Държавата пак започва дискусиите за отпадане или реформа на запрещението*
След години отлагане, множество кръгли маси, тайни и явни обсъждания, след сериозно настояване от страна на неправителствени организации държавата отваря отново дискусията и се готви да направи реформа в института на запрещението. И да се опита да промени правилата, така че хората с психически или умствени проблеми да получават защита и подкрепа за самостоятелно взимане на решенията, вместо да бъдат лишавани от най-елементарни човешки и граждански права.
Днес здравната комисия ще се срещне с представители на коалиция „7000“, които са сред основните инициатори на искането за отмяна на запрещението. В същото време правосъдното министерство качи за обществена консултация документ с въпроси по бъдещия проект на Закон за физическите лица и мерките за подкрепа, който предвижда реформа в института на запрещението.
От няколко години от неправителствения сектор настояват за промяната и отмяна на съществуващото от 40-те години на миналия век запрещение. И така България най-сетне да отговори на изискванията на Конвенцията на ООН за правата на хора с увреждания, изискваща всеки човек да може да упражнява своите базисни човешки права. В продължение на повече от година през 2015 и 2016 г. те заедно с правителството подготвяха законопроекта за мерките за подкрепа. Текстовете дори минаха през Министерския съвет, стигнаха до Народното събрание и бяха одобрени от много парламентарни комисии. Но впоследствие правителството падна от власт и оттогава законопроектът отлежава в парламента.
От началото на мандата гражданските организации лобират отново да се пристъпи към реформа и водят интензивни разговори с ресорните министерства и местна власт. Пред „Дневник“ от неправителствени организации коментират, че вече има съгласие от страна на държавата въпросът отново да бъде поставен на дневен ред и да се върви към промени.
Какво е запрещение и колко хора засяга
В момента над 7 хиляди души са поставени под запрещение (откъдето идва и наименованието на инициативата „7000“). Всъщност няма официална статистика за точния брой на хората, защото не се водят регистри, което всъщност е и един от проблемите, водещи до уязвимост на тези хора.
Запрещението е създадено през 40-те години, когато обществото е било доста различно – затворено и консервативно. Под запрещение в момента се поставят тези, които страдат от интелектуални и психо-социални увреждания и не могат да се грижат за себе си. Хората са лишени от всякакви права и да взимат каквито и да било решения за себе си – да гласуват, да се женят, да решават къде и с кого да живеят, да се разпореждат с имуществото си и др. След като човек се постави под запрещение, съдът не може да преразглежда служебно делото, а запретеният не може сам да подаде молба за отмяна.
Каква реформа се предлага
Законопроектът предвижда въвеждането на комплекс от мерки, чрез които да се оказва подкрепа, а в по-сериозни ситуации и защита, на хората със затруднения, за да могат те да са, доколкото е възможно, самостоятелни. От една страна, се цели овластяване и постигане на автономност на хората с увреждания, които изпитват затруднения да упражняват правата си, а от друга страна – ангажиране на отговорността на заобикалящата ги среда, институциите и третите страни, които имат задължения да гарантират ефективното и реално упражняване на права от хората с увреждания.
Въвеждат се механизми за подкрепата при извършване на конкретни правни действия, подкрепеното вземане на решения и защитните мерки в ситуация на риск, съвместно вземане на решения, предварителна декларация и др.
Видове подкрепа и защита
Мерките за подкрепа се определят за хората, които изпитват сериозни затруднения да упражняват самостоятелно правата си при извършване на конкретни правни действия. Това са по-големият кръг хора с психични увреждания. Например може да бъде лице, което в определени периоди изпада в затруднение, защото е с шизофрения или друго психическо заболяване, или лице, което страда от деменция. За такива по-кратки периоди на нужда са мерките за подкрепа.
Мерките за подкрепа са четири вида – договор за подкрепено вземане на решение, одобрен от съда; съвместно вземане на решение; налагане на ограничение за разпореждане с определено имущество; одобряване на предварителна декларация. При последния вид мярка всеки може предварително да определи кой да му бъде доверено лице, ако на някой етап от живота си получи психично увреждане, какво да се случи с неговото имущество или да уреди други въпроси, които ще касаят извършване на правни действия.
Мерките за защита са предвидени за по-сериозните случаи, при които има ситуация на риск. Например, ако на улицата бъде открит човек без документи, неориентиран, не знае къде живее. Тогава той е в ситуация на риск. Нужно е да се отиде при съдия, който да свика индивидуален съвет за вземане на решение къде да бъде настанено лицето, кой да му помага, следва ли да му се отпусне еднократна помощ или пенсия.
В случай на нужда от незабавни мерки делото се разглежда и решава от дежурен съдия, специализиран в този вид дела.
Мерки за подкрепа се определят за срок до 2 години, а на всеки 2 години съдът ще получава информация за това какво се случва с човека, добре ли се развиват отношенията с довереното лице, справят ли се, има ли нужда от промяна на мерките. Съдът служебно може и по-рано да изиска тази информация.
