За какво да внимавате при сключване на договор за банков кредит
Настоящата статия е насочена към корпоративни клиенти на банковите институции, на които обръщам внимание в каква ситуация могат да попаднат и за какво трябва да внимават при обвързването си с банковите институции.
Ще опиша фактите на действителен казус, като по редица съображения имената на дружеството и на банката няма да ги спомена, а ще анализирам фактите и правната страна на случая:
I. Фактите по случая:
1. На 31.03.2014 г. между дружество Х и банка е сключен договор за банков кредит, по силата на който банката е отпуснала кредит в размер от 1 650 000 лв. за срок от 120 месеца – до 31.03.2024 г. Както във всеки банков кредит, и по този банката е уговорила възнаградителна лихва за кредитираната сума в размер, съставляващ сбора между БПКЮЛИК (установен на 6.5% към момента на сключване на договора) и надбавка от 2,58%, или 9,08%. Съвсем нормално и разбираемо в договора са уговорени и съответните санкции между страните при неизпълнение от страната на кредитополучателя. Така, при забавено плащане от страна дружеството или при други, определени от банката условия в договора, последната има право да отнесе размера на непогасените главници и лихви в просрочие и/или да обяви кредита за предсрочно изискуем, като начислява допълнителна наказателна лихва, която се формира като сбор от лихвения процент, уговорен от страните – 9.08% и надбавка от 10%, платима от момента на обявяване на кредита за предсрочно изискуем до цялостното погасяване на задължението. До тук няма нищо нетипично, нестандартно и неочаквано.
2. През 2019 г. дружеството решава, че не желае вече да бъде клиент на тази конкретна банка и намира начин чрез кредит от друга банка да рефинансира задължението си, като погаси изцяло този конкретен кредитен дълг. За тази цел е поискало официална информация от банката за точния размер на неговото задължение. След като получил удостоверение от банката за остатъчния дълг, дружеството съвсем добросъвестно го заплаща изцяло. Само един ден след направеното плащане, дружеството е уведомено, че дължи допълнителна сума от 115 375 лв. просрочена главница, защото кредитът бил обявен за предсрочно изискуем още през 2018 г.! Основанието за тази предварителна изискуемост била, че свързани с кредитополучателя лица били изпаднали в забава по други договори с банката – условие, договорено между страните по договора.
Само и единствено, за да освободи множеството предоставени на тази банка обезпечения, дружеството заплаща и тази допълнително поискана сума, но с основание „недължимо плащане“. Впоследствие, след извършеното рефинансиране, несъгласно с тези претенции на банката, дружеството стартира съдебен процес, в който поискало да му бъде възстановена недължимо платената сума. Към момента делото се развива в полза на дружеството, като на две инстанции съдебните състави констатират, че банката се е обогатила неоснователно. Ето защо.
II. Правен анализ
Според двете съдебни инстанции клаузата, определяща размера на наказателната лихва, дефинирана от съда като неустойка, е нищожна. Както споменах в самото начало, статията е насочена към юридически лица, които следва да имат предвид, че при уговарянето на неустойка между търговци, не може да се иска от съда намаляването ѝ поради нейната прекомерност, но може да се иска обявяването ѝ за нищожна, ако са налице законовите предпоставки за това. Мерилото, което предопределя действителността на една неустоечна клауза в търговските отношения, е дали уговорката не противоречи на добрите нрави.
В настоящия случай, според съдебния състав подложената на преценка за действителност клауза за уговаряне на неустойка в размер от 19,08% (9,08% + 10%) противоречи на добрите нрави, защото надхвърля присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и се явява средство за несправедливо обогатяване на кредитора за сметка на длъжника. Прегледът на договора показвал, че страните са обезпечили вземанията, произтичащи от него, чрез уговарянето на редица обезпечения, а именно залози по реда на ЗДФИ върху вземания, както на кредитополучателя, така и на лицата, поели солидарна отговорност да отговарят наред с него; залог по реда на ЗОЗ на движими вещи – МПС-та, производствена технологична линия; залози на вземания следващи се в полза на солидарно лице; залог по реда на ЗОЗ на бъдещи вземания за възстановяване на ДДС; залог на вземания по банкови сметки; учредени договорни и законни ипотеки върху детайлизирани в договора недвижими имоти. Солидарна отговорност за изпълнение на задълженията по договора за кредит, поета и от две търговски дружества. Всичко това показвало завишена степен на обезпеченост на задълженията по договора, в т.ч. и на задължението да се върне обявения за предсрочно изискуем остатък по кредита. Добавянето към тях и на неустойка, която да преследва същия ефект, показва преминаване на присъщата обезпечителна функция на неустойката, доколкото кредиторът няма необходимост от нея, за да мотивира длъжника си да изпълнява надлежно договорните си задължения. С други думи, съдът прие, че в случая страните в договора за банков кредит са уговорили многобройни обезпечения, гарантиращи изпълнението на задължението, поради което добавянето и на неустойка, води до неоснователно обогатяване от страна на банката. Затова съдът приема, че търсената сума като неустойка навлиза в противоречие с добрите нрави и на това основание същата е недействителна/нищожна.
