Даниела Марчева:
Закриването на съдилища не може да е самоцел
Въвеждането на задължителна медиация по някои граждански и търговски спорове може да допринесе за облекчаване на свръхнатоварените съдилища, казва членът на Висшия съдебен съвет
Даниела Марчева
Даниела Марчева е завършила Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.
Първоначално работи като юрисконсулт в акционерно дружество, за една година е адвокат в София (2002-2003 г.), след което две години е юрисконсулт в администрацията на Висшия съдебен съвет.
От 20 юли 2005 г. е съдия, първо в Софийския районен съд, а от 2010 г. – в Софийския градски съд. Била е командирована в апелативния съд в София.
От 3 октомври 2017 г. е член на Висшия съдебен съвет, избрана от парламентарната квота.
Даниела Марчева е председател на комисията „Съдебна карта, натовареност и съдебна статистика“ към Съдийската колегия, член е и на комисия „Професионална квалификация и информационни технологии“ към Пленума на ВСС.
Г-жо Марчева, главният прокурор Сотир Цацаров отправи призив към Съдийската колегия и ръководството на Върховния касационен съд да започне на дебат за реформата на съдебната карта заради изключително неравномерното натоварване на органите на съдебната власт. Като председател на комисията „Съдебна карта, натовареност и съдебна статистика“ (КСКНСС) към Съдийската колегия на ВСС какво бихте отговорила на този апел?
Ще отговоря условно, защото не присъствах на заседанието на Пленума на ВСС, когато е отправен този призив и все още не е готов пълният стенографски протокол, за да се запозная с цялото становище на главния прокурор.
От това, което прочетох в медиите, останах озадачена по няколко причини. Първата е, че процесите на реформа на съдебната карта на съдилищата и тази на прокуратурата не са обвързани както по логиката на закона, така и от съображения за целесъобразност. Ще припомня Решение №2/2017г. на Конституционния съд, в което се приема, че няма задължение за съответствие на териториалните звена на прокуратурата с тези на съдилищата. Именно с оглед това тълкуване на чл. 126, ал. 1 Конституцията, прокуратурата в лицето на Прокурорската колегия на ВСС инициира и провежда самостоятелна реформа в тази насока, без да търси становище или съгласие от Съдийската колегия. През юли миналата година бяха закрити 11 районни прокуратури. Имаше достатъчно време, за да се прецени ефектът на тези действия, което несъмнено колегите от ПК на ВСС са направили и вероятно поради това стартираха наскоро втората стъпка по структурната реформа. Затова за мен лично е необясним призивът на главния прокурор за съвместни действия по съдебната карта точно в този момент. Надявам се това да не е от съображения да бъдат преодолени възраженията, че се предприемат непопулярни мерки само в прокуратурата, но не и в съда.
Моето лично становище е, че, независимо че законодателят е предоставил в компетентност на Пленума на ВСС решението за промяна на границите на съдебните райони, конкретните предложения се обсъждат и приемат от всяка колегия поотделно именно с оглед решението на КС от 2017 г. Принципът на разделение на правомощията на двете колегии, макар и да не беше последователно прокаран в Закона за съдебната власт (ЗСВ) през 2016 г., има своята конституционна опора и е въпрос на отговорност да се прецени към този момент, когато се обсъждат предложения за изменения в ЗСВ и има работна група в Министерството на правосъдието, необходимостта от съобразяване на препоръките на Венецианската комисия в становището ѝ от 6-7 октомври 2017 г. в тази връзка. В чл. 130а, ал.2 от Конституцията компетентността на Пленума на ВСС е уредена по въпросите за: бюджета на съдебната власт, квалификацията на магистратите, предсрочно прекратяване на мандата на изборен член, общи организационни въпроси, приемане на годишните доклади, управлението на недвижимите имоти. Независимо, че изрично е уредена възможността за увеличаване на този обем правомощия чрез законови разрешения, в ЗСВ компетентността на Пленума е разширена извън логиката на конституционните изменения, като например съдебната карта, щатната численост, становища по законопроекти, одобрение на автоматизираните информационни системи и др.
