За правото на адвоката на свободен достъп по дела, справки и копия от книжа “навсякъде, където е необходимо”
Съгласно чл. 31, ал. 1 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) адвокатът има свободен достъп и може да прави справки по дела, да получава копия от книжа и сведения с предимство в съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната и навсякъде, където е необходимо, само въз основа на качеството си на адвокат, което удостоверява чрез представяне на карта, издадена от Висшия адвокатски съвет.
Спрямо някои държавни служби обаче нормата на чл. 31 от ЗАдв не произвежда действие, без намесата на съда, а понякога дори с намесата на съда. Такъв е случаят с Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), според която адвокатско право на достъп до информация не съществува като самостоятелно регламентирано в закона право, а адвокатите достъпват информацията, която им е необходима в работата им, само във висящо съдебно производство, упражнявайки правата на своите клиенти по реда на чл. 192 от ГПК, или на общо основание – по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Неотдавна тази спорна позиция на КПКОНПИ беше критично разгледана от Върховния административен съд. Решение № 9799/03.11.2022 г. по адм. дело № 3896/2022 г. на ВАС[1] съдържа очевидно и на пръв поглед неподлежащо на различна интерпретация тълкуване на чл. 31 от ЗАдв.: правото на достъп на адвоката до делата и преписките е проявление на правото на защита на едно лице или организация преди започване на съдебно производство срещу него, което основно право се гарантира от Конституцията на Република България.
Това решение е важно, тъй като съдебната практика, свързана с тази разпоредба, е оскъдна, но и поради обстоятелството, че за пръв път съдът тълкува разпоредбата принципно – без да се фокусира върху контекстуалните особености на конкретния казус. Така чл. 31 от ЗАдв оживява и получава признание за своята специалност, която позволява той да се прилага при упражняване на адвокатската професия без ограничения, освен ако те не са предвидени изрично в закон. Това решение утъпква пътя на адвокатите да получат защита от съда в случаите, когато професионалната им дейност е възпрепятствана от държавни чиновници, които отказват съдействие, без да посочват конкретни фактически и правни основания за това.
Фактите по случая
Жена, пострадала от трафик на хора, с цел сексуална експлоатация, ангажира адвокат, който да заведе гражданско дело за обезщетение на вредите от престъплението. Извършителят на престъплението е установен и признат за виновен. След уведомление от прокуратурата срещу него е започнала проверка от КПКОНПИ за незаконно придобито имущество. В тази връзка адвокатът опитва да извърши справка и да се снабди с книжа от КПКОНПИ относно хода и резултата от проверката срещу делинквента. Искането за информация е изразено писмено, с посочено правно основание чл. 31 от ЗАдв, придружено с документи, които установяват, че адвокатът представлява лице, пострадало от престъпление, за което КПКОНПИ е уведомена от прокуратурата и е образувала проверка за съответствие на имуществото. Вместо да приложи чл. 31 от ЗАдв и да предостави заявената справка и книжа, КПКОНПИ уведомява адвоката, че приложимият ред за достъп до поисканата информация е по чл. 24 от ЗДОИ.
Първоинстанционното съдебно производство
По жалбата на адвоката срещу така формирания мълчалив отказ да бъде предоставена заявената информация е образувано производство в Административен съд – София град (АССГ). В неговия ход КПКОНПИ за пръв път излага фактическите и правни основания за поведението си. Според представителя на Комисията непроизнасянето по искането на адвоката изобщо не представлява мълчалив отказ, а “подадената [от адвоката] молба не покрива характеристиките на никоя от хипотезите, признаците и същностните белези за индивидуален административен акт”. Пред АССГ Комисията за пръв път твърди, че информацията е служебна тайна на основание чл. 19, ал. 1 от ЗПКОНПИ, тъй като информацията, станала известна на членовете на Комисията по проверките и производствата, свързани с незаконно придобитото имущество представлява класифицирана информация по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация. Кулминация на съпротивата на КПКОНПИ да приложи Закона за адвокатурата са изявленията ѝ пред съда, че “няма предвидена правна възможност за произнасяне по искане за предоставяне на информация за извършените по реда на глава X от ЗПКОНПИ проверки” и че “Комисията няма как да представи каквато и да е информация единствено и само по аргумент на представена адвокатска карта”.
Поразително, Комисията никога не споменава и не коментира чл. 31 от ЗАдв: във всички писмени становища по делото, както и в пледоарията си пред съда, процесуалният представител на представляваната към онзи момент от Сотир Цацаров служба най-старателно отбягва да цитира и коментира правото на адвоката на достъп до информация, регламентирано в чл. 31 от ЗАдв.
