ЕСПЧ – „четвърта“ инстанция?
Размишления по въпроса дали 3 плюс 1 може и да не води до сбор от 4
За автора
Доктор Катерина Йочева е преподавател (доцент) в департамент „Право“, Нов български университет.
Член е на Съюза на юристите в България. Сред нейните преподавателски и научни интереси са теми, свързани с международното право и международните отношения, правото на Европейския съюз, правата на човека и други правни въпроси.
За връзка: kyocheva@gmail.com
Несъмнено за всеки прохождащ в аритметиката млад математик не е предизвикателство да събере 3 и 1 и да достигне бързо до правилния отговор – 4.
В последващите редове обаче на анализ се подлага правно положение, при което авторът не успява да приложи подобна проста аритметика между 3 и 1, тъй като въпросът не е дали те механично водят до 4, а дали тези числа въобще подлежат на събиране.
В основата на подобни размишления стои един въпрос от публичното събеседване, проведено на 3 април 2023 г. в Съдебната палата, с кандидати от България за поста на съдия в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург, Франция.
Въпросът на комисията по подбор към мен като един от кандидатите (по спомен) бе:
„Кога ЕСПЧ може да бъде „четвърта“ инстанция?“.
Признавам, че този въпрос породи изначално дълбоко изумление у мен и буквално ме остави „без думи“ и в ступор. Още на секундата, в който той ми бе зададен, и особено впоследствие той провокира у мен някои разсъждения, основани на базовите ми правни познания и разбирания, които и към момента не ми позволяват да му дам полезен отговор.
Преди да пристъпя към краткия анализ, трябва да направя две важни уточнения.
Първо, анализът ми е с оглед на действащите към април 2023 г. разпоредби на национално (българско) и наднационално (в случая Съвет на Европа (СЕ) равнище.
Второ, става дума за един напълно първоначален и незадълбочен анализ, който не претендира за изчерпателност и във всеки случай отразява само моите лични разбирания.
За целите на анализа ще се опра на няколко основни източника:
- национално право – Конституция на Република България от 1991 г. (КРБ, член 119), Закон за съдебната власт (ЗСВ, членове 10 и 61), Административнопроцесуален кодекс (АПК, член 131), Граждански процесуален кодекс (ГПК, член 20) и Наказателно-процесуален кодекс (НПК, член 28).
- международно право и документи (на равнище СЕ) – Статут на Съвета на Европа (член 10), Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ, членове 19 и 35), Практическо ръководство върху критериите за допустимост (с. 79 и следв., актуализирано на 31 август 2022 г. (виж тук), Ръководство по член 6 от Европейската конвенция за правата на човека (с. 78 и следв., актуализирано към 31 август 2021 г. (виж тук).
За удобство представям обобщените изводи от моя анализ на посочените по-горе релевантни разпоредби в таблицата по-долу.
| Национално предвидени съдебни инстанции към април 2023 г. | Международно предвидени (в СЕ) съдебни инстанции към април 2023 г. |
| Правораздаването в България се осъществява от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища. Със закон могат да се създават и специализирани съдилища. Извънредни съдилища не се допускат (член 119 КРБ). | За да се осигури спазването на задълженията, поети от Βисокодоговарящите страни съгласно ЕКПЧ и Протоколите към нея, се създава Европейски съд по правата на човека. Той е постоянно действащ (член 19 ЕКПЧ).
ЕСПЧ може да бъде сезиран само след изчерпване на всички вътрешноправни средства за защита, в съответствие с общопризнатите норми на международното право, в срок от четири месеца след датата на окончателното решение на националната инстанция (член 35 ЕКПЧ). |
| Едноинстанционно разглеждане като правна възможност (не се допуска към 2023 г., но вече е било разглеждано към 2019 г. и би могло да бъде предвидено със закон (вж. още тук) https://news.lex.bg/кс-отмени-закритите-заседания-при-кас/).
