Ексшефът на „Топлофикация“ Валентин Димитров е окончателно оправдан за валутни престъпления

Прокуратурата се отказа от обвинението пред първата инстанция и въпреки това протестира, но впоследствие СГП не е поддържала протеста

Денислав Цонев 22 януари 2018, 7:00 2618 коментирайте

Софийският градски съд (СГС) сложи точка на проточилото се 10 години дело за валутни престъпления срещу бившия шеф на столичната „Топлофикация“ Валентин Димитров. Състав на СГС (председател – Вера Чочкова, Тони Гетов – докладчик и Александрина Дончева) окончателно е оправдал Димитров по повдигнатите му обвинения, установи проверка на „Лекс“.

Градските съдии напълно са споделили изводите на Софийския районен съд (СРС), който през март м.г. оправда Димитров, след като прие, че извършените от подсъдимия деяния вече са декриминализирани.

Според обвинението, в периода от 20 октомври 1999 г. до 25 юни 2003 г. в Австрия, Димитров е извършвал финансови сделки в нарушение на валутното ни законодателство, като предоставените от него кредити и извършените сделки с ценни книжа са за общо близо 6 млн. лева. Другото обвинение срещу него е, че между 2004-2006 г. отново e нарушил валутните закони, като в качеството си на управител на фирма „Про Марк“ ЕООД, не е декларирал пред БНБ множество сделки за над 16 млн. лв.

През 2015 г. обаче текстът на чл. 251 от Наказателния кодекс беше променен, като от изпълнителното деяние отпадна нарушението на разпоредба на закон, на акт на Министерския съвет или на обнародван акт на Българската народна банка, относно режима на сделките, вноса, износа или други действия с валутни ценности, каквото беше обвинението срещу Димитров. Изменението в НК доведе до оправдателна присъда и за бившия зам.-председател на парламента от ДПС Христо Бисеров, който също беше обвинен по този текст.

Още в края на делото срещу Димитров пред СРС, прокуратурата отказа да поддържа обвинението заради законовите изменения, но изненадващо след това е последвал протест пред градския съд. В него се казва, че присъдата е неправилна и необоснована, като неправилно е приложена разпоредбата на чл.2 ал.2 от НК (бел. ред. – ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца). Районната прокуратура е поискала въззивният съд да признае Димитров за виновен по повдигнатите му обвинения.

СГС обаче е приел, че първата инстанция е изяснила прецизно всички факти по делото и правилно е заключила, че не може да се търси наказателна отговорност на Димитров. Въпреки протеста, Софийската градска прокуратура не го е поддържала пред СГС.

И двете инстанции са категорични, че към момента на извършване на деянията, подсъдимият е извършил престъпление по чл.251 от НК, но последващото изменение го спасява от наказателно преследване.

„В настоящата редакция на закона е криминализирано единствено неизпълнението на задължение за деклариране на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях, пренасяни през границата на страната, която е външна граница на Европейския съюз, и стойността на предмета на престъпление е в особено големи размери. Безспорно е по делото, че за такива нарушения обвинение на подс. Димитров не е повдигано.

Предвид гореизложеното въззивният съдебен състав споделя напълно доводите на контролирания такъв, че изменението на чл. 251, ал. 1 от НК / ДВ бр.74/2015г. /, представлява по-благоприятен закон по смисъла на чл. 2, ал. 2 от НК спрямо подсъдимия Димитров, тъй като декриминализира неизпълнението на задълженията му по ЗСВЦВК, Наредба № 27/09. 12. 1999 г., Валутния закон и Наредба № 27 за статистиката на платежния баланс като изпълнително деяние на престъплението по чл. 251, ал. 1 от НК. Този закон е приет в периода от извършването на деянието до постановяване на присъдата от първоинстанционния съд, поради което и правилно и законосъобразно е взет предвид от решаващия съдебен състав“, се казва в решението на градския съд, което е и окончателно.

Това дело се запомни с безкрайните му връщания, както от СРС, така и от СГС и дори без промяната в закона, вероятно щеше да приключи без осъдителна присъда, защото щеше да изтече абсолютната давност от 15 години. След ареста на Димитров през лятото на 2006 г. започнаха няколко разследвания, а делото за валутните престъпления беше първото внесено в съда през 2007 г., СРС го върна на прокуратурата, а тя го поправи и на 30 май 2008 г. СРС чете първата осъдителна присъда на Димитров – 5 години затвор. На втора инстанция повече от две години течеше съдебно следствие със събиране на доказателства, разпити и съдебни поръчки, за да се стигне до декември 2011 г., когато съдия Румяна Ченалова забеляза съществени пропуски в обвинителния акт, които са нарушили правото на защита на Димитров и върна делото. В средата на 2012 г. прокуратурата отново преправи обвинителния акт и го внесе в СРС, който пак го върна заради нарушения. Делото тръгна отново в СРС в началото на 2014 г. и приключи две години по-късно.

Валентин Димитров е в затвора, където още изтърпява наказание от 3 години затвор за безстопанственост, а висящи срещу него са и делата за пране на пари и за длъжностно присвояване на близо 4,5 млн. лв.