В пълен синхрон с това пренебрежително към адвокатските права поведение на КПКОНПИ, АССГ с решението си по делото отхвърля жалбата на адвоката с мотиви, че “не се установяват […] обстоятелства, годни да обосноват извод, че за предоставянето на документите […] e съществувало законово основание”. Административният съдия все пак е коментирал текста на чл. 31, ал. 1 от ЗАдв, но по един крайно интересен начин: според него този текст “гарантира [единствено] предимство при достъпа до дела, книжа и сведения в посочените учреждения”. В крайна сметка мълчаливият отказ на Комисията е легитимиран от първата инстанция, с мотиви, че адвокатът на жертва на трафик на хора няма интерес да получи информация за състоянието и хода на производството за отнемане на незаконно придобито имущество от осъдения за престъплението. В допълнение, според съда, за достъпа до тази информация има друга, процесуална, възможност, а именно: по реда на чл. 192, ал. 1 от ГПК, като за целта адвокатът обоснове необходимост пред съд, за да послужат като доказателство във висящо съдебно производство.
Касационното производство
В жалба до ВАС адвокатът твърди, че чл. 29 и чл. 31 от ЗАдв обслужват легитимна цел – надеждно осъществяване на конституционното право на защита, гарантирано от чл. 56 от Конституцията. Поради това съдът дължи преценка на пропорционалността на постановения отказ и неговата легитимна цел (която изцяло липсва – не е посочена нито от административния орган, нито в обжалваното съдебно решение), от една страна, и намесата, до която той води, в правото на защита, гарантирано от правата на адвоката по чл. 29 и чл. 31 от ЗАдв., от друга страна. Адвокатът осъществява конституционно установени функции по защита на правата и законните интереси на гражданите. За да гарантира, че адвокатът ще бъде в състояние ефективно да изпълни функциите си по защита на гражданите, законът задължава органите с властнически правомощия да му осигурят необходимото уважение и съдействие, както в съдебната зала и пред органите на досъдебното производство, така и при осъществяваната от него извънпроцесуална в тесния смисъл, но свързана с процеса дейност. Решението на АССГ противоречи и на правото на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). В практиката си Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) отбелязва като задължение на административните власти: жалбоподателят трябва да има достъп до съответните документи, с които разполагат административните власти, ако е необходимо, това може да стане чрез провеждане на процедура за разкриване на документи (McGinley and Egan v. the United Kingdom, §§ 86 и 90). Ако държавата ответник без основателна причина е попречила на жалбоподателите да получат достъп до документи, с които тя разполага и които биха им помогнали да защитят искането си, или неправомерно отрича за съществуването им, това би довело до отказ от справедливо изслушване в нарушение на чл. 6 § 1 от Конвенцията (пак там).
Мотивите на ВАС
На 3 ноември 2022 г. ВАС уважава жалбата на адвоката, отменя отказа и връща делото на Председателя на КПКОНПИ за съобразяване със законовата разпоредба на чл. 31, ал.1 от ЗАдв. Мотивите на върховните съдии са:
Оспореното решение е незаконосъобразно постановено, при неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Закона за адвокатурата и събрания по делото доказателствен материал. Именно като се е позовала на разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗАдв., в качеството ѝ на адвокат, жалбоподателката е поискала достъп до документите, съдържащи се в цитираната преписка в КПКОНПИ, посочвайки, че са ѝ необходими за предоставяне по друго конкретно посочено съдебно производство. Действително, като страна в граждански процес, нейната упълномощителка разполага с процесуалното право по чл. 192 от ГПК, както е посочил първоинстанционния съд, но то не изключва реализиране на правата по чл. 31, ал. 1 от ЗАдв. и на нейния адвокат. Според касационната инстанция „по своята правна същност е налице липса на волеизявление на административния орган, с което се отрича правото на заявителката да получи копия от книжа. Мотивите изложени впоследствие и едва с отговора на касационната жалба основани на правилата за обработване на лични данни, регламентирани в Закона за защита на личните данни, са без правно значение в настоящия процес. Поради това, противно на приетото от съда, налице е мълчалив отказ […] и с него се засягат права и законни интереси на адресата. Мълчаливият отказ по своята същност е незаконосъобразен и като такъв е следвало да бъде отменен от съда с указания към административния орган за съобразяване със законовата разпоредба на чл. 31, ал. 1 от ЗАдв., при условията визирани и с разпоредбите на Закона за личните данни […]. Правото на достъп на адвоката до делата и преписките е проявление на правото на защита на едно лице или организация преди започване на съдебно производство срещу него, което основно право се гарантира от Конституцията на Република България. Като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение – в нарушение на материалния закон и при необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК”.
