За институционния модел и подведомствеността на производствата по вписване в имотния регистър
Проф. дюн Екатерина Матеева
Проф. дюн Екатерина Матеева е професор по Гражданско и семейно право в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски” и в Департамент „Право“ на Нов български университет.
Разпоредбите на § 24, точки 3, 49, 50, 54; § 30, точка 8 и др. от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на одобрения с Решение № 42 на Министерския съвет от 2022 г. проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2022 г. (сигнатура 47-202-01-7 от 1.02.2022 г.)[1], предвиждат съществени промени в институционния модел и подведомствеността при производствата по вписвания, отбелязвания или заличавания в имотния регистър (книгите за вписванията). По силата на посочените проекторазпоредби компетентността по разпореждане или постановяване на отказ от вписване, отбелязване или заличаване в имотния регистър (книгите за вписванията) и произнасяне относно издаването на справки и удостоверения, която от 1996 г. до момента е възложена на специализиран едноличен орган от системата на съдебната власт – съдия по вписванията към районния съд, се прехвърля върху длъжностни лица по регистрацията към новосъздадената Държавна агенция по вписванията, в която се сливат Агенцията по вписванията, Агенцията по кадастъра, Дирекция ГРАО в МРРБ и Регистърът на особените залози. По същество тези правно-организационни промени, замислени като част от структурна реформа в изпълнителната власт, ще обусловят изменение и в същността и характера на производствата по вписване, отбелязване и заличаване в имотния регистър (книгите за вписвания), превръщайки ги от охранителни в административни.
Намирам, че изземването на компетентността по разпореждане на вписване, отбелязване или заличаване в имотния регистър (книгите за вписванията) от специализирания орган в системата на съдебната власт – съдиите по вписванията и прехвърлянето ѝ върху длъжностни лица от държавната администрация (към новосъздаваната Държавна агенция по вписванията) е от естество да породи проблеми, които могат да засегнат сигурността на гражданския оборот, обезпечена чрез организираното от държавата даване на съдействие на субектите на частното право за законосъобразното упражняване, запазване, възникване и прекратяване на техните имуществени права във формата на вписвания, отбелязвания или заличавания в имотния регистър (книгите за вписвания).
Като казвам това, имам предвид, че бидейки по характера си охранителни, актовете на съдиите по вписванията за вписване, отбелязване или заличаване в имотния регистър и производствата по тях са насочени именно към даване на съдействие на гражданскоправните субекти за законосъобразното упражняване, запазване, възникване и прекратяване на техните имуществени права (арг. от чл. 2, предл. второ във връзка с чл. 530 и сл. и чл. 569, точка 5 ГПК във връзка с чл. 82-87 ЗКИР, чл. 7 и сл. от Правилника за вписванията, ПВ). Тъкмо в този дух задължителната тълкувателна практика на ВКС, обективирана в ТР № 3 от 19. 07. 2010 г. по тълк.д. № 3 от 2009 г. на ОСГК, очертава същността и правното действие на вписването в имотния регистър, определяйки го като юридически акт с гражданскоправно действие, изразяващо се в даване гласност на подлежащия на вписване акт по чл. 112 ЗС и защита на приобретателя на един недвижим имот или ограничено вещно право (оповестително, оповестително-защитно действие и конститутивно действие на вписването в имотния регистър в предвидените от закона случаи[2]). Що се отнася до вписването на исковите молби (чл. 114 ЗС), ОСГК на ВКС възприема тълкувателния извод, че то има цел да даде гласност на съдебния спор относно конкретен недвижим имот, както и да осигури противопоставимост на правата на страната-ищец срещу всички права, придобити от трети лица, след вписването.
Това разбиране на ВКС продължава линията, възприета от върховната ни съдебна инстанция още в началото на 60-те години на миналия век. С ППВС № 18 от 18.11.1963 г. по гр.д. № 19/63 г. във връзка с действието на вписването на исковите молби по чл. 19, ал. 3 ЗЗД бившият ВС изтъкна, че вписването е предвидено за охраняване на интереса на поискалия вписването на исковата молба (ищеца). Изтъква се, че с вписването на исковата молба ищецът по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД дава гласност на факта, че има претенция върху имота, като известява останалите правни субекти, че съществуват спорни права върху същия имот. Действието на вписването, според посочения тълкувателен акт, се изразява в това, че след извършването му всички правни сделки с имота не могат да се противопоставят на лицето, по чието искане е извършено вписването. При уважаване на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД съдът на основание чл. 115, ал. 2 ЗС дава шестмесечен срок на ищеца да отбележи решението си, като след безрезултатното изтичане на този срок вписването на исковата молба губи действието си.
В предвидените от закона случаи вписването на исковите молби и отбелязването на постановените по тях съдебни решения изпълнява ролята на правно средство за осигуряване на защита на накърнени граждански субективни права чрез използване на конструкцията на противопоставимостта спрямо трети лица (чл. 114, буква „а” предл. второ ЗС във връзка с чл. 17, ал. 2 и 3, чл. 33, ал. 3, чл. 88, ал. 2, чл. 135, ал. 1, изр. второ, чл. 227, ал. 5 ЗЗД; чл. 114, ал. 2, чл. 115 ЗС). Чрез вписването на исковите молби в предвидените от закона случаи се осигурява правна защита на правата на частноправния субект както в отношенията между страните в процеса, така и в отношенията с трети лица досежно техни конкуриращи права относно процесния недвижим имот, придобити след вписването на исковата молба. Такова оповестително-защитно действие на вписването в имотния регистър (книгите за вписвания), опряно на конструкцията на противопоставимостта, се проявява и при възбраните (чл. 451-453 ГПК)[3].
Институтът на вписванията, и в частност охранителните актове, постановявани от органа в производството по вписване, отбелязване и заличаване в имотния регистър (книгите за вписвания), са предназначени да опазват сигурността на гражданския оборот. В задължителната си тълкувателна практика ВКС квалифицира производството по вписванията, отбелязванията или заличаванията в имотния регистър като едностранно охранително производство, в чиито рамки не е допустимо да се разрешават правни спорове, а се постановява акт на безспорна администрация, оказване на съдействие при законосъобразно развитие на граждански правоотношения – така точка 6 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК на ВКС. Според върховната ни съдебна инстанция, целта е осигуряване на публичност и противопоставимост на актове, с които се извършват сделки с недвижими имоти, на други актове, които имат значение за вещни права, както и наличието на спорове относно права върху вещи. Законодателят е регламентирал вписването като вид нотариално удостоверяване съгласно чл. 569, т. 5 ГПК[4] само с оглед субсидиарното прилагане на правилата за охранителните производства спрямо производствата по вписване, отбелязване или заличаване в имотния регистър (книгите за вписвания).