Още по-интересни аргументи по този въпрос разви и въззивната инстанция, която със собствени мотиви стигна до същия извод. Ще си позволя да анализирам решението по-подробно, защото в същото са развити основополагащи разсъждения по този въпрос:
Съгласно ТР № 3 от 27.03.2019 г. по т. д. № 3/2017 г., на ВКС, възнаградителна лихва за периода след обявяване на кредита за предсрочно изискуем не се дължи. Допустимо е страните да уговорят неустойка или законната лихва в този случай. В случая страните са уговорили неустойка, определена по следния начин: възнаградителната лихва по договора плюс 10%. В този случай САС приема, че след като за периода след настъпване на предсрочната изискуемост заплащането на възнаградителна лихва е принципно изключено, недопустимо е тя да бъде включена като компонент от уговореното мораторно обезщетение с характер на неустойка. При такава уговорка банката получава уговорената по договора насрещна престация – възнаградителна лихва и след обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, като в противоречие с чл. 432, ал. 1 от ТЗ и т. 2 от споменатото ТРОСГТК, освен връщане на предоставената в заем сума (главницата), кредитополучателят продължава да дължи заплащане на възнаградителната лихва като елемент от мораторната неустойка до окончателното погасяване на цялото вземане, без да се ползва от преимуществото на срока, отпаднало след нейното обявяване.
И накрая, апелативната инстанция приема още и че съществена характеристика на неустойката е предварителната определеност на нейния размер или нейната определяемост като процент но съотношение на размера. Но е недопустимо неустойката да бъде определена едностранно по волята на кредитора. В случая възнаградителната лихва от кредитния договор се формира от два компонента – променлив, представляващ едностранно определен от банката процент за кредитиране на юридически лица за инвестиционни цели, и постоянен – договорна надбавка от 2.58%. Определеният от банката процент (БПКЮЛИК) не подлежи на договаряне и може да бъде едностранно променян от нея, по нейна преценка, при общо и бланкетно посочени предпоставки. Това придавало същност на неустойка като частично алеаторна, което противоречи на нейната същност като договорен институт и предопределя нейната нищожност и на това основание.
И така в крайна сметка и двете съдебни инстанции разрешиха спора в полза на дружеството. Макар и по останалите ни възражения и аргументи, изнесени в исковата молба да не сме съгласни със становището на съда, то изключително силни и правно аргументирани са мотивите относно нищожността на една неустоечна клауза.
Този казус буди интерес не само от правна гледна точка, но и житейски, защото описаните действия на банката ни дават основание да апелираме към по-рестриктивни действия спрямо банковите служители и особено внимание на гражданите, които ползват техните услуги.
21
Коментирайте
Thank you for sharing the information, I really enjoy your articles. I hope to experience more great content. five nights at freddy’s
https://www.nyt-wordle.net/
NYT Wordle is a word puzzle game that challenges players to guess a five-letter secret word within six attempts. Each guess provides feedback on the accuracy of the letters guessed, helping players narrow down the possibilities with each attempt.
Thanks for the useful information from your article flagle
Thanks for letting me know about this. I really like what you wrote on your blog. You have really given people a useful and interesting blog post quordle
Публикация от жанра „имахме едно дело в кантората, сега ще ви го преразкажем“
Your article is awesome. It is exactly what I was looking for. I also want to recommend to everyone. Octordle
You are offering such a wonderful resource here, and you do so without charge. I adore reading blogs that recognize the importance of offering a good resource for nothing. heardle game features a well-known song system and a range of musical styles, from classical to modern.
Адвокат Десислава Данова е част от екипа на Адвокатска кантора Айдарова и партньори. За повече информация по темата или правна помощ може да ги потърсите на тяхната Facebook страница.
Обявяването на неустойка за нищожна заради множество учредени обезпечения на вземането е… смешно. Мотивите на апелативна инстанция, от друга страна, са напълно валидни. Успех на касация!
И аз мисля така, и по двата въпроса.
Много добър правен анализ!
Тази неустойка наистина навлиза в противоречие с добрите нрави.
Въобще не съм изненадан, че банката се е обогатила неоснователно.
Интересна и полезна статия.
Добър апел към особеното внимание на гражданите, които ползват услугите на банките.
Крайно неподходящо заглавие.
Ако четете между редовете…
Пълен парадокс. Да погасиш кредит напълно и след това да ти искат още пари.
За сетен път се убеждавам, че по- големи обирджии от банките няма.
Може би само тези с бързите кредити. Големи кожодери са.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
It is amazing! Your great and helpful post is really helpful for us! Thank you so much for taking the time to share with us. Have a great time with fall guys free.