„Държавата с едната ръка взема каквото е присъдила с другата“ или как България беше осъдена за прекомерни съдебни такси
Държавата с едната ръка взема каквото е присъдила с другата. Такъв коментар прави Европейският съд по правата на човека в постановеното си вчера осъдително решение срещу България.
В него съдът в Страсбург констатира, че баща и дъщеря, осъдили общината за нелепата смърт на тяхната съпруга и майка, на практика са били лишени от справедлив съдебен процес. А причината за това е, че обезщетението, което им е присъдено (без лихвите), е по-малко от таксите, които са им събрани по делото.
Историята е от Пловдив и започва през 1998 г. През август Мария Кожухарова-Чорбаджийска се прибирала към дома си, когато се разразила буря, огромен клон паднал върху нея и я убил.
Малко преди това общината била разпоредила изсичане на клони, но поради немарливост и некомпетентност бил оставен един успореден на улицата и почти без опора. Именно той убива Мария Чорбаджийска.
Съпругът и дъщеря ѝ завеждат дело по Закона за отговорността на държавата за вреди причинени на граждани (сега Закон за отговорността на държавата и общините за вреди). Искът им е срещу държавата, община Пловдив и двама души. Те претендират за обезщетение от 2 млн. лв. за морални вреди и още 200 000 лв. имуществени вреди.
Историята на делото е доста усложнена, но най-общо може да се каже, че започва като първата инстанция – Пловдивският окръжен съд, отхвърля изцяло иска. След като делото два пъти стига до Върховния касационен съд Апелативният съд в Пловдив присъжда 100 000 лв. на бащата и дъщерята и ги осъжда да платят 126 000 лв. държавна такса за отхвърлената част от иска им. Все пак, тъй като по присъдената им сума текат лихви, през март 2011 г., когато общината окончателно плаща, те получават близо 268 000 лв.
Повече от половината от присъденото им обезщетение обаче те „връщат“ обратно на държавата под формата на съдебни такси. Така се оказва, че им остават 121 000 лв., т.е. по малко повече от 60 000 лв. на човек.
Случилото се по това дело е отпреди въвеждането през 2008 г. на проста такса от 10 лв. за граждани и 25 лв. за юридически лица по делата за вреди срещу държавата и общините. То е плод и на това, че апелативният съд преквалифицира иска на бащата и дъщерята по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите, което те разбират едва с постановеното от него решение и са поставени пред свършен факт, че трябва да платят 4% върху отхвърлената част от претенциите им. Така никога не им е дадена възможност да поискат да бъдат освободени от държавна такса.
Според съда в Страсбург в случая е нарушено правото им на справедлив съдебен процес и затова той осъжда държавата да им плати близо 14 700 евро (обезщетение и разноски).
В решението си ЕСПЧ отбелязва, че приложимото българско право за съдебните такси преследва законната цел да финансира съдебната система и да действа възпиращо за завеждането на несериозни искове. Но напомня, че вече е констатирал прекомерност на таксите по дела срещу държавни органи у нас. И подчертава, че вече е заявявал, че правилата за определяне на съдебните разноски трябва да са такива, че да избягват прекомерното натоварване на ищците, когато претенциите им срещу държавата са обосновани. „Тъй като е парадоксално, че с налагането на различни такси държавата взема с едната ръка това, което е присъдила с другата“, се заявява в решението.
ЕСПЧ припомня делото „Станков“, по което дължимата от жалбоподателя такса възлиза на около 90% от обезщетението, което държавата е осъдена да му плати, както и делото „Михалков срещу България“, по което таксата е по-висока от присъденото.
Съдът в Страсбург обосновава извода си, че в случая с бащата и дъщерята е нарушено правото им справедлив процес, не само на простото съотношение между съдебната такса и уважената част от иска. Но все пак първоначално изтъква, че на практика се е наложило те да платят на държавата обратно 55% от спечеленото по делото. И подчертава, че до това съотношение се е стигнало само заради значителното увеличение на размера на обезщетението от 100 000 лв. с лихвите. „Въпреки че лихвите значително увеличават действителното обезщетение, получено от жалбоподателите, и намаляват съотношението спрямо съдебните такси, съдът не може да пренебрегне факта, че основната роля на лихвите е да компенсират кредитора за забавянето на плащането“, пише в решението.
Съдът специално заявява, че претенцията от 2 млн. лв. на бащата и дъщерята, значително надхвърля обичайното обезщетение, присъждано в България преди близо 20 години и я определя като прекомерна.
