СРС пита съда в Люксембург:
Допустимо ли е човек да научи основанията за ареста си едва при оспорването му в съда?
Преюдициалното запитване
1. Следва ли разпоредбите на чл. 8, § 1 във вр. с чл. 6, § 2 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство (OJ L 142, 1.6.2012, p. 1–10) да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, прилагана корективно, въз основа на установена в съответната държава членка на ЕС съдебна практика, съгласно която е допустимо основанията за арест на заподозряно лице, включително за престъпното деяние, в извършването на което е заподозряно, да не се съдържат в писмения акт за задържане, а в други съпътстващи го документи (предхождащи или последващи), които не се представят незабавно и с които лицето може да се запознае впоследствие при евентуално оспорване на законността на задържането по съдебен ред?
2. Следва ли разпоредбата на чл. 6, § 2 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство (OJ L 142, 1.6.2012, p. 1–10) да се тълкува в смисъл, че информацията относно престъпното деяние, в извършването на което едно арестувано лице е заподозряно, следва да съдържа данни за времето, мястото, начина на извършване, конкретното участие на лицето в него и следващата се наказателноправна квалификация, за да се гарантира ефективното упражняване на правото на защита?
Допустимо ли е основанията за арест на заподозрян в извършване на нарушение или престъпление да не се посочват в заповедта за задържане, а в други документи, които не се представят незабавно, а едва при оспорването пред съд? Този въпрос отправя районният съдия от столицата Мирослав Петров до Съда на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург във връзка с казус на участник в протестите миналата година, пострадал и от полицейско насилие (точната формулировка на въпросите виж в карето).
Съдия Петров решава да се обърне към СЕС, след като установява, че практиката на българските съдилища допуска по-късното представяне на основанията за арест, което обаче според него е пречка пред ефективното право на защита.
Казусът
47-годишният Васил Михайлов е задържан за 24 часа на 2 септември 2020 г. в разгара на протестите срещу правителството на Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев. Заповедта за ареста е издадена от полицай от софийското Второ РУП. В нея пише, че Михайлов е задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР (полицията може да задържи лице, за което има данни, че е извършило престъпление) и за нарушаване на обществения ред. 47-годишният мъж е освободен на следващия ден и веднага подава жалба в Софийския районен съд (СРС), с която оспорва законосъобразността на заповедта за задържането си.
Вече пред съда са представени докладни полицейски записки, от които става ясно и защо е бил арестуван за 24 часа. В тях се твърди, че по време на протестите пред Народното събрание на 2 септември Михайлов се е опитал да премине през полицейския кордон, нанасяйки удари с ръце и крака по щитовете на служителите на МВР и отправяйки цинични реплики към тях. Въпросните записки обаче не са били представени на мъжа след ареста му.
В писмените си обяснения Михайлов казва, че е бил на протестите. Когато напрежението ескалирало, той бил избутан от тълпата към полицейския кордон и тогава е арестуван. Мъжът отрича да е нарушавал обществения ред и твърди, че всъщност той е станал жертва на полицейско насилие. В подкрепа на последното представя пред съда и медицински документи, които установяват, че има открита рана на клепача и околоочната област. „Липсват данни прокурорските органи в страната да са провели разследване за твърдяното полицейски насилие“, отбелязва съдия Петров в определението, с което се обръща към СЕС.
За сметка на това обаче шест дни след ареста на Михайлов, с разпореждане на Софийската районна прокуратура, полицията му съставя и внася в съда акт за дребно хулиганство. В него се твърди, че при протестите на 2 септември м.г. 47-годишният мъж е опитал да премине през полицейския кордон, удряйки с ръце и крака по щитовете на служителите на МВР и отправяйки цинични реплики към тях, което е административно нарушение по чл. 1, ал. 2 от Указа за борба с дребното хулиганство.
СРС обаче признава Михайлов за невиновен и го оправдава поради недоказаност на нарушението. Това решение е влязло в сила.
Въпросите пред СРС
Междувременно по делото, по което 47-годишният мъж оспорва ареста си, съдът установява изключително оскъдна информация за фактическите и правни основания в заповедта за задържане. Както вече стана ясно, в нея е посочена само разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, както и изразът „нарушаване на обществения ред“. Според съда информацията е толкова „семпла“, че Михайлов на практика нито може да разбере защо е арестуван, нито за извършването на какво престъпление е заподозрян.
Нещо повече, отбелязва съдия Мирослав Петров, 47-годишният мъж не е обвинен в извършването на престъпление, а по отношение на административното нарушение е оправдан от съда поради липсата на подкрепящи го доказателства.
Съдебната практика
В тази връзка съдия Петров прави анализ на българското и европейското законодателство. Той отбелязва, че според нашата нормативна уредба задържането на гражданин от полицията на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка (ПАМ) по смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания. Магистратът от СРС пояснява, че ПАМ има характера на индивидуален административен акт, чиято цел е да предотврати възможността на човека да се укрие или да извърши престъпление. „Съдебната практика в България приема, че за прилагането ѝ не е необходимо да са събрани безспорни доказателства, установяващи по категоричен и несъмнен начин авторството и вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на наказателния кодекс, тъй като последното е предмет на доказване в наказателното производство, а не в административното“, посочва съдия Петров и отбелязва, че според практиката на Върховния административен съд (ВАС) достатъчно е да има писмени или устни данни за извършено престъпление, които да обосновават предположението, че въпросният човек е съпричастен към деянието, за да бъде наложена ПАМ.