Двуинстанционно (първоинстанционно и касационно) съдебно производство (по административни дела) (членове 10 ЗСВ и 131 АПК). Триинстанционно (първоинстанционно, въззивно и касационно) съдебно производство (по граждански и наказателни дела) (членове 10 ЗСВ, 20 ГПК и 28 НПК). |
Едноинстанционно (не „първа“, а единствена инстанция) разглеждане от различни състави:
– едноличен състав на Съда – комитети от трима съдии, – камари/състави от седем съдии и – голяма камара/състав от седемнадесет съдии. Има и пленарен състав на ЕСПЧ, но той не може да разглежда жалби, а има други правомощия. |
| Изводи от националното право:
– максимум, а не винаги три инстанции, като ЕСПЧ не е предвиден в националното право като възможен съд („четвърта“ инстанция) съгласно КРБ. – Тези максимум 3 инстанции черпят правомощията си единствено от националното право. – В национален план са възможни 1, максимум 2 или максимум 3 инстанции според случая.
|
Изводи от международното (СЕ) право:
– ЕСПЧ не е първа, втора, трета или „четвърта“ съдебна инстанция на СЕ, тъй като е единствена съдебна инстанция. Постановява, ако бъде надлежно сезиран, неподлежащи на обжалване окончателни решения (по същество или за недопустимост) в различни състави. – ЕСПЧ черпи правомощията си единствено от международното (на СЕ) право, не и от националните правни системи на 46-те си държави членки. – ЕСПЧ е наднационална „първа“ (и единствена) инстанция. |
| максимум 3 инстанции | максимум 1 (единствена) инстанция |
| Възможно ли е числото 3 от горния ред да се събере с числото 1 от горния ред и това да доведе до 4 („четвърта“ инстанция като роля на ЕСПЧ) – отговорът ми е НЕ, тъй като в случая няма събирателна линия между националното и международното (на СЕ) право. Следователно ЕСПЧ не може да бъде 4 („четвърта“ инстанция). | |
Да, обаче терминът „четвърта инстанция“ (“fourth instance” или „quatrième instance“, винаги в кавички) за мое неразбиране и безкрайно учудване се използва във връзка с ЕСПЧ.
„Този термин – който не съществува в текста на [ЕКПЧ] и е изведен от практиката на институциите по [ЕКПЧ] (Kemmache v. France (no. 3), § 44) – е донякъде парадоксален, тъй като поставя ударението върху това, което [ЕСПЧ] не е (потъмняването мое): той не е контролна инстанция или съд, който може да отмени решения на националните съдилища или да разгледа отново решени от тях казуси, нито може да пререши дела, така както би могъл един [в]ърховен съд. Тези жалби следователно са резултат от неразбирането от страна на една част от жалбоподателите на ролята на [ЕСПЧ] и за характера на съдебната машина, установена от [ЕКПЧ]“.
Този термин се използва по-конкретно с оглед на т. нар. „доктрина на „четвъртата“ инстанция“, според която „четвъртоинстанционни оплаквания могат да бъдат повдигнати по всяка от материалните разпоредби на [ЕКПЧ] и без оглед на правната сфера, към която, според националното право, се числи производството“. Все пак „повечето четвъртоинстанционни оплаквания се повдигат по член 6, § 1 (потъмняването мое) от [ЕКПЧ] и касаят правото на „справедлив процес“ в наказателното и гражданското производство“.
При все че напълно разбирам посоченото по-горе, категорично отказвам да призная смислов заряд на подобен термин (в кавички или особено без), защото той не променя факта, че ЕСПЧ е само единствена инстанция в рамките на ЕКПЧ/СЕ и за мен следователно не може да бъде нито „втора“, „трета“, и още по-малко – „четвърта“ инстанция.
Напълно разбирам и споделям и основанията, поради които ЕСПЧ може да отмени решение на ВКС, постановено (например) като трета национална инстанция:
„Единственaта хипотеза, при която [ЕСПЧ] може, като изключение от общото правило, да постави под съмнение [изводи и заключения на трета национална инстанция], е когато те са флагрантно и явно произволни, противоречащи грубо на представата за правосъдие и здравия разум и сами по себе си представляват нарушение на [ЕКПЧ] (De Tommaso v. Italy [GC], § 170; Kononov v. Latvia [GC], § 189)“.
Това отново само потвърждава разбирането ми, че ЕСПЧ винаги действа само като единствена инстанция в рамките на СЕ, дори когато отменя по посочения по-горе ред решения на една „трета“ (върховна и последна) инстанция (например ВКС в случая на България), но тази му роля не го превръща по никакъв начин в „четвърта“ инстанция.
Ако всичко изложено по-горе Ви мине през главата в рамките на десетината секунди след като Ви бъде зададен въпросът:
„Кога ЕСПЧ може да бъде „четвърта“ инстанция?“
и Вие сте в състояние да формулирате отново за секунди адекватен и кратък верен отговор при съобразяване с изложените по-горе съображения, то Вие не само не сте правно „неграмотни“, а навярно имате правни познания доста над нивото на тези на прохождащ млад математик, който още в първи клас може правилно да събере 3 с 1 и да получи като верен отговор 4.