Същият извод може да се направи и от тълкуването на разпоредбата на чл. 87 ЗКИР. В сравнение с останалите охранителни производства вписването има определени особености, които са отчетени в съдебната практика (ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК на ВКС, точка 6). Според посочения тълкувателен акт, производството по вписване в имотния регистър не завършва със самостоятелен акт, доколкото съдията по вписвания не извършва същинско нотариално удостоверяване по смисъла на чл. 569-594 ГПК във връзка с чл. 2 ЗННД, а даваното от него съдействие на гражданскоправните субекти за упражняване на имуществените им субективни права се свежда до постановяване на властнически акт (волеизявление), с който разпорежда да се извърши вписването на съответния подлежащ на вписване акт (арг. от чл. 280, ал. 1, точка 1 ЗСВ във връзка с чл. 82 ЗКИР, респ. чл. 84, ал. 3 ЗКИР).
Към изложеното виждане на ВКС си позволявам да внеса уточнението, че все пак съдията по вписванията извършва същинска удостоверителна дейност, доколкото съгласно императивната разпоредба на чл. 84, ал. 1, изр. второ ЗКИР вписването в имотния регистър се удостоверява с подписа на съдията по вписванията. Удостоверяването, извършено от съдията по вписванията на основание чл. 84, ал. 1, изр. второ ЗКИР, представлява официално, писмено свидетелстващо изявление на съдията по вписванията, извършено в пределите на възложената му от държавата властническа компетентност и по ред, установен от закона, с което той засвидетелства факта на извършеното вписване на подлежащия на вписване акт в имотния регистър (книгите за вписвания). Правното значение на посоченото удостоверително действие на съдията по вписванията се изразява в това, че неговата липса обосновава недействителност на извършеното вписване с всички законни последици от това[5] (арг. от чл. 85 ЗКИР). Видно от изложеното, съдията по вписванията е държавният орган на съдебна власт, който ръководи производството по вписванията в имотния регистър и постановява крайния акт по него, с който той дава на молителя дължимото съдействие за законосъобразното упражняване на неговите граждански субективни права.
Неслучайно, още при въвеждането в нашата правна система на института на вписванията[6] по силата на Закона за привилегиите и ипотеките[7], функциите по вписване, отбелязване и заличаване на актовете за вещни права върху недвижими имоти в регистровите книги са възложени на специализиран орган при окръжния съд („пазител на книгите”)[8]. В периода от 1910 г. (изменението на ЗПИ) до приемането на Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД) през 1996 г. (обн., ДВ, бр. 104 от 6.12.1996 г., в сила от 7.01.1997 г.) тази компетентност е изпълнявана от нотариусите в съответствие с отм. Закон за нотариусите от 1885 г., Закона за нотариата от 1948 г. и няколкото последователни редакции на Закона за устройство на съдилищата, съответно първия, вече отменен Закон за съдебната власт (ЗСВ) от 1994 г. Този институционен модел на вписванията е бил неизменна част от българския правопорядък в продължение на осем десетилетия, независимо от промените в политическите и обществено-икономически условия в страната и установения от Конституцията правов ред.
Като продължение на същата линия, при извършената през 1996 г. институционна реформа в организацията на нотариалната дейност у нас, с нормите на § 11 от Заключителните разпоредби на ЗННД за допълнение на отм. ЗСВ от 1994 г. беше създаден нов, специализиран едноличен орган в системата на съдебната система – съдията по вписванията, натоварен с компетентността да разпорежда или отказва вписванията, отбелязванията или заличаванията в имотния регистър, да се произнася за издаването на справки и удостоверения, както и да извършва нотариални и други действия, предвидени със закон. Предвид ключовата роля на вписванията в имотния регистър за правната сигурност на гражданския и търговския оборот с вещни права върху недвижими имоти, държавният орган, натоварен с извършване на вписванията, винаги е имал своето място в съдебната система на страната и правното му положение, неговата материална компетентност, район на действие, ред за придобиване и изгубване на специална правоспособност и условия за упражняване на правомощията му винаги са били уреждани с норми на действащия съдоустройствен закон.
Така е и според нормите на Глава тринадесета (чл. 279-293) от действащия ЗСВ. Като правна гаранция, че дейността по вписванията, отбелязванията и заличаванията в имотния регистър ще се осъществява от юристи с необходимата квалификация, безпристрастно, по вътрешно убеждение, в съответствие със закона и по начин, който обезпечава сигурността на гражданския оборот, разпоредбата на чл. 283 ЗСВ приравнява материалноправните изисквания за участие в конкурс за съдии по вписванията към изискванията по чл. 162 ЗСВ за назначаване на магистратски длъжности – съдии, прокурори, също и следователи. Статусът на съдиите по вписванията като орган от системата на съдебната власт е гарантиран и чрез начина на неговото назначаване: съдията по вписванията се назначава от министъра на правосъдието след проведен конкурс (чл. 281 ЗСВ).
Тълкуването на разпоредбите на чл. 279-293 ЗСВ и съобразяването на систематичното им място в съдоустройствения ни закон (ЗСВ) показват, че нашият законодател е целял да уреди служебното положение на съдиите по вписванията по начин, който да им придаде по-особен служебен статус, сходен с този на един съдия, така че да им гарантира възможността да осъществяват функциите си безпристрастно и необвързано от характерната за администрацията ведомствена подчиненост. Главното съображение за признаването на този особен служебен статус на съдиите по вписванията е, че по закон им е възложено осъществяването на охранителна дейност, изразяваща се в разпореждане да се извърши вписването в имотния регистър на подлежащия на вписване акт, след служебно извършена от него проверка относно спазването на изискванията на закона и на предвидената от закона форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право върху недвижим имот (чл. 82, ал. 1 ЗКИР). Съдията по вписванията се произнася с определение за вписване, което подлежи на незабавно изпълнение и извършеното вписване се удостоверява с неговия подпис (чл. 82, чл. 84, ал. 1 ЗКИР). Определението на съдията по вписванията по чл. 82, ал. 3 ЗКИР и удостоверяването на вписването с подписа на съдията по вписванията по реда на чл. 84, ал. 1 ЗКИР са елементи с конститутивно значение за фактическия състав на вписването в имотния регистър. Както вече беше подчертано по-горе по друг повод, липсата на който и да е от тези два елемента обуславя недействителност на вписването (арг. от чл. 85 ЗКИР).
