Запетайката, която може да счупи интернет – докъде стигна реформата на авторското право*
45-минутен спор къде в изречението да се сложи една запетайка и дали изобщо да я има. Това не е шега, нито изпит по граматика – така изглеждат последните дискусии по европейската реформа на авторското право по думите на докладчика за реформата Аксел Фос.
Тази запетайка обаче може да промени начина, по който европейците използват интернет.
Директивата за авторското право се обсъжда ожесточено вече повече от година, но времето за гласуването ѝ изтича. Трите институции – Европарламентът, Еврокомисията и Съветът на ЕС (тоест, националните правителства) не могат да се разберат. Ако това не се случи в идните дни, обсъждането ѝ ще остане в ръцете на следващия Европейския парламент, който ще бъде избран през май.
Защитниците ѝ настояват, че е крайно време правата на творците да бъдат защитени; противниците предупреждават, че тя може да наложи безпрецедентна цензура на интернет.
Какъв е проблемът
Два члена от цялата директива възпламениха страх – чл. 11 и чл. 13. Първият от тях засяга плащането за използването на журналистически текстове, а вторият – неправомерното разпространение на авторски произведения.
Според първите предложения на Европейската комисия, от 2016 г. чл. 11 предвиждаше закрила на журналистическите текстове при използването им онлайн. Чл. 13 предвиждаше сайтове, където потребители качват съдържание, да гарантират защитата на авторските права с „подходящи и съразмерни мерки“, например технологии за разпознаване на съдържание.
Кратките и всеобхватни формулировки обаче криеха рискове – например обикновен човек да бъде виновен, че е цитирал медийна публикация в личния си профил, или социалните мрежи да ограничат качването на съдържание изобщо, за да се предпазят от нарушения на директивата
На последното си гласуване по темата през септември миналата година ЕП се възпротиви донякъде – депутатите поискаха изрично отделните потребители, цитиращи медийни публикации като частни лица и с нетърговска цел, да не бъдат засегнати от чл. 11. Те гласуваха и изключение за „хиперлинкове, придружени с отделни думи“.
Що се отнася до чл. 13, евродепутатите гласуваха, че сайтовете трябва да сключат споразумения за лицензиране с притежателите на правата, но не са длъжни да предприемат превантивни мерки – така наречените „филтри“, които да разпознават защитено съдържание и да не позволяват то изобщо да бъде качено някъде. Също така самите мрежи ще носят отговорност за нарушенията, извършени от отделни потребители.
Тези промени не бяха посрещнати с ентусиазъм от докладчика по темата Аксел Фос. По време на семинара „Единния цифров пазар – постижения и предизвикателства“ в Брюксел тази седмица, той коментира, че големите платформи би трябвало да предотвратяват нарушенията на авторското право, а не само да носят отговорност за него.
Кой още е недоволен
С една дума – всички. След гласуването на ЕП, трите институции (парламентът, ЕК и Съвета на ЕС) влязоха в режим на триалог, с който да постигнат компромис. Такъв не се намери досега. Последната тристранна среща по темата трябва да бъде идната седмица и на нея има надежда да бъде постигнат напредък по чл. 13, каза Фос.
Съветът е предложил чл. 13 да бъде разглеждан от следващия европарламент, но според докладчика това е „неприемливо“, защото в това време креативната индустрия ще остане незащитена, а няма гаранция, че следващият състав ще успее да постигне съгласие. Франция и Германия се съгласиха, че искат изключения за малки платформи – това ние не можем да приемем, обясни той, защото „не можем просто да продължим да добавяме изключения“ към чл. 13.
„Задачата не е лесна. Давам ви пример – по време на среща с докладчика в сянка прекарахме 45 минути в обсъждане на една запетайка и какъв ефект ще има добавянето или премахването ѝ от изречението“, каза Фос.
Юлия Реда от Пиратската партия, която е гласовита противничка на директивата, предупреди в последните дни, че постигнатото между Париж и Берлин съгласие само влошава нещата. „И двете страни подкрепят филтрите, те просто не могат да се съгласят кой е длъжен да ги инсталира“, писа тя в сайта си.
