За дигитализацията на правосъдието
На 30 юни 2021 г. влизат в сила измененията в ГПК и НПК, които дават възможност за заседания чрез видеоконференции по граждански дела и по наказателни дела (по вземане на мерки за неотклонение задържане под стража в досъдебното и в съдебното производство при обявено извънредно положение). Подготвени ли сме за онлайн заседания и следва ли безрезервно да се доверим на дигиталното правосъдие?
Много съдилища в други държави по време на пандемията, заради затворените съдебни сгради, провеждаха заседания чрез видеоконференции. Но имаха законодателство, което го позволяваше.
В България съдебните сгради бяха затворени за кратко. Липсваше законодателна уредба, която да дава възможност за провеждане на виртуални съдебни заседания, с изключение по дела, образувани по искания за изменение на взета мярка за неотклонение задържане под стража на досъдебното производство и по дела за предсрочно освобождаване. Парадоксално, но едва след като достъпът до съдебните сгради стана напълно свободен, влизат в сила измененията в ГПК и НПК.
Ето защо можем да твърдим, че нито българските съдилища, нито българските съдии, нито българските граждани и техните защитници имат опит в дигиталните съдебни процеси. Не са осигурени защитени онлайн платформи за провеждане на виртуални заседания. Съдилищата не разполагат с необходимата техника, като например за споделена визуализация на писмените доказателства по делото за всеки от участниците в процеса, които са намират на различни географски места, или технически средства, които да осигуряват конфиденциалност на комуникацията между обвиняемия/подсъдимия и неговия защитник по време на съдебното заседание, когато те се не намират физически на едно място, или между страната и нейния процесуален представител по граждански дела. Новата Единна информационна система на съдилищата, която по дефиниция следва да съдържа електронни дела, също не предоставя възможност да се ползва за онлайн заседания (за разлика от електронната система, въведена наскоро в Индия например).
Безспорно е, че заседанията чрез видеоконференции не са пълен еквивалент на заседанията с лично присъствие. Целта, която ги оправдава, обикновено се свързва с ефикасност, с бързо правораздаване и с по-ниски разходи за правосъдие. Няма обаче изследвания, които да подкрепят тази теза. Практиката в другите държави по време на пандемията сочи, че всъщност дигиталните съдебни процеси отнемат повече време отколкото присъствените съдебни процеси. За едно и също време се разглеждат по-малък брой дела онлайн, отколкото присъствено. Участниците в онлайн процеса се уморяват по-бързо и се налага заседанията да бъдат по-кратки. Отделно, закупуването и поддръжката на технологични устройства, на лицензи за защитени онлайн платформи (като Citrix, Zoom, Microsoft Teams, Skype for Business) не е евтино. Не е предвидено как се осигурява публичността на онлайн заседанията. За да се проведе онлайн заседание, е необходимо предварително съдът да подготви страните и техните адвокати, за да знаят как ще протече то. Т.е. изисква се предварителна подготовка, която не е необходима при присъствените съдебни заседания.
Няма категорични изследвания как дигиталното правосъдие оказва влияние на справедливостта. Има обаче някои изследвания (предимно правени в САЩ), които сочат, че по дела за мерки за неотклонение, проведени чрез видеоконференции, обвиняемите е по-вероятно да бъдат задържани, а не пуснати под „парична гаранция“ в сравнение с присъствените съдебни заседания. Т.е. при виртуалното правосъдие има тенденция налаганите наказания да са по-тежки. При друга категория дела пък има по-голяма вероятност да се получат по-благоприятни за страната резултати.
Всъщност първите проучвания дали съдии и съдебни заседатели възприемат по различен начин показания, прожектирани на екран от видеозапис и показания, дадени непосредствено и лично пред тях, са направени в САЩ през 80-те години на миналия век. Тогава в някои щати започват да се въвеждат защитни мерки за непълнолетни свидетели пострадали от престъпления (обикновено сексуални престъпления). За да се избегне травмата, която непълнолетният понася да разкаже случилото се пред публика, съд и жури, и в присъствието и непосредствената близост на подсъдимия, показанията се записват на видеозапис. Тези показания са излъчват на екран на съдията и на журито по време на съдебния процес.