Именно защото производството по вписване, отбелязване или заличаване в имотния регистър (книгите за вписвания) носи родовите белези на охранителните производства по част шеста на ГПК, разпоредбата на чл. 87 ЗКИР препраща за съответно прилагане към глава 49 от ГПК, съдържаща общи правила за охранителните производства. Аргумент за охранителния характер на производството по вписването в имотния регистър дава и разпоредбата на чл. 88 ЗКИР, която препраща към исковия ред по чл. 537, ал. 2 и 3 ГПК за защита, когато вписването засяга правата на трети лица и породеният от това правен спор е за гражданско субективно право. Отново исков е редът за защита срещу недопустимост или недействителност на вписването в имотния регистър, както и в хипотезите на несъществуване на вписаното обстоятелство (арг. от чл. 90, ал. 1 ЗКИР). Тази специална уредба на реда за оспорване на вписванията в имотния регистър се съгласува логически с принципното положение на чл. 537, ал. 1 ГПК, че решението (в случая определението по чл. 82, ал. 3 ЗКИР), с което молбата за издаване на искания охранителен акт се уважава, не подлежи на обжалване. Затова редът за защита срещу порочни вписвания, отбелязвания, заличавания в имотния регистър е само исков, а не по реда на обжалването.
Изземването на компетентността по разпореждане на вписване, отбелязване или заличаване в имотния регистър (книгите за вписванията) от съдиите по вписванията и прехвърлянето ѝ върху длъжностни лица по вписванията към новосъздаваната Държавна агенция по вписванията ще лиши органа по вписванията от гарантираната му по силата на неговия досегашен служебен статус служебна независимост и безпристрастност и ще го постави в присъщата на държавната администрация ведомствена подчиненост и служебна зависимост от указанията и контрола на висшестоящия му орган – председателя на Държавна агенция по вписванията, който се определя с решение на Министерския съвет (арг. от чл. 47, ал. 4 от Закона за администрацията). Поставянето в такава йерархическа зависимост на длъжностните лица по вписванията при осъществяване на тяхната служебна функция по вписване, отбелязване или заличаване в имотния регистър е неизбежно, поради това че държавната администрация тъй или иначе се изгражда в стройна йерархия, при която по-долустоящите органи дължат подчинение на по-горестоящите.
Особени рискове за сигурността на гражданския оборот, гарантирана чрез вписванията в имотния регистър, могат да произтекат от принципа, че по-горестоящите органи в държавната администрация са властни да упражняват не само контрол за законосъобразност, но и за целесъобразност върху актовете на по-долустоящите органи. Това може да създаде условия за упражняване на административен контрол върху вписването в имотния регистър и издаването на справки и удостоверения и за упражняване на въздействие върху длъжностното лице по вписванията, което така или иначе се намира във ведомствена подчиненост и служебна зависимост спрямо председателя на Държавна агенция по вписванията, който на свой ред зависи от решението на Министерския съвет (за неговото определяне) и от министър-председателя, който сключва, изменя и прекратява договорите със самия председател на държавната агенция и неговите заместници (арг. от чл. 47, ал. 6 от Закона за администрацията).
Като допълнителен аргумент срещу проектираните промени в институционния модел и подведомствеността на производствата по вписвания, отбелязвания или заличавания в имотния регистър (книгите за вписванията) може да се изтъкне и обстоятелството, че през последните 20 години, от влизане в сила на ЗКИР и до сега проблемите, свързани с „преходното състояние”, в което се намира системата на вписването у нас (преход от персонална към реална система на вписване), не са разрешени и сякаш няма изглед в обозримо бъдеще да получат своето разрешение. При това състояние на нещата едва ли е разумно и целесъобразно към съществуващите проблеми да се наслагват и нови, свързани с обсъжданата тук институционна реформа, засягаща органите по вписванията в имотния регистър.
Най-сетне, ако се осъществят проектираните промени в институционния модел и подведомствеността на производствата по вписвания, отбелязвания или заличавания в имотния регистър (книгите за вписванията), това по необходимост ще обуслови промяна в същността и характера на производството по вписването като го превърне от съдебно-охранително в административно производство. Добре е да се има предвид, че в гражданскопроцесуалната ни теория[9] безспорно се приема, че охранително производство е само това, при което органът, който движи производството и постановява охранителния акт, е съдия или нотариус (арг. от чл. 531, ал. 2 ГПК; чл. 569 -594 ГПК във връзка с чл. 2 ЗННД). Затова не са охранителни производства тези, които са възложени на несъдебни органи (с изключение на нотариусите), макар и да завършват с актове, които са сходни по правни последици с охранителните актове. Казаното означава, че ако се настоява да се осъществят проектираните промени в институционния модел и подведомствеността на производствата по вписвания, отбелязвания или заличавания в имотния регистър (книгите за вписванията), ще е необходимо да се създаде и съответна уредба на административното производство пред длъжностното лице по вписванията в имотния регистър към новата Държавна агенция по вписванията, тъй като правилата за охранителните производства ще станат неприложими. Ще се осуети и възможността за прилагане на общите правила за охранителните производства по глава 49 от ГПК, а заедно с това и на общите правила на ГПК, както и на съдопроизводствените правила за исковия граждански процес, към чието съответно прилагане препраща разпоредбата на чл. 540 ГПК[10].
В заключение намирам, че проектираните с § 24, точки 3, 49, 50, 54; § 30, точка 8 и др. от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. промени в институционния модел и подведомствеността при производствата по вписвания, отбелязвания или заличавания в имотния регистър (книгите за вписванията) са от естество да поставят в риск сигурността на гражданския оборот и могат да създадат много повече практически неудобства и проблеми, отколкото се очаква да решат.
