Затворници спечелиха делото за секс без камери и надзиратели, но наблюдението остава
Въпреки че ВАС отменя заповедта за камерите и надзирателите, те залегнаха в правилника за прилагане на ЗИНЗС. Не може да има видеонаблюдение по принцип, трябва да се преценява всеки отделен случай, казва обаче съдът
Относими разпоредби
Из АПК
Чл. 6. (1) Административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо.
(2) Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
(3) Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона.
(4) От две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото.
(5) Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
Чл. 66. (1) Откриването на производството по издаване на общия административен акт се оповестява публично чрез средствата за масово осведомяване, чрез изпращането на проекта до организации на заинтересованите лица или по друг подходящ начин.
(2) Уведомяването по ал. 1 включва и основните съображения за издаването на акта, както и формите на участие на заинтересованите лица в производството.
(3) Уведомяването по ал. 1 за проекти на общи административни актове от компетентността на Министерския съвет се извършва от съответния министър – вносител на акта.
Чл. 69. (2) Административният орган осигурява на заинтересованите лица възможност да осъществят правото си на участие в разумен срок, определен от административния орган, който не може да бъде по-кратък от един месец от деня на уведомяването по чл. 66.
Из ЗИНЗС
Чл. 2. Изпълнението на наказанията е насочено към постигането на неговите цели чрез:
т. 1 осъществяване на контрол върху поведението на осъдените за ограничаване на възможността да извършват други престъпления и да причиняват вреди на обществото.
Из Правилника за прилагане на ЗИНЗС
Чл. 73. (17) Свиждането по чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗИНЗС се провежда в специално обособени помещения, обзаведени с подходящи мебели, без заграждения, с допускане на пряк контакт между лишения от свобода и посетителите.
(18) В заведенията от закрит тип помещенията по ал. 17 се оборудват със системи за видеонаблюдение. Свиждането се провежда под контрола на служители от надзорно-охранителния състав.
15 затворници, повечето с доживотни присъди, спечелиха делото си за това интимните свиждания да се провеждат без камери и без присъствието на надзиратели. Тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) отмени заповедта на директора на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) за реда, по който се провеждат т.нар. удължени свиждания.
Но въпреки това, камерите и надзирателите ще останат, защото докато съдът разглеждаше делото, беше променен Правилникът за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС), като в него вече е залегнало изискването помещенията за интимни свиждания да бъдат оборудвани с видеонаблюдение и срещите да стават в присъствието на надзиратели.
Независимо от това обаче решението на ВАС би следвало да доведе до преосмисляне на тази практика.
Както „Лекс“ писа, делото беше образувано по жалба на 15 затворници и техни половинки – Ангел Велков, Светломир Нешков, Станислав Методиев, Марио Пеев, Джок Полфрийман, Мирослав Събев, Галина Манолова – Влаева, Юлиян Зашев, Назъм Азис, Йордан Петров, Здравко Петров, Антонин Влаев, Александър Джунджуров, Митко Харакчиев, Енчо Енчев, Валентина Петкова и Халил Хасан.
Затворниците се жалват от заповед на директора на ГДИН, с която са лишени от уединение при въпросните удължени свиждания. Според заповедта те продължават до 4 часа и представляват поощрителна мярка за лишените от свобода. В заведенията от закрит тип и поправителните домове се провеждат в помещения, при възможност оборудвани със системи за видеонаблюдение и мероприятието протича в присъствието на надзиратели.
Според лишените от свобода тези условия нарушават основни техни права и тези на семействата и близките им. Те твърдят, че са нарушени чл. 3 и чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека, тъй като са подложени на унизително отношение и не се зачита правото им на личен и семеен живот. Казват и че има нарушение на международни актове за защита на личните данни.
Административен съд София-град (АССГ) отхвърли жалбата на лишените от свобода срещу заповедта на директора на ГДИН, защото тя е издадена заради констатирана липса на конкретна регулация на интимните свиждания. Наред с това АССГ посочи, че удълженото свиждане е „с характер на награда и се предоставя именно с цел поощряване на лишените от свобода и гарантиране на техните права на лични контакти с близките и семейството“.
Тричленен състав на Върховния административен съд – Галина Христова (председател), Таня Куцарова и Аглика Адамова (докладчик), обаче отмени решението на първата инстанция основно с два аргумента. От една страна съдът намира, че заповедта на директора на ГДИН не е мотивирана, а от друга – заявява, че затворниците са имали право да вземат отношение по нея.