А мерките за защита са само за срок до шест месеца, дотогава ситуация на риск следва да бъде преодоляна.
Срещу злоупотреби
След промените например, когато някой изпадне в труден момент и усеща, че вече може да бъде манипулиран и подведен да си продаде имуществото, може да поиска от съда да му определи мярка „подкрепено вземане на решение“ и да го ограничи да се разпорежда с повече от определена сума, както и да не се разпорежда за определен период с имота си. Ако става въпрос за човек, който вече е в състояние, в което не може да осъзнае какво се случва, негови близки също могат да поискат мерки за подкрепа и мерки за защита – съпрузите, родители, прародители, деца и внуци, братя, сестри, доверено лице, кметът на общината като орган на подкрепено вземане на решение и прокурорът.
С цел предпазване от злоупотреби са предвидени редица защитни мерки. Ограниченията за продажба на имоти например ще се вписват в специалните нотариални книги, а когато нотариусът, пред когото се изповядва сделка, види, че се касае за имот на лице, което има ограничения да продава, ще трябва да спре сделката. Освен това се предвижда в национална база данни „Население“ в графата „Правни ограничения“ също да се вписва за съответното лице дали има определени мерки за подкрепа или мерки за защита.
За подкрепящото лице има предвидени специални състави в Наказателния кодекс за измама – от 1 до 8 години затвор, а ако подкрепящото лице съзнателно ощети имуществото на подкрепяния – затвор до 3 години или глоба от 100 до 300 лв. Освен това е предвидено, че довереното лице не може да закупи имот от представлявания без изричното разрешение от съда.
Съществен момент в законопроекта е регламентацията, че по отношение на упражняването на личните права, като например сключване на брак, прекратяване на брак, съставяне на завещание, сдружаване по смисъла на закона за юридическите лица с нестопанска цел, както и упражняване на репродуктивни права, се изключват формите на подкрепа, а тези права се упражняват самостоятелно след подходящо консултиране.
Притесненията на правосъдното министерство
Законопроектът обаче, изготвен от предишния екип на правосъдното министерство, изглежда, притеснява новото ръководство на ведомството, ако се съди от въпросите, които то иска да консултира.
Министерството пита дали след като запрещението фигурира в конституцията, то може да отпадне напълно, или може да се пристъпи само към реформа на този институт. Като се предвиди, че ограниченията за лицата с увреждания ще бъдат пропорционални на състоянието им, да се прилагат за възможно най-кратък срок и да подлежат на редовно преразглеждане от независим орган.
Във връзка с разпоредбите на конституцията, с които се въвежда забрана за хората, поставени под запрещение, да избират или да бъдат избирани, „конституционно допустимо ли е лица с психическа и интелектуална недостатъчност, в т.ч. и тези със сериозни затруднения по смисъла на законопроекта, да се ползват от активното и пасивното избирателно право“, питат от ведомството.
Друг въпрос е дали предвидените производства в законопроекта ще облекчат или обременят хората с психична или интелектуална недостатъчност спрямо сегашното производство по поставяне под запрещение. А също „фактически възможно ли е лица, които имат сериозни затруднения, да определят самостоятелно кой или кои лица да ги подкрепят, в кои случаи да действат или извършат съответни правни и фактически действия при съставянето на предварителна декларация“.
Пита се още дали ако тези хора могат сами да завещават имотите си, няма да станат обект на измами. Или дали ще имат достатъчна помощ и компетенции при административните и съдебните производства. Ведомството поставя и редица други питания, които дават да се разбере, че е много вероятно проектът да претърпи сериозни промени и орязване, ако стигне до пленарната зала.
От години неправителствени организации също сигнализират, че новите правила могат да доведат до проблеми, ако държавата, институциите и местните власти не са подготвени сериозно и не гарантират реалното приложение на планираните в проекта мерки, с които ще се замени запрещението.
*Статията е препечатана от „Дневник“
5
Коментирайте
В София е пълно с хора, които не са добре психически и се разхождат свободно по улиците. Как мислят, че за всеки един от тях ще е възможно да се свиква индивидуален съвет за вземане на решение къде да бъде настанено лицето?
Хората в неравностойно положение какво ги грее, че правителството е паднало. Защо втора година вече законопроектът отлежава в парламента?
Тъжното е, че хората с психически или умствени проблеми не винаги са в състояние да взимат решения самостоятелно.
Точно от това се възползват някои и им присвояват имотите.
Според мен новият закон само ще утежни положението на тези хора. Те може да бъдат манипулирани да изберат някой за подкрепящо лице. Достатъчно е да се въведе забрана настойникът да продава от името на запрещения или да купува от него. Най-често именно роднините се възползват от имуществото, като поставят лицето под запрещение и после кандидатстват за настойници. Общината няма как да предвиди техните намерения, назначава ги, съдът набързо дава разрешение и лицето остава без имот, изиграно от близките.