[1] https://www.parliament.bg/bg/bills/ID/164015
[2] По-подробно Василев, Ив. Вписванията по вещното право. Научно-приложен анализ. С., Нова звезда, 2021 г., с. 40 и сл.; Стоянов, В. в: Пунев, Б., Стоянов, В., Петкова, Цв., Боянова, Г., Ставру, С., Дечева, Б., Калинова, Св., Солакова, Г., Георгиев, Ал., Пунев, А., Ковачев, Я. Право на собственост и други вещни права. Начно-приложен коментар. ИК „Труд и право”., С. 2021 г., с. 861 – 867.
[3] Вж. Василев, Ив. Цит. съч., с. 264 и сл.
[4] Заслужава да се отбележи, че вписването наистина е регламентирано като вид нотариално удостоверяване съгласно чл. 569, т. 5 ГПК, но дори когато подлежащият на вписване акт е нотариален, вписването не е част от самото нотариално производство, а представлява самостоятелно производство (ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК на ВКС, точка 6).
[5] Относно възможността за установяване по исков ред на недействителност на вписването в имотния регистър вж. чл. 90, ал. 1 ЗКИР.
[6] По-подробно вж. Стоянов, В. Имотен регистър. Институт за правни науки. БАН., С., 2005 г., с. 14.
[7] Обн., ДВ, бр. 21 от 1908 г.
[8] Вж. Стоянов, В. в: Пунев, Б., Стоянов, В., Петкова, Цв., Боянова, Г., Ставру, С., Дечева, Б., Калинова, Св., Солакова, Г., Георгиев, Ал., Пунев, А., Ковачев, Я. Цит. съч., с. 851.
[9] Вж. Сталев, Ж., Мингова, А., Попова, В., Стамболиев, О., Иванова, Р. Българско гражданско процесуално право. Десето прераб. и доп. изд., Сиела, 2020 г., с. 1360.
[10] Тъй като охранителните производства са поначало съдебни, към тях се прилагат редица разпоредби, предвидени за съдебните производства по ГПК. В гражданскопроцесуалната теория охранителните производства се разглеждат като проява на юрисдикционна (правораздавателна) дейност, но за разлика от исковите производства, които са спорни, състезателни производства по даване на защита на накърнено гражданско субективно право чрез разрешаване на правен спор относно него със сила на пресъдено нещо, охранителните производства се разглеждат като проява на доброволна юрисдикция. В студията си „Охранително производство”, публ. в Годишник на СУ, ЮФ, точ 22 от 1927 г., с. 1-153, проф. Петър Абрашев изтъква, че охранителните производства водят началото си от римската форма на съдопроизводство, означавана с термина ‘iurisdictio voluntaria’, която изразява правораздаването по добра воля, по съгласие на страната (молителя) и за разлика от ‘iurisdictio contentiosa’ (правораздаването по възникнал правен спор между страните) е проявна форма на така нареченото „доброволно правосъдие”, имащо едностранен, неконтрадикторен характер и представляващо форма на държавна (съдебна) намеса в гражданските правоотношения, непредизвикана от правонарушение, а изчерпваща се с даване на съдействие на лични или имуществени права на молителя, без това да засяга неблагоприятно правната сфера на друг правен субект.
97
Коментирайте
Поздравления на проф. Матеева! Точен анализ!
Докато създаването на имотен регистър се определя от изпълнителната власт, т.е Агенцията по вписванията, той няма да се случил Достатъчно години се пропиляха, много средства безразборно се усвоиха с глупави надграждания на програмния продукт и смс известяване, което не върши никаква работа, защото е „след дъжд качулка“. Решението е връщане на службите в съда и откриване на производства по създаване на имотен регистър. Иначе безвремието ще продължи.
Тези промени ще засегнат всеки, който притежава недвижим имот в тази държава. Дори и управляващите ще го разберат, но късно. Без контрол от независим орган се отварят широко вратите за имотни измами.
Абсолютно съм съгласна с Вашето становище. Точно такива ще бъдат правните последици от този законопроект- поради тази причина бих попитала съставителите на този законопроект- вие осъзнавате ли, че създавате законни правни основания за безпроблемното законно осъществяване на изпълнителните деяния на основния състав на престъплението “измама“ – чл.209 ал.1 от НК и кой ви плати, за да го направите….
идеята сиъдиите по вписванията да бъдат извадени от съдебната система и да бъдат „вкарани“ в изпълнителната власт, като при това им се намалят значително заплатите и им се орежат някои кариерни бонуси, характерни за съдебната система, не е нова. Още от създаването на АВ някой упореито иска да сложи съдиите по вписванията под шапката на изпълнителната власт, и използва смените на властта, за да пробута тази своя идея. Да припомня, че имаше дори предложения и прокуратурата да бъде вкарана в изпълнителната власт, но се видя, че няма да се събере мнозинство за промяна в Конституцията. Това беше по времето на… Покажи целия коментар »
Всъщност предложението е да се увеличи заплатата, а не да се намали – от 90 % от заплатата на районен съдия, да стане в размер на заплатата на съдебен администратор в окръжен съд, което е 80 % от заплатата на окръжен съдия и което е повече от досегашната заплата.
Добре е да се чете, преди да се троли.
Вземи калкулатора и смятай….какво пише в ЗСВ и в КТ за клас? осигуровки? …умник
Вписването е охранително производство иследва да си остане такова. Превръщането му в административно ще отвори широко вратата на имотната мафия и само лаик би твърдял обрантото. Или може би това е целта на новата власт?
да, сега сякаш няма имотна мафия? Можете ли да ми кажете какво съдят тези съдии? Насвякъде по света в имотния регистър работят чиновници (clerk)!
Абсолютно невярно и голословно твърдение!
Самият факт, че толкова съдии по вписвания активно участват с коментари в тоя форум е най-голямото доказателство, че те верно си клатят краката. Ако имаха работа, нямаше да го правят.
Закривай, не ги жали!
Явно и теб не те е налегнала работа, щом си губиш времето в драскане по форумите.Или си такъв корифей в правото, че никой не влиза в кантората ти
Браво на модераторите – дори и стихове в прослава на красиви и умни дами взеха да трият, а ние тук си мислехме, че сайтът е демократичен и свободен – колко сме били наивни и глупави, ама нейсе – запуши я!
Нямаш късмет, Кънчо. 🙁 Изглежда хората нямат чувство за хумор.