Преди да пристъпи към излагане на аргументи защо заповедта се отменя, ВАС отбелязва два любопитни факта. В кориците на делото е била представена заповед от 28 юни 2016 г. на директора на ГДИН, издадена след началото на съдебното производство, с която се определят условията и реда за удълженото свиждане. „В същата и на същите правни и фактически основания като в оспорената заповед, е наредено в заведенията от закрит тип и поправителните домове, свиждането да се провежда в помещения, оборудвани със системи за видео-наблюдение и мероприятието да протича в присъствието на служители от надзорно-охранителния състав, с оглед разпоредбата на чл. 2, т. 1 от ЗИНЗС. В заповедта е изрично посочено, че с нея се допълва оспорената заповед от 29 февруари 2016 г.“, посочва ВАС.
Вторият отбелязан факт е по-важен, като той съществено променя нещата. Оказва се, че в хода на делото е променен Правилникът за прилагане на ЗИНЗС като в две разпоредби се предвижда интимните свиждания да се провеждат в специално обособени помещения, обзаведени с подходящи мебели, без заграждения, с допускане на пряк контакт между лишения от свобода и посетителите, както и че в затворите тези помещения се оборудват с камери, а свижданията се провеждат под контрола на служители от надзорно-охранителния състав. Тези норми обаче не са били действащо право към момента на издаване на заповедта, изтъква ВАС.
След като уточняват тези факти, върховните съдии казват, че при издаване на заповедта на директора на ГДИН не са изпълнени изискванията на два текста от АПК – чл. 66 и чл. 69, ал. 2.
„Не е извършено надлежно уведомяване на обществеността за откриване на производство по издаване на общия административен акт. В случая лишените от свобода не са уведомени за откритото производство по издаване на общ административен акт. Производството не е оповестено публично чрез средствата за масово осведомяване и проектът не е изпратен на заинтересованите лица и техни организации, по който начин се явяват нарушени правата на гражданите, засегнати от него, както и принципите на служебното начало. Всички тези нарушения са достатъчно съществени и достатъчни за отмяна на акта“, казва ВАС.
И обяснява, че действително законът за изпълнение на наказанията не предвижда процесуални правила за издаване на заповеди от вида на оспорената, нито препраща към АПК, но това не е и необходимо. „Участието на заинтересованите лица в административното производство е в още по-голяма степен необходимо поради това, че оспорената заповед препятства упражняването на основни права по смисъла на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Съгласно чл. 8 от ЕКПЧ всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция. Намесата на държавните власти в ползването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Правата по чл. 8 от ЕКПЧ не са сред абсолютните права, гарантирани от Конвенцията и намесата в упражняването им е допустима в случаите, когато това е предвидено в закона и тя е подчинена на стандартите, установени за преценката им като необходими в едно демократично общество, при спазване на принципа на пропорционалност. Именно тази преценка предполага широка възможност за участие на заинтересованите лица в производството и предварително обсъждане на техните възражения с цел обосноваване пропорционалността на предприетата мярка“, сочи още тричленният състав на ВАС.
Той намира заповедта и за немотивирана, защото проверката за пропорционалност на административната мярка се дължи от компетентния орган на база на принципа на пропорционалност, залегнал в ЕКПЧ и в чл. 6 АПК. А нито в мотивите на заповедта, нито в документите, приложени към преписката, има дори индиция ГДИН да е извършила преценка за пропорционалност на наложената административна мярка и за съответствието ѝ с точно определени цели на закона, отбелязва ВАС и допълва, че тази преценка е част от задължителната мотивировка на заповедта. „При липса на мотиви, съдът не може да извърши надлежна проверка за законосъобразност на оспорения акт. В мотивите на съдебното решение административният акт е „дописан“, като са разгледани съображения, които административният орган не е изтъкнал в оспорения акт. Обстоятелството, че в хода на производството нормативната уредба е изменена, като видеонаблюдението е изрично предвидено при удължени свиждания, съгласно чл. 73, ал.18 от ППЗИНЗС, също не може да санира пороците на заповедта“, отбелязва ВАС.
Нататък съдът подробно се спира на аргументите на затворниците, че с въпросната заповед се нарушава Общият регламент за защита на личните данни (GDPR), защото се заснемат лицата на техните посетители.
