По преюдициално запитване на Софийския апелативен съд
Заради „дръпнати“ близо 1 млн. евро от чужда сметка, СЕС решава каква проверка дължи банката на пълномощните
Мъж успява да преведе близо 1 млн. евро от чужда банкова сметка, представяйки пълномощно. Титулярят на сметката твърди, че то е фалшиво, а банката е можела да установи това и сега я съди да му върне парите. Банката обаче заявява, че е действала добросъвестно и не носи отговорност.
В центъра на този казус, който съвсем не е прецедент, стои въпросът каква проверка всъщност дължи банката, когато ѝ е представено пълномощно.
Съдиите от Софийския апелативен съд (САС), пред които е висящ – Красимир Машев (председател на състава и докладчик по делото), Златина Рубиева и Петя Алексиева, са решили да го поставят пред Съда на Европейския съюз (пълния текст на определението им виж тук).
Как за 20 дни от близо 1 млн. евро остават само 16 000 евро
Банката и клиентът ѝ, чиито пари са изчезнали, се разминават във виждането си не само по отношение на обхвата на задължението на финансовата институция за проверка на пълномощното, но и по фактите, описващи опразването на сметката до остатък от 16 000 евро.
Мъжът, който е полски гражданин, разказва, че през ноември 2017 г. си открил разплащателна сметка в българска банка. Заради инвестиционните си намерения, 12 пъти я захранил и сумата в нея след това е достигнала 999 860 евро.
На 6 февруари 2018 г. отишъл във финансовия център на банката, където е открита сметката, с намерение да осъществи операция с парите в нея, но служител го уведомил, че наличността му е едва 16 000 евро.
Изумен, полякът поискал обяснение от служителя и той му предоставил извлечение за движението по сметката. Именно от него титулярят разбрал, че непознат за него мъж (по делото са посочени инициали Е. Б.) от 2 януари до 22 януари 2018 г. е извършил 6 превода на пари от нея в полза на две дружества.
Банковият служител обяснил на поляка, че за извършването на тези операции е представено пълномощно от нотариус, вписан в нотариалната колегия на Милано. Клиентът изтъква, че на пълномощното няма негов подпис и твърди, че веднага след като е напуснал банката е подал сигнал до централата ѝ и до БНБ и е отправил запитване до нотариуса, посочен в пълномощното.
Получил отговор от италианския нотариус, че нито е съставял, нито е заверявал такова пълномощно и не познава нито поляка, нито мъжа, посочен като негов пълномощник. Освен това нотариусът заявил, че пълномощното е фалшиво. Той уведомил поляка, че на 20 февруари 2018 г. е получил запитване за същото пълномощно и от банката и е уведомил и нея, че то следва да се счита за фалшиво.
Затова клиентът с изчезналите пари предявява искове срещу банката за липсващите му 982 000 евро, за комисионните за шестте превода и за 74 521 евро за лихви.
Според мъжа служителите на банката са проявили груба небрежност, тъй като представеното пълномощно е нередовно от външна страна – в него липсва дължим реквизит „подпис на упълномощител“.
Двама италиански придружители и без възражение и изумление
В отговора си на исковата молба от банката предлагат друга гледна точка за преводите на парите, като не спорят, че те са извършени.
По разказ на банков служител, когато през 2017 г. полякът дошъл да си открива сметка, бил заедно с двама италианци. Единият бил клиент на банката, а другият се представил като финансов консултант на поляка. Тримата общували на английски език.
Тогава банковият служител разбрал, че титулярят има намерение да оперира с разплащателната сметка чрез пълномощник. Предвид очакваните международни транзакции по сметката и за осигуряване на дистанционен достъп и контрол върху движението на суми по нея му били предложени интернет банкиране, есемес известяване и дебитна карта, но той отказал и трите.
Според разказа на служителя близо 15 дни преди извършването на първия превод в банката дошъл пълномощникът на поляка, придружаван именно от двамата италианци, които присъствали на откриването на сметката.
Тогава Е. Б. предоставил на банковия служител оригинал на нотариално заверен от италианския нотариус препис от пълномощно. Този препис бил заверен с апостил, а пълномощното било изрично и овластявало пълномощника да се разпорежда с парите по банковата сметка на поляка.
При втория превод двамата италианци отново дошли в банката с Е.Б. Следващия път с него била жена, която помагала на комуникацията му с банковия служител като превеждала от италиански и английски език.