Провежданите психологически изследвания не са категорични и единни дали различното въздействие на показанията на пострадал, дадени непосредствено пред съда или излъчени на видео екран, се отразява на преценката при кредитиране показанията на свидетеля, на присъдата и на размера на наказанието. Независимо от съмненията дали правосъдието не е засегнато, защитните мерки за пострадали свидетели се въвеждат, като се отчита легитимната цел – да се осигури защита и закрила на свидетелите. Върховният съд на САЩ не намира тази практика да противоречи на Конституцията на САЩ, стига правата на подсъдимия да са гарантирани в процеса.
Пак с оглед обществения интерес и защитата на свидетелите, през 1998 г. в Италия е въведена възможност задържан, който се намира в затвор, да участва в съдебния процес от дистанция чрез активирана аудиовизуална връзка. Новият (тогава) чл. 146 от италианският НПК е създаден, за да улесни разглеждането на делата за тежки престъпления, водени срещу членове на италианската мафия, при които дори само физическото присъствие на подсъдимия оказва огромно въздействие върху свидетелите по делото. Предвидено е в случай, че защитникът не присъства физически на мястото, където се намира подсъдимият, да се даде възможност за конфиденциална комуникация между тях чрез подходящо техническо оборудване.
Европейският съд по правата на човека е разгледал жалба на член на италианската мафия, по чието дело апелативният съд е провел заседание без физическото присъствие на подсъдимия в съдебната зала, а чрез аудиовизуална връзка с него от затвора, в който е бил задържан. В решението си от 5 октомври 2006 г. , влязло в сила на 5 януари 2007 г., по делото Марчело Виола срещу Италия (Marcello Viola v. Italy) съдът е приел, че участието на жалбоподателя чрез видеоконференция в съдебно заседание на апелативна инстанция не е поставило защитата му в значително по-неравностойно положение в сравнение с останалите участници в процеса, като жалбоподателят е имал възможност да упражни правата и възможностите, присъщи на концепцията за справедлив процес, заложена в чл.6 на Европейската конвенция за правата на човека. В мотивите си съдът изрично е указал, че участието на жалбоподателя в заседанието на апелативната инстанция чрез видеоконференция, е преследвало легитимни цели по смисъла на Конвенцията, и по-конкретно да се предотврати нарушение на обществения ред, да се предотврати извършването на престъпление, да се защитят свидетели и пострадали от престъпления във връзка с тяхното право на живот, на свобода и на сигурност, както и да се осигури изискването за „разумен срок“ при провеждане на съдебните процедури. В решението си съдът е напомнил, че принципите за справедлив процес изискват по определени дела интересите на защитата да са в баланс с интересите на свидетелите и пострадалите, които са призовани да дадат показания. Отделно от това, съдът е посочил, че личното явяване на подсъдимия в заседание пред апелативна инстанция няма същото значение като явяването му при първоинстанционното разглеждане на делото. Съдът обаче не се е произнесъл за правата на подсъдим при първоинстанционен процес, проведен чрез видеоконференция и тяхното съответствие с чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека. Каквото и заключение да се направи от това решение, ясно е, че отстъпването от принципа за личното явяване на подсъдимия пред съда, който разглежда неговото дело, може да бъде направено само с легитимна цел.
В исторически план личното явяване пред съдията е свързано с осигуряване на задържания под стража на защитено пространство, извън влиянието на затворническата администрация, където задържания може да съобщи нарушения на свои права или да изрази други свои недоволства, притеснения. Тази цел на изслушването пред съдия не се е променила и до днес. Не следва физическото присъствие при изслушването пред съдия да се замени с онлайн включване от контролирана среда в затвор или арест.
Отделно от това, нека не забравяме, че наказателното правосъдие има и социална роля. Спазва се протокол, участниците в процеса са облечени в тоги, съдебните сгради предизвикват респект и величие, тъй като в тях се създава правосъдие, съдебните заседания са открити за всеки, който иска да присъства. Правото на справедлив процес не е само индивидуално право на подсъдимия, а и право на обществото на присъства на този процес.
