Становище на ССБ
Замразяването на изплащането на обезщетението на магистрати с дела и дисциплинарки може да им причини несъразмерни вреди
Според съсловната организация текстът от съдебния закон противоречи на Конституцията
Недопустими от конституционна гледна точка са онези мерки, които могат да причинят вреди, явно несъразмерни с преследваната цел. Именно такава мярка е замразяването на изплащането на обезщетения на магистрати, които са обвинени или срещу тях има дисциплинарки. Когато има наказателно производство, продължило значително и извън сроковете по НПК, получаването на обезщетение след приключването му е закъсняла и неефикасна мярка за поправянето на вредите, причинени на магистрата при освобождаването му от длъжност, в резултат на ненужно и неоправдано от гледна точка на целите на разследването ограничаване на основни права и свободи.
Това са част от аргументите на Съюза на съдиите в България, с които от организацията изтъкват, че чл. 225, ал. 3 от Закона за съдебната власт противоречи на Конституцията. Според въпросната разпоредба еднократните обезщетения при напускане на длъжност на магистрати с над 10-годишен стаж, не се изплащат веднага на тези от тях, срещу които има дела или дисциплинарки, а се замразяват до приключването им.
Становището на ССБ е по конституционно дело №9 от 2018 г., образувано по искане на тричленен състав на Върховния касационен съд.
Съсловната организация се присъединява към мнението на върховните съдии, че чл. 225, ал. 3 от ЗСВ противоречи на основни принципи на Конституцията, според които България е правова държава, всеки има право на труд и на минимално трудово възнаграждение, съответстващо на извършената работа, като държавата има задължение да създава условия както за осъществяване правото на труд, така и работодателят да изплаща трудовото възнаграждение и определеното обезщетение за положения труд.
Становището на Съюза на съдиите
„Целта на разпоредбата не е защитата на правораздаването, нито защитата на действащия правен ред. Разпоредбата защитава „специфичния авторитет“, т.е. обществената оценка на съдиите, прокурорите и следователите, за които е приложим Законът за съдебната власт. В чл. 132 от Конституцията е уредено, че „при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер“. Простото наличие на наказателно производство и/или на дисциплинарно производство, обаче, не е съображение от конституционен порядък, което да може да обоснове ограничаването на основни права на магистрата. Авторитетът на съдебната власт е легитимна законодателна цел, но тя не се постига чрез неплащане на дължимо обезщетение. Прогласеното и гарантирано в чл. 16 от Конституцията право на труд и произтичащото от това право – да се получи възнаграждение и обезщетение за положения труд, за което съгласно чл. 48, ал. 1, изр. 2 от Конституцията държавата е длъжна да създаде условия, респективно да не създава пречки за изплащането им, са екзистенциални права на личността, включително на привлечения към наказателна и/или дисциплинарна отговорност магистрат, защото са пряко свързани с материалната основа на съществуването му“, изтъкват в становището си от ССБ.
Според съсловната организация неопределеният период, през който не се изплаща обезщетението по чл. 225, ал. 1 ЗСВ само заради висящи наказателни и дисциплинарни дела и тежестта на правните последици компрометират правната сигурност на съдиите, прокурорите и следователите. Последиците се прилагат за цялата категория привлечени магистрати в производствата, независимо от техните конкретни характеристики и въпреки нормата на чл. 31, ал. 3 от Конституцията, според която обвиняемите се смятат за невинни до установяване на противното с влязла в сила присъда, казват още от ССБ.
Съдиите посочват, че разпоредбата от съдебния закон противостои и на достойнството на магистрата. „Достойнството на човека e социална ценност, свързана и с оценката на обществото за дадена личност. Неплащането на дължимо обезщетение е израз и на негативна оценка за магистрата, за неговите професионални и морални качества, като несъмнено уврежда и доброто му име. Върху тези ценности посяга оспорената разпоредба, без те да са надлежно защитени по смисъла на чл. 32, ал. 1, изр. 2 от Конституцията“, изтъкват от организацията.
Оттам допълват, че „евентуалното своевременно получаване на обезщетението по чл. 225, ал. 1 ЗСВ от наказателно или дисциплинарно разследван магистрат при освобождаването му от длъжност не противоречи на целта на закона привлеченият като обвиняем съдия, прокурор или следовател за умишлено престъпление да не осуети провеждането на вече образувано наказателно производство срещу него, съответно да се осигури възможност за осъществяване на всестранно, пълно и обективно разследване и да се отнеме възможността на привлечения към наказателна отговорност магистрат да въздейства негативно на процеса по събиране на доказателства“. От ССБ определят замразяването на изплащането на обезщетения като неефективна мярка с палиативен характер.
И продължават така: „Съгласно чл. 31, ал. 4 от Конституцията, не се допускат ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието. Щом като ограничението на упражняването на основно конституционно право на магистрата в качеството му на обвиняем не е за осъществяване на правосъдието, то противоречи пряко на посочената конституционна норма. По аргумент за по-силното основание, упражняването на тези права не може да бъде конституционосъобразно ограничавано и в дисциплинарното производство за същото деяние, защото дисциплинарното нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност от престъплението. В този ред на мисли, ограничаването на основно право само поради наличието на наказателно и/или дисциплинарно производство срещу магистрата противоречи на чл. 31, ал. 4 от Конституцията“.