На мен сметката 3 и 1 в случая на ЕСПЧ все още (и навярно никога) няма да ми се получи…
В обобщение, напълно споделям заключението на д-р Maija Dahlberg (виж тук), а именно, че задачата на ЕСПЧ „не е да действа като „четвъртоинстанционен“ съд“. Според мен той е и следва да се приема само като единствената съдебна инстанция в действащия към 2023 г. механизъм за наблюдение на изпълнението на ЕКПЧ.
40
Коментирайте
All the types of the fund is placed for all people. The change of the Pressure Washing Edmond OK is implied for the rate. Judgment is held for the ornament for the cope for the washing and other facilities.
Ако авторката се кандидатира в следващия конкурс за съдия в ЕСПЧ, достатъчно е да се приложи към заявлението й това писание, за да не я допуснат поради изначална непригодност
За всички коментатори тук, поддържащи тезата, че ЕСПЧ е „четвърта инстанция“. Не се излагайте!!! Не знам с какво образование сте, нито дали сте юристи въобще, но е недопустимо да се мисли, че този съд е „четвърта инстанция“. И да, както е посочено в НАЦИОНАЛНИТЕ ЗАКОНИ, при установяване нарушение на ЕКПЧ, но само при установяване, заинтересованото лице може да иска преразглеждане на делото. Хубаво е тези, които твърдят че са юристи, да прочетат едно-дви решения на този съд, за да си изяснят въпроса , а да не се излагат тук с непрофесионални коментари. За справка – адв. Екимджиев – известен наш… Покажи целия коментар »
Преди да се изказвате толкова компетентно и високапарно, напишете в Гугъл „forth instance doctrine“ и ще Ви стане ясно, че това е доктрина, основана на аргумента, че ЕСПЧ не може да разглежда по същество решен с окончателен съдебен акт правен спор тоест не може да действа като „четвърта инстанция“. Ясно е обяснено в предходните постове на колегите. Може да се допитате и до адвокат Екимджиев преди да се изказвате като последна инстанция тук с претенция, че сте много разбиращ юрист.
Г-жо Йочева, ЕСПЧ не може да отменя решения на ВКС. Разберете го най-накрая
решението на СПЧ може да послужи единствено за ново дело вътре ……
Боже, колко мъка има по белия свят. Много проста тъз бе. и наална
Не може да пишеш „Напълно разбирам и споделям и основанията, поради които ЕСПЧ може да отмени решение на ВКС, постановено (например) като трета национална инстанция“, както е написала авторката на горната статия, и да се кандидатираш за съдия в ЕСПЧ. Толкова дълбока некомпетентност, че е чудно с какво самочувствие е публикувано това писание.
То цялата писаница е абсолютна глупост в светлината на чл.422 от НПК. С какво е възобновяването на вече приключило производство се отличава от „четвърта инстанция“? ЕСПЧ посочва на националния съд, че две или три инстанции не са се съобразили с ЕКПЧ и формално не им отменя решението, ама казва да се преразгледа под нов ъгъл.
Само дето не е задължително възобновяването и решаването под тоя друг ъгъл.
И това е подчертано в цитатите тук.
Защото все още се притесняват да обявят официолно липсата на суверенитет на отделните държави. Въпреки че натам вървим.
Аз съм удивен от трибуната,която ЛЕКС й дава,за да продължи да се излага
ами какво да кажем за другите звезди в конкурса :)?
Тази „колега“ се явила на конкурса пред сумати народ с Библията! Алооо – за какво става дума тук? Излага и себе си, излага и висшето училище. Както преди 9 години. Няма ли критерии за да станеш преподавател? Сухи учени, назубрили по нещо, без да са виждали дело нито в БГ, нито в чужбина.
Критериите и процедурните правила, по които работи комисията, разписани в заповедта на министъра наистина не създават предпоставки за прозрачен избор……..НО изслушването на кандидатите е публично и предварително оповестено. Много отчетливо се вижда, че има вопъл само от неуспелите кандидати, ако те бяха показали толкова високи познания на публичното изслушване дали пък поне едно НПО нямаше да се обяви в тяхна подкрепа?!!!!