На следващо място, аз лично бях озадачена и заради факта, че по предприети действия от комисията по натовареност при Съдийската колегия до този момент по реформиране на съдебната карта на съдилищата, не беше получено необходимото съдействие от страна на прокуратурата. Например, по предложението за промяна в границите на съдебния район на Софийския районен съд, респективно РС-Елин Пелин, РС-Костинброд, РС-Самоков, РС- Перник, целящо да балансира натовареността на тези съдилища след ефекта на демографските и икономически процеси в столицата, превръщайки я в мегаполис, получихме отрицателно становище от прокуратурата. Това е и причината до този момент да не сме внесли в СК на ВСС за обсъждане всички събрани становища и изготвения доклад, доколкото решението на колегията следва да се внесе в Пленума и очевидно то няма да получи необходимото мнозинство при изразено вече отрицателно становище от прокуратурата. Този пример е за илюстрация, че предлаганото синхронизиране на реформата на съдебната карта дори при по-безболезнена промяна на тази карта, е трудно постижимо, да не говорим за по-радикални промени.
От призива на главния прокурор останах с впечатлението, че той не говори за оптимизиране на щатна численост или прерайониране, а за обсъждане на въпроса за закриване на съдилища. Действително, не е ли крайно време темата да бъде поставена в Съдийската колегия, която да излезе с ясно становище – ще се закриват ли съдилища или няма да се закриват? Така магистратите ще са наясно какво да очакват.
На първо място искам да направя едно важно уточнение. Силно препоръчваната от Европейската комисия оптимизация на съдебната карта не е равнозначна на закриване на съдилища и не е самоцел. Ефикасността на правосъдната система е комплициран въпрос, който включва: модерни технологии за управление на делата, квалификацията на съдиите и служителите, адекватно финансиране, преструктуриране на организацията на съдилищата, модернизиране и опростяване на процедурните правила, подобряване изпълнението на решенията, преразглеждане на съдебната карта и др. Тук е мястото да напомня, че в момента се изпълнява проект по ОП“ДУ“ – „Създаване на модел за оптимизация на съдебната карта на българските съдилища и прокуратури и разработване на ЕИСС“, който има за цел да създаде цялостен модел за реорганизация на съдебната карта, като представи обобщен анализ на натовареността на съдебните структури, специфичните регионални и социално-икономически фактори за всеки орган на съдебна власт, респективно съответните технологични решения за това. Освен че е недопустимо да се дублират дейности по европейски проект, за мен лично промяната на съдебната карта не може да се изразява само и единствено в закриване на ниско натоварени съдилища. Това е крайна, радикална мярка.
В момента подготвям данни, за да оборя повтаряния като мантра постулат през последните години, че броят на съдиите в България бил твърде голям спрямо броя на населението. Подобна релативност е необоснована, защото определящ е броят на делата, функционалните и структурните особености на правораздаването, поради което сравнението с други държави на този формален принцип не може да бъде абсолютен критерий. Дори ЕК приема в един свой доклад, че освен гъстотата на населението, върху натовареността оказват влияние и площта на географския район в юрисдикцията на съответния съд, индексът на социално-икономическото развитие, типът дела, които се разглеждат.
Когато се говори за оптимизиране на съдебната карта, за мен правилният подход е да се извърви една последователност от стъпки, които ще доведат до баланс в натовареността – законодателни изменения във връзка с подведомствеността на определени спорове и местната подсъдност по други, електронно правосъдие (в т.ч. дигитално правораздаване), преразпределение на кадровия ресурс. Едва след прилагането им ще може да се установи необходимостта от преструктуриране.
