Съдът на ЕС за чл. 248, ал. 3 НПК
Забраната за отстраняване на пороци в обвинението след разпоредителното заседание противоречи на правото на ЕС
Недопустима е конфискация в наказателния процес без участие на собственика в процедурата, постанови съдът в Люксембург по запитване от Варна
Недопустима е конфискация в наказателния процес без участие на собственика в делото
Недопустима е правна уредба, която позволява отнемане в полза на държавата на имущество, за което се твърди, че не принадлежи на извършителя на престъплението, без собственикът да има възможност да се конституира като страна в производството конфискация. Това постанови Съдът на ЕС в отговор на преюдициално запитване на Окръжния съд във Варна (пълния текст на решението виж тук).
Българският съд се обръща към него заради казусите на двама души, подсъдими за държане на наркотици с цел разпространение, в чиито домове са намерени пари, за които те твърдят, че са на техни близки. Представят и договори за банков кредит. Самите роднини, на които се твърди, че са парите, не са страни в наказателното производство. Затова съдът отказва да конфискува парите, още повече че подсъдимите нямат обвинение за продажба на наркотици, а само за държане с цел разпространение.
Първият въпрос на варненските съдии е дали в случая, който няма трансграничен елемент, е приложима Директива 2014/42 за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз. И СЕС отговаря утвърдително.
След това той напомня, че Директива 2014/42 предвижда и конфискацията на имущество, принадлежащо на извършителя на престъплението, за което сезираният с делото национален съд е убеден, че е придобито от осъдения чрез друго престъпно поведение. И два серия от указания как трябва да подходи съдът в тези случаи.
Що се отнася до конфискацията по отношение на трети лица, СЕС посочва, че тя предполага „да се установи наличието на прехвърляне от страна на заподозряното лице или обвиняемия на облаги на трето лице или на придобиване на такива облаги от трето лице, както и знанието на третото лице, че това прехвърляне или придобиване има за цел избягване на конфискацията“.
Но категорично нито директивата, нито Хартата на основните права на ЕС допускат отнемането в полза на държавата на имущество, за което се твърди, че принадлежи на лице, различно от извършителя на престъплението, без това лице да има възможност да се конституира като страна в производството за конфискация. Напротив – те трябва да имат ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, за да защитават правата си.
Липсата на процесуална възможност за отстраняване, след разпоредителното заседание по наказателно дело, на неясноти и непълноти, които опорочават съдържанието на обвинителния акт и нарушават правото на обвиняемия на подробна информация за обвинението, противоречи на правото на Европейския съюз. Това постанови Съдът на ЕС в отговор на преюдициално запитване от Специализирания наказателен съд (СНС) (пълния текст на решението виж тук).
Забраната да се правят възражения за допуснати отстраними съществени процесуални нарушения след разпоредителното заседание и съответно за връщането на делото на прокурора за отстраняването им, беше въведена в българския Наказателно-процесуален кодекс (НПК) през 2017 г.
Питането на българските магистрати до СЕС беше конкретно за проверка за съответствието на чл. 248, ал. 3 НПК с чл.6 ал.3 от Директива 2012/13/ЕС относно правото на информация в наказателното производство и чл. 47 от Харта на основните права на ЕС.
Чл. 248, ал. 3 НПК предвижда: „В съдебно заседание на първоинстанционния, въззивния и касационния съд не могат да се правят възражения за допуснатите нарушения на процесуалните правила по ал. 1, т. 3, които не са били поставени на обсъждане в разпоредителното заседание, включително по почин на съдията-докладчик, или които са приети за несъществени“.
СНС поиска от евросъдиите и насоки как трябва да бъде преодоляна забраната в чл. 248, ал. 3 НПК – като даде възможност на прокурора за изменение на обвинителния акт по чл. 287 НПК или като директно я пренебрегне и върне делото.
В решението си съдът в Люксембург дава следните указания: Първо българският съд доколкото е възможно, да направи съответстващо тълкуване на националното законодателство относно изменението на обвинението, което тълкуване да даде възможност на прокурора в съдебното заседание да отстрани опорочаващата съдържанието на обвинителния акт неяснота и непълнота по начин, при който правото на защита на обвиняемия е действително и реално защитено. И само ако приеме, че съответстващо тълкуване в този смисъл не е възможно, запитващата юрисдикция следва да остави без приложение националната разпоредба, която забранява прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за съставяне на нов обвинителен акт.
Следва да се припомни, че след промените от 2017 г. съдебната практика не възприема, че е налице забрана да се правят възражения за допуснати нарушения, защото макар това да става след разпоредителното заседание, ако те са съществени и е компрометирана досъдебната фаза, тогава независимо от етапа на делото, то трябва да бъде върнато, ако нарушението е отстранимо.
