За ползата от обучението на юристите*
Класацията на Световната банка (СБ), показваща условията за правене на бизнес по света, е позната като индекса „Правене на бизнес” (Doing Business). През 2019 г. година България се подрежда на 59-то място, като драматични спадове или покачвания през последните години не се отчитат. Плашещо е друго – докато другите страни от ЕС и региона напредват, България остава статична.
Основен акцент на изследването за по-добра бизнес среда е бързината и качеството на административните и съдебните услуги. В случаите, в които бизнесът търси решение на търговски спор, правосъдието е начинът за постигането му. Тогава именно правосъдието е „услугата”, която определя средата. Два от факторите, на които се базира индекса на СБ, неизменно опират до правосъдието. Това са:
- Условията за изпълнение на договори – тоест решаване на търговски спорове по договор по съдебен ред,
- Процедурите по несъстоятелност на търговците – за какво време, при какви разходи и при какъв краен резултат протича самото производство.
Подизследване по индекса „Правене на бизнес” показва каква е зависимостта между обучението на съдиите и последващите от това резултати. Най-общо казано подобренията са във всички направления – качество на съдебния акт, бързина, уеднаквяване на практиката и последващата от това предвидимост за страните, по-високо доверие в системата (все проблематични сфери в България).
Първоначалната идея за допълващо и продължаващо обучение на съдиите се прокарва във Франция, Холандия и САЩ в края на 50-те и началото на 60-те години на 20 век. Преди това съдиите приемат студено подобни инициативи, а обществото гледа на съсловието като на архаично и отчуждено от обществените проблеми. В България идеята за институционална грижа за обучението на магистратите си пробива път през 90-те години на миналия век благодарение именно на Съюза на съдиите и други подкрепящи я организации. Така днес съществува Националният институт на правосъдието. А в световен мащаб вече има общи принципи за обучение на съдии.
Въпреки сложността на търговскоправните спорове само 101 от 190-те икономики, изследвани в Doing Business, имат специализирана търговска юрисдикция (т.е. наличие на специализирани търговски съдилища) и само 31 икономики имат специализирана процедура по несъстоятелност. При наличието на специализирана търговска юрисдикция това води до по-кратки срокове за решаване на делата. В българския контекст при наличието на търговски отделения трудно може да се приеме за необходимо създаването на нарочни съдилища за търговски спорове. Ето защо по-засилено внимание може да се обърне на обученията.
Специфичната материя изисква познаване на сделките с ценни книжа, борсовите и други операции, както и базисна счетоводна грамотност, а нормативната несигурност, присъща и за България, в сложните области на корпоративното право увеличава риска от съдебни грешки. На първо място обученията в изследваните от СБ страни включват преподаване на минимум икономическо знание. Съдържателно специализацията обикновено се фокусира върху материята на несъстоятелността, интелектуалната собственост, ценните книжа и борсови операции. По данните на СБ, в резултат от такива обучения се забелязва по-ниска обжалваемост на актовете на обучените съдии.
Всъщност способността не само на съдиите, но и на адвокатите и корпоративните юристи (юрисконсулти) да решават справедливо и ефективно икономическите спорове са функция на тяхното познаване на закона и на фактите пред тях. Съществува положителна корелация между капацитета на юристите в областта на търговското право и качеството на бизнес средата, ефективността на съда и общественото доверие. Данните на Doing Business за 155 икономики показват, че 120 държави предлагат обучение за практикуващи адвокати, но само 83 осигуряват специализирано обучение по търговско и корпоративно право. Близо 76% от икономиките с високи доходи предлагат специализирано юридическо обучение на практикуващите адвокати, докато само 24% от икономиките с ниски доходи правят това.
Задължителното обучение на адвокатите е по-често срещано в икономиките с ниски доходи, но рядко е свързано със задълбочена специализация.
Специално за съдиите специализирано обучение по бизнес, корпоративно право, финанси или капиталови пазари се предлага само в 55 от всички изследвани страни. Сред основните причини за липсата на специализирано обучение в световен мащаб е натовареността на съда. Налагането на стандартизирано задължително обучение обаче не е препоръчано като адекватно решение. Определянето на минимални стандарти към самите съдии, на които да отговарят преди да поемат определен вид търговскоправни дела, се отчита като демотивиращо. Вместо това и с цел контрол е предложено решение обучението да е последица от конкурсната и последващата атестационна процедура.
Пример за последователно провеждане на реформи е Чили, където през 2014 г. несъстоятелността е уредена по нов ред. Изискванията към съдиите са били за тясна специализация и ежегодно обучение, включително такова от апелативните към окръжните съдии. Няколко години след това се отчита подобрение във времевото приключване на производството и намаляването му до 2 години.
Разтърсена от въздействието на азиатската финансова криза през 1997 година, Индонезия също е принудена да извърши редица реформи. Детайлно това се отразява в правосъдието, където е въведен административният контрол върху актовете на властта. С помощта на Международния валутен фонд се реорганизира цялостно и съдебното обучение, като се създава тамошният национален институт на правосъдието. За разлика от България, освен първоначалната подготовка на младшите магистрати има предвидено и задължително последващо обучение в различни по вид степени в зависимост от резултатите от атестирането на конкретния съдия. Така на всеки 5 години от постъпването на съдийска длъжност се повишава квалификацията. С изменения в съдоустройствения закон през обучение съобразно специализацията са преминали всички търговски съдии през 2004 г. и 2009 г. Конкретно за съдиите, разглеждащи търговски спорове, нерешените дела са спаднали от 20 314 през 2004 г. до 11 479 през 2009 г. Исковете с нисък материален интерес са изведени в отделно бързо производство. Делата по несъстоятелност се разглеждат също съобразно оборота на съответния търговец през предходни години. Така средният срок за приключване на производството е сведен от 72 месеца през 2004 г. до 13 месеца през 2012 г. при нарастващ брой на делата.
Според трайните наблюдения на Doing Business по-добрите съдебни процедури водят след себе си до по-висок икономически растеж. В България едва през 2016 г. с промените в Закона за съдебната власт се предвиди възможност при констатирани дефицити на съдия, прокурор и следовател да се премине към индивидуални планове за подобряване на професионалното му развитие, чието изпълнение се подпомага от Националния институт на правосъдието. Но това по-скоро е кризисна мярка отколкото действие за усъвършенстване на капацитета на конкретния магистрат.
*Статията е препечатана от бюлетина на Института за пазарна икономика.
5
Коментирайте
Забравя се, защото сме се втрапончили в пъповете си и в дребнотемия и когато се говори за съдебна реформа, се имат предвид персонални смени и въобще хора, а не смяна на мисленето и модела.
Бързината и качеството на административните и съдебните услуги са под всякаква критика. За това има да висим на опашка в класациите.
Много поучителна статия.
България остава статична в много други насоки.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Този материал показва нагледно и логично какво влияние има правосъдието и най-вече качеството му върху целия живот – факт, който често се забравя. И защо например лошите съдии (и не само те) могат да повлияят на цената на хляба. Колкото и странно да ви звучи.