От ССБ добавят още, че тъй като неплащането на обезщетение настъпва поради обстоятелства, които преобладаващо са извън волята на привлечения към отговорност магистрат и може да продължи неопределено дълго, неговият труд не може да се счита за надеждно гарантиран, още повече, че съдебна защита срещу тази „привременна“ по характера си, но с неопределена продължителност мярка, не е предвидена. Това означава, че трудът на служителя не е и надеждно защитен от оспорената разпоредба, защото законният повод за образуване не подлежи на проверка извън производствата, за които е причина, сочи ССБ.
Нататък казва следното: „Неизплащането на дължимото по чл. 225, ал. 1 ЗСВ обезщетение е привременна мярка, чието приложение законът не обвързва с изтичането на определен от него срок, а продължава до приключването на наказателното и/или дисциплинарното производство и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност, който да отчита дали и доколко на различните етапи от наказателното, респ. дисциплинарното производство тази мярка обслужва адекватно целта на закона, въз основа на който е наложена. Следователно в нарушение на чл. 13 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) липсва ефикасно вътрешноправно средство за защита на правата на временно лишения по този ред съдия, прокурор или следовател по чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС, чл. 6, § 2 и чл. 8 от КЗПЧОС. Това е така, защото не е предвидена възможност да се отчита периодът на действие на мярката по чл. 225, ал. 3 ЗСВ, да се извършва периодично проверка на законосъобразността й и нуждата от нейното продължаване, както и дали действието на мярката съответства на значим обществен интерес и на целите на разследването, няма и възможност да се съобразят настъпилите нови обстоятелства в комплекс с онези, при които е била наложена“.
ССБ пояснява, че в случая е изключено правомощието на съответната колегия на ВСС да съобрази всички релевантни обстоятелства относно вида, характера и тежестта на деянието, за което обвинен даден магистрат. Съответната колегия не може да направи и преценка на необходимостта от налагане на мярката с недопускането на причиняване на вреди, явно несъизмерими с преследваната цел, както и на съда при последващо обжалване да извърши проверка и на законосъобразното приложение на принципа на съразмерността. Липсва и процедура, при която магистратът да се защити от прекомерна продължителност на последиците от привличането като обвиняем дори в случаите, когато делото е внесено в съда или когато е отпаднала нуждата от поставената мярка, поясняват от организацията.
Според нея оспорената пред Конституционния съд разпоредба допуска ограничения на правата на обвинен за умишлено престъпление магистрат, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието (чл. 31, ал. 4 от КРБ). ССБ се спира на проблем в съдебния закон, който не дава възможност на заинтересования магистрат да сезира компетентната колегия на ВСС с искане за изплащане на дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от ЗСВ преди приключване на наказателното или дори на дисциплинарното производство срещу него.
„Обхватът на оспорената разпоредба засяга значително правната сфера на лица, които до освобождаването им от длъжност не могат да изпълняват друга трудова дейност (освен изрично и ограничително посочените в закона), и независимо, че „обвиняемият се счита за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда“, обвиненият, респ. дисциплинарно привлеченият магистрат, е лишен от дължимото му еднократно парично обезщетение, с което всъщност служебното положение на обвиняемия или дисциплинарно привлечения е приравнено на лицата, по отношение на които има влязла в сила присъда „лишаване от свобода“ за умишлено престъпление или които са дисциплинарно освободени от длъжност“, сочи Съюзът на съдиите.
След това обяснява, че разследващите органи могат да привлекат като обвиняем всеки магистрат, който пък автоматично ще бъде лишен за „неопределен и непропорционално дълъг период от време (често до изтичането на абсолютната давност за съответното престъпление) и даже понякога завинаги (с оглед статическите данни за обичайната продължителност на наказателните производства и на човешкия живот в България) от личното получаване на обезщетението по чл. 225, ал. 1 ЗСВ, без да може съдът да преценява необходимостта и пропорционалността на наложената мярка на различните етапи от наказателния или дисциплинарния процес“. От организацията изрично подчертават, че постановленията за привличане в качеството „обвиняем“ не подлежат на самостоятелен съдебен контрол.
Накрая ССБ заключава, че чл. 225, ал. 3 от ЗСВ страда от неотстраними противоречия с базисни правни принципи и норми от Конституцията на Република България и от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
5
Коментирайте
А справедливосттта не е ли по-важна от евентуални финансови вреди? И всъщност колко ще продължат едно разследване и цялата съдебна процедура зависи от колегите на разследвания, така че, ако искат, ще се стегнат и няма да му навредят.
Както вървят нещата май ще променят ЗСВ.
Неплащането на обезщетението наистина е негативна оценка за работата на магистрата. Така и трябва да е, за да се запази авторитетът на съдебната система.
От ССБ не съм и очаквал друго становище.
Тежката дума ще е на КС. Така, че се надявам на едно мъдро и безпристрастно решение.