Много внимателно следва да се прецени и обсъди до какво би довело закриването на един ниско натоварен съд в социално-икономически аспект, като тук не говоря само за съблюдаване на критерия „достъп до правосъдие“. Ако се изхожда от целта на препоръката на ЕК в последните доклади по Механизма за сътрудничество и оценка „прекрояването на съдебната карта“ да бъде в отговор на неравномерната натовареност между съдилищата в страната, то закриването на няколко ниско натоварени съдилища нито във финансов, нито в структурен аспект ще генерира такъв ресурс, че да се помогне да се разтоварят високо натоварените съдилища. Какъв е смисълът тогава?
Не знам дали е направен анализ в ПК на ВСС от ефекта на закриване на прокуратурите, но на изслушването си за избор на административен ръководител на РС-Момчилград кандидатът (до този момент съдия в РС-Ардино) сподели пред Съдийската колегия, че след закриването на РП-Ардино делата и преписките се разпределят електронно в РП-Кърджали и пътували по една седмица със служебната поща, плащали се командировъчни на прокурорите, за да пътуват до Кърджали за по-спешните производства, а прокурорите продължават да са в същия състав.
Какво друго тогава може да се направи за реформата на съдебната карта? Освен промените в ГПК и АПК от миналата година, какви други законодателни промени би следвало да се предприемат, за да се намали натовареността на съдилищата?
Законодателните промени са най-оптималният начин за балансиране на натовареността не само като цяло в съда, но и между отделните съдилища. Промените в ГПК и АПК за местната подсъдност по определени дела са факт от над 6 -8 месеца и според предоставените ми данни от СГС с повече от 35% е спаднало постъплението на дела в Първо гражданско отделение на съда. По отношение на административните дела все още се анализират статистическите данни.
Усилията на СК на ВСС за иницииране на законодателни изменения с оглед натовареността са постоянни. Някои от по-важните са изменения в ГПК за рационализиране на съдебния процес и на работата на съдията, въвеждане на задължителна съдебна медиация и на задължително алтернативно разрешаване на спорове, реформа на заповедното производство. Ще добавя и въвеждането на модерни технологии като създаването на софтуерен продукт „глас в текст“ (voice-to-text), чието прилагане отдавна е факт в англосаксонските страни, а вече и в страни като Полша и Хърватска, в които е констатирано, че не по-малко от 60% от времето за създаване на един съдебен акт се спестява с този високотехнологичен инструмент.
Вероятно си спомняте, че през 2018 г. синтезирахме всички отправени предложения от съдилищата в страната за изменения, най-вече в ГПК. Съдийската колегия също инициира предложения – например това за възможността във въззивните актове да се препраща към фактическите констатации и правните изводи на първоинстанционния състав, когато те са споделени от въззивния състав. Поради липса на законодателни инициатива на ВСС предложенията бяха изпратени на Министерството на правосъдието. Надявам се съвсем скоро работната група да приключи работата си и да се внесат в парламента приетите предложения. Миналата седмица беше организирана и проведена от Съдийската колегия конференция в Бургас по повод възможностите за излагане на кратки мотиви в съдебните решения, на която се обсъдиха и приеха конкретни предложения и се надявам, че те също ще бъдат факт съвсем скоро.
По отношение на медиацията считам, че има много възможности, които следва да се развият чрез нужните промени в нормативната уредба, свързана с медиацията по гражданско-правни и търговски спорове. Би било удачно да се предложат законодателни изменения в няколко насоки: задължителна медиация по всички семейни спорове (развод, недействителност на брака, издръжка, уреждане на имуществените отношения между съпрузите и др.) преди подаване на исковата молба; задължителна медиация преди първото заседание по гражданско-правни и търговски спорове, включително и по наказателни дела от частен характер. Тук е мястото да се спомене и инструментът на възстановителното правосъдие като положение, свързано с медиацията. Според мен никак не са удовлетворителни резултатите от въвеждането на медиацията през 2004 г. и натрупаната практика до момента. Тя не се използва пълноценно от съда и от страните. Трябва цялостно преосмисляне на досегашния модел, което да включва не само изменения в различни закони по отношение на споровете, но и по отношение на включването на медиацията като учебна дисциплина по специалност „Право“, установяване на единни стандарти за прилагане на процедурите по медиация, подобряване контрола върху квалификацията и обучението на медиаторите, институционализирането на центровете по медиация и тяхното обезпечаване и др. С колеги от СРС, РС-Перник, ОС-Бургас и ОС-Варна, Съюза на юристите в България, както и представители на откритите центрове по медиация, планираме работна среща в началото на юли, за да структурираме насоките и да разпределим усилията. СК на ВСС би могла в институционален план да подкрепи тези усилия, доколкото те касаят пряко натовареността на съдилищата.
