Лично мнение
За противоконституционността на спирането на сроковете по делата и нищожността на решенията на ВСС във връзка с извънредното положение
Със свое решение на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България и във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19 Народното събрание обяви извънредно положение върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020 г. (ДВ бр. 22/ 13.03.2020 г.). Със следващо решение на Народното събрание срокът на извънредното положение бе продължен до 13 май 2020 г. (ДВ бр. 33/ 07.04.2020 г.).
Конституцията на Република България допуска възможността в мирно време Народното събрание да обяви извънредно положение (чл. 84, т. 12 и по аргумент от обратното от чл. 100, ал. 5 КРБ) и със закон да уреди необходимите мерки и действия по време на извънредното положение. Конституцията не конкретизира обстоятелствата, които обуславят правомощието на Народното събрание, а изисква те да са извънредни (непредвидени), но други норми от Конституцията ограничават мерките и действията, които Народното събрание следва да установи в периода на извънредното положение.
Чл. 57, ал. 3 КРБ допуска при обявяване на извънредно положение със закон Народното събрание да ограничи упражняването на отделни права на гражданите с изключение на правата, предвидени в чл. 28, 29, 31, ал. 1, 2 и 3, чл. 32, ал. 1 и чл. 37 КРБ. Чл. 57, ал. 3 КРБ не допуска при обявеното извънредно положение Народното събрание така да уреди основно право на гражданите, та да направи упражняване му практически невъзможно, а с това да осуети основно правомощие (компетентност) на една от другите държавни власти.
Съгласно чл. 56, ал. 1 КРБ, всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права и законни интереси. Защитата предоставят органи на съдебната власт, а това важи не само за гражданите, но и за юридическите лица и държавата – така чл. 117, ал. 1 КРБ. Осъществява я чрез правораздаване системата на съдилищата на Република България – Върховният касационен съд, Върховният административен съд, апелативните, окръжните, военните и районните съдилища, а и специализираните, създадени със закон – административните и специализираните наказателни съдилища (чл. 119, ал. 1 и 2 КРБ). Правораздаването е независимо и състезателно разрешаване на конкретни правни спорове по граждански, наказателни и административни дела (решение № 6/ 11.11.2008 г. по к.д. № 5/ 2008 г. на Конституционния съд на Република България). Чл. 117, ал. 1 КРБ, а и чл. 119, ал. 1 и 2 КРБ се намират в началото на глава VI „Съдебна власт“. Това означава, че изразяват основното правомощие (компетентност) на съдебната власт.
Изграждането на Република България като правова държава е основна цел, поставена с преамбюла на върховния закон. Чл. 4, ал. 1 КРБ очертава пътя за постигането ѝ – Република България да се управлява според Конституцията и законите. Принципът на разделение на властите е основополагащ за изграждането на правовата държава. Чл. 8 КРБ разделя държавните власти на законодателна, изпълнителна и съдебна (чл. 8 КРБ). Конституцията не допуска една държавна власт – законодателната, да изключи или ограничи основно правомощие на друга – съдебната, та дори и в период на обявено извънредно положение.
С чл. 3, ал. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., се спират процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на делата, определени в приложение към закона. Процесуалните закони (ГПК, АПК и НПК) определят срокове за разглеждането, развитието и приключването на делото. В зависимост от сроковете са и процесуалните действия на съда и на страните. Делото се счита за образувано и висящо с изявлението, чрез което гражданин, юридическо лице или държавата, отправя до съда искане за защита на нарушеното или застрашено свое право.
