разбирането си за границите, отвъд които правосъдието губи своите вътрешноприсъщи характеристики и се превръща в държавен произвол. В същата насока е полезно осведомяването за опита на чуждестранните правни системи, в които са провеждани разностранни и дългогодишни дискусии именно относно границите, които не бива да бъдат преминави.
Много ценна е например дискусията за допустимите ограничения на публичността на съдебните заседания в извънредни ситуации във Върховния съд на САЩ, включително и по въпроса дали не е по-полезно за обществото, ако публичността е невъзможна, изобщо да не се провеждат заседания, докато пречките отпаднат.[1] Значимостта на този въпрос не бива да се подценява, защото правосъдието се осъществява, когато е видимо за всички. Допустимо е да се обмисли прилагането и на други електронни технологии освен тези, които осигуряват участие на страните и на други процесуални участници въпреки поддържаната физическа дистанция. Излъчването в интернет на съдебните заседания, които представляват обществен интерес, или на тези, за които са постъпили такива искания от страните, е лесно осъществимо с подкрепата на IT специалистите на съдилищата.
Повдигнатите с изложението въпроси налагат да завършим с припомняне на отправната му точка. Всички научнотехнически постижения, до които прибягва правосъдието, следва да улесняват достъпа до съда, да разширяват възможностите за участие на страните по делата независимо от физическата дистанция. И никога не могат да се превърнат в основание за противното.
[1] Вж. Провеждането на открити съдебни заседания в условията на пандемията от COVID-19*, Том Голдстийн
* Статията е препечатана от „Съдийски вестник“ със съгласието на автора.
23
Коментирайте
тази гопожа да си пише делата, вместо да дава акъл в Интеренет – електронно или не, пак ще трябва да пише решения
Така си е. Но в случая е изключително права.
Смятат ни за простаците на Балканите, но ние доказахме, че можем УМЕЛО да се справяме с кризата! Ние сме мръсни животни. Ще се справим, когато най-зле е положението.
Не слагайте всички под един знаменател.Иначе, да-имаме доста простаци.
Харесва или не, това ще е бъдещето. Модерни технологии и могат да се водят дела и от другия край на света
Ама разбира се. Време е видеовръзките и модерните технологии да залегнат по-силно в работата на съд и училище.
За училищата има малко неудобство, защото с изпитването по интернет нещата не винаги се получават както трябва.
Каролев можеше да бъде разпитан онлайн, а не да застрашава здравето на полицаите и да се трошат пари да бъде конвоиран до София.
Ето защо трябва да се ускори електронното правосъдие, а не ВСС да се занимава с дребнотемия.
A какво прекъсване, накъсване, неразбиране ще настане….Как стои въпросът и със стенографирането, защото ми изглежда кошмар.
Има програма УЪРД!
Голямото предизивикателство при тази ситуация е гарантиране на правото на защита – предложенията, които дава съдия Тодорова в този смисъл са адекватни, и честно казано, единствените възможни, но водят до забавяне и усложнения и трябва съдиите да не се изкушават да пренебрегват тези стъпки
Skype не е ли вече остаряла технология, има такива хубави групови видео чатове 🙂
Да, хората използват zoom и други, ако това положение се удължи, ще трябва да се помисли за нови технологии, при това споменатата от мен е напълно безплатна по време на пандемията, за това си позволих да я посоча и да се почват делата, не само наказателните
Ако ползват собствени компютри, навярно имат сила да подкарат новите програми, ама ако ползват служебния ПРавец… няма да стане. Хаахах
По света са го измислили. Няма нужда ние да откриваме топлата вода.
Задължително е вече и е хубаво да се прилага масово отсега, защото в следващите месеци ще е единственият безопасен вариант за функциониране на правосъдието в голямата му част.
Докато не започнат проблемите заради големия наплив
Ами, ако човекът откаже да свали маската си и пред компютъра, защото го е страх и от въздуха?
Ами ще му дойдат едни други с маски и ще му я свалят. Сега глупости. Сам си седи у дома и пак с маска. Айде глупости и тарикатщина.
Напълно съм съгласен с крайния извод. Според мен ОСВ трябва да бъдат гъвкави и да реагират бързо и модерно по време на криза. Сега има пандемия и заради нея не закриха заседанията, което е нарушение. Затова може да се помисли за онлайн излъчвания
И аз така мисля. Гъвкавост на системата. Справяме се доста по-добре от САЩ и Британия.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Да, мерките за неотклонение няма начин да се отлагат. Но сега в видеовръзката нещата ще си дойдат на място.