Сърдечно Ви благодаря за подкрепата
Тя значи много за мен
Господ здраве да Ви дава
Нека се направи разумен анализ и равносметка кой е виновен в страната ни все още да липсва действащ имотен регистър! Какви са приходите на Агенция по вписванията, колко на брой дирекции и служители има там и колко са средствата за издръжката им, колко средства е усвоила от създаването си и ефективно ли е съществуването и изобщо, защо азбучниците все още са на хартиен носител, а имотната партида е все още далечен блян!? Дали пък ако службите по вписванията не бъдат върнати в съдилищата, няма да се спестят средства, усилия и ресурс, след като е достатъчно да се обособи отдел за… Покажи целия коментар »
“… Дали пък ако службите по вписванията не бъдат върнати в съдилищата…“ Простете, но се налага да повторя въпроса на политик от една партия- вие знаете ли какво е децентрализация на държавното управление и целите, които се постигат с нея и че резултатът й далеч НАДХВЪРЛЯ простото спестяване на средства от държавния фиск…Що ме карате да повтарям въпрос на политик, при положение, че за мен това е най- презряната прослойка от обществото…
То пък създаването сега е много възможно! Ако се върнат в съда- забравете за имотен регистър!
Хм, донякъде е права, колежката, проф. Матеева. Но не подкрепям напълно посочените аргументи.
Отчайващо некомпетентна е защитата на вписвачите, наречени „съдиите по вписвания“ без да са съдии по глава 6 от Конституция, а служители на МП. И те като товариш Путин хвърлят всички сили, за да оцелеят – танкове, артилерия, пехота, самолети и подводници. Как решихме, че чиновник на МП е по-независим от чиновник на който и да е орган в изпълнителната власт. Дайте да си кажем истината в очите, а не да вадим смешни правни аргумент – борбата е за това съдиите по вписвания дали ще продължат да си клатят краката и дали ще бъдат напълно безконтролни, както са сега. Макар и… Покажи целия коментар »
Самия факт, че не знаете кой ‘надзирава“ съдиите по вписванията е достатъчен. Действията им подлежат на съдебен контрол. За да няма започнато производство по ЗКИР е виновно МП. Няма издадени заповеди, няма създадени условия. Според мен няма и избистрена концепция, какво и как да се постигне. Защо Ви обръщам внимание? Кой, кога идвал на работа. Съдиите по вписванията да не обслужват клиенти? Нямат пряк допир с молители и заявители. Свършват ли си работата? Това е важно…..
Човек, ти кога най-накрая ще вгрееш в тиквата, че съдиите по вписванията не са чиновници на МП, а единствено трудовите им договори се сключват, изменят и прекратяват от министъра на правосъдието. Статутът им е по ЗСВ, дори и да не осъществяват правораздавателни функции. Стига си спамил и тролил.
Не се изказвай неподготвен – съдиите по вписвания не са съдии към РС и не са част от съдебната власт, а са в служебни правоотношения с МП, което пък е част от изпълнителната валст – прочети си ТР № 3/22.04.2004 г. а ВКС, както и цялата съдебна практика, приемаща, че работодател на вписвачите е МП и поради това то носи отговорност за вредите от техните действия, а не съответния районен съд.
Изказването ти обаче е показателно за трагичното ниво на преподаване в деветте ЮФ в страната. Спешно трябва да се закрият
Написано от един безмисловен трол хванат от улицата
От целият ви коментар лъха изключителна некомпетентност. Съдиите по вписванията “ не са направили имотен регистър “ не защото не искат или не могат, а защо територията на страната не е заснета изцяло с идентификатори. Производството по стартиране на имотен регистър се открива със заповед на министъра на правосъдието, а не на съдията по вписванията. Нека ни се дадат правомощия и възможност за работа и ще видите какви са възможностите ни.
А в изпълнителната власт ако отидат, като че ли веднага ще се създаде имотен регистър. Ти Онуфрий, сигурно това ти е най-голямата грижа, колко време работят съдиите по вписванията и колко време обядват. Ела в софийската служба по вписванията да видиш как излизаме за работа в 8 часа сутрин и се прибираме в 18.30, как при всяко влизане и излизане в сградата се чекираме с карти и как излизаме на обяд колкото да си купим по някой сандвич, защото някой всеки момент може да ни потърси.
И за толкова години откакто съществува АВ защо не се направи нещо съществено за създаване на имотен регистър? Надали причината за това е, че съдиите повписванията не са служители на АВ, а са към съдебната система. Като са към съдилищата, работата им подлежи на много по-голям контрол, отколкото би бил ако са към изпълнителната власт. А гражданите това им е най-важно, каква работа се върши и доколко има прозрачност в нея, а не кога се идва на работа, по колко време се обядва и кога се тръгва и какви заплати се вземат. Останалото е злоба и завист, за няма всъщност… Покажи целия коментар »
Бедни ми Онуфрий, пишещ под различни имена от един и същ IP адрес, ако поне беше прочел ЗКИР, щеше да знаеш мило тролче, че Министърът на правосъдието е този който стартира процедурата по създаване на Имотен регистър в съответния съдебен район. Та въпросите що не е стартирал регистъра-към Славянска 1. То не е сложно-просто една заповед трябва да издаде, ама що ли се бави вече 20 години това министерство. Ама ти си пиши, захлебвай-не знам само на брой постове или на брой думи ти плащат:)
Събуди се… Няма такова нещо. Никаде няма 3 часови обеди и пр.
Председателя на съответния районен съд ще го „спука“ от наказания ако има такова нещо.
Жалко е, че пишейки глупости си вярваш, а още по лошо е, че може и други да ти вярват
Хайде да си отвориш закона – чл. 287 ЗСВ. Не е трудно. Председателят на РС не може да им направи нищо, тъй като въобще не са под негова дисциплинарна власт. Такава спрямо тях има само министъра на правосъдието, който им е работодател. Някой да е видял МП по някакъв начин да прави проверки на съдиите по вписвания – те са им през оная работа. Пуснали са ги на самотек, съвсем са се разпищолили и за това сме на това дередже за имотния региистър. Срамота.
Някой запознат с проблемите.
Не само, че почиват 3 часа, ама може и да не ходи на работа и никой няма да го провери. Те не се чекират за вход и изход в системата за работно време.