Позовавайки се на обилна практика на Съда на Европейския съюз и на ЕСПЧ, върховните съдии изтъкват, че предвиждането по принцип на видеонаблюдение и присъствието на надзирател при удължените свиждания може да представлява нарушение както на чл. 8 от ЕКПЧ (право на зачитане на личния и семейния живот), така и на чл. 7 и чл. 8 от Хартата на основните права в Европейския съюз (защита личния и семейния живот и на личните данни). Нещо повече, в редица свои решения СЕС казва, че образът на лицето, заснето с камера, е лична данна.
При все това, ВАС отбелязва: „От друга страна, предвид обстоятелството, че засегнатите лица от мярката са осъдени за извършени престъпления и изтърпяват наложени наказания „лишаване от свобода“, административният орган дължи отчитане и на съображенията за опазване на обществения ред, които са свързани с възможността при налагане на мярката да бъдат преценени персоналното ниво на обществена опасност на засегнатите лица и вероятността общественият ред, както и здравето и живота на други лица да бъдат поставени под угроза. Очевидна е при това необходимостта при определяне на начина за удължено свиждане административният орган да отчете посочените обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност и да предприеме мерки, отговарящи едновременно на изискванията за спазване на целта на закона и на пропорционалност“. Съдът добавя обаче, че ГДИН трябва да съобрази и изискванията на GDPR, транспонирани с измененията на Закона защита на личните данни.
Наред с това върховните съдии цитират препоръка на Комитета на министрите на Съвета на Европа за етичните и организационни аспекти на здравеопазването в затвора, съгласно която: „Трябва да се направи възможно затворниците да се срещат със своите сексуални партньори без визуално наблюдение по време на свиждането“.
„Препоръките на Комитета на министрите не са правни инструменти и не са обвързващи, но чрез тях Комитетът на министрите може де факто да създава и определя ръководни начала за политиките или законодателствата на страните-членки. По този начин Комитетът на министрите може да препоръча на страните да приемат стандарти в техните правни системи, които са вдъхновени от общите правила, описани в препоръката“, заключава ВАС.
11
Коментирайте
Независимо за какви престъпления става дума и независимо от дискусията доколко трябва да се позволяват такъв тип срещи на затворници с тежки присъди, след като в крайна сметка ги има, то е абсурдно да се снимат и/или наблюдават. Това е извращение. Да проверяват посетителите преди да ги пускат вътре. А по въпроса дали е възможно да пострадат, защото са в ненаблюдавано помещение, насаме с осъден престъпник – в крайна сметка това е тяхно решение.
Присъединете се към дискусията…
Само имената им пуснете в Гугъл и ще Ви стане ясно, че ще трае тази GDPR-стваща свободия, додето един не заколи жена/мъж – свободно, без видео наблюдение, по време на секс 🙂
Нека се проведе референдум и народа да реши, както и жертвите и пострадалите, както и техните близки! Стига с тия глупави правни казуси! Затова Европа започва да прилича на кенеф!!! Ако искат да си ги вземат там и да им спазват правата! Стига простотий! Хората се чудят как да живеят с мизерните си доходи, разберете най-после, че има и нормални хора в тая държава!
Стига глупости! Като ги окошарят се запознават с Хартата на основните права в Европейския съюз. А преди това кой знае какво са направили, за да ги осъдят до живот.
То се знае какво са правили – почти всички от тях са УБИЙЦИ , жертвите им са изгнили в земята , а ние се занимаваме с техния сексуален живот . Като са искали да живеят нормално , да не са убивали . Затворът не е хотел , а място за изтърпяване на укори и наказания от обществото . Много къса памет имаме !
каквито и мерки за сигурност да трябва да бъдат прилагани в затворите, снимането с камери на интимни срещи е прекалено и не допринася с нищо за сигурността.
Видеокамерите и наблюдението повишават сигурността – не може да се има доверие на престъпници с тежки присъди, че няма да извършат престъпление вътре. Също без камери и наблюдение се улеснява внасянето на забранени предмети – трудно е да се обискират щателно всички посетители.
Особено се трогнах от позоваването на GDPR.
Сега пак ще трябва да променят правилника, а затворниците могат да заведат второ дело, по време на което пак да се промени правилникът и така до безкрай. Но пък заинтересованите имат цял живот на разположение…
Това е добър повод за отмяна на наградата за подобно свиждане и проблема е решен.Щом не искат камери и наблюдение/това е затвор и свиждането не е задължително или живото спасяващо/ – без удължено свиждане за срок до 4 часа.И никъде не е споменато в нормите за интимно свиждане.