В крайна сметка, според нея, двете държави са се споразумели изключение да правят само услугите, които:
– са работили по-малко от три години;
– годишният им оборот е по-малко от 10 млн. евро;
– имат по-малко от 5 млн. уникални потребители месечно.
Това обаче може да засегне множество малки играчи в интернет, а дори най-новите платформи ще трябва да демонстрират, че са опитали да получат лицензи от праводържателите – музикалната индустрия, издателите на книги, базите данни със стокови снимки и други – за всичко, което потребителите им биха решили да качат, сочи Реда.
Кори Доктороу от Electronic Frontier Foundation коментира, че чл. 11 отваря вратата към това държавите от ЕС да създадат 28 противоречащи си режими за лицензиране. „В сегашната си форма директивата иска „филтрите да бъдат избягвани“, но не обяснява как милиарди постове, видеа, аудио файлове и блогове ще бъдат следени за нарушения без автоматични филтърни системи“, каза той в блогпост.
„Гугъл“ и „Фейсбук“ може да съжаляват за няколкото милиона евро, които ще трябва да платят на големите медии, но това не е нищо в сравнение с дългосрочната полза, че никога европейска фирма няма да порасне дотолкова, че да им бъде конкурент. Малките играчи нямат подръка милионите, които имат американските тех гиганти.“
Малките и големите
На въпрос дали изискванията не поставят малките медии и създатели на съдържание в уязвимата позиция големите сайтове да не искат да плащат за съдържанието им и съответно да не го разпространяват, Фос посочи, че от полза за тях би било да се обединят и да водят колективни преговори за права.
„Всички създатели и издатели вече зависят от големите платформи, особено от една голяма търсачка. Ние като законодатели, трябва да гарантираме, че тази зависимост е по-балансирана“, каза още той.
Самата „Гугъл“ също е недоволна. В блогпост Кент Уолкър, вицепрезидент за глобалната дейност, настоя, че директивата в сегашния ѝ вид ще навреди на медиите, чиито права се опитва да защити, защото на практика прави неефективна услугата Google News. (Тя показва заглавието и част от текста на медийните публикации, докато ако директивата бъде приета, ще има право да показва само „отделни думи“.)
Компаниите не бива да бъдат държани отговорни за това, което потребителите им качват, също както телефонната компания не бива да бъде държана отговорна за това, което хората си говорят, писа Уолкър.
90 различни бизнес организации, защитници на граждански права, създатели на съдържание, софтуерни развойчици и представители на научните среди, призоваха преговорите по чл. 11 и 13 да спрат и директивата да се гласува без тях. Bitkom, представител на хиляди германски компании, отхвърли сегашната форма на сделката като застрашаваща дребния и средния бизнес; обединение на германските стартиращи фирми – също; недоволство изразиха и двата германски института iRights.Lab и C-Netz.
Италианското правителство отхвърли изцяло идеята за налагане на филтри или ограничаване на линкването към новинарски сайтове.
*Статията е препечатана от „Дневник“.
3
Коментирайте
Прекален светец и Богу не е драг. Тази мъдрост трябва да се напомни на Европейските законотворци, които в борбата си с американските гиганти са на път яко да сгазят лука. Подобно на GDPR и тук водещата цел отново са Гугъл и Фейсбук, но опасността някой да „изгори“ покрай тях е много по-голяма.
Така е, но накрая те пак ще спечелят. Нед помня кой от българските евродепутатити бееш дал много хубав пример за глупостите, които могат да последват от приложението на новите разпоредби – че ако качиш снимка от морски залез и добавиш отдолу „От заник слънце озарени“ филтърът го чете, разпознава го като авторско съдържание на издателство „Кукуригу“, което е издало Яворов и не качва съдържанието
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Всичко освен защитата от откровената кражба на съдържание е абсурдно и ще избоде очи, вместо да изпише вежди.