Никой не е възлагал и вменил в задължение на съдиите по вписвания да правят имотен регистър! Напротив висшия адвокатски съвет и организацията на съдиите по вписвания настояваха да им се вмени това в тяхно задължение, но никакви стъпки не бяха предприети. Нотариусите допълнително спъваха процеса изплашени да не се увеличат твърде много правомощията им. Агенцията по вписванията усвояваше пари и дремеше, а министерството не се погрижи да издаде заповед по чл. 73 ЗКИР и стартира реално процеса, чрез зконодателни решения. А Агенцията дори не е изпълнила и от години е спряла да сканира всички актове за собственост! Да не говорим,… Покажи целия коментар »
Знам за проблемите, които възникнаха с Търговския регистър още от създаването му. Първо, за 17 години откакто съществува АВ се смениха над 10 изпълнителни директори. Причината за това е, че тази длъжност се оказа политическа – всяка партия на власт иска да си назначи свой човек. На принципа „стани ти да седна аз“. Вариантите на изпълнителни директори са два – или няма понятие от работата на АВ и гледа само обществените поръчки и усвояването на средства за бонуси на свои хора, или действа в посока, която може да се окаже неправилна. И какво текучество на кадри се наблюдава за всичките… Покажи целия коментар »
КОЙ написа срамните текстове в ПЗР на ЗДБ и защо не излезе да си признае и да си защитити идеите пред професионалистите в тази област на правото? КОЙ пише сега текстовете на предстоящите законопроекти, които от партията на Кирчо анонсираха, че ще внесат? Цялата тази история ми напомня на провалилия се с гръм и трясък проект на нова Конституция на ГЕРБ, който така и не разбрахме кой написа и всички специалисти по конституционно право описаха като подигравка с правото, а депутатите от ГЕРБ се червяха пред цяла България да се обясняват. Дано тази власт не повтори тази история.
Аз съм един от тях! Нещо искаш да ми кажеш ли?!
До “Юрист, Член на ГЕРБ 15 февруари 2022 11:13“ Никът ви е тролски, но пък съдържанието на коментара може и да е впрно- досежно хипотезата, че е възможно в офлайн живота да сте член на пп пп. Кажете си сега- защо пп пп и управляващата коалиция искате да създавате максимални предпоставки за извършване на престъплението “ имотна измама“….
До “Юрист, Член на ГЕРБ 15 февруари 2022 11:13“ Kaжете си , де- защо кирил петков и управляващата коалиция искате да създадете правни предпоставки за максималното улесняване на извършването на тежкото престъпление имотна измама, чрез промяна в закона… какво сега- да не мислите, че никът ви би заблудил някого и че не сте се разкрили, че сте платен защитник на пп пп….
Я, моля Ви, не ме свързвайте с коалционно съюзи, с които дори не съм на “Ти”! Вие сте платен, не аз! И не същестува престъпление “Имотна измама” в НК! Няма такъв състав! А да Ви световна, неуважаеми, г-н адвокат от САК, престъпления, които не са предвидени в Наказателния кодекс на РБ, съответно не са съставомерни и не представляват престъпно посегателство!!! Ясно ли Ви е!!!!
До “Юрист, Член на ГЕРБ 15 февруари 2022 11:26….И не същестува престъпление “Имотна измама” в НК! Няма такъв състав!…“ А в НК съществува ли специална цел на изпълнителното деяние “измама“ по чл.209 ал.1 от НК- а именно НК Чл. 209. (Изм. – ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. – ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който С ЦЕЛ да набави за себе си или за другиго ИМОТНА ОБЛАГА възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму ИМОТНА ВРЕДА, се наказва… Покажи целия коментар »
Не ме ядосвайте! Никъде не е обозначен състав на престъпление “Имотна измама”! По буквално тълкуване на нормата, не став ясно, че това е имотна измама! Виж при функционално и граматическо тълкуване може да се изведе, но при буквалното тълкуване НЯМА такова престъпление! Ама нормално, вие платените псевдоюристи с образование от ЮЗУ, сте така!
До “Юрист, Член на ГЕРБ 15 февруари 2022 11:36…По буквално тълкуване на нормата, не став ясно, че това е имотна измама! “ Алооо- тук нямаме “буквално тълкуване на нормата“, а си има учебен материал, изучаван в юф на ВУЗ, в който се учи какво означават думичките, “наредени“ една след друга в чл.209 ал.1 от НК;0 Лексиката ви не е юридическа- вие не сте запознат с основите на наказателноправната доктрина на Р.България- казано накратко, изобщо не сте изучавали във ВУЗ ето това- https://www.bg-pravo.com/2012/09/19_16.html “….Очевидно измамата е резултатно престъпление. Нейният престъпен резултат се състои в имотната вреда на лицето, което е било… Покажи целия коментар »
Отказвам се да споря с Вас! Очевидно е, че не вдявате, това, което се опитвам да обясня! С Пламен Панайотов сме първи приятели, и нека да чуете неговите аргументи за уж така нареченето от Вас престъпление “имотна измама”, което не съществува като термин в НК! Все пак аз 32 години практикувам , и тука някакъв невменяем тръгнал да ме поучава!
До “Юрист, Член на ГЕРБ 15 февруари 2022 11:53 Гост …. С Пламен Панайотов сме първи приятели…“ Мда- то и кучето гледало месаря, но това не го направило месар… Както и да е- цитираният факт е ирелевантен на дискусията..
А де, кой ги написа. Да излезе с името си и да каже. Че да му се смее цялата правна общност.
Мда, събудиха се привържениците на набедената министърка Надето и почнаха да пляскат с комсомолски плам коментари 🙂
Мисля, че е време Лекс да предприеме активни действия по блокиране на политическите тролове (и от двата лагера). Който няма какво да добави към правната страна на темата, няма място тук.
Слаба работа! Скоро и аз ще написа 5 пъти по-обективна и точна!
Преди да почнете да пишете статии, си вижте правописа. В тролското училище не ви ли учат на правопис?
То писането и троленето имат само едно общо нещо-клавиатурата. Но щом сте решили да пишете- успех:)
съдия по вписванията
Чувал съм, че авторката от бая години се натиска да става съдия в КС, но все не й се отваря парашута.
Добре е обаче да знае какво мисли КС за съдиите по вписвания:
Решение на КС № 13/16.12.2002, т. ІІ, мотивите – „Наред с това недопустимо е от гледна точка на Конституцията общото събрание на районния съд да включва и съдия-изпълнители и съдии по вписванията, ЗАЩОТО ТЕ НЕ СА МАГИСТРАТИ.“.