До този момент председателят на КПКОНПИ отказва да изпълни влязлото в сила съдебно решение – произнасяне по молбата на адвоката няма. По тази причина на основание чл. 304 от АПК председателят на ВАС е сезиран с искане за налагане на глоба за неизпълнение на влязло в сила съдебно решение.
В заключение
На пръв поглед не изглежда толкова съществено по кой ред – на ЗДОИ или на ЗАдв – ще бъде предоставен достъп до информация. Не така стоят нещата при отказ тя да се предостави, тъй като правото по ЗДОИ подлежи на ограничения на много повече основания, отколкото адвокатското право на достъп до информация. С други думи, адвокатското право на достъп до информация по чл. 31 от ЗАдв дава по-голям обем достъп, защото е с различно основание. Да се признае друго основание (по ЗДОИ), означава да се стесни обема, респ. да се легитимира отказа до информация.
Правото на достъп до информация е част от правото на свобода на изразяване и принадлежи на всеки български гражданин, като е гарантирано както в чл. 41 от Конституцията, така и в нарочен закон – ЗДОИ. То е форма на обществен контрол и има за цел да повиши прозрачността и отчетността на държавните органи и други лица, които се разпореждат с обществен ресурс. Непосредствената цел на адвокатското право на достъп до информация е да гарантира правото на защита на гражданите, регламентирано в чл. 56 от Конституцията. Чрез него се осигурява всеобхватна и качествена професионална помощ при защитата правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица. Израз на това е и регламентацията в различни специални закони на особен статут на адвоката по отношение възможните ограничения на достъпа до информация, обусловени от нуждата от защита на класифицираната информация (вж. чл. 39 от ЗЗКИ) и на личните данни на физическите лица (вж. указанията на КЗЛД, които тълкуват чл. 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679). Разбира се този специален статут е скрепен и с по-високата, професионална отговорност на адвоката при нарушение при работата му с лични данни и класифицирана информация. Адвокатското право на достъп до информация е със специално основание и произволното стесняване на неговия обем се отразява непосредствено на правото на защита на гражданите.
Поради това всеки отказ да бъде предоставена търсената от адвоката информация на основание чл. 31 от ЗАДв, следва да бъде мотивиран, с изрично посочване на правните и фактически основания, обуславящи възпрепятстването на достъпа до информация.
По време на подготовката на този текст се установи, че председателят на КПКОНПИ е подал до ВАС молба за отмяна на влязло в сила решение, въз основа на което самоволно е спрял изпълнението на влязлото в сила решение.
[1] Процесуалното представителство по делото е осигурено от Програмата за правна защита на Българския хелзинкски комитет.
* Авторът е адвокат от Програмата за правна защита на Българския хелзинкски комитет
55
Коментирайте
Да попитам колежката Драгиева това, което не казва. Защо не ползва материалите по наказателното дело, по което ответникът по гражданското е вече осъден (ако това има предвид с израза „признат за виновен“), а държи на материалите в КПКОНПИ. Знам, че там има интересни неща относно имущественото му състояние, но извън хипотезата на обезпечение на иска,за каквото тя не споменава, не се сещам май за друго смислено обяснение.
Само като видиш кой съдия е постанивил първоинстанционното решение и ти става ясно. И тази е кандидат за преседател на АССГ. Пази боже от такива правни недоразумения.
Истината е,че с тази норма се злоупотребява в пъти повече, отколкото да се постигне иначе претендираната цел – запознаване с делото преди поемане на защитата….Всъщност приложението на тази норма е класически пример за превратно упражняване на права от страна на колеги. Многобройни са случаите на адвокати които се ровят по дела с цел да извлекат неправомерна изгода, далеч от всяко право на защита. Да не забравяме, че адвокатската дейност е функция на правото на правото на защита на конкретен субект по конкретно дело, а такива универсални права надхвърлят многократно необходимото,а често са и без никаква връзка с него. С подобно… Покажи целия коментар »
Слааааабо прилагате презумпцията за добросъвестност, колега, слабо…
Не беше така – не е правилно и няма и значение, всеки трябва да може да проверява дело за друг, не става въпрос за интимни въпроси.
Съвсем да не можеш да прочетеш дело е доста гадно.
Глупавото е – че искат пълномощно, което е невероятно трудно да получиш, ако клиентът ти не е съгласен.