От банката твърдят, че полякът не е бил нито изненадан, нито е възразил, след като разбрал за преводите от сметката му. „Напротив, след като му било представено извлечение от неговата банкова сметка, на въпрос от банковия служител от кого са правени преводни нареждания по сметката му, бил получен отговор, че те са извършвани от пълномощника му Е. Б. („Не последвала реакция на каквото и да е възражение, изненада, още по-малко изумление“). Ищецът приел спокойно предоставената му информация, спокойно прегледал и предоставеното му копие от оригинала на нотариално заверения препис на пълномощното, с което Е. Б. се е легитимирал като надлежен пълномощник на ищеца“, преразказва САС твърденията на финансовата институция.
Според фактите, изложени от нея, същия ден полякът се върнал и оттеглил пълномощното, но не уведомил служителите за нередности при вече извършените платежни операции. Сигналът за тях бил подаден едва на 20 февруари 2018 г.
Затова тогава банката отправила запитване за пълномощното до италианския нотариус и той отговорил така: „Прикаченият документ е ФАЛШИВ. Не го използвайте“.
Тогава от финансовата институция писали на зам.-прокурора на Италия, която била заверила чрез апостил нотариално заверения препис на пълномощното. В отговор е получено потвърждение от прокуратурата в Монца, че на 12 декември 2017 г. е издаден апостил със съответния нотариален подпис, т.е. официално било потвърдено, че „апостилът върху преписа на пълномощното е действителен“.
Пред съда банката подчертава, че на пълномощното няма подпис на упълномощителя, тъй като то е само препис. Освен това изтъква, че чрез апостила компетентен италиански държавен орган е удостоверил истинността на подписите и печатите и е потвърдена нотариалната заверка на преписа, т.е. потвърдена е истинността на документа.
Така банката стига до извода, че в случая е приложима хипотезата от общите ѝ условия, която предвижда следното: „Банката не носи отговорност за изплатените суми и извършени разпореждания по пълномощно, ако не ѝ е било съобщено писмено, че то е оттеглено и ако преди получаването на уведомлението добросъвестно е платила сума на лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да я получи“.
Може ли банката да е добросъвестна, въпреки това да връща парите
Софийският градски съд уважава иска на поляка и осъжда банката (какви са мотивите му виж тук). Изправен пред казуса, САС анализира приложимото право на ЕС и стига до извода, че се нуждае от тълкуването на съда в Люксембург.
То е по отношение на изискванията на Директива 2007/64/ЕО относно платежните услуги във вътрешния пазар. Тя е била тълкувана и друг път от СЕС (решението виж тук), който е посочил, че установеният в нея „хармонизиран режим на отговорност за неразрешени или неточно изпълнени транзакции не може да се конкурира с алтернативен режим на отговорност по националното право, който се основава на същите факти и същото основание, освен когато не се засяга така хармонизираният режим и не се накърняват целите и полезното действие на тази директива“.
Същевременно в същото това решение съдът в Люксембург заявява, че „когато приложимото национално право предвижда това, доставчикът на платежни услуги може да бъде принуден да понесе последиците от небрежността си при изпълнението на платежна транзакция, по-специално когато не е проверил, че транзакцията действително е била разрешена от ползвателя на платежни услуги, доколкото с подобна небрежност е била причинена вреда на трето лице“.
В преюдициалното си запитване САС сочи две от разпоредбите на българското право, относими към хипотезата на плащане на предполагаем кредитор – чл. 422, ал. 3 от Търговския закон (При загубване, унищожаване или открадване на издадения влогов документ влогодателят е длъжен незабавно писмено да уведоми банката. Банката не носи отговорност, ако преди получаване на уведомлението добросъвестно е платила сума на лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи сумата) и чл. 75, ал.2 от Закона за задълженията и договорите (Длъжникът се освобождава, ако добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да получи изпълнението. Истинският кредитор има право на иск срещу лицето, което е получило изпълнението).
Но заявява: „В случай обаче, че националната юрисдикция проведе единствено буквално (лексикално), а не телеологично, логическо и систематическо тълкуване на уредените в Директивата основания за освобождаване на доставчика на платежни услуги от отговорността при неразрешена платежна операция – когато платецът е причинил загубите при неразрешени платежни транзакции с измама или с неизпълнението на едно или повече от задълженията му по член 56 от Директивата умишлено или поради груба небрежност, би се достигнало до хипотези, при които, въпреки че доставчикът на платежни услуги е действал добросъвестно (с грижата на добрия търговец), би понесъл изцяло отговорността от извършената неразрешена платежна операция“.
САС изтъква, че за да се освободи от отговорност, на банката е възложена доказателствената тежест да установи квалифицираната форма на вина на платеца, който трябва да е действал при умисъл (включително с измамливо намерение) и груба небрежност.