Но в същото време изтъква, че те са завели делото си по закона за отговорността на държавата, а след преквалифицирането на иска им по ЗЗД, никога не им е била дадена възможност да поискат да бъдат освободени от държавна такса, нито им е поискано да я внесат предварително. „Вместо това, Пловдивският апелативен съд само накратко отбелязва в решението си, че не са били събирани такси в началото на производството и осъжда жалбоподателите да ги платят както за първото, така и за второинстанционното производство. В тази връзка Върховният касационен съд констатира, че Апелативният съд в Пловдив е извършил грубо нарушение на процедурата. А в резултат на това националните съдилища лишават жалбоподателите от възможността да обмислят надлежно дължимите съдебни такси и евентуално да преоценят искането си в светлината на тези съдебни такси“, пише ЕСПЧ в решението си.
В него той прави и няколко важни коментара. Той признава, че държавата е в правото си да обвърже таксата с размера на претендираното обезщетение, но заявява, че таксите трябва да са предвидими и гъвкави – да позволят на страната да възползва от пълно или частично освобождаване от плащането им.
Той критикува сериозно позицията застъпвана на два пъти от ВКС по делото. Съдът в Страсбург отбелязва, че то стига до ВКС след постановяването на решението на делото „Станков“ и след промените от 2008 г. в ЗОДОВ. Освен това върховните съдии установяват, че апелативният съд грубо е погазил закона, като се е произнесъл по иска без да са внесени таксите, но на практика заявяват, че не могат да направя нищо. Обяснението е, че съдът има правомощие да се произнася само по разноските, а не и по държавните такси, които са определени в тарифа.
В решението си ЕСПЧ подчертава и драстичната разлика между таксите по дела за вреди по ЗОДОВ (10 лв. или 25 лв.) и по ЗЗД (4% от интереса).
Част от сумата от 14 700 евро, която присъжда на бащата и дъщерята, е за възнаграждението на адвокатите, водили делото в Страсбуг – Михаил Екимджиев и Снежана Стефанова.
22
Коментирайте
И мен ме дразнят някои от решенията им , но е факт , че след част от решенията на Страсбург има подобрения в законодателството ни . В случая е крайно време да се реши проблемът с огромните държавни такси по част от делата . Според мен всеки трябва да си плаща разумна цена на правосъдната услуга . Така и действам при искания за освобождаване от държавна такса – може да е 50 лева , но всеки трябва да внесе нещо ако е работоспособен . Има и много дела , които минават с много малки държавни такси , а това също… Покажи целия коментар »
Хубава работа, ама БЪЛГАРСКА! Срам.
Вярно е , имаше колебания по тези искове дали не са по ЗОДОВ , но те отдавна се изчистиха /може да проверите кой беше изтъкнатия съдия от ВКС , който мислеше , че делото е по ЗОДОВ и така е объркал окръжния съдия/ . Иначе политиката на държавата по държавните такси е тотално сбъркана . Няма „таван“ на дължимите такси и при големи искове се искат несъразмерно високи суми. Таксата не е данък и трябва да покрива разходите за услугата . Каква услуга се предоставя за 100 000 лева такса ???? От друга страна злоупотребата с освобождавания от държавни такси… Покажи целия коментар »
ДЪРЖАВАТА СМЕ ВСИЧКИ НИЕ. Народно събрание и Министерски съвет са тези, които допускат всичко това. Следователно всички ние сме виновни, поради неправилния си избор. Трагичното е, че българите са късопаметни !
Как да се борим с Боковата мафия?
Ужас, безобразно поведение. Не мога да повярвам на поведението над държавата
Гнусен съд!
Кой по-точно?
И поведението на община и служители спря ли да е немърливо? Да е нехайно
Отвратен съм от поведението на държавата, при все, че тя е виновна
Това нормална държава от ЕС ли е?
Да, историята не третира актуален нерешен проблем, но ни връща към миналото, както се случва обикновено с решенията на ЕСПЧ. Поучително…
Държавата убиец на жената. После се дърпа да плати. Гестапо.
Парите няма да върнат жената, но делото е за да се научат чиновниците и общината. Иначе и на тях не им пука.
Не зная кой ще се научи, но парите излизат от джоба на данъкоплатеца, тоест нашия
Това поведение на държавата е толкова цинично. В САЩ ще я осъдят държавата за тая немърливост за 10 милиона
Писали в едно документче че тези такси са законни и това е. Мурално ли е така бе?
Да ти преквалифицират иска по ЗЗД и то с решението и да те поставят пред свършен факт, че трябва да платиш 4% – това беше масова практика по едно време. Пълно безобразие. Но скоро не съм се натъквал на подобно безобразие.
Да, че то всеки разумен човек ще се откаже от иска си и после ще си внесе нов с по-разумна претенция 😉 Двамата ищци тука са прекалили здраво, но това не означава, че трябва да платят половината си пари на държавата за такси
Държавата само гледа да взима! Това е нагло
Държавата винаги гледа да прецака обикновения човек. А срещу това трябва да се противопоставим всички заедно
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
EСПЧ е една гнусна соросоидна подметка като цяло. Щом прочетох Екимджиев спрях да чета нататък.