Е какъв е този клиент, който не иска да даде пълномощно на адвоката си? Бахти и клиента?
В крайна сметка едно пълномощно е и разходи за клиента, както и да е. Рядко ми дават генерално пълномощно по всички дела.
Авторът адвокат си крие името, но иска достъп до информация? Не е ли смешно!
Много са ми смешни адвокатите, особено когато се престарават да оборват обвинителната ми теза.
Смешни, смешни…колко пък да са ти смешни ?!
каква теза – ти си толкова Прокурор, колкото и космонавт
Преди няколко години по битиви бяха разкритията за случая с адвокат, който правеше схеми със странни изпълнителни листове, някои вероятно и фалшиви, и водеше дела срещу хора, които бяха осъждани,без да са уведомени за водените срещу тях дела-тоест доста лица бяха замесени в схемата, по която хора ,които нямат дългове стават длъжници, срещу тях се вадят странни изпълнителни листове, и се отпочва изпълнителен процес, без да са длъжници. ЧСИ-то по схемата беше санкциониран, и временно лишен от права. Санкцията му вече е изтекла… Въпросния адвокат-дори и днес е действащ адвокат. Адвокатурата не намери за нужно да му наложи дисциплинарна санкция,… Покажи целия коментар »
Преди да изказваш мнение, първо премисли – как адвокатът ще събере данни, за да поеме един случай, законът не познава 1 – дневно пълномощно, може, всъщност, но е лудост, после трябва да търсиш клиента си да дойде пак да се подпише и пак да ти слуша приказките, отново да полага подписи, да се разкарва като маймуна с теб по инстанциите, така-нататък, това е хипер-непрофесионално, адвокатът е длъжен да бъде невидим.
Най-глупавото е да оставиш следи върху делото, че има адвокат, кой е и т.н.
Ако адвокат иска да провери делото, преди да поеме защита, ще си вземе точно еднократно , или каквото и да е -може и „многократно“пълномощно. И да-ще остави следи в папката с делото, именно защото така и трябва. Всяка справка в папката, и коя я е правил, нали трябва да се запише? Или това не се прави? Ако след справката реши да поеме делото-ще си вземе“окончателно “ пълномощно, или ще си ползва редовното пълномощно ако е „многократно“. Всъщност хипотезата е екзотична-обикновено папка с дело-няма. Нали тепърва ще се завежда такова, и тепърва ще се прави папка с документи? Ти драги, ако… Покажи целия коментар »
Помня случая, помня и адвоката – С.М. За съжаление във всяко стадо има мърша /а тази е и доста противна/, но принципно свободният достъп е полезен и необходим за много неща. В общия случай използването му се прави от хора с по-високи морални качества, каквито следва да бъдат адвокатите и рядко ще се налага да говорим за злонамереност. Надявам се, че всичко друго е по-скоро изключение.
Всички правят нещо понякога, но – аз никога не съм публикувал данни на клиенти и изобщо – имам над 20 годишен стаж.
То щеше се знае, освен това – когато даваш документи на ЧСИ – пак ти гледат данните. При нотариусите – също ти гледат лични данни.
Не знам вече, то като няма морал – няма.
Да не говорим, че най-висшите адвокати са хора с най-подмолни прояви и изобщо не се спират пред нищо, да подкупват съдии и т.н.
Нали се записва в картона.
Най нископлатената и най-непрестижната професия е адвокат, апелативен съд ти се подиграва, районен ти се присмива, навсякъде си пълна дупка, опърпан, вечно недоспал, единственият борец за правото, единственият човек в тази система, при това – безплатно, ходя, бродя – като скитник, непрекъснато проверявам докъде са делата, нерви, стратегии, да измъкнеш удавник от кредити, както и да е.
Колективно е провал адвокатурата, само знамето е останало, както и да е.
Адвокати, които нямат пълномощно от страна по дело или заинтересован по адм.преписка, каква работа има, за да му се осигурява достъп. Това не са държавни служители или правоохранителни органи, а лица на частна практика, не рядко защитаващи частни интереси. Как тогава ще се защитават страните, от кого и срещу какво? Няма ли по този начин да се ограничат техните права, защото трябва да знаят, кой, за какво се бори или претендира. Интересното е, че по ал.2 на чл.31 от ЗАдв. се изисква пълномощно, а за нашите българските адвокати – не, само адвок. карта. Страшни лобисти!
Този петък нямаш хонорар от Козяк!