В чл. 74, ал. 2, т. 2 от Закона за МВР пък се казва, че основен реквизит на заповедта са фактическите и правни основания за задържане от полицията, припомня Мирослав Петров.
„Преобладаващата част от съдебната практика в страната, формирана от Върховния административен съд, тълкува корективно посочената разпоредба, като приема, че е допустимо тази информация да не се съдържа в писмения акт за задържане, а в други съпътстващи го документи (предхождащи или последващи), макар същите да не се предоставят на лицето по време на ограничаване правото му на свободно придвижване. Застъпеното становище е аргументирано с Тълкувателно решение № 16 от 31 март 1975 г. на Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на Върховния съд (ВС), където е прието, че „Мотивите към административния акт или към резолюцията за отказ за издаване на административен акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган в съобщението до страните по чл. 28, ал. 1 ЗАП (отм.), в препроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта”. Уместно е да се отбележи, че този тълкувателен акт поначало е приет при действието на Закона за устройството на съдилищата (ЗУС, обн. в ДВ бр. 92 от 1952 г., отм.) и същият не се ползва със задължителна сила за органите на съдебната власт, а съдържа единствено ръководни указания по прилагането на закона (арг. от чл. 17, ал. 2 ЗУС, отм. със Закона за устройство на съдилищата, обн. в ДВ бр. 23 от 19.03.1976 г.)“, изтъква съдия Петров.
Той цитира няколко решения на ВАС, в които се посочва, че мотивите за заповедта за задържане могат допълнително да бъдат изложени в други документи, което е в съответствие именно с разбирането на Върховния съд от 1975 г. Магистратът от СРС отбелязва, че „в някои съдебни актове се стига дори по-далеч като ВАС приема, че основанията за задържане могат да се изведат от материалите по евентуално образуваното впоследствие наказателно производство (т.е. не е необходимо да изхождат от органа, издал административния акт) или пък, че въобще не се налага подробното мотивиране на заповедите за задържане“.
Противоречията с европейското право
Съдия Петров обаче не е съгласен с тези изводи: „Позицията на настоящия съдебен състав е, че цитираната практика на върховната съдебна инстанция по административни дела, съблюдавана и от долустоящите по степен съдилища, е формирана в разрез с предписанията на чл. 5, § 1, б. „с“ от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) и чл. 8, § 1 във вр. с чл. 6, § 2 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно правото на информация в наказателното производство“. Той припомня решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото „Петков и Профиров срещу България“ от 2014 г., по което страната ни е осъдена за аналогичен казус.
В него съдът в Страсбург казва, че конвенцията изисква едно лице да е задържано по „обосновано подозрение“, че е извършило престъпление. Такова подозрение не може да бъде общо и абстрактно, това означава, че трябва да има факти или информация, които биха убедили обективен наблюдател, че въпросното лице може да е извършило определено престъпление, посочва ЕСПЧ. И добавя, че такива факти и информация не са били посочени в заповедите за задържане на Станислав Петков и Петко Профиров, има само позоваване на приложимите законови разпоредби, но не и на каквито и да било специфични обстоятелства или действия. Това само по себе може да бъде достатъчно основание за съда да заключи, че лишаването от свобода на жалбоподателите е несъвместимо с принципа на защита от произвол, заявява ЕСПЧ.
„От анализа на цитираната съдебна практика в България се налага извод, че в случая не е нужно основанията за арест или задържане на заподозрените, включително за престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени да се съдържат в писмения акт за задържане, а е достатъчно да се извличат от материалите по делото. Този подход обаче не държи сметка за обстоятелството, че правото по чл. 7 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. за достъп на заподозрените лица до материалите по делото не е гарантирано на национално ниво, доколкото обсъденият акт от вторичното право на ЕС не е транспониран в посочената част. Такъв достъп е осигурен единствено за обвиняемите лица и същият е уреден в Наказателно-процесуалния кодекс. При липсата на конкретна информация за фактическото и правно основание на задържането, респективно при неосигуряването на достъп до материалите, уличаващи задържаното лице, заподозреният в извършването на престъпление е лишен от възможността да организира адекватно и пълноценно правото си на защита и да оспори законосъобразността на писмения акт за задържане по съдебен ред“, изтъква съдията от СРС и решава да се обърне към СЕС.
36
Коментирайте
Е, аз съм бил адвокат по случая. По жалба на доверителя ми съдът в Страсбург призна нарушение на Конвенцията и осъди държавата да плати обезщетение на жалбоподателя. Друг е въпросът, че решенията на Страсбург не са задължителни за българските съдилища, а и много рядко се приемат от българските съдилища дори и като доводи .
