Становище на генералния адвокат пред СЕС

Дори за не особено тежки престъпления може да се проследява е-комуникацията

Lex News 03 май 2018, 12:35 2362 4

Дори при неособено тежки престъпления, може да се разреши достъп до базата данни на доставчиците на електронни съобщителни услуги, стига той да не накърнява сериозно личния живот. Това становище е изразил генералният адвокат Henrik Saugmandsgaard Øe по испански казус пред Съда на Европейския съюз.

Случаят е следният. При разследване на грабеж на портфейл и мобилен телефон, испанската съдебна полиция е поискала от съдия-следовател да ѝ предостави достъп до идентификационните данни на ползвателите на телефонни номера, активирани с откраднатия мобилен телефон за период от 12 дни, считано от деня на грабежа.

Съдия-следователят обаче отхвърлил искането. Мотивът му е бил, че деянието, което се разследва, не представлява „тежко“ престъпление. Според испанското законодателство достъп до идентификационните данни може да се даде, само ако е предвиден над пет години затвор на съответното престъпление.

Испанската прокуратура обжалвала отказа на съдия следователя пред съд в провинция Тарагона, Испания.

При обсъждане на казуса съдът е изтъкнал, че след решението на съдия-следователя, испанският законодател е въвел два алтернативни критерия за определяне на тежестта на престъплението, при която запазването и оповестяването на лични данни са разрешени.

Първият е материалноправен и е свързан с терористични престъпления и такива, извършени в рамките на престъпна организация. Вторият е формално-нормативен критерий, който определя минимален праг от три години лишаване от свобода. Испанският съд подчертал, че този праг може да обхване огромното мнозинство от наказателни квалификации. Заради това той е поискал от съда в Люксембург да установи как се определя тежестта на престъпленията, над която накърняването на основните права може да бъде обосновано при достъпа на компетентните органи до лични данни, запазени от доставчиците на електронни съобщителни услуги.

В искането си съдът в провинция Тарагона е цитирал и две решения на СЕС – Digital Rights и Tele2 Sverige, в които той е използвал понятието „тежки престъпления“, за да прецени законосъобразността и пропорционалността на намеса в правото на зачитане на личния и семейния живот, както и в правото на защита на личните данни, права, които са залегнали в Хартата на основните права на ЕС.

По делото Digital Rights Ireland Съдът в Люксембург обяви за невалидна Директива на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи.

По второто дело Tele2 Sverige СЕС постанови, че правото на ЕС от една страна „не допуска национална правна уредба, която за целите на борбата с престъпността предвижда общо и неизбирателно запазване на всички данни за трафик и данни за местонахождение на всички абонати и регистрирани ползватели на всички електронни съобщителни средства“, а от друга страна „не допуска национална правна уредба, която регламентира защитата и сигурността на данни за трафик и на данни за местонахождение, и по-специално достъпа на компетентни национални органи до запазените данни, като в рамките на борбата с престъпността не ограничава този достъп само до целите за борба с тежката престъпност, не го подчинява на предварителен контрол от юрисдикция или от независима административна структура и не изисква разглежданите данни да се запазват на територията на Съюза“.

А съгласно Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации държавите членки могат да ограничат правата на гражданите, когато такова ограничаване представлява необходима, подходяща и пропорционална мярка в рамките на демократично общество, за да гарантират националната сигурност, отбраната, обществената безопасност и превенцията, разследването, разкриването и преследването на престъпления или неразрешено използване на електронна комуникационна система.

В заключението си от днес генералният адвокат Henrik Saugmandsgaard Øe най-напред констатирал, че поискана от испанските разследващи органи мярка представлява намеса в правото на зачитане на личния и семейния живот и в правото на защита на личните данни.

Според генералния адвокат обаче в решенията Digital Rights и Tele2 съдът в Люксембург е установил корелативна връзка между тежестта на установената намеса и сериозността на съображението, която я обосновава. Ето защо, за да се изисква на етапа на обосноваването на такава намеса да е налице „тежко престъпление“, което прави възможно дерогирането на принципа на поверителност на електронните съобщения, е необходимо намесата да е сериозна, отбелязал генералният адвокат и уточнил, че в обсъждания случай този основен елемент отсъства.

Henrik Saugmandsgaard Øe пояснил, че естеството на разглежданата намеса се отличава от други такива, които са предмет на цитираните две решения на СЕС. „Мярката е целенасочена и предназначена да предостави възможност за достъп на компетентните органи за нуждите на наказателно разследване до данни, притежавани за търговски нужди от доставчици на услуга, и обхваща единствено самоличността (лично, фамилно име и евентуално адрес) на ограничена категория абонати или ползватели на конкретно средство за комуникация, т.е. лицата, чийто телефонен номер е бил активиран от мобилния телефон, кражбата на който се разследва, при това през ограничен период, а именно около 12 дни“, е изтъкнал генералният адвокат.

Според него евентуалните вредоносни последици за лицата, за които се отнася разглежданото искане за достъп, едновременно са умерени и ясно очертани, защото не е предвидено поисканите данни да бъдат оповестени на обществото. Освен това възможността за достъп, с която разполагат полицейските органи, се съпътства от процесуални гаранции – предвиден е съдебен контрол. Заради това Henrik Saugmandsgaard Øe смята, че намесата, произтичаща от предаването на тези данни за гражданското състояние, не се отличава с особена сериозност, защото при конкретните обстоятелства такива данни не засягат пряко и интензивно интимната сфера на личния живот на съответните лица.

Генералният адвокат сочи още, че съгласно Директивата дерогирането на принципа на поверителност на електронните съобщения може да се обоснове с целта от общ интерес за превенция и преследване на престъпленията, без по друг начин да се уточнява естеството им. „Следователно не е задължително престъпленията, които легитимират разглежданата ограничителна мярка, да могат да се окачествят като „тежки“ по смисъла на решения Digital Rights и Tele2. Само когато претърпяната намеса е особено сериозна, престъпленията, които могат да обосноват такава намеса, трябва също да бъдат особено тежки. Обратно, в случай на намеса, която не е сериозна (т.е. когато данните, чието предаване се иска, не засягат сериозно личния живот), дори престъпления, които не са особено тежки, могат да обосноват такава намеса (т.е. достъпа до поисканите данни)“, твърди Henrik Saugmandsgaard Øe.

По-специално той приема, че правото на ЕС допуска възможността за компетентните органи да имат достъп до държаните от доставчици на електронни съобщителни услуги данни за идентификация, позволяващи да се издирят предполагаемите извършители на престъпление, което не е тежко.

Генералният адвокат стига до извода, че мярката, поискана от испанската съдебна полиция води до намеса в гарантираните от директивата и хартата основни права, която обаче не е толкова сериозна, че да налага такъв достъп да се предоставя само в случаите, в които съответното престъпление е тежко.