Чл. 3, ал. 1 ЗМДВИП не възпрепятства в периода на извънредно положение да се образуват съдебни дела. Чл. 3, ал. 1 ЗМДВИП възпрепятства развитието, разглеждането и приключването на съдебното дело през този период. Съдебният акт (решение, присъда, определение, заповед) изразява предоставената съдебна защита по нарушеното или застрашено субективно право, но чл. 3, ал. 1 ЗМДВИП не допуска да се развие и приключи съдебното производство, насочено към постановяване на този акт, освен за определени дела в изключенията, предвидени в приложението към чл. 3, ал. 1. В периода на обявеното извънредно положение с двете решения на Народното събрание гражданите, но също юридическите лица и държавата, не могат да получат съдебна защита на нарушените свои субективни права и законни интереси. По правило, по заведените от тях дела не може да се очаква влязъл в сила съдебен акт, освен ако той е окончателен, каквито не са болшинството актове.
За периода на извънредното положение конституционното право по чл. 56, ал. 1, вр. чл. 117, ал. 1 КРБ е не само временно ограничено, но чл. 3, ал. 1 ЗМДВИП възпрепятства постигането на целта от неговото упражняване – постановяването на съдебния акт, чрез който съдът предоставя защитата по спорните права или правоотношения. Чрез чл. 3, ал. 1, пр. 1 ЗМДВИП законодателят изключва основна компетентност (основно правомощие) на съдилищата в Република България – да правораздават, а я допуска само по изключение – за делата, изброени в приложението към закона. Те са незначителен брой откъм общия брой на образуваните и на онези, които дори Законът задължава съдилищата да образуват в периода на извънредното положение.
Изключенията в Закона не защитават тезата, че в периода на извънредното положение съдилищата осъществяват основното свое конституционно правомощие – да правораздават. Чл. 3, ал. 1, пр. 1 ЗМДВИП е в противоречие с чл. 4, ал. 1, чл. 8, чл. 57, ал. 3, чл. 56, ал. 1, чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 1 и 2 КРБ. За онези съдебни дела, които касаят право на собственост на частноправен субект (гражданските имуществени между равнопоставени субекти), следва да се добави, че правото на иск е действие на управление, същностен елемент от съдържанието на правото на собственост. Съгласно чл. 17, ал. 3 КРБ, частната собственост е неприкосновена и под нейната защита попадат и всички притежания, вкл. и вземанията. Изключенията от тази неприкосновеност са също в Конституцията – чл. 17, ал. 4 КРБ и в чл. 33, ал. 1, изр. 2 КРБ. Упражняването на правото на иск или жалба и постигането на неговата цел – съдебна защита чрез правосъден акт, не е сред изключенията. Неприкосновен е и личният живот на гражданите (чл. 32, ал. 1, изр. 1 КРБ). Съгласно чл. 32, ал. 1, изр. 2 КРБ всеки има право на съдебна защита срещу незаконното засягане на неимуществените права, които произтичат от накърняването на тази неприкосновеност. Чл. 57, ал. 3 КРБ не допуска временното ограничаване при извънредно положение на правото по чл. 32 КРБ, както и на основните права на гражданите по чл. 28, 29, 31, ал. 1, 2 и 3, чл. 32, ал. 1 и чл. 37 КРБ, включително чрез дирената за тях съдебна защита.
Така втори се явява въпросът за избрания от законодателя критерий, по който определя съдебните дела в изключението – по предмета на делото. Едва ли критерият съответства на извънредните обстоятелства, наложили извънредното положение – опасността от пандемия от COVID-19 – и на мерките и действията, които държавните органи следва да предприемат, за да ги преодолеят. Съответна на адекватните мерки и действия е разпоредбата на чл. 6а, ал. 2 ЗМДВИП. Тя обаче следва да се прилага за всички съдебни дела в периода на извънредното положение, а не само за онези, които съгласно противоконституционният закон съдилищата разглеждат по изключение.
