ВКС реши спора по „Суджукгейт“:

Започналите по един ред производства се довършват по него

Щом градският съд е бил в правото си преди измененията в НПК и се е произнесъл по искане за възбрана, определението му може да бъде проверено само от Софийския апелативен съд

Lex News 16 февруари 2018, 17:29 2122 3

Снимка: БГНЕС

Върховният касационен съд (ВКС) реши спора за подсъдност, който беше породен по делото срещу бившия депутат от ГЕРБ Живко Мартинов, добило известност като „Суджукгейт“.

Едно от обвиненията на ексдепутата е в лично укривателство, а спорът възникна, след като Софийският градски съд (СГС) наложи възбрана на имоти на Мартинов още през октомври м.г., когато му бяха подсъдни всички дела срещу лица с имунитет. Влезлите в сила през ноември промени в НПК обаче вече предвиждат депутатите, обвинени в лично укривателство да бъдат съдени от специализирания съд. Мартинов обжалва определението на СГС пред Софийския апелативен съд (САС), който обаче се произнесе чак през януари, че вече е некомпетентен и прати делото на Апелативния специализиран наказателен съд.

Както „Лекс“ вече писа, според САС обвинението налага подсъдност на спецсъда, а оттам следва, че съдебният контрол е на Апелативния спецсъд. След това, на свой ред апелативните специализирани съдии повдигнаха спор за подсъдност, като заявиха, че производството е започнало вече в градския съд и няма как да бъде довършено от специализиран съд. Те се мотивираха и с Тълкувателно решение №5 на Наказателната колегия на ВКС от 16 януари 2014 г., по повод на противоречива практика на специализираните съдилища по дела, които в досъдебна фаза са провеждани по общия ред, а не от специализираните органи. Съдиите цитираха и виждането на ВКС, че смесено прилагане на общи и специални правила е недопустимо и приложението на специалните правила изключва общите. От своя страна пък САС каза, че преходните и заключителни разпоредби в НПК не уреждат конкретния случай – в тях се казва само, че неприключените дела се гледат от съдилищата, в които са образувани, а досъдебните производства се довършват от тези, пред които са висящи. Според САС разпоредбите не засягат съдебния контрол в досъдебната фаза.

В крайна сметка, върховните съдии Галина Захарова-председател, Теодора Стамболова-докладчик и Елена Авдева казват в определението си, че именно Софийският апелативен съд трябва да реши казуса с възбраната.

„Принципният подход в случаи като последния, който поначало личи от съдържанието на разпоредбите в преходните и заключителни части на законите за изменение и допълнение на процесуалния наказателен закон, е, че започналите по определен ред в определена процедура производства се довършват по същите ред и процедура“, пише в определението на ВКС. Според върховните съдии казусът с Мартинов е точно такъв, макар да не дава възможност за директно позоваване на преходните и заключителни разпоредби в НПК за довършване на делата.

Относно аргументите на САС, върховните съдии казват, че те биха били валидни, ако ставаше дума за съдебна процедура в хода на разследването, която да започва в момента, след промяната в подсъдността. В случая обаче, процедурата е започнала правилно в градския съд, когато промените в НПК още не са били в сила.

„Този съд би разсъждавал на подобна плоскост при положение, че идеше реч за инициирано тепърва съдебно произнасяне в конкретна процедура на досъдебна фаза, а не за разглеждане на започнала по силата на определени правила процедура пред определен съдебен орган, която да се финализира по нововъведени такива. Тезата на САС влиза в противоречие с единствения акт, който е задължителен за спазване, без значение от съгласието по неговите постановки или не, и това е неколкократно коментираното тълкувателно решение на ОСНК.“, пише ВКС.

В същия дух е било и становището на Върховната касационна прокуратура, според която става дума за незавършен въззивен контрол върху акт на СГС, а компетентен да се произнесе е съответният общ второстепенен съд, а именно САС.

„Само по този начин ще бъде законосъобразно довършена започнала по силата на стари процесуални правила процедура, чието нарочно уреждане не се съзира в разглежданите предписания на преходните и заключителни разпоредби“, е позицията на прокуратурата.