„Но в съдебната практика са известни случаи, когато, въпреки че доставчикът на платежните услуги е действал добросъвестно (при положената от него по-висока грижа на добрия търговец, в изпълнение на която е създал всички необходими предпоставки, основани на науката, техниката, търговските обичаи и добрата търговска практика, за да не настъпят вредите), са причинени вреди на платеца, макар и той да не е действал при квалифицирала форма на вината (при умисъл, груба небрежност или с измамливи намерения). Именно при такива случаи доставчикът на платежни услуги би носил отговорност при неразрешена платежна операция, ако не успее да установи виновното противоправно поведение на платеца и то при квалифицираната форма на вината“, обясняват апелативните съдии.
Според тях банката е изправена пред угрозата да поеме значителни имуществени загуби, макар и да е била добросъвестна.
„В този смисъл, добросъвестните доставчици на платежни услуги биха били изключително предпазливи в своята търговска дейност при осъществяване на платежни услуги дори и при най-обичайните ситуации, което би довело до забавяне на процеса по платежните разплащания или до отказ за изпълнение на платежни искания или нареждания – при формално (от външна страна) редовни платежни инструменти, което би било в противоречие с целта на Директивата, насърчаваща свободното движение на услуги и капитали“, изтъква САС.
Той сочи, че италианският и българският закон познават преписа от пълномощно. А истинността на преписа по казуса на поляка е удостоверена от зам.-прокурор на Италия чрез апостил. САС пише още, че тъй като това пълномощно овластява пълномощника да извършва разпоредителни действия от името на платеца, то би могло да се квалифицира като „платежен инструмент“.
„Ако доставчикът на платежните услуги установи автентичността на платежния инструмент (редовността па процесното пълномощно, въз основа на което са извършени разпоредителни действия с авоара в банковата сметка, чийто титуляр е ищецът), ще бъде доказано съгласието на платеца (от чието име пълномощникът извършва разпоредителни действия, които ще се отразят непосредствено в правната сфера на титуляря па разплащателната сметка) и извършените платежни транзакции биха били разрешени по смисъла на чл. 54 от Директивата“, изтъква САС.
И отправя следните въпроси до съда в Люксембург:
Дали пълномощието, с което от името на платеца пълномощникът извършва акт на имуществено разпореждане чрез платежно нареждане, представлява платежен инструмент по смисъла на чл. 4, т. 23 от Директивата?
Дали положеният апостил от компетентен чуждестранен държавен орган по Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове от 1961 г. е част от процедурата по установяване автентичността както на платежния инструмент, така и на платежната транзакция по смисъла на чл. 4, т. 19, във вр. с чл. 59, ал. 1 от Директивата?
Когато платежният инструмент (вкл. такъв, който овластява трето лице да извърши разпоредителните действия от името на платеца) е редовен от формална (външна) страна, може ли националният съд да приеме, че платежната транзакция е разрешена, а именно че платецът е дал съгласие за нейното извършване?
31
Коментирайте
Категорично съм съгласен, че третият въпрос е недопустим от гледна точка компетентността на съда на ЕС. Не може националния съд да пита пряко съда на ЕС как следва да се разреши конкретен казус в национален план.
На пръв поглед така изглежда, но дали няма и „втори“? „установеният в нея „хармонизиран режим на отговорност за неразрешени или неточно изпълнени транзакции не може да се конкурира с алтернативен режим на отговорност по националното право, който се основава на същите факти и същото основание, освен когато не се засяга така хармонизираният режим и не се накърняват целите и полезното действие на тази директива“. Така разбирам въпроса: дали националният съд може да тълкува разширително директивата и ако банката е изпълнила добросъвестно при формално редовно платежно нареождане, това плащане е разрешено. Иначе трябва стриктно да се приложи директивата и няма никакво… Покажи целия коментар »
Откога личните впечатления на банковите служители кой с кого идва в банковия клон имат правно значение ?
От когато съдиите имат кредити в банки
Директива 2007/64 ЕО е отменена с Директива 2015/2366 на ЕП и Съвета от 25.11.2015г. за платежните услуги във вътрешния пазар.
Е те откъде да знаят хората, че е отменена? Това са съдии все пак, не са тесни специалисти по Право на ЕС.
А за действитео на материалвния закон във времето да си чувал. Като един закон е отменен, той не се ли прилага за факти, които са се проявили до неговата отмяна?!
Факти по спора, т.5 твърди се, че на 22.11.2017 е сключен договор за разплащателна сметка.
Директива 2015/2366 е публикувана в ОВЕС (Официален вестник на Европейския съюз) на 23.12.2015.
И съгласно чл.116 от нея – Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.
Т.е. в.в.с. повече от година преди да се породят материалните правоотношения между клиента и банката.
Така, че по-кротко, а?!?
И кой си ти, че да оспорваш писания на Великия Машев??? :))) Преписите от определението са пратени на самите шефове на ГК и ТК на ВКС, за да се учат и попиват мъдри мисли.
Колега, очевидно не знаете, че преписи от определенията, с които се отправят преюдициални запитвания до СЕС, се изпращат на ВКС, за да се спрат (евентуално) висящи производства, докато СЕС не се произнесе. Мисля, че не трябва да Ви обяснявам защо. Така трябва и го правят мнозина съдии, напр. от СРС – file:///C:/Users/krasi/Downloads/GRD-2019-56730-59935-opr-264034-2019.pdf и file:///C:/Users/krasi/Downloads/opredelenie-_7136-25.10.2021-%D0%B3(1).pdf . Първото дори е до председателя на ВКС.
Най-отдолу колега е написал следното: „В случая приложима е Директива 2007/64 ЕО с оглед разпоредбата на чл. 114 и чл. 115, ал. 1 и ал. 2 от Директива 2015/2366 на ЕП и Съвета от 25.11.2015г. за платежните услуги във вътрешния пазар.“ Само ще цитирам тези разпоредби: чл. 114 „ОТМЯНА“ „Директива 2007/64/ЕО се отменя, считано от 13 януари 2018 г.
Член 115
Транспониране
1. Държавите членки приемат и публикуват мерките, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, до 13 януари 2018 г. Те незабавно информират Комисията за това.
2. Държавите членки прилагат тези мерки, считано от 13 януари 2018 г.“
Да, по фактите така излиза. Много от разпоредите на двете директиви са идентични. Интиресен случай – ще чакаме СЕС да се произнесе.
Много объркана история.
По скоро нелепа!
В случая служителите на банката са проявили груба небрежност.
Лошото е, че този случай съвсем не е прецедент.
Шляхтичътг е най-обикновен измамник, пределно ясен казус.
Някои БГ банки искат титуляра на сметката лично да ги уведоми, че ще упълномощава някого и да им даде пълномощното. Пък пълномощника когато дойде…
Това е вариант, но също има риск.
Много елементарна схема, на която банката се е хванала. Първо, грешка на служителите й е, че са правили преводи при фалшиво пълномощно, второ, полякът и сега ги цака с топла бира
Т.е. парите в банката ни не са в безопасност. Бъдете бдителни
От това какво СЕС ще каже зависи развоя на целия казус
Положеният апостил от компетентен чуждестранен държавен орган потвърждава истинността на документа. Банката няма никаква вина
При всички положения полският гражданин е замесен в някаква схема. Липсата на изненада, когато първоначално е научил за движението по сметката, получавайки извлечение, е достатъчно показателна, че е бил в течение с липсващите пари. Явно впоследствие е размислил и е преценил, че се пробва да прецака банката
значи… на поляка не му е чист косъмът, обаче и на банката трябва да се търси отговорност
Как така не носи отговорност. Какво ми дреме, че е действала добросъвестно, ако съм обеднял с 1 млн. лв.
евро, колега, евро!!! 1 млн. евро
Егати историята – точно да ожалиш поляка и после започваш да се чешеш…
а бе след като е донесен дори 15 дни по-рано този препис и става дума за сметка с 1 000 000 евро, аз да съм – щях да пиша на нотариуса, още повече че е чужд, за да съм 100% сигурен, че всичко е точно.
В случая приложима е Директива 2007/64 ЕО с оглед разпоредбата на чл. 114 и чл. 115, ал. 1 и ал. 2 от Директива 2015/2366 на ЕП и Съвета от 25.11.2015г. за платежните услуги във вътрешния пазар.
Където има италианци /truffatori/, там има и измама /truffa/ задължително, те са я измислили като „платежен инструмент“. Отделно са шампионите на ЕС по лъжливо усвояване на фондове и отклоняване от облагане с данъци, такси и акцизи. Колко думи произхождат от техните истории – не е истина /само мафия и ментраджия от mentire – лъжа набързо ми хрумват/. В казуса мен ме озадачава третия поставен в преюдициалното запитване въпрос, защото той чисто и просто гласи преведен така: отговорете ни как да се решим делото? Малко ми е в повече този въпрос, първите два стигат, за да си формират мнението въз основа… Покажи целия коментар »