Що се отнася до института за изменение на обвинението в чл. 287 НПК, съдебната практика приема, че то не е възможност за прокуратурата да поправя грешки, които да е допуснала, а да реагира адекватно на новоустановени обстоятелства в хода на съдебното следствие, като им предаде правно значение.
В решението си СЕС най-напред припомня константната си практика, че чл. 6 от Директива 2012/13 определя правила във връзка с правото на информация относно обвинението, които имат за цел да се гарантира справедливостта на производството и да се осигури ефективното упражняване на правото на защита, както и че произтичащите от тази разпоредба на Директивата права трябва да бъдат гарантирани в хода на цялото наказателно производство и следователно в случая и след разпоредителното заседание по наказателно дело.
„Съдът приема, че законодателство, което не предвижда процесуален ред за отстраняване на пороци в обвинителния акт след разпоредително заседание не е в съответствие с Директива 2012/13, нито с член 47 от Хартата на основните права на ЕС, тъй като е пречка обвиняемият да се запознае достатъчно подробно с повдигнатите срещу него обвинения и това може да възпрепятства ефективното упражняване на правото му на защита“, заявява съдът в Люксембург.
В решението си СЕС припомня, че правото на Съюза не уточнява кой национален орган е длъжен да гарантира, че обвиняемите се ползват от правата, закрепени в Директива 2012/13, нито коя е съответната за целта процедура, а това е въпрос на процесуална автономия на държавите членки, при спазване на принципа на равностойност, който изисква националните правила да не са по-неблагоприятни от правилата, уреждащи аналогични вътрешноправни положения, и на принципа на ефективност, който изисква националните процесуални правила да не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правото на Съюза.
Съдът отбелязва, че правото на обвиняемите на информация за обвинението трябва да бъде гарантирано или от прокурора след връщането на делото на досъдебна фаза, или от съда, когато делото бъде внесено за разглеждане. Освен това на обвиняемия и неговия адвокат трябва да се предостави достатъчен срок, за да се запознаят с тази информация, и възможност ефективно да подготвят защитата, да представят евентуално становища и при необходимост да направят всякакви допустими съгласно националното законодателство
искания, по-специално за събиране на доказателства.
36
Коментирайте
Повечето европейски страни в процесуалните си правила по наказателни дела нямат възможност за връщане на делото на прокурора или на долната инстанция. Ето защо в решението връщането се коментира като голямо изключение, тъй като авторите му не знаят, че в България това е често прилаган процесуален способ- ВКС се е случвало и три пъти да върне дело на апелативна инстанция. Кой е по фактите, кой по правото не ми обяснявайте! Кажете ми как да приложим решението
Практическият смисъл на решението е прокурорът да може да поправи в движение, след разпоредителното заседание, недогледани процесуали нарушения в обвинението. Да не се пропилява времето и трудът на всички с безсмислено отменяне от горната инстанция. Че то и там има лимити. Изобщо много безсмислени лимити има в този процес.
Изобщо прокурорският НПК се разпада….
Не става ясно дали съдът трябва да помоли прокурора да направи съответно изменение на обвинението. Ако да, то веднага отвод на съда. По натам- изменение на обв. при обстоятелства разкрити в съдебното следствие, а не проспани от прокурора на ДП. На следващо място изм. на обв. относно времето, начина на извършване и на предмета на пр-ето едновременно- тогава за какво е ДФ на НП- само да се мъчат обвиняемите ли? Та те не са се защитавали на ДП срещу това реално изцяло ново обвинение, а не изменено такова.
За мен се обсъжда изменение на обвинението като институт, съществуващ към момента в процесуалния закон със съответната процедура.Ясно е, че той е неприложим универсално, което автоматично значи 100 % възможност за връщане на делатата.
В западни правни системи е напълно възможно да се стигне до уточнение на обвинението по инициатива на съдията, когато става дума за грешки и неясноти. И това не значи, че съдията трябва да се отведе. Вашият коментар сочи към един предвидим риск – това решение на СЕС да се приложи по начини, който противоречи на основното заключение на СЕС, а именно че поправката трябва преимуществено да се направи без да се връща делото на ДП, и само ако е невъзможно да се направи на съдебния стадий делото да се върне на досъдебния. СЕС явно си няма понятие от правните обичаи… Покажи целия коментар »
Няма значение дали са се защитавали по обвинението на ДП…
Супер
Това решение на СЕС възстановява баланса в наказателното производство и с това биха могли да се отстранят причините за повечето дела на български граждани в ЕСПЧ срещу българската държава. Да видим как ще се развият по-нататък на ниво законодателна промяна тези насоки и указания….