Обстоятелството, че те „дежурно“ участват във всеки избор на кандидати и липсва реална конкуренция за позицията в никакъв не ги прави подходящи, дори приемливи за поста.
Когато се изслушват кандидати за ръководни органи в съда, напр., събеседването се излъчва онлайн в сайта на ВСС и всеки може да го гледа. Това е публичност. Чуват се и въпросите, и отговорите, независимо къде се намираш. Ако имаш интерес да проследиш – правиш го. Тук не беше така. Нито съм кандидат, нито се каня да бъда. Това няма нищо общо с негодуванието ми по повод „конкурса“. Като български гражданин ме интересува процедурата по подбор и смятам, че имаше доста дефекти в нея, което не подхожда на голяма част от хората, заети с организирането и провеждането й. И пак като… Покажи целия коментар »
За публичността имате право. И, за да бъде диалогът професионален, „четвърта инстанция“ е термин използван в юриспруденцията на ЕСПЧ и неговото значение семпло е обяснено в наръчника, който и авторката е копирала, и в него не се влага смисъл, че това е някаква следваща инстанция след националните.
Цитат:
„Да, обаче терминът „четвърта инстанция“ (“fourth instance” или „quatrième instance“, винаги в кавички) за мое неразбиране и безкрайно учудване се използва във връзка с ЕСПЧ.“ -без коментар, не е тролене, хейтене и прочие. Просто това изречение откровена липса на знания, която не може да се оправдае с непрозрачната процедура.
Това е ясно – изобщо не можем да говорим за „четвърта инстанция“ тук реално. Иначе в кавички всичко може да се каже. ЕСПЧ от поне десетина години излиза с буквално екзотични писания, които на моменти трудно бихме нарекли съдебни актове. Той стана политически орган. За мое голямо съжаление. Някога вярвах в обективността и необходимостта от съществуването му. Всъщност, като се замисля, този начин на подбор на кадри за него май му е най-подходящ в момента. Да назначават правителството и то да си пуска изискванията и кандидата, че да мирясаме. … „Да, обаче терминът „четвърта инстанция“ (“fourth instance” или „quatrième instance“,… Покажи целия коментар »
Някой друг неуспял кандидат няма ли да сподели мъдри мисли?
Комисията не си свърши работата. Ще го пиша винаги, защото е така. Първо – събеседванията трябваше да са публични. Подобни въпроси биха дали основание на юристите сами да се усъмнят в компетентността не на изпитваните, а на изпитващите. Трябваше да се чуят всички въпроси и отговори. Комисията беше длъжна да постави на всеки кандидат оценка и да направи класиране, но в нарушение на заповедта, въз основа на която „работеше“, та не свърши никаква работа. Остават висящи логичните въпроси: Кой и защо назначи именно тези хора в комисията, по какви критерии ги подбра? Какви познания имат в областта на човешките права… Покажи целия коментар »
Уважаема госпожо Йочева, Ето извадка от Практическото ръководство за критериите за допустимост на жалбите пред ЕСПЧ от официалния сайт, публикуван е на всички официални езици. Държите се като студент, който след като е скъсан на изпита, си е погледнал учебника и твърди как е знаел всички въпроси от конспекта :))))) 2. “Четвърта инстанция” 10 292. Една конкретна категория оплаквания сред подадените до Съда, съставляват така наричаните често „четвъртоинстанционни“ оплаквания. Този термин – който не съществува в текста на Конвенцията и е изведен от практиката на институциите по Конвенцията (Kemmache v. France (no. 3), § 44) – е донякъде парадоксален, тъй… Покажи целия коментар »
Всъщност точно същото се обяснява и тук – ЕСПЧ не е четвърта инстанция и е добре този факт да се прецизира. Той НЕ отменя, нито ревизира който и да било съдебен акт на съдебен държавен орган на страна – членка по Конвенцията. Поради което тук не може да се говори за четвърта инстанция.
Безсмислено е да се преписват текстове като горния.
Всеки може да ги прочете, давайте ги като линкове.
Полезно е да се обсъждат, обаче. И то юристи, предимно работили с Конвенцията и ЕСПЧ.