Правосъдието е обществено, то създава обществен мир и не бива да се принизява до видеоконферентна среща. Вярно е, че в САЩ в много щатски съдилища мерките за неотклонение се разглеждат чрез видеоконференция, за да се намалят бюджетните разходи. Разстоянията в САЩ обаче са огромни, а и те не са ратифицирали Европейската конвенция за правата на човека и не прилагат нейните стандарти. Всъщност по време на пандемията американските съдилища проведоха хиляди заседания онлайн, тъй като сградите им бяха затворени месеци наред. Но много малко наказателни процеси се проведоха онлайн, като веднага експерти изказаха притеснения доколко членовете на журито, докато седят у дома си на кухненската маса или на дивана в хола, са постоянно ангажирани с това, което се вижда на екрана на компютъра им и съответно са обективни в преценката си.
Излъчването на живо на съдебните заседания чрез канала youtube, с цел да се гарантира публичност на съдебните заседания, също създава притеснения, особено във връзка с презумпцията за невиновност и дали с излъчвания материал не може да се злоупотреби.
Провеждането на дела чрез видеоконференция не е подходящо за възрастни хора, особено такива със слухови проблеми, за хора с ментални проблеми, за хора, върху които е упражнявано всякакъв вид насилие (вкл. домашно насилие), и т.н.
Разпитът на свидетели чрез видеоконференция затруднява преценката на съда дали да даде вяра на показанията им. С този мотив повечето германски съдилища отказват да провеждат онлайн заседания по време на пандемията от COVID-19.
Разбира се, дигиталното правосъдие е инструмент, което трябва да се използва, напр. за решаване на някои по-леки дела, които нямат отражение върху основни човешки права, при търговски спорове, когато аргументите са повече правни, в апелативната инстанция, ако спорът е по приложението на правото, пред касационната инстанция, при медиации. Дигитализацията в правосъдието трябва да помага за неговото осъществяване – чрез възможност за онлайн подаване и размяна на съдебни книжа, лесен достъп на страните до електронното дело. В някои държави дигитализацията се ползва, за да се изпращат напомнящи съобщения на телефоните на страните за предстоящото съдебно заседание, за да не забравят да се явят в съда. Дигитализацията не трябва да пречи на правосъдието, да води до ограничаване на права и до привидно присъствие, вместо реално участие в съдебните процеси.
23
Коментирайте
Въобще не ме учудва, че е липсвала законодателна уредба.
При тези знатни нормотворци. От ГЕРБ друго не може да се очаква.
На гол тумбак, чифте пищови…
Ама вярно. Цъфнали сме и вързали иначе, та…
Дано стане, но ме съмнява.
Аз не бих бързал да го въвеждам
Не сме готови като че ли.
Ами поне ще станем модерна страна в това отношение ако се случи, но не може да ни бъде самоцел.
Хубав анализ на ситуацията. Браво.
Хубаво би било да се случи, но…
Мисля си, че ни е рано. Не сме готови съвсем
Надявам се да се случи.
Според мен също не сме готови.
Ние пък кога ли сме били.
Хубаво е да се случи, но как точно ще стане е друга тема
И кога най- вече.
Ясно. Не сме готови и не го искаме
А тук искаха да има почти изцяло видеоконференция в ТО. Тъпотия
Не случайно наказателните съдии толкова остро се противопоставиха на идеята. Виж какво пише за мерките в САЩ. Преките впечатления са много важни
Какво пееше Тошко Колев – как ще ги стигнем американците?
В случая въпросът е трябва ли да ги стигаме, съдията е отбелязала те нямат ЕКПЧ, а широка страна родная, а тук сме една плюнка земя.
Както винаги, ние тук като правим нещо и го довеждаме до крайност, да не говорим, че го правим не навреме. Ще прощавате, ама съдът вече чрез видеоконференция ще ходи и до тоалетната…
Надали това ще се случи скоро при нас.