В рамките на тази работна среща ще се дискутира едно много добро предложение на колегите Константин Кунчев, Георги Чехларов и Филип Савов от СРС за задължително алтернативно разрешаване на граждански и търговски спорове по искове за плащане на възнаграждения и обезщетения за недостатъци (СМР), регресни искове между застрахователи, искове за плащане на цена по договор за продажба, потребителски спорове и др. Предлага се независим орган – медиатор (специалист в съответната материя), Камарата на строителите, Асоциацията на застрахователите и др., пред който да се провежда алтернативно производство по разрешаване на спора, което да приключва със спогодба по предложение на този орган. Ако страните не са съгласни с предложението, ищецът ще може да предяви иск пред съда, като допустимостта на иска ще е обусловена именно от провеждането на това своеобразно арбитражно производство. Близо 40% от гражданските дела в районните съдилища са именно такъв тип спорове, а както е известно тези съдилища са и най-натоварени в сравнение с останалите.
Докъде стигна идеята за централизирано разпределение на заповедните производства?
Както знаете, ВСС работи по проект „Реформа на заповедното производство по ГПК чрез създаване на система за централизирана електронна обработка на заповедни дела“, осъществяван от Службата за подкрепа на структурните реформи на ЕК, който започна през април тази година и ще приключи след 8 месеца. Между 50 до 70% от постъпилите граждански дела в районните съдилища са заповедни. Общият им брой за 2018 г. е 198 088. Само в СРС са 50 835. Средно месечно на един съдия от СРС през 2018 г. са се падали 31.61 заповедни дела за разглеждане, докато в ниско натоварените районни съдилища в Ардино, Малко Търново и Крумовград, те са средно по 3-4 дела месечно.
Процедурите по издаване на заповед за плащане по реда на чл. 410 и чл. 417 ГПК поначало имат стандартен и административен характер, което позволява тяхното опростяване с цел подобряване на ефективността и оптимизиране им. Планираната система ще обединява всички районни и окръжни съдилища, в качеството им на въззивна инстанция в заповедното производство и ще осигурява обмен на данни, извършване на всички процесуални действия в електронен формат, връчване на съобщения в електронна форма, дистанционен достъп до електронните дела както на място (т.е. от всеки съд), така и чрез интернет. Заявленията ще могат да се подават както на хартия, така и електронно във всеки районен съд, независимо от постоянния адрес и седалището на страните, а също така и чрез централизирания електронен портал. Независимо от начина на подаване на заявлението, по него се образува електронно дело, в което ще се съдържат всички документи, постановени съдебни актове, разписки за връчени съобщения и информация за извършените справки онлайн. С цел да се стимулира електронното подаване на заявления и документи може да се предвиди по-нисък размер на таксата в този случай. При подаване на заявлението същото ще се разпределя между всички районни съдилища или всички съдии в тях, като процентът за участие в разпределението ще се определя от ВСС. Няма пречка свръхнатоварените съдилища да участват с по-нисък процент, като така ще се компенсира натовареността им по отношение на другите производства.
Възнамерявате ли да се обърнете и към ръководството на ВКС не просто за изразяване на мнение, а за конкретни предложения за осъществяване на реформата?