С протокол № 9/15.03.2020 г. и протокол № 11/31.03.2020 г. Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет взе решения: 1) съдилищата да преустановят разглеждането на наказателните, гражданските, търговските и административните дела с изключенията по т. 1, 2 и 3; 2) другите дела да са отсрочат за определени дати след крайната дата на периода на обявеното извънредно положение, но преди съдебната ваканция; 3) съдилищата да не образуват дела извън тези, които са в изключенията по т.1, 2 и 3; 4) подаването на всички документи (съдебни книжа) да се извършва по пощата или по електронен път; 5) изготвените съдебни актове да се предават, но резултатите от тях да се вписват в срочните книги след отпадане на извънредното положение; 6) преустановяване на връчването на призовки, съобщения и съдебни книжа по всички дела, с изключение на делата по т. 1, 2 и 3 за периода на извънредното положение.
Тези решения на СК на ВСС са нищожни поради липса на материална компетентност. Съгласно чл. 130а, ал. 5 КРБ, а така и чл. 30, ал. 5, т. 5 ЗСВ, СК е органът на ВСС, овластен да решава въпроси за организацията на дейността в съдилищата. Съгласно чл. 133 КРБ, организацията и дейността на съдилищата се уреждат със закон. Сравнителният анализ на разпоредбите налага разграничаването на компетентността, която върховният закон възлага с чл. 130а, ал. 5, т. 5 КРБ на СК като орган на ВСС, от онази, възложена с чл. 133 КРБ на обикновения законодател. За сравнителния и разграничителен анализ между двете конституционни разпоредби е достатъчно да се посочи, че организацията и дейността, свързана с условията и реда, по който гражданите, юридическите лица и държавата следва да упражняват правото си на защита пред съдилищата в рамките на конкретния процес по конкретното дело, върховният закон възлага на законодателя – аргументът е и от §4 ПЗР на КРБ. В делегацията по чл. 133 КРБ след влизане на действащата Конституция бяха приети сега действащите процесуални закони – ГПК, АПК и НПК. Процесуалните закони регулират обществените отношения по образуването, разглеждането и приключването на съдебното дело (гражданското, административното и наказателното) във всеки аспект на процесуалните правоотношения между страните и съда.
СК на ВСС не разполага с правомощие (материална компетентност) да ги урежда, нито да дерогира Конституцията и процесуалните закони, приемайки решения в тази област – да преустанови разглеждането на делата от съдилищата, да предвиди изключения за определени съдебни дела, да нареди на съдилищата да не образуват дела, да подбере един или няколко начина на общуване на страните със съда и да изключи останалите, уредени в процесуалните закони, да възпрепятства обявяването на съдебните актове, да изключи дейност на съдилищата, която процесуалните закони възлагат на призовкарите. Всички те са в компетентността на обикновения законодател (чл. 133 КРБ), а са уредени в ГПК, АПК и НПК. СК на ВСС няма правомощие (компетентност) чрез решенията си да отменя или да изменя Конституцията и законите на Република България.
Чл. 3, ал. 1, пр. 1 ЗМДВИП е противоконституционен и не поражда действие още към влизането си в сила. Съгласно чл. 5, ал. 1 КРБ, Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да ѝ противоречат. Съгласно чл. 5, ал. 2 КРБ, разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие. Непосредственото действие означава, че не е необходимо опосредстващ елемент или звено от правно-техническа гледна точка, за да се прояви. Всеки гражданин и всяко юридическо лице може да се позове на основния закон в защита на своите права и законни интереси (решение № 10/ 06.10.1994 г. по к. д. № 4/ 1994 г. на Конституционния съд на Република България). Пак поради върховенството на Конституцията и непосредственото ѝ действие (чл. 5, ал. 1 и ал. 2), органите на съдебната власт са длъжни да не прилагат противоконституционния закон. Евентуално решение, с което Конституционният съд обявява закон за противоконституционен, има задължително действие за всички органи и субекти на територията на Република България. Три дни след неговото обнародване в Държавен вестник, противоконституционният закон не се прилага спрямо всички (чл. 151, ал. 2 КРБ).