Безспорно е полезно коригирането на законодателните недоразумения на доскорошните управляващи, приети под давлението на Цацаров и Гешев.
Не са само цацаров и гешев- ВСИЧКИ, които са назначени с политически протекции, са под съмнение за професионалната им пригодност. Да припомня ли, че 45 и 46 НС побързаха първо да си вдигнат заплатите и това беше единственото им законосъобразно решение, което е бетон- не можете и с кран да го атакувате или премахнете, създадено е леге артис- за разлика от всичките им останали “законотворчески“ решения…
Винаги е имало неизпипани закони, но такава законотворческа свинщина като последните 10 години никога не е била.
До “Адвокат 21 октомври 2021 14:14“ Мислите така, защото не сте се сблъсквали със структурата ДФЗ по време на управлението на дпс… Как Ви звучи това-Държавен фонд земеделие юридически не причисляваше служителите в него на държавни служители, съответно- неговите служители не се подчиняваха на ЗДСл, а само на КТ…
И тя се дължи на Цацаров и Гешев?
Добър отговор
Ами да. Добра работа.
Говоря с апелативен съдия …
И му казвам …
– Добре, всички доказателства сочат, че подсъдимият е извършил престъплението, но в досъдебното производство са му нарушили процесуалните права на защита, както и са извършени нарушения при събирането и проверката на доказателствата.
Не е ли редно или да върнете делото на прокурора или да оправдаете подсъдимия …
Като подскочи …
– А бре колега, много американски филми гледате … все ще намерим за какво да го осъдим …
Призля ми …
Е, тоя съдия не е никакъв съдия. Ако иска да работи в съдебната система, да се премести в прокуратурата
И там няма да е кой знае какъв прокурор.
Нали целта на процеса е виновните да бъдат осъдени, а невинните – оправдани. Ако процесуалните правила изискват да бъде оправдан доказано виновен, значи нещо в тях не е наред.
НПК чл.13(2) Обективната истина се разкрива по реда и със средствата, предвидени в този кодекс. Що за справедлив процес е това, когато обективната истина не е разкрита по реда и средствата на НПК. Прокурорите да спрат с политиката и да си налягат парцалите по НПК и НК. Защото … сега не мога да го намеря, но има едно решение на ВКС и е от 2020г., в което … навира там дето слънце не огрява прокурор от ВКП, който не прави разлика между продължено и продължавано престъпление. Вие представяте ли си какво е това колега … Студент ако не знае разликата… Покажи целия коментар »
Е хайде сега, що съдии от вкс не правят разлика между маловажност и малозначителност. Много бисери има на съдии, ама нали, да посочим чуждата грешка….
Целта на процеса е справеливост.
Ако на Вас Ви е казал, че гледате много американски филми, то колегата съдия от САС вероятно чете много наръчници на Светата Инквизиция и тези на Вишински.
Все пак разни хора, разни идеали. А в крайна сметка обвиняемия кучета го яли.
По това, което се твърди, че е казано от съдията излиза, че не е важно онова, което показват доказателствата, а това, което вижда съдията (или по-точно иска да види).
Ако Европа не ни оправи няма кой. Няма
Защото тук нашите толкова си могат.
Да се надяваме, че ЕС ще ни даде шанс да имаме нормално право
Не разчитай много на това.
Всъщност вече има практика и на нац.съдилища, респ на САС да върне дело за СПН, което гледа по същество и които СПН вече са коментирани на първата инстанция, отхвърлени от нея и потвърдени от втората при обжалване. Така че , тази забрана е абсолютна само на теория,но не и на практика.
Не е лошо
Ами хубаво, че се изясни
ЕС да ни каже
Като ние не можем.
Хахахахахахахаха …
Дани Белята … къде си бре отличнико …
Като ми каже някой, че е завършил с пълно 6 право и веднага почвам да мисля, че е връзкар, подмазвач или е плащал яко …
Освен това …. не познавам и един читав юрист с пълно 6, но познавам некадърници с пълно 6, но не са адвокати … те са на държавни службици
Да, има нещо гнило…в Дания.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Начи -тоз СЕС е смотан – за разлика от ЕСПЧ, тук многословието не води до детайлизация на мотивите, а до тяхната неразбираемост. Добре, Националният съд ще пренебрегне процесуалната преклузия – ами нали после като се обжалва в ЕСПЧ, БХК точно това ще твърди – явно нарушение на националния закон, което води до непредвидимост и несправедливост на процеса….Казано иначе, нищо смислено не казват – за мен изхода е да се отмени чл.248,ал.3 НПК.