Председателят на Върховния касационен съд е член по право на СК на ВСС и като такъв има всички правомощия, които имаме останалите членове на колегията, за предприемане на конкретни стъпки по отношение на реформирането на системата във всеки един съществен аспект, вкл.и неравномерната натовареност. До този момент не са постъпвали предложения като намирам за нелогично да се изразява специална покана в тази насока след като няма законови ограничения и е въпрос единствено на добра воля, въпреки че имаше такива дебати в рамките на СК на ВСС. Независимо, че сме членове на колегиален орган, всеки от нас дължи и носи отговорност за собствените си инициативи и действия. Високо ценя всяко конструктивно предложение, всяко усилие за решаване на реални проблеми и съм благодарна на всички колеги съдии, които ми се обаждат с конкретни идеи и предложения.
Предходният състав на ВСС закри две военни съдилища. Сегашният реши да изпрати на Министерството на правосъдието предложения за законодателни промени, с които да се възложат повече дела на военните съдилища – въпрос, по който членовете на съвета са разделени в мнението си. Не беше ли редно темата първо да се обсъди от ВСС, да се избистрят позициите, да се стигне до общо решение и тогава да се предприемат мерки в една или друга посока?
Темата за реформата във военното правораздаване е силно дискусионна. Още през ноември 2015 г. в своя доклад „Функциониране на съдебната система, натовареност с дела и преглед на разходите (2008-2014г.)“ Световната банка препоръчва на ВСС консолидирането на 4-те военни съдилища в един, като съдиите се преразпределят. И след осъщественото от предходния състав на ВСС закриване на две военни съдилища, натовареността там е драстично ниска, което е демотивиращо не само за останалите колеги, но и за самите военни съдии с оглед нивото на тяхната квалификация. Въпреки първоначално добре възприетата идея от представители на двете колегии във ВСС да се предложи закриване на още две военни съдилища, надделя позицията за изпращане на предложенията на военните магистрати за законодателни изменения с оглед увеличаване на обхвата на тяхната компетентност. Предложенията са доста спорни, видно от становищата на прокуратурата, на ВКС и на ВАС, които са много поляризирани в оценките си. Има и сериозни резерви по отношение на това дали тези идеи ще се възприемат от Народното събрание, като визирам конкретно идеята делата на полицейските служители да се разглеждат от военните съдилища. Решението на Пленума за изпращане на Министерството на правосъдието за иницииране на законодателни изменения е факт и силно се надявам те да бъдат внесени и разгледани във възможно най-кратък срок в парламента, в каквато насока има и нарочно решение на нашата колегия, доколкото от това зависи дали и в какъв мащаб ще бъдат предприетите структурни промени във военните съдилища.
Отстрани изглежда, че СК на ВСС работи хаотично. Идеи има много, раждат се нови и нови, но реално свършеното не е чак толкова, колкото се иска. Конкурсите се бавят, някои повече от година, други не се обявяват. На какво се дължи тази невъзможност колегията да се „събере“ и да започне да осъществява целите си с необходимите темпове?
Вероятно усещането за хаотичност се дължи на факта, че се опитваме едновременно да решаваме всички важни проблеми без да приоритизираме. Съдя не само по моята собствена дейност, но и по това, което другите членове на СК на ВСС вършат в останалите комисии – всички сме изпълнени с амбиция да постигнем успех.
Проблемите в системата са твърде много и твърде хронифицирали, което прави бавно и трудно преодоляването им. От друга страна, колегиалните органи винаги са по-тромави при вземането на радикални, включително непопулярни управленски решения. Държа да отбележа, че основната част от работата ни се извършва в рамките на комисиите и публичните заседания не могат да дадат вярна представа за полагания труд. Постигането на конкретни резултати в очаквания мащаб също така не зависи само от усилията на членовете на СК на ВСС, като има и много обективни фактори – бюджетни ограничения, несъвършено законодателство, обществено-икономически условия и др. Не е въпрос на намиране на оправдания, а на реална конюнктура, с която е невъзможно да не се съобразиш, но която се опитваме последователно да променим.
