Защо царят е гол и предлаганата от съдия Шекерджиев алтернатива на СИНС е неподходяща*
Как да се измерва натовареността на съдиите
Как да се измерва натовареността на съдиите? Коя от трите налични концепции е най-обективна? Времето обективен фактор ли е за измерване на натовареността? Тези въпроси са на вниманието на Съдийската колегия и на съдийската общност от над една година.
През февруари кадровият орган взе решение за внедряване на нова система, която на по-късен етап да замести сегашната Система за измерване на натовареността на съдиите, известна като (СИНС), като тя ще се базира на концепцията на члена на Съдийската колегия на ВСС Красимир Шекерджиев. А той трябва да изготви нови правила за това до края на март.
Съдиите Даяна Топалова, Васил Петров, Константин Кунчев (Софийски районен съд), Владимир Вълков (Софийски градски съд) и Владислава Цариградска (Районен съд-Луковит) обаче са на мнение, че предлаганата от Красимир Шекерджиев система не е годна да измерва и да съпоставя обективно данните за натовареността на съдиите.
„Лекс“ публикува становището им без редакторска намеса. Редакцията е готова да публикува и други мнения по този важен не само за съдиите, но и за правораздаването въпрос.
Съгласно Закона за съдебната власт Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) има задължение да анализира и отчита натовареността на съдилищата. От известно време на вниманието ѝ са три варианта.
1) Приетата през 2015 г. от предходния състав на ВСС система (СИНС) се базира на простата, но валидна по цял свят идея, че всяко дело (гражданско, наказателно и пр.) отнема определено време. По-времеемките (тежки) дела дават по-висок коефициент. Колкото повече и по-времеемки дела има един съдия, толкова по-натоварен е той. В годината съдията трябва да отдели 1600 работни часа на разглеждане и решаване на дела. Ако сборът от коефициентите значително надхвърля тези часове, то съдията е високо или свръхнатоварен. В момента СИНС функционира, като съдилищата са отправили препоръки за подобряването и автоматизирането ѝ.
2) Концепцията на съдията Игнат Колчев също се базира на коефициенти, но те не дефинирани според необходимото време, а по усмотрение на автора ѝ и въз основа на съгласие на съдиите в съответния съд. Затова и по чистосърдечното признание на авторите ѝ тя не е приложима в национален мащаб.
3) Публикуваната на сайта на ВСС концепция на члена му Красимир Шекерджиев не предвижда коефициенти (оценка на тежестта на всеки вид дело), а се базира на „броя разгледани дела, разделени по определен признак на големи групи и отчитани за сравнително дълъг период от време“.
Следователно тя не е нещо повече от статистиката за броя дела, изготвяна през годините без особена полза:
- В практиката си обаче Върховният административен съд е приемал, че простото посочване на броя дела не представлява същинска преценка на натовареността. Впрочем, до извод, че този подход е неподходящ, ВСС беше стигнал още през 2008 г.
- Окрупняването на групите не е информативно (например вместо да се знае, че съдията е разгледал 2 делби и 2 дела за плащане по фактури, да се констатира, че е разгледал 4 граждански дела).
- То противоречи на постигнатата по естествен път еволюция в съдилищата случайното разпределение да се извършва не общо, а в по-тесни групи, за да не се стига до нееднакво натоварване на съдиите.
- Най-общата класификация на делата (НАХД, НОХД и пр.) не е показателна за тяхната тежест, а обособяването на групи по „важни особености“ на делата всъщност е чисто субективно и без ясен критерий за последващи промени.
- В отделните съдилища в страната специализацията е проведена по различни начини, поради което може да се окаже, че по-лесната част от делата от дадена група се разпределят на едни съдии, а по-трудната – на други (в екстремния пример: делбеният съдия е получил 2 делби, а друг – 2 иска за цена на стока по фактура; ако те са в 1 група, ще изглежда, че са еднакво натоварени).
Предлаганата от съдия Шекерджиев концепция не може да даде отговор на ключовите въпроси:
- Кога съдията е достатъчно и кога прекалено натоварен? Как се определя какъв брой дела е оптимален?
- Кой съдия е по-натоварен? Разгледалият 50 заповедни дела или разгледалият 20 делби? Разгледалият 5 кражби и 10 облигационни иска (в съд без специализация) или разгледалият 40 разкривания на тайни по ЗЕС?
- Кое отделение е по-натоварено, ако не разглеждат дела от едни и същи групи?
- Нуждата на кой съд от допълнително съдии е по-голяма, ако постъплението на дела е разнообразно?
- Могъл ли е съдията Х да реши своевременно възложените му дела или те са били повече от физически възможното?
