ЕП настоя най-ниската цена да не е водеща при обществените поръчки
Преобладаващото използване на най-ниската цена като основен критерий за възлагане и необходимостта да бъде подкрепено участието на малки и средни предприятия в търговете са сред въпросите, разгледани в доклад, който вчера беше одобрен от Европейския парламент с 534 гласа „за“, 54 „против“ и 15 „въздържал се“, съобщиха от пресслужбата на институцията.
Европейският парламент изрази дълбокото си разочарование от скоростта, с която много държави членки транспонираха директивите за обществените поръчки от 2014 г., както и от многобройните закъснения, и настоява процесът по транспониране да завърши бързо, без повече забавяне.
Евродепутатите поискаха от Европейската комисия да организира по достъпен и удобен за ползване начин ръководствата и другите инструменти, разработени, за да подпомагат държавите членки при прилагането на рамката за обществени поръчки.
Парламентът приветства факта, че много държави от ЕС са приели разпоредби за използването на критерии за качество (включително най-добро съотношение цена – качество), и насърчава тяхното систематично прилагане.
При вземането на решения за покупка възлагащите органи трябва да прилагат и други критерии, а не единствено цената или икономическата ефективност, като вземат под внимание качествени, екологични и/или социални аспекти и да имат предвид цялостния жизнен цикъл на продуктите, включително тяхното въздействие върху околната среда, се казва в доклада.
Европарламентът също така насърчи възлагащите органи да си сътрудничат с участниците на пазара, за да разработват новаторски методологии, продукти, произведения или услуги, които все още не съществуват.
„Над 250 000 публични органа в ЕС изразходват около 14% от БВП, т.е. почти 2 трилиона евро годишно за закупуване на услуги, строителни дейности и доставки„, заяви Карлуш Куелю (ЕНП, Португалия), докладчик от Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите.
Евродепутатите призовават Европейската комисия и държавите членки:
- да анализират и докладват причините за прекомерното използване на най-ниската цена като първичен критерий за възлагане в редица държави от ЕС, които не отчитат качеството, устойчивостта и социалното приобщаване;
- да използват иновативни обществени поръчки за постигане на интелигентен, екологичен и приобщаващ растеж и за укрепване на кръговата икономика; членовете на Европарламента подчертават новите възможности, предлагани от директивите за обществените поръчки, за повторно използвани, ремонтирани, реновирани и рециклирани стоки и услуги и други устойчиви и ресурсно ефективни продукти и решения;
- да подпомагат участието на малки и средни предприятия (МСП) в търговете, например чрез задължително разделяне на партиди, когато това е възможно, или чрез ограничаване на оборота, необходим за участие в тръжна процедура (разделянето на договорите на партиди насърчава конкуренцията на пазара и избягва риска от еднолични търгове, зависимостта на доставчиците, се отбелязва в доклада); трябва да се разработят консултантски услуги и обучение за МСП, за да се подобри тяхното участие в тръжните процедури;
- да се стремят към бърза дигитализация на процедурите и въвеждането на електронни процеси за всички основни етапи, а именно от уведомяване, достъп до тръжни процедури и представяне до оценка, възлагане на поръчки, поръчване, фактуриране и плащане;
- да приемат национални стратегии за модернизиране на националните системи за обществени поръчки и повишаване на тяхната ефективност;
- да увеличат съвместните процедури за възлагане на обществени поръчки, включително трансграничните, за което преразгледаните правила на ЕС предлагат улеснения;
- да използват икономически ефективни инструменти за управление на договори, за подобряване на прозрачността, целостта и данните, както и за по-добро управление на обществените поръчки като регистри на договори;
- да осигурят оперативна съвместимост на закупените стоки и услуги и да се избегне блокирането на доставчиците;
- да разработят национални планове за професионализиране, като обръщат внимание на всички нива на публичната администрация, а също и на критерии за качество като социални и екологични критерии;
- да приемат европейски етичен кодекс за обществените поръчки за различните участници в процеса на възлагане на обществени поръчки;
- да насърчават университетите да продължат да развиват университетски курсове в областта на европейското законодателство в областта на обществените поръчки.
Според Еврокомисията 55% от процедурите за възлагане на обществени поръчки все още използват най-ниската цена като единствен критерий за възлагане вместо например за стратегически социални и екологични критерии. Броят на тръжните процедури със само една оферта се увеличи от 14% на 29% за периода 2006 – 2016 г. МСП печелят едва 45% от стойността на обществените поръчки над праговете на ЕС, което е под тяхната тежест в икономиката.
Материалът е препечатан от „Дневник“
6
Коментирайте
Абсолютно подкрепям призива на Европейския парламент. Въпросът е дали ще има качествен контрол върху препоръките му.
В анексите е заровено кучето и в една особена клауза, наречена „непреодолима сила“.
Много правилно послание от ЕП, тъй като практиката с най-ниската цена се оказа наистина порочна. Справка – последните големи търгове в България и особено тези на Столичната община.
Абе и нашите взеха да се усещат, че не е красиво най-ниската цена да е водеща и от година-две този критерий формално не е с толкова голяма тежест. Обаче условията в търговете се пишат така, че да спечели определена фирма, независимо дали цената е водеща или не.
Винаги съм смятал, че цената не бива да е водещ критерий при обществените поръчки. По-скоро качеството трябва да е с приоритет.
Би било добре да се приеме европейски етичен кодекс за обществените поръчки.