Нищожните решения на СК на ВСС не пораждат действие, а органите в системата на съдилищата не са длъжни да ги изпълняват. При този най-тежък техен порок, в качеството им на индивидуални административни актове, е излишно да се поставя въпрос за установимото с лекота противоречие на решенията на СК на ВСС по протокол № 9/ 15.03.2020 г. и по протокол № 10/ 31.03.2020 г. с процесуалните закони.
Последното важи на по-голямо основание и за заповедите на административните ръководители на съдилищата, транспониращи „мерките“ в решенията на СК на ВСС. Правомощията да осъществяват общо организационно и административно ръководство следва да осъществяват в рамките на Конституцията и на законите, уреждащи съдебната дейност.
Конституцията и законите на Република България не допускат правораздавателната дейност да се преустанови или ограничи по усмотрение на административния ръководител на съда. Така както не би било допустимо със заповед на министъра на вътрешните работи да се затворят полицейските управления и на полицаите да се възложи да работят само надомно, нито пък същото да стане в прокуратурата по заповед на главния прокурор.
Съдилищата са основна част от съдебната система на държавата, а те не могат да спрат дейност или да работят в редуциран режим. Друг е въпросът, че тази дейност в условията на пандемия следва да се обезпечи с необходимите персонални защитни средства, а цялостната съдебна организация да се модернизира и дигитализира. Това е основна задача и правомощие на органите на ВСС, в каквато насока до момента съществен напредък няма.
*Становището, застъпено в настоящата статия, не ангажира Върховния касационен съд.
37
Коментирайте
Лично мнение: Отлагането на делата за следваща дата също не е уредено със специален текст в Конституцията, нито има определение там: какво точно е разумен срок за разглеждане на едно дело. Но без пандемии, досега има достатъчно дела, продължили по 15 години и повече, поради съвсем тривиални причини. Не е записано и в Конституцията, че заради съдебно дело, адвокати, вещи лица, свидетели, и съдебни служители са длъжни, или пък Конституцията повелява, че заради правото на иск / жалба – те трябва да рискуват живота си, както и живота на своите роднини. Аз също не бих искал да застрашавам живота на… Покажи целия коментар »
Дискусионни въпроси, но няма изводи за правните последи
Аз вече съб подал сигнал до Върховна Административна Прокуратура и ВКП да Видим ще си свършат ли задълженията
Ако г-жа Михайлова вярва в написаното от себе си, защо не атакува решенията на СК на ВСС пред ВАС? Нищожност на адм.акт може да се иска от всяко заинтересовано лице и без ограничение във времето! Всичко друго е чесане на езиците от бездействие и одиозна опзиционерщина на принципа „винаги да сме накриво“.
Зщото няма пряк и личен интерес, а няма, т.к. продължава да получава заплата, а продължава и да ходи на работа. Пряк и личен интерес имат гражданите и юридическите лица. Те обаче се пипат по макарите.
Явно не сте съдия, а вероятно и юрист. Не говорим за „пряк и личен“ интерес, а за правен интерес. А в случая такъв е налице, защото решенията на ВСС засягат съдиите също.
Извънредното положение затова е извън-ред/но/, защото налага да се ограничават редица права. А анализът на съдията Генийка е един витиеват прочит на КРБ, извън контекста на хипотезата на чл.84 и чл.64 КРБ. По дефиниция извънредното положение позволява да се ограничат временно основни права и свободи на гражданите, със закон.
А решенията на СК на ВСС не са нищожни, защото съответстват на закона за мерките прри извънредно положение и на конституционната хипотеза.
В случая колегата отново се упражнява фриволно по конституционни въпроси, очевидно още не може да преодолее неуспеха си да стане конституционен съдия.