Предлаганият подход пряко застрашава интереса на очакващите правосъдие. Зад всяко дело стои човешка съдба и изисква съсредоточаване на цялото внимание на съдията. Това по необходимост изисква време, което от икономическа гледна точка е ограничен ресурс. Задача на управляващите съдебната система е да го разпределят по такъв начин, че да обезпечат решаване на делата в разумен срок. Предлаганият производствен критерий – брой дела за календарна година, без да се държи сметка за необходимия предвид спецификата на делата времеви ресурс, поставя под въпрос ефективността на правосъдието. Абдикацията на СК при ВСС от ангажиментите ѝ възлага върху неразумно натоварения съдия несвойствена му отговорност: той трябва или да лиши страните от следващото им се внимание, или да се постави в риск от дисциплинарно преследване. Всеки от тези алтернативни резултати засяга устоите на правосъдието, поради което натовареността не следва да бъде третирана като частен проблем.
И без подробен анализ е очевидно, че простото броене на несравними величини не позволява истинска преценка кога съдията е натоварен и кой съдия е по-натоварен, нито е израз на системен подход към нуждите на гражданите от правосъдие. Понякога, както в приказката за новите дрехи на царя, е необходимо очевидното да се изкаже на висок глас: Концепцията на иначе безспорно доказания в наказателноправната материя Красимир Шекерджиев няма общо с натовареността на съдиите и не е годна да я измерва и съпоставя.
*Заглавието е на авторите и е препратка към репликата на Красимир Шекерджиев от заседанието на СК на ВСС на 19 февруари 2019 г.: „Време е да си кажем, че СИНС в този вариант не работи. Дошъл е моментът да кажем, че царят е гол“
13
Коментирайте
Дали пък не се планира да се усвоят едни пари за измисляне, внедряване, външен анализ, усъвършенстване, софтуер, надграждане, маркетинг, добро управление и т.п. на броене на делата по нов начин?
Обичайните заподозрени написали нещо кратичко, колкото да оплюят доскорошния си любимец, за който гласуваха на изборите за членове на ВСС. А истината е съвсем друга – че СИНС-а така какво го измисли др. Калпакчиев не става за абсолютно нищо и това се разбира от всички.
Колегите вместо да се занимават с неща, които не им влизат в работата и от които не разбират, да седнат да си изпишат делата, че за почти всички от тях коментарите са повече от негативни за скоростта на правораздаване. Какъвто и СИНС да си измислите, делата трябва да се пишат в срок!!!
И откога не влиза в работата на съдиите да знаят дела с каква тежест имат да решават? По тази логика може да забраним и на гражданите да взимат становище по оптималното управление и разределение на бюджета на съдебната власт. Да, делата трябва да се решават в срок, но и качествено, а това зависи от изпълнението на задълженията на ВСС по анализ и разпределение на ресурсите, което очевидно не им се получава. Всъщност натовареността не е върховна сложност, но, моля те, не съди по себе си, че хората не разбират.
Драги ми смехурко, твоите колеги са излезли с имената си и поставят въпрос, който за всеки здравомислещ обяснява и твърдяната в коментара традиционна забава. Това вероятно е водещо и за авторите, открояващи се от групата „почти всички“. Би било добре да кажеш кой си, колко дела гледаш и как го правиш. Така можеш да помогнеш да „си изпишат делата.
И сега кой цар е по-гол: СИНС или ШИНС (Шеки Измисли Някаква Статистика 🙂 )?
СИНС – който отчита времето за всяко дело (макар да може и по-добре);
или ШИНС – който въобще не може да покаже кой съдия е по-натоварен, освен ако имат дела само с една и съща квалификация?
Май крадецът (ШИНС) вика: „дръжте крадеца“…
Царят отдавна е гол. Сега остава да му намерим подходящи дрехи, иначе ситуацията става доста сложна.
Моите уважения към съдия Шекерджиев, но той на практика предлага да се върнем години назад и делата само да се броят. Простата статистика не може да измери натовареността, не може да съпостави видовете дела, тежестта им и т.н Предходният състав на ВСС взе малко правилни решения и въвеждането на СИНС бе едно от тях. Не е редно с лека ръка да се премахне нещо толкова важно.
Да, преди време, когато някои съдилища нямаха свястна деловодна система, секретарките буквално брояха делата от едни тефтери по няколко пъти, за да уточнят точната бройка.
В никакъв случай не може да се сравнява натовареността между две отделения, ако те не разглеждат дела от едни и същи групи.
Това е тезата на Шекерджиев. Тя му е удобна и не само нему. Но не е вярна.
Моите уважения към съдия Шекерджиев, но концепцията му не е нищо повече от обикновена статистика за брой дела, която е отразена в годишните доклади на съдилищата.
Аргумент в подкрепа на колегите са и становищата на кандидатите за административни ръководители. Мнозинството от тях казват, че СИНС е добра основа и оценява обективно натовареността. Нуждае се от доработка, а тя е оставена във вида, в който я остави предходният състав на СК на ВСС.
Голямо браво на авторите!
Абдикацията на СК при ВСС от ангажиментите ѝ възлага върху неразумно натоварения съдия несвойствена му отговорност: той трябва или да лиши страните от следващото им се внимание, или да се постави в риск от дисциплинарно преследване.