За игнорирането на закона от държавния енергиен регулатор
Комисията за енергийно и водно регулиране постанови Решение № Ц-14/03.04.2019 г. в явно противоречие с влязло в сила решение на Върховния административен съд
Сашо Чобанов
Сашо Чобанов е юрист с дългогодишен професионален стаж в енергийния сектор.
От 1980 г. до 1986 г. е главен юрисконсулт на МНИПКИ „Минпроект“.
От 1986 г. до 1991 г. е главен юрисконсулт на Министерство на енергетиката.
От 1991 до 1993 г. е главен секретар на Комитета по енергетика.
От 1997 г. до 2000 г. е началник на правния отдел и член на Съвета на директорите на НЕК ЕАД.
От 1997 г. до 2000 г. е водещ преговарящ по проектите за заместващата мощност на ТЕЦ „Марица Изток 1“ с американската компания „АЕS“ и рехабилитацията и модернизацията на ТЕЦ „Мрица Изток 3“ с американската компания „Ентерджи“.
През 1997 г. е член на работната група изготвила Закона за енергетката и енергийната ефективност, с който се създава Държавната комисия за енергийно регулиране.
ВЕИ производителите, за които през 2011 г. бяха въведени ограничения от държавния енергиен регулатор за изкупуваната по преференциални цени електроенергия, потърсиха по съдебен път възстановяване на нереализираните си приходи и пропуснати ползи. През изминалата година върховните магистрати окончателно отмениха Решение № Ц-5/20.02.2015г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), което преповтаря изцяло съдържанието на издадения през 2011 г. и отменен на две поредни съдебни инстанции административен акт, а именно Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г., с което КЕВР въвежда критерий, извън нормативно установените, за групиране на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, в случая на ВЕЦ под 10 МВт, въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007 г. и за определяне на преференциалните цени за изкупуване на произведената от тях електрическа енергия.
Окончателно отмененият от Върховния административен съд на 17 декември 2013 г. административен акт бива преповторен от регулатора през 2015 г., т.е. година и два месеца след окончателната съдебна отмяна на предходното решение. Критерият „съществуващи водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт“, както е въведен с отменения последващ администартивен акт или „водноелектрически централи под 10 МВТ, въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007 г.“, както е въведен с първоначалния административен акт, не е регламентиран в закона и комисията няма правомощие да го прилага при ценообразуването на преференциални цени.
Мотивите на магистратите
Определените в повторното незаконосъобразно решение на регулатора от 2015г. преференциални цени са в същите размери и при същите параметри, незачитайки окончателно постановените съдебни решения[1], съгласно които:
„В съответствие с доказателствата по делото е направеният извод, че в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният орган не е изложил фактическите основания за въвеждането на допълнителен разграничителен времеви критерий „въведени в търговска експлоатация преди 19.06.2007 г.” при определянето на преференциална цена за продажба на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВтч. Въвеждането на такъв допълнителен критерий не е нормативно обосновано. Първоинстанционният съд задълбочено е анализирал действащата към датата на издаване на административния акт нормативна уредба и е стигнал до законосъобразния и обоснован извод, че след като изрично не е предвидено в ЗВАЕИБ (отм.) и в НРЦЕЕ, нито пък е била предоставена нормативна възможност комисията да използва критерий, който не е нормативно определен за диференциация на преференциалните цени, въвеждането му ограничава кръга на ползващите се от въведените с акта преференциални цени и по този начин създава условия на неравнопоставеност и за нелоялна конкуренция.“
В Решение № 13785 от 12 ноември 2018 г. на ВАС[2] четем: „Разделянето на „нови“ и „съществуващи“ не следва да е в зависимост от това, дали е изтекъл технико-икономическия живот на активите и възвръщане на вложената първоначално инвестиция. Обособяването на отделна група производители на електрическа енергия, формирана по признака „съществуващи водноелектрически централи“ отново е незаконосъобразно“.
Дадените от съда указания по прилагане и тълкуване на закона са в изпълнение на правомощието му по чл. 173, ал. 2 АПК и целят да обезпечат постановяването на валиден и законосъобразен административен акт след връщане на административната преписка, още повече имайки предвид, че административната преписка се връща за втори път на КЕВР.
Съдебните решения на ВАС по отмяна на ценовите решения на КЕВР обвързват страните по обуславящия материалноправен въпрос относно установената с тях материална незаконосъобразност на съответния административен акт. Съдебното решение на ВАС от 12 ноември 2018г., което потвърждава първоинстанционното такова и отменя Решение № Ц-5/20.02.2015г., представлява изпълнително основание. В случай на неизпълнение на съдебното решение законодателят е предвидил отнемане на законната сила на издадения административен акт като най-строгата санкция с цел да защити правата и законните интереси на заинтересованите лица, които могат да се позовават на нищожността на акта. В настоящия случая правата на производителите на електрическа енергия посредством ВЕЦ са съществено засегнати и продължават да бъдат засягани от действията на комисията. Членовете на самия колективен орган подлежат на санкциониране с изпълнителни седмични глоби, налагани от частен съдебен изпълнител или директно от съда. Неизпълнението на съдебно решение се квалифицира и като престъпление от българското законодателство.