Какво общо има написаното в статията с това дали са магистрати или не, а още повече дали участват в Общото събрание на Районния съд? Статията е систематизиран анализ, подкрепен с довододи и практика на ВКС и КС относно уредбата на вписванията. Също така е направен анализ и за евентуални последствия от превръщането на едно чисто охранително производство в административно такова. Не виждам смисъл от излишен „хейт“. Авторката на статията е безспорен професионалист и преподавател и се ползва с уважение в научните среди. От цялто Ви изказване много ми харесва как сте го започнали „Чувал съм“. След това мисля няма нужда… Покажи целия коментар »
Какво общо има статута на съдиите по вписванията и съдебните изпълнители със поверено то им охранително производство по вписване и неговия съдебен характер. Някой май не е учил право, а криво!
Оф, то и аз съм чувал, че ще пускат краставици на Женския пазар по 2 лв. Нещо като бил съм се бил напил ,ама не съм разбрал.
Кирчу, кокорчо и надка пиратка не харесват ваша статия проф. Матеева. Търсим кадри от чужбина. Вие, българите не ставате
“…Търсим кадри от чужбина….“ Посъветвах съпруга ми да си направи един експеримент. Под статията на к.п. във фб, в която той съобщава, че щял да търси некорумпирани висши управленски кадри от… чужбина, съпругът ми написа кратък коментар със съдържание “ Ние сме тук….“ и насочване към фб профила му, от който е видно и CV-то му, о образователният му ценз, и фактът, че живее в София. От въпросното лице обаче няма никаква индикация, че сивито му е посетено от к.п. Така съпругът ми се убеди в абсолютното разминаване между думите на политика к.п. и реалните му действия в качеството му… Покажи целия коментар »
ТР № 3/2004 – ВКС, ОСГК
т. 6, мотивите – „Министерство на правосъдието е държавният орган, който отговаря за вреди на граждани от незаконни действия или бездействия на съдиите – изпълнители и съдиите по вписванията. Тези длъжностни лица са в служебни отношения с министерство на правосъдието, макар че организационно са към районните съдилища и дейността им се финансират от бюджета на съдебната власт (чл. 150, ал. 2 ЗСВ и чл. 160, ал. 2 ЗСВ). Те се назначават от министъра на правосъдието и СЕ НАМИРАТ В СЛУЖЕБНИ ОТНОШЕНИЯ С МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО.“
Матеева да обясни как чиновник на МП може да извършва охранително СЪДЕБНО производство без да е служител на съда. И как регистрите и сега се водят от служители на АВ, към която са Службите по вписвания, а не от служители на съда, пък производството било съдебно. Струва ми се, че няма връзка с главния мозък.
Регистрите трябва да се върнат към съда и да се управлява от отдел на Министъра на правосъдието и така да се икономиса от заплати на многобройните директори по Агенцията. А съдиите по вписванията са орган на съдебна власт, предвиден в ЗСВ и като такъв осъществява съдебно нотариално-охранително производство, четете ги тези учебници…
E- това променя ли производството от охранително, в административно.. Освен това- ето- има правно основание за гражданите да си търсят вредите от незаконните действия на съдиите по вписванията- ерго- налице е контрол над тях. Тогава = какъв точно е смисълът на промяната, представена чрез законопроекта… Продължавам да мисля, че целта му е една единствена- тотално разстройване на гражданския стокооборот с цел улесняване на извършването на имотни измами. Нали се сещате, че всеки административен служител може да бъде корумпиран, за разлика от един съдия по вписванията- мотивацията на единия и на другия субект като склонност към корумпиране е коренно различна…
Браво на проф. Матеева за обстойната статия. Който има малко сиво вещество в главата ще разбере за проблема, който биха сътворили управляващите.
Иначе, четейки хейта е на макс, както винаги от най-големите разбирачи в тази материя. Защо някой от хейтарите не вземе да си направи труда да напише статия, която да е аргументирана в обратна посока, а трябва да им четем неаргументираните вечни клишета.
Като си толкова хейт акънлия напиши подобен анализ като проф.Матеева и да коментираме.
Добре, де- лена бориславова не е ли чувала за децентрализация на държавното управление, не знае ли какво е това- щом е работила в адвокатска кантора, значи притежава статута на вписан адвокат- е, част от работата ни е да обясним на един клиент сложните правни понятия с думи прости и ясни- е, тогава какъв адвокат е тя, щом не може да направи това…От началото на това управление виждам само безсмислено бърничкане и предложения за промяна на институции, работещи сравнително добре, като умишлено се избягват належащите “горещи картофи“- т.е. решаването на текущите истински проблеми в държавното управление…
Много добра аргументация на становището на г-жа проф. Матеева. Аз поддържам нейното становище. Управляващите политици едва ли са чували за напр. Емлячният регистър, върху чиято правна основа беше извършен и голяма част от реституционният процес в Р.България, но нищо- важното е, че в момента с този законопроект се създава риск за гражданския стокооборот и се улеснява извършването на имотна измама, а това не е добре. Чудя се- въпросната лена бориславова защо не е обяснила с думи прости и ясни този риск на к.п. или целта им е да извършват имотни измами- не виждам друга аргументация за въпросния законопроект.
Трябва да се чете, много да се чете. фундаментални реформи в правната ни система, продиктувани единствено от усвояване на средства по европроекти……за сканиране:)))
Слаба статия от човек, който никога реално не е работил право.
Статията е силна, а ти вероятно си бакалин или шофьор!
Да кажеш, че статията е слаба без да си се аргументирал, при положение, че виждаш какъв обстоен анализ ти е изпляскал професора си е проста селяния от твоя страна.
Трябва да си бая наивен, за да си мислиш, че ще тръгна да се аргументирам по някакви форуми. Имаш ли представа какви са ми часовите ставки, че да отделям време да се аргументирам? Ако ми платиш хонорара – ще се аргументирам.