Адвокатът затова е адвокат, да пази мълчание, аз знам всичко – включително и за събитията около крайцера „Аврора“, не забравяйте че Ленин е бил адвокат – наш колега, та Ленин е много добър адвокат – успешен при това, та аз си мълча за секретите, няма какво да се каже толкова съществено, да се оправят, имам примерно осиновяване – не съм разкрил все още тайната на никого, детето е мой клиент, по наследство.
20 години по-късно аз пазя данните, че е детето е осиновено.
А Георги Димитров на Лайпцигския процес се е защитавал сам, като при това е научил немски в затвора, и сам е изучил немското право, до степен да се защити сам.
Другия подсъдим, въпреки,че е бил с адвокат знаете каква е съдбата му.
Именно, именно. Това е доста нервна професия, в Лайпциг не са ги допускали точно до следствените дела.
Когато бомбата гръмне Конституцията е без значение.
Това са „хората“ на Сорос и ЦРУ на терен. Те да кажат другото!
Защо в любимият им соросоиден съд нямаш, а не глупости на търкалета!
На калпави магистрати адвокатите са ѝ криви.
Освен майка ви, адвоката е единствения, който ще ви защитава без да ви вярва.
Единственият човек, защитил Васил Левски, като поданик на империята и Апостол на нашата свобода, това е адвокатът му.
Никой не минал даже на свиждане в зандана, както и да е.
И кой е бил адвокатът на Левски?
Защото явно не му е осигурил качествена защита.
Имал е – все пак е имало подобие на процес, то сегашните не са по-различни процедури.
Свободния достъп на адвокатите, дори и когато не са страна по делото е опасен за правната сигурност и противоконституционно, противоречи и на законодателство-вътрешно и на съюза за защита на личните данни. Защо един адвокат да може да рови из дело за делба-по която не е процесуален представител. Че в една делба се разкриват строго лични данни, имуществени въпроси, кирливи ризи, роднинства, оспарвания, разкрава се и тайна на осиновяване, в определни случаи. защо адвокат ще има достъп до толкова чувствителна и лична информация, ако не е процесуален представител. Или защо адвокат да може да чете папките с делото по наказателен процес… Покажи целия коментар »
Същото го може всяка секретарка, деловодителка, архиварка и прочие в съда…
Глупак
Аз без да се запозная с делото – не поемам случая, както искайте го разбирайте, текат срокове за обжалване и не е редно да се посочва втори адрес на адвокат.
С над 20 годишен опит, все пак имам, внучета имам, зимнина има, вестник Работническо дело имам, не съм беден.
Дотук с празните приказки за защита на законните интереси на клиента. Твоят интерес си е най-важен.
Където са Цацата, Каскета, Терасата, там цари мракобесие, цензура и незачитане на основни права.
Изключителен анализ!
Анализ като слънце!
Този адвокат няма ли си име, или го е страх от проверки от НАП за заплатените суми по хорорари от БХК
Ще видим какво ще стане
Браво на тях
„Поразително, Комисията никога не споменава и не коментира чл. 31 от ЗАдв: във всички писмени становища по делото, както и в пледоарията си пред съда, процесуалният представител на представляваната към онзи момент от Сотир Цацаров служба най-старателно отбягва да цитира и коментира правото на адвоката на достъп до информация, регламентирано в чл. 31 от ЗАдв.“
Добре, тези за първи път ли влизат в съдебна зала и водят правен спор пред държавен орган??!?! Още малко ще се оплачат, че по време на производството са ги подвели с някоя процесуален похват, да не са в детската градина не ми е ясно
Процесуалното представителство по делото е осигурено от Програмата за правна защита на Българския хелзинкски комитет.
Аааа, разбрах къде е проблемът…
Лекс, нарочно ли ни „запознахте“ с местоработата на автора на тази статия чак накрая, че да може да си напълним главите с този пропаганден квазиюридически бъркоч? Обикновено имате хубавата пракитка да излагате биографията на написалите съответните публикации още в началото, но този път ни го пробутахте чак на финала. Не е никак колегиално и се надявам да компенсирате аудиторията си с качествена продукция докрая на годината, която да ни помогне да се отърсим от прочетеното.
Забрави да кажеш няколко добри думи за Цацата и Пацо Терасата
Любопитно е
Любопитна дискусия ще стане
Чета с интерес
Добър анализ
Пасквилите на Български хелзинкски комитет не са на нивото и авторитета на Лекс.бг.
Моля да ги отбелязвате като платена публикация.
Сотире, ти ли си ве…?
Кой то?
Не, как можа въобще да ти дойде на ум.
Хайде хайде
Вярно си е
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
За всяка справка трябва финансов документ за заплащането й ….