Налице е незаконосъобразно упражняване на административната дейност от страна на КЕВР, която и до настоящия момент не е изпълнила съдебното решение и не спазва дадените съдебни указания, постановени в четири поредни съдебни решения. Поради това следва комисията да понесе отговорността по чл. 177, ал. 2 АПК – актът ѝ да не бъде зачитан от съдилищата поради неговата нищожност, тоест правно нищо. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността. Отделно от това членовете на КЕВР носят и лична юридическа отговорност за административния произвол.
Способ за компенсиране на понесените от производителите на електроенергия посредством ВЕЦ вреди е реализирането на пълната и обективна имуществена отговорност на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
Пренебрежението на държавния регулатор към закона
Недопустимо е КЕВР да извършва формално изпълнение на вменено със закон задължение. Реално се достигна до следния абсурден парадокс: регулаторът може да вземе определено незаконосъобразно решение, това решение обаче се изпълнява поради допуснато по закон и неподлежащо на съдебен контрол предварително изпълнение, паралелно с това се провежда процедура по обжалване на административния акт и този административен акт в даден момент (който е не по-малко от 2 години) се отменя от съда като незаконосъобразен. След неговата отмяна, регулаторът отново взема същото незаконосъобразно решение, също подлежащо на предварително изпълнение. Дори и да последва прогласяване на повторно издадения административен акт за нищожен или да се постанови отмяна, няма никаква „спирачка” в закона, която да спаси бизнеса от подобно превратно упражняване на власт от страна на КЕВР. Реално цялостната дейност на производителите се извършва при действие на незаконосъбразни (унищожаеми или нищожни)административни актове, което е недопустимо в правовата държава.
Порочният кръг на своеволията на регулатора се затваря и през изминалата седмица комисията постановява поредният, трети, недействителен административен акт – Решение № Ц-14/03.04.2019 г.[3] с идентично съдържание и при очевидно незачитане на постановените решения на четири съдебни състава относно незаконосъобразното въвеждането на времеви критерий за определяне на преференциалната цена на електрическата енергия.
Комисията не за първи път постановява нищожни актове в противоречие със съдебните решения на административните съдилища и Върховния административен съд. Съдебната практика е богата на казуси, по които решенията на КЕВР, постановени след връщането на преписката от съда, са прогласени за нищожни. Така Решение № 14160 от 21.12.2016 г. на ВАС, Решение № 1920 от 15.02.2017 г. на ВАС, Решение № 12696 от 19.10.2018 г. на ВАС, в които мотиви четем, че административният орган не се е съобразил с разпоредбата на чл. 173, ал. 2 АПК, поради което е издал акт в противоречие с влязло в сила съдебно решение, което обуславя нищожността му. Нещо повече, по протест на прокуратурата беше образувано дело за прогласяване на нищожността на Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, като в рамките на делото пред АССГ с решение № 3364 от 16.05.2016 г. се установи, че комисията е подменила своята воля, като е публикувала първо административен акт с едно съдържание, а след това го е подменила с акт със същия номер и дата с друго съдържание.
Неизпълнението на съдебни решения е наказуемо на основание чл. 296 НК като престъпление против правосъдието. За съжаление този текст на практика не се прилага. Игнорирането на решенията на съда и издаването на актове, които на практика преповтарят предишните, представлява неизпълнение на съдебно решение. Крайно време е прокуратурата да извърши проверка и да се намеси за защита на правовия ред.
[1] http://www.sac.government.bg/court22.nsf/d038edcf49190344c2256b7600367606/3f579d7a83e0a0e2c2257c300035daa8?OpenDocument
[2] http://www.sac.government.bg/court22.nsf/d038edcf49190344c2256b7600367606/00abb7f4f89c1dbec2258335002ad691?OpenDocument
[3] http://www.dker.bg/uploads/reshenia/2019/res_c-14_19.pdf
8
Коментирайте
Значи, тези от КЕВР тенденциозно са приели, че са някакъв „стожер на закона“ и се изявяват като върховна съдебна инстанция, че едва ли не като законодателен и тълкувателен орган. Не знам имат ли юристи, и ако да, то дипломите им дали с обща оценка над среден…?!?
Описния в статията случай не е единствен за тях. Да не споменавам, че защитават основно монополистите, а потребителите са на последно място.
Чудесна илюстрация що за правова държава сме. Има текст в НК за неизпълнение на съдебно решение, но прокуратурата изглежда приема, че го няма. Така всеки бюрократ може да осъществява административен произвол.
КЕВР защо се държат като недосегаеми. Представяте ли си какво ще се случи на частно лице, ако пренебрегне съдебно решение.
Прокуратурата пак е в дълбок зимен сън.
ne mi puka za tezi s VEI obache tova ne e precedent. prosto tozi pat go praviat tri pati i si e napravo za prokuror
Наглост! Арогантност! Пълна подигравка с две влезли в сила съдебни решения – дами и господа, това е България!
Да оставим факта, че тази комисия води политика на откровен геноцид спрямо част от производителите, явно неудобни и със слабо лоби…
В правова държава, членовете ѝ вече щяха да бъдат осъдени.
А помните ли Йорданка Фандъкова колко съдебни решения за достъп до информация не изпълняваше? Някой осъди ли я? По медиите говореше ли се? Ей в такава система живеем – ако случайно попаднеш на независим съдебен състав и получиш правосъдие, то държавният орган пак си прави каквото си иска и остава ненаказан. И междувременно някакви безумци, чули-недочули, протестират против стратегията за детето. Единствената стратегия за детето е стратегически да се изнесе от тука докато е време. И ако попадне в Норвегия, значи е имало огромен късмет в живота!