След като може да бъде добавен в черен списък (какъвто не е предвиден в закон) без никаква разписана процедура, по произволно решение на политическата върхушка, управляваща изпълнителната власт, в резултат на което да бъде лишен от всякакви права пред администрацията на държавата, на която е гражданин, до степен дори банките да му блокират сметките… По този въпрос обаче никой съдия не смее да отправи запитване, защо ли.. За да не бъде добавен и самия той/тя в списъка може би..
Редно е записките да се представенят на мъжа след ареста му.
Практиката на българските съдилища нарушава правото на подсъдимия да се защитава ефективно.
Сега остава и да ни осъдят отново.
Няма
Подсъдим ще е чак на съдебна фаза с внесе обвинителен акт. Преди това на досъдебна фаза ако е привлечен като обвиняем се води именно обвиняем. В случая лицето е било задържано по ЗМВР за срок до 24 часа. И не му е образувано ДП. Тоест той няма никакво процесуално качество ,защото няма наказателно производство , проведено е администранивно-наказателно производство по УБДХ. И няма как да му се предоставят докладните записки от полицайте. Това са документи за вътрешно ползване и могат да бъдат изискани като ВД в случая че се води наказателно производство или адм.-наказателно. Но за това си има фаза… Покажи целия коментар »
До “Христомир 20 септември 2021 15:22“ Много правилно сте го написал/а, но не си струва да си давате труда- малкото правоспособни юристи, които пишем отвреме навреме коментари тук, го знаем, но ако забелязвате, под Вашия коментар няма оценки- аз Ви поставих първия плюс. Изобщо- забелязвам, че под коментари на правоспособни юристи по същността на една статия, троловете не поставят нито минуси, нито плюсове, просто защото не разбират същността на коментара- изпозвайте напр. само юридическа терминология в един Ваш коментар и ще се убедите сам/а във верността на горенаписаното…Иначе- да- всеки политически платен трол атакува с кратък коментар- клише, съставен от… Покажи целия коментар »
Проведено е администранивно-наказателно производство по УБДХ, обаче нямал процесуално качество! Желязна милиционерска логика… за ограничаване на правата на лице, което търпи репресия, наложена му от орган на властта, пък била тя и „само“ за 24 часа. За съжаление на Гешев и останалите калинки на ГЕРБ и ДПС от същото котило, ЕСПЧ изобщо не споделя тази позиция. Ама вие платените политическите тролове, за които Гешев е стожер на правото, а Пеевски най-честния бизнесмен, може да продължавате да ни забавлявате с небивалиците си.
При положение че става дума за продължаващо събитие – граждански протест – и жалбата е подадена „веднага” след освобождаването, не виждам какъв точно е проблемът. Разбирам да нямаше допълнителни основания, но те са представени на съда. Аз какво да кажа, като едва в решението на втората инстанция ми бе съобщено, че местният КАТ началник бил написал нещо на гърба на възраженията ми като „основание” да не извърши проверка, въпреки че е имало видеозапис? Нямах абсолютно никаква възможност за реакция. Адм. съд прави, каквото си иска. Дори не разгледа записа от колата на полицаите, защото според съда камерите снимали само вътре… Покажи целия коментар »
Аз предлагам във всяка заповед за задържане подробно да се описва извършеното нарушение/престъпление, да се изброяват, анализират и съпоставят всички доказателства за нарушението/престъплението и да се предложи подходящо наказание/присъда за извършителя 🙂
Никакви анализи за протестърите, само бой за такива престъпници! Най-добре ако може да се измени конституцията и дежурните прокурори да могат да издават присъди, които не могат да се обжалват!
До “Геши 20 септември 2021 10:45“ Най-добре да се премахне прокуратурата- според Вас- пер агрументум а контрарио- извлечен от смисъла на Вашият саркастичен коментар- и съдиите да станат разследващи органи, да се премахне досъдебното производство, а накрая олигарсите в България и извън нея, да си ги купуват с думите “ Какво искате- пари или олово“- по аналог на колумбийската мафия, а всички присъдружни нпо-та дружно да венцеславят олигархът, който ги е купил и да твърдят как другият олигарх също е мафиот, обаче- той е “по-лошият“ мафиот, нали така;0
Силна прокуратура трябва да има, но да е независима и ефективна като водената от Кьовеши в Румъния преди няколко години, а не като родната, която пази едните престъпници, а другите ги гони (и то чак след като „настъпят мотиката“). Българската прокуратура в настоящият й вид по Сталински образец и с този слабограмотен и изпълняващ политически поръчки гл. прокурор начело е пълна пародия.
До “Адвокат 20 септември 2021 12:36“ А според Вас, главпрока има ли правомощието да бъде дежурен или наблюдаващ прокурор- щото някакси не съм много убедена, че сте адвокат и сте изучвали “Наказателно право- обща и особена част“ и “ Наказателен процес“ в университет, та реших да проверя;0
До ,,адвокат от САК“ – Трудно се намира адвокат, който да разсъждава чисто юридически и лично да ми направи добро впечатление, но Вие сте един от тях. Няколко пