Всеки гражданин на ЕС може да заведе дело срещу „Фейсбук“ пред съдилищата в родната си държава, но ако искът е колективен, вече няма това право. Това следва от произнасянето на Съда на Европейския съюз по запитване на Върховния съд на Австрия.

Казусът възниква заради дело, заведено Максимилиан Шремс, който живее в Австрия. Той подава иск срещу „Фейсбук“ във Виена, като твърди, че компанията е нарушила редица разпоредби за защитата на данни във връзка с личния му профил и на още седем други ползватели, които са му прехвърлили правата си за целите на този процес. В последствие 25 000 потребители на „Фейсбук“ от целия свят също му прехвърлят правата си.

По делото Шремс иска австрийските съдилища да обявят някои договорни клаузи за недействителни и да осъдят „Фейсбук“ да преустанови използването на спорните данни за свои цели или за целите на трети лица, както и да плати обезщетение.

„Фейсбук“ обаче възразява, че австрийските съдилища нямат международна компетентност и сочи, че Шремс няма право да се позове на нормата от правото на ЕС (Регламент (ЕО) No 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела), която дава възможност на потребителите да предявят иск срещу чуждестранен съдоговорител пред съдилищата по тяхното местоживеене, т.нар. съд на потребителя.

Освен това от компанията сочат, че Шремс използва „Фейсбук“ и за професионални цели (чрез страница в социалната мрежа той осведомява за действията си срещу „Фейсбук“) и затова не може да бъде считан за потребител.

С днешното си решение съдът в Люксембург първо дава важно разяснение –

ползвателят на личен профил във „Фейсбук“ не губи качеството „потребител“, когато публикува книги, чете лекции, управлява интернет сайтове, събира дарения и многобройни потребители му прехвърлят правата си, за да ги предяви той по съдебен ред.

Но посочва: „Не може обаче да се позовава на подсъдността при дела по потребителски договори потребител, който предявява с иск пред съда по местоживеенето си не само собствените си права, но и права, прехвърлени му от други потребители с местоживеене в същата държава членка, в други държави членки или в трети страни“.

Съдът отбелязва, че подсъдността при дела по потребителски договори по принцип намира приложение само когато целта на сключения между страните договор е използване на съответната стока или услуга, което не е търговско или професионално. „При услугите на дигитална социална мрежа, които е предвидено да бъдат използвани дълго време, следва да се отчита последващото развитие в използването на тези услуги. Ето защо ищецът – ползвател на такива услуги, може да изтъкне качеството на потребител единствено ако използването главно за различни от професионални цели на тези услуги, за което той първоначално е сключил договор, впоследствие не е придобило основно професионален характер“, се посочва в решението

В него се изтъква, че понятието „потребител“ се дефинира като опозиция на това за „икономически оператор“ и не зависи от познанията и от информацията, с които съответния човек действително разполага, нито от експертния му опит в областта на услугите, нито от ангажимента му да представлява правата и интересите на ползватели на тези услуги.

Що се отнася до прехвърлените права Съдът на ЕС припомня, че подсъдността при дела по потребителски договори е била установена, за да се защити потребителят като страна по съответния договор. „Следователно потребителят е защитен само доколкото е лично ищец или ответник в дадено производство. Ето защо ищецът, който сам не е страна по съответния потребителски договор, не може да се ползва от тази подсъдност. Това се отнася и за потребителя, на когото са прехвърлени права на други потребители“, обясняват магистратите в Люксембург.

Коментирайте

avatar