Поздравления за съдия Михайлова! Искренно се надявам, като адвокат, след края на обявеното извънредно положение, когато призовкарите започнат да връчват книжа и по актове, които не се обявяват на страниците на съда, по които ще текът срокове, и по които актове съдиите са работили, че адвокатите няма да бъдат „притиснати“ до стената да получават всички книжа накуп, заради „бързината на правосъдието“, в контекта на казаното от Вас !Надявам се всичките тези обстоятелства да бъдат отчитани и от съдиите, когато се наложи да се поиска продължаване на срока, по обективни причини – обективна невъзможност на адвоката да се справи с всичките… Покажи целия коментар »
Геника и прякото действие на Конституцията. С това е известна колегата в нашите среди от времето й още в СРС. Във всяко цитираше КРБ.
Нищожните решения на СК на ВСС им станаха практика в последно време.
Добре е да си припомняме по-често, че изграждането на Република България като правова държава е основна цел.
Щях сериозно да се учудя ако генка не вземе думата и кажеше нещо в друг смисъл. Уви, изненади пак няма…
Най-сетне някой да каже, че царят е гол. Правораздаването не може да спре с години, колкото се очаква да продължи пандемията в световен мащаб. Няма други държ органи, извън съдилищата, които да са преустановили работа по част от предмета им на дейност. Навсякъде се работи по целия обхват на компетентност, като се вземат съответните предпазни мерки. Такива вече взе ВАС – известната заповед на Чолаков. Всички съдилища трябва да работят в същия режим, още повече, че вече Законът за извънредното положение им даде възможност за заседаване и чрез видеоконференции. Всичко друго е въпрос на организация.
С две ръце подкрепям преждеговорившия. Чолаков обаче ни прави сечено – наредил ни е да гледаме 400 дела. Анатема
Категорично се разграничавам от колежката Михайлова. Няма нищо по-хубаво от лежане вкъщи, за което ти плащат цяла заплата. Още утре пускам подписка за продължаване на срока на извънредното положение до 2025 г., когато се пенсионирам, а след това – да се оправят…
Ти ако си съдия, аз съм балерина. Гражданска и Търговска колегия на ВКС не са спирали да гледат дела, защото 80% от тях са в закрито заседание.
На Геника Михайлова никой не и пречи да си разглежда делата от з.з. и да си постановява актовете.
Та и да вземат да разгледат повече от 1 дело в открито заседание от примерно 50-100 постъпили касационни жалби, където страните добросъвестно упражняват конституционното си право на жалба пред независим и справедлив съд, но предимно получават „поздрави“, и отказ за разглеждане на жалбата в три-четири изречения.
Според мен може да се проточи всичко. Ако страна, като Китай, която се оправи с вируса сега регистрира нови случай…
Такова нещо не е било и по време на война…
Ама вижте – можете да поискате и предсрочни избори. Също е опция, нали? По време на пандемия да идем на избори. То и без това Сидеров, Трифонов и други обясняват, че няма пандемия. Какво пречи едни избори да си спретнем точно сега. Новото правителство ще почне да печата пари ид а дава на всеки засегнат по 20 000 лв е така поодаръчни. И освен това ще ни излекува за 2 дни !
Апропо, поне Трифонов не обяснява, че няма пандемия, а че се блокира икономиката. Преждепишещия съдия може да си получава заплатата до 2025г. и да си лежи при условията на пандемия, но при дребния бизнес и свободните професии положението сега е критично, а ако извънредното положение продължи и след м.май – катастрофално. Проф.Аргирова и други загатнаха за такава възможност !.
От сутрин до вечер слушам как всички масово мрънкат, че нещо не им е угодно от създалото се положение. Ами да вакаж драги – НЯМА да ви е удобно и идните месеци. И колкоот повече се смята всеки сектор и всеки човек за специален, толкова повече време ще я караме така. Може и 2 години. Така ще е. Няма да е удобно и ще фалират масово всички, а на други ще им се разруши комфорта. Обаче ще се мине през това.