Копирането е, защото наръчникът е близо 200 страници, а кандидатът услужливо копира само първия абзац, по-долу обаче се разглежда съдебна практика на ЕСПЧ, където се допуска преразглеждане на вече влезли в сила съдебни решения, ако наистина имате опит с това със сигурност знаете, че критерият „четвърта инстанция“ е един от основните една жалба да се обяви за недопустима. Явно е необходимо цитирането, защото дори в наръчника, който е публичен( не говорим за специализирана литература) се сочи юриспруденция на съда, ако госпожата беше прочела задълбочено поне наръчника нямаше да има този „смешен плач“. След като това понятие го има в официален… Покажи целия коментар »
В допълнение, „ревизирането“ на влязло в сила съдебно решение при изключителни обстоятелства, не означава пререшаване на правния спор, поставен пред националния съд, а е основание за прогласяване на нарушение на ЕКПЧ. Едва ли на някого от комисията като е задал този въпрос му е хрумнало такова нещо – ЕСПЧ да пререрашва правен спор, който е решен с влязло в сила решение, преминало през инстанционен контрол, освен на авторката на статията.
Установяване на нарушение по Конвенцията и присъждане на обезщетение по никакъв начин не прави ЕСПЧ „четвърта инстанция“. И в точно в дадения от Вас цитат изрично е посочено това: „поставя ударението върху това, което Съдът не е: той не е контролна инстанция или съд, който може да отмени решения на националните съдилища или да разгледа отново решени от тях казуси, нито може да пререши дела, така както би могъл един Върховен съд. Тези жалби следователно са резултат от неразбирането от страна на една част от жалбоподателите на ролята на Съда и за характера на съдебната машина, установена от Конвенцията.“ „Съдът… Покажи целия коментар »
Никой не оспорва написаното от Вас, нито твърди, че ЕСПЧ е четвърта инстанция. Това е критерий за оплакване в жалбата, който я прави недопустима. В изключителни случаи, въпреки че оплакванията се квалифицират като “четвърта инстанция”, съдът я приема за допустима и разглежда с оглед нарушения права по ЕКПЧ. Дори в наръчника са изброени такива дела. Голям рев на авторката, че за първи път чува за такова понятие! С тази статия показва само колко й липсват задълбочени познания
Това не мога да нарека „статия“.
Наподобявам го лично аз на кратки избрани от друг цитати, взети от интервю.
Нито опонирам, нито защитавам тезата на тази жена по въпроса. Мисля, че за всеки е ясно, че ЕСПЧ не е четвърта съдебна инстанция и аргументите за доказване на твърдението са лесни да се посочат.
Жалко е, че не разполагаме с оригиналните въпроси и отговори. Те щяха много да ни кажат както за кандидатите, така и за организаторите на този … хм… конкурс ли да го нарека, не знам вече и аз.
какъв съд е по ПЧ когато секретар се произнася, обвинява за злоупотреба с право на жалба и разказва решенията без да даде мотивите, всичко в наушение на Конвенцията ….
Леле, това звучи страховито, наистина…
Movement of the spencer is done for the alike features for the challenges. The paths of the Gutter Leaf Protection Spencer IA
are assorted for the joys. The movements fit for the turns. Tip is held for the width for the purification for the intensity in the field.
Тотално умопомрачение. Безкрайно унизително е да се дава платформа за жалване на всички, скъсани на изпитите за ЕСПЧ. Непрекъснато комплексирани преподаватели, чийто успех в живота се състои в това да имат едно „д-р“ пред името и да изкарват 1000 лв. научна заплата, си правят гавра с млади юристи. И то не на конкурси, а на изпити, които директно забавят с месеци професионалното развитие на младите. Грешно формулиран въпрос, откровено неразбиране на правната уредба или просто избиване на малко комплекси, породени от личните провали на преподавателя? Никой не се интересува от това. Отвращава ме това колко лицемерни и без всякакво себеусещане… Покажи целия коментар »
Напротив, с оглед затъмнението по провеждането на процедурата и недовършената работа на комисията е добре да се чуе мнението на всеки, участвал в нея, а ако може – и на други присъствали, неутрални хора.
Само този, който е в грешка, се бои от разговор по темата.
Какво мънка тоя
Седайте да гледате НС, не се занимавайте с флагрално незнам си какви си и с флагра…
Съгласна съм
Анализа е чуден
В мрачни и мизерни дни ме топли само напоителен анализ от разбирачи.
Тази статия чакахме
А въй въх…
оф, тази какво се жалва -естествено че не е , а въпросът е бил именно за да видят как ще отговори – така че, вместо да преписва тук ръководства, да беше казала повече на изпита.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
When you have different sides, you also have the different answers. I think all answers are relative. So, in my mind, geometry dash scratch is one of the best answers.