Съдът в Люксембург:
Държавите в ЕС трябва да задължат работодателите да въведат система за измерване на работното време
Държавите в Европейския съюз (ЕС) трябва да задължат работодателите да въведат обективна, надеждна и достъпна система за измерване на продължителността на отработеното от всеки работник дневно работно време. Това постанови Съдът на ЕС.
И подчерта, че държавите следва да определят конкретните правила за въвеждането на такава система, по-специално нейната форма, като вземат предвид спецификите на всеки сектор и размера на някои предприятия.
Спорът между испанския синдикат и „Дойче банк“
Решението е по дело заведено от испанския синдикат Federación de Servicios Comisiones Obreras (CCOO). Той предявява иск пред Централния съд в Испания, в който настоява „Дойче банк“ да бъде осъдена да въведе система за регистриране на отработеното от персонала ѝ дневно работно време. Синдикатът посочва, че тази система би позволила да се проверява спазването на установеното работно време и изпълнението на предвиденото от националното законодателство задължение за предоставяне на информация на синдикалните представители за положения всеки месец извънреден труд. Според CCOO задължението за въвеждане на такава система за регистриране произтича не само от националното законодателство, но и от Хартата на основните права на Европейския съюз и от Директивата за работното време.
„Дойче банк“ пък твърди, че от практиката на Върховния съд на Испания следва, че местното право не предвижда такова общо задължение. Според финансовата институция тя била задължена само да води регистър за положения от извънреден труд и да уведомява в края на всеки месец на работниците и синдикатите за броя на часовете.
Така испанският съд, пред който е поставен казусът, решава да се обърне към СЕС. Като обяснява на съда в Люксембург, че 53,7% от положените часове извънреден труд в Испания не са регистрирани. Освен това испанският съд подчертава, че тълкуването на испанското право от Върховния съд на практика лишава, от една страна, работниците от съществени доказателствени средства за установяване на положения труд над максималната продължителност на работното време, а от друга страна, техните представители от необходимите средства за проверка на спазването на закона. И посочва, че така испанското право не е в състояние да гарантира ефективното спазване на задълженията, предвидени в директивите за работното време и за безопасността и здравето на работниците на работното място.
Решението на съда в Люксембург
С днешното си решение СЕС постановява, че тези директиви, разглеждани във връзка с хартата, не допускат правна уредба, която съгласно тълкуването, което ѝ е дадено от националната съдебна практика, не задължава работодателите да въведат система за измерване на продължителността на отработеното от всеки работник дневно работно време.
Съдът изтъква важността на основното право на всеки работник на ограничаване на максималната продължителност на труда и на междудневна и междуседмична почивка, което е прогласено в хартата и чието съдържание е уточнено с Директивата за работното време. „Държавите членки са длъжни да следят за това работниците действително да ползват предоставените им права, без избраните конкретни правила за гарантиране изпълнението на директивата да могат да изпразнят тези права от съдържание“, завява съдът в Люксембург. И напомня, че работникът е по-слабата страна в трудовото правоотношение и работодателят не следва да ограничава правата му.
Съдът констатира, че при липсата на система за измерване на продължителността на работното време на всеки служител няма начин да се установят обективно и надеждно нито броят на отработените часове и разпределението им във времето, нито часовете извънреден труд. А това прави прекомерно трудно, ако не и невъзможно на практика, работниците да упражняват правата си.
„Всъщност обективното и надеждно определяне на броя работни часове на ден и на седмица е от съществено значение, за да се установи дали максималната продължителност на седмичното работно време, включваща извънредния труд, и минималните междудневни и междуседмични почивки са били спазени. Затова съдът счита, че национална правна уредба, която не предвижда задължението за използване на инструмент, който позволява такова определяне, не гарантира полезното действие на правата, предоставени от Хартата и от Директивата за работното време, тъй като лишава както работодателите, така и работниците от възможността да проверят дали тези права са спазени“, пише в решението.
Затова СЕС заключава, че правна уредба може да осуети целта на директивата, която е да бъде осигурена по-добра защита на безопасността и здравето на работниците, при това независимо от установената в националното право максимална продължителност на седмичното работно време. „Системата за измерване на работното време обаче предоставя на работниците особено ефикасно средство за лесен достъп до обективни и надеждни данни за действителната продължителност на положения труд, което улеснява както доказването от страна на посочените работници на незачитане на правата им, така и контрола от страна на компетентните национални органи и съдилища за ефективното спазване на тези права. Затова, за да се гарантира полезното действие на правата, предоставени от Директивата за работното време и от Хартата, държавите членки трябва да задължат работодателите да въведат обективна, надеждна и достъпна система за измерване на продължителността на отработеното от всеки работник дневно работно време. Държавите членки следва да определят конкретните правила за въвеждането на такава система, по-специално нейната форма, като вземат предвид евентуално особеностите на всеки съответен сектор на дейност и дори спецификите, по-конкретно размерът на някои предприятия“, заявява съдът в Люксембург.
5
Коментирайте
От опит мога да кажа, че точно банките се държат по същия начин и в България, служителите почти всеки ден работят извънредно и без заплащане. Но това е масов проблем, просто при банките е странно, защото затварят за граждани в 16-17 ч.
Да ги видим нашите работодатели как ще изпълнят това условие, още повече при тези подкупни и безхаберни синдикати.
Нали и у нас въведоха чипове, за да контролират хората по колко време работят. И какво от това? Даваш си чипа на колегата и готово.
Е, защо не бяхме в ЕС преди години, когато работехме за частниците по 14 часа и повече и то без трудов договор.
Българското законодателство изобщо не е помислило за реално измерване на отработеното време. Всичко са пожелателни правила. Интересно сега, при наличието на такова решение на СЕС, колко време ще трябва на нашите управляващи да въведат тези изисквания? И после работодателите ще писнат, че е скъпо, че държавата трябва пари да им даде за това и т.н., обичайните сериали. И накрая ще измислят как да заобикалят технологията.