Обаче някои няма да минат, а ще си заминат без време ! И те и техните близки не са съгласни с това ! Президентът е напълно прав за глада. Гладният не се спира пред нищо, и дори е способен да заколи съседа си-например магистрат, който си получава тлъстата заплата, лежи си на диванчето и чака пенсия.
Конституцията и законите на Република България не допускат правораздавателната дейност да се преустанови или ограничи по усмотрение на административния ръководител на съда.
А предвижда ли се пандемия..?
Добра статия. Има анализи. Обичам.
За мен е ненужна паниката. Все пак таази гадост все някога ще спре и тогава ако има човечество ще се занимаваме с адвокати, право, съд, и други битовизми
До „все някога“ тези битовизми могат да изядат главата на самодоволните.
А какво мисли съдията Михайлова, че трябваше да направи Съдийската колегия? Да остави делата да се гледат все едно, че нищо не се е случило? Все едно, че няма пандемия? Да се зарази народът и тогава да видим чудо. Виждам позиция за спазване на противоеподемичните мерки, с която съм съгласен, но не мисля, че първата кризисна реакция можеше да е друга освен затварянето на съдилищата. Сега вече както се вижда тръгна и обявяването на актовете и образуването на делата. Стъпка по стъпка трябва. Месец след обявяването на извънредното положение е лесно да се каже, че решението е нищожно, което впрочем… Покажи целия коментар »
Ето, това предлага, но трябва да се чете до края – „Съдилищата са основна част от съдебната система на държавата, а те не могат да спрат дейност или да работят в редуциран режим. Друг е въпросът, че тази дейност в условията на пандемия следва да се обезпечи с необходимите персонални защитни средства, а цялостната съдебна организация да се модернизира и дигитализира. Това е основна задача и правомощие на органите на ВСС, в каквато насока до момента съществен напредък няма“.
Съгласно чл. 56, ал. 1 КРБ, всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права и законни интереси. Защитата предоставят органи на съдебната власт, а това важи не само за гражданите, но и за юридическите лица и държавата
Ами ще си имат права гражданите бре, никой не им отнема пустите права. Да си изпозаразят всички дайте и тогава да се гириж им за правата им…
Слабо…
Хайде по-конкретно, моля. Много е лесно да се говори без аргументи.
Уважаема съдия Михайлова, поздравления! ВСС, в нито една от формите му на съществуване – пленум и колегии, няма правомощие да спира разглеждането на делата. Колко ваши колеги обаче мислят така? Колко съдии се изказаха с писма, коментари и какво ли не, че видите ли не могат да работят сега, когато всъщност цялата администрация работи. Още веднъж поздравления за смелото и точно мнение!
какви поздравления?! спирането на сроковете охранява интересите на страните. България по време на войните е приемала мораториуми , в които срокове се спират именно, за да не се загубят права! Друго нещо е вторият въпрос, който се поставя в статията – как аджеба бяха избрани делата, по които ще текат срокове – прословутото приложение към ЗМДИП. Там сягаш е хвърлян боб
Да де ма по време на война ако не са тръгнали да ти сипват бомби по главата, значи няма опасност и може и 300 човека на куп да се съберете. А сега противника е съвсем друг. Ма съвсем друг. Сега трябва защита, като не се събираме на едно място.
Така е, четете Стивън Кинг, който предвиди ситуацията, а вчера съжали, че пророчеството му се е сбъднало.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
По време на испанския грип, 1918 г. дори Върховният съд на САЩ, който съвместява функциите и на върховен федерален съд, последна инстанция, и на конституционен съд – не е разглеждал дела, и това продължава повече от шест месеца. Ако толкова се интересувате от историята на правораздаването, може да потърсите в интернет и трябва да прочетете, и как в стари и не толкова стари времена в Англия дори множество съдии са умирали от различни форми на тиф, наричан „затворническа треска“, заедно със свидетелите и съдебните секретари, които са били заразявани при всяка сесия. Но тогава вирусологията и епидемиологията не съществуват още.… Покажи целия коментар »