Забавен си, продължавай в този дух! Пак да споменеш хонорара си, готина шега се получава 🙂
Тревожното е, че управляващите, дойдоха на власт в името на правната сигурност и върховенството на правото, а първите реформи, които правят изглеждат лишени освен от правна, а и от житейска логика. Тогава си задаваш въпроса „защо“. Реформи, заради самите реформи са безсмислени и то без сериозен анализ, какво ще се постигне и каква е крайната цел. Да се посяга на “ собствеността на народа“ е опасно, особено като си тръгнал да преминаваш от една система на вписване към друга и доникъде не си я докарал за 20 години и не за друго-а заради не създадени условия на съдиите по вписвания… Покажи целия коментар »
Не бива по никакъв начин да се допуска производството да се превърне в спорно административно, това допълнително ще натовари системата. Има за реализиране много реформи, но тази прилича на лично отмъщение от някой нотариус! Напротив трябва да се увеличат правомощията и задълженията на съдиите по вписванията по изграждане на имотен регистър и ако се установи, че същия функционира добре, тогава да се мисли за промяна във вида на производството. Мотива за намаляне на възнаграждения та е смехотворен, зото и при настоящите условия доходите им могат да бъдат намалени или замразени ако политиката на правителството е свързана с намаляне на доходите,… Покажи целия коментар »
Чудесно. Браво!
А търговският оборот застраши ли се като преместиха ТР от оръжните съдилища в Агенцията? И производството административно по АПК ли е или си остана охранително, по специалния ЗТРРЮЛНЦ?
За съжаление помним как при преместването на търговския регистър бяха откраднати множество фирми, тихомълком дружествата се оказваха със сменени данни, съдружници и управители ставаха жертва на измами и т.н. Години наред държавата не можеше да се справи с мафията и търговския оборот се тресеше. Нима сега искаме пак това? Не си ли научихме урока?
И аз същото се питам. Статията е много информативна за сегашната уредба на вписването. Но не прави съпоставка с реформата на вписването на търговците и дали тя е създала големи проблеми (защото съм сигурен, че и преди нея са изказвани много мнения, че търговията ще се срути, ако вписването на търговците се изземе от съдилищата). Със сигурност реформа на вписването на актове и документи, свързани с недвижими имоти трябва да бъде обсъдена бавно, спокойно и отвсякъде, а не да се прави през ПЗР на държавния бюджет и да бъде изненада за всички. Но това обсъждане, особено като се направи съпоставителен… Покажи целия коментар »
Въпросът е с цената на какво, в ТР и до днес множество проблеми, законодателни пропуски и прехвърляне на фирми, апортиране на имоти с отворени към измамите възможности, кое му е наред в Търговския регистър!?!?
остана си охранително
В търговския регистър се вписва вече по метода на телефонното право с едно телефонче и вписват всичко на някой депутат или висш чиновник. А какво общо има търговското с нотариалното производство, е отделен въпрос! Адвокатски съвет също подкрепи преди година разширяването а не ограничаването на задълженията на съдиите по вписванията!
В ТР още ГФО не могат да впишат по партиите… висят си по 5 год., взели сте примери да давате…
Нали е модерно – справка гугъл и ще ви каже какви и колко проблеми е имало и все още има в тоя регистър…
Задълбочен и обстоен анализ на правната уредба и същността на производството. Заслужава адмирации заради изводите и препоръките, безпристрастно и обективно, без страх и подлизурство
Izvinete, che pisha na shliokavica, nqmam rodna klaviatura. Statiqta e dobra i mnogo mi dopada da cheta takiwa rano sutrin. Tuk vinagi sa takiva. Jiveq v London. I leave in London City.
Искат да си обединят агенции и дирекции – добре! Право на изпълнителната власт е да я структурира по целесъобразност. Няма лошо, ако мислят, че така ще управляват по-лесно процесите и най-сетне в нашата родина ще има Имотен регистър. Обаче как им дойде на ума да бастисат цяла професия?! Едното няма общо с другото.
Бихте ли ми казал, какво ще допринесе сливането на АГКК и АВ за създаването на ИР?
“…Искат да си обединят агенции и дирекции – добре! …“ Не- не е добре. Децентрализацията на държавното управление, както и киберсигурността, изискват да не се създават такива крупни – да го кажем- информационни единици, които да са съсредоточени само в една институция.
Според мен проф. Матеева ни е предоставила много стойностна статия, описваща вещо част от най-съществената проблематика в предложенията на Министерски съвет. Становището й заслужава подкрепа.
Не се прави, че на някой му дреме за мнението ти, а кажи защо те изгониха от ПУ?
Има нещо такова.
Това с независимостта им и страха, че им се отменя, малко в повече ми идва. Иначе, както нотариуси са вършили същото преди съдиите по вписванията, така и новите служители ще го правят. Но трябват и други промени в закони, да.
Статутът е важен, колега. Първо, не може чиновник да ти провежда охранително по ГПК, второ – на чиновника може да му се нарежда от началника, а на тези квази съдии, всъщност никакви съдии, но с осбен статут в рамките на съдебната власт – не може.
И спец съда сигурно затога го закриха – защото са съдии и никой не им нареждаше.
А НЯКОЙ НАПРАВИ ЛИ СИ ТРУДА ДА РАЗБЕРЕ, КОЛКО ОТ ТОМОВЕТЕ СЪДЪРЖАЩИ АКТОВЕ ЗА СОБСТВЕНОСТ В АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА,които съгласно чл. 35 ал. 3 ПВ ТРЯБВА ДА СЕ ПОДВЪРЗВАТ ЕЖЕГОДНО? КОЛКО СА ИЗГУБЕНИТЕ НОТАРИАЛНИ АКТОВЕ? ДОБРЕ, ЧЕ СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯ НЕ ЗАВИСЯТ ОТ АГЕНЦИЯТА И СМЕЯТ ВСЕ ОЩЕ ДА НАПОМНЯТ ЗА ВСИЧКО ТОВА! ВСИЧКО Е В НАСИПНО СЪСТОЯНИЕ ПО ПОДОВЕ НА ИЗБИ, НА ХВЪРЧАЩИ ЛИСТОВЕ ИЛИ ПО КЛАСЬОРИ! ДА СЕ НАПРАВИ ПРОВЕРКА ВМЕСТО ДА СЕ ДАВАТ НЕРЕАЛНИ ИДЕИ! ИМОТЕН РЕГИСТЪР ОЗНАЧАВА РЕД И ЯСНОТА, НО ЯВНО ЦЕЛТА Е ХАОСА ДА ПРОДЪЛЖИ?