Примерът с конкурсите, който давате, е много показателен в това отношение. Законодателните ограничения и недомислици по отношение обявяването и провеждането им, проблемите при атестирането, които допълнително забавят и самите конкурсни процедури, всичко това води до изключително голямо напрежение, въпреки усилията на КАК, респективно на СК на ВСС. Именно поради тази причина ВСС изпрати в МП още преди една година предложения за промени на ЗСВ и в тази насока. След мащабните концептуални изменения в закона през 2016 г. има достатъчно натрупан опит и е належащо да се направи оценка, защото има несполучливи нормативни разрешения, които в своята съвкупност затрудняват функционирането на системата като цяло.
Разбира се, има и задачи, които СК на ВСС би могла да осъществи в рамките на своята компетентност. В тази връзка ще спомена, че с колеги подготвяме предложение за изменение на наредбата за показателите, методиката и реда за атестиране на съдия, председател и заместник-председател на съд, касаещо преосмисляне на методиката за атестиране и отпадане на точките, доколкото този метод няма практическа стойност, а същевременно предизвиква напрежение и недоволство у съдиите.
22
Коментирайте
Те не могат свободните места да запълнят, пък вие им поставяте сложни въпроси за съдебната карта.
За много хубави работи говори г-жа Марчева , но липсва най-важното – РЕЗУЛТАТИ . Две години заплатата във ВСС върви , но нито има конкурси , нито има изменения в съдебната карта , нито….НИЩО . Същите благи приказки ги слушаме от 20 години ….
Съдия съм в малък районен съд. Има още двама колеги съдии. Ако ни направят Териториално поделение като прокурорите, но си останем, какъв е смисъла в промяната на заглавието- от съд в поделение? О, да, ще съкратят парнаджията и сигурно ще се редуваме да мятаме въглища, така де, да уплътнят времето ни. Защо всички повтарят като папагал глупостите на европейските чиновници дето въобще не са в час и само пишат глупости, за да оправдаят високите си заплати?! Не разбирам и това „Разпни го“ от колеги.
Според мен вие в момента мятате въглища , но не го осъзнавате …Районен съд с двама съдии не трябва да има – нямате възможност за специализация , дежурите , няма случайно разпределение , ако някой се разболее настава трагедия , делата в малкия град са и доста безинтересни ….. Предложението на Цацаров не е толкова лошо . Тогава ще има възможност за горните неща , делата ще се джуркат между повече съдии и пр. Е , ще трябва и да се пътува , но няма начин – или вие ще пътувате , или хората . Не може град от 3000… Покажи целия коментар »
Прокурорската реформа е хамалска история- без мисъл, без стратегия. Дори не е по сталинския модел „няма човек- няма проблем“, защото не са пипнали един прокурор да преместят. Тази имитация на реформа ли държите да се прави при съдиите, колега прокурор?
Всички адвикати ще се трансформират в медиатори .Като цяло тази процедура стресира и плаши много юристите . Мога да кажа че да си юрист не значи че може да си добър медиатор .И сега има невероятни медиатори и то с доста богата реална практика .Тази професия е сбор от много неща .Ще настане огромна какафония , извинете ме за израза . Това не се научава в рамките на 60 часа .Обучителни организации с бизнеса на медиатори с години .На пръсти могат да се преброят истински специалисти – практици .Нека не се правят експерименти с 60 часово обучение на медиатори .Това… Покажи целия коментар »
Медиацията не е за всеки, съгласен съм. А пък да не говорим, че един завършен адвокат с опит, трудно може да стане медиатор, защото той ще гледа кой носи правото, а не как да да угоди на двете страни.
Иначе за съдебната карта- има нужда от промяна и орязване, факт е.
Ако се закрият съдилища какво ще стане с нотариусите и със службите по вписванията!
Първо, трябва да остане един първоинстанционно военен съд. Второ, Цацаров е прав. В СК при ВСС отдавна трябваше да се проведе дебатът за оптимизацията на съдебната карта. Не става дума за закриване на съдилища, а за ясно послание към съдийската общност какво ще се прави. Трето, прилагането само и единствено на унифицирани модел за реформа на прокуратурата е грешка. От една страна това води до преразход поне докато не се въведе ел-правосъдието. Иска се отлагане във времето заради ЕИСС, което води до още по-големи разходи. От друга – доведе до напрежение, което не е продуктивно. От трета – до създаването… Покажи целия коментар »
Цацаров не е никак прав- нито за прокуратурата, нито за съда. Бутафорията със закриване на прокуратури е много шум за нищо. Досега защо не казаха какво точно са постигнали с тази псевдо-реформа, след като нито местят, нито намаляват прокурори. Тук-там по един-служител.
Цацаров не е прав и за съда- не му е работа да се меси в съдийската карта, колкото и да му се иска.
Методиката за атестиране наистина трябва да се промени. Оценяването с точки води до конфликти между колегите.
Не съм съдия, адвокат съм. при това от доста години. започнах в единмалък град, чието име няма да посоча, но тези, които познават системата, ще се досетят. днес за там не може да се намери съдия, буквално! идват за по година и после – хоп, командировани. с години работи по един човек. това съд ли е се питам?
Да благодарите за това на прокурорите и част от съдиите във ВСС, които направиха доста разширителни тълкуване на принципа за уседналост. За да няма такива проблеми явно в ЗСВ трябва изрично да се закове, че тригодишното прослужено време е на длъжността в органа, от която се кандидатства в конкурс, а не на съответното ниво.
А позиция от номиналния председател на ВКС някой да е чул?
колкото и да е права Марчева за някои неща, тук съм съгласен с Цацаров – ми да вземат да кажат ясно, в прав текст – няма да закриваме, или в има риск от закриване на тези и тези съдилища. въртянето и сукането на различни идеи не е ясен отговор. и да, колегите от прокуратурата също се дразнят и имат право. признавам, че съм заинтересован – от тези малките РС съм, дето все ги мислят за ненужни. но няма голям и малък съд, дами и господа от всс, всички си вършим работата
Ех, мечти. Кой искаш да ги каже тия неща? Моля за извинение, за това което ще кажа, но за истинска реформа трябват хора с големи топки и твърд характер, а не мишци…
Но не те са виновни. Виновните сме ние, защото ние си ги избрахме.
Ще кажат, ако има действително такова намерение. След като няма- защо трябва да казват, че няма? Освен това, стратегията е ясна- първо ще се направи каквото може да не се закриват съдилища, а след това ще се прецени ако няма ефект да закрият. Да разрушиш нещо е много лесно. По-трудно е да го развиеш.
Разбира се, че трябва да кажат дори и да не предприемат никакви действия по оптимизирането на съдебната карта. И това е така, защото съдиите в малките съдилища се притесняват, че може да последват съдбата на прокуратурите. И когато видят жив член на СК при ВСС, познайте дали не задават и този въпрос. Затова трябва да се каже ясно, точно и публично след дебат в СК при ВСС какво ще правят, дори и да е нищо.
Малоумие е да се притесняват при условие, че са несменяеми.
Не говоря за съкращаване, разбира се. А за яснота, отношение и грижа за магистратите и хората.
Говорите общи приказки. Конкретизирайте какво точно искате, за да е ясно.
Някой знае ли защо няма идеи заповедните за суми над 25000 лв. да се разглеждат от Окръжен съд. Така или иначе после исковото производство е пред тях. Голяма част от Окръжните съдилища са доста по-слабо натоварени от Районните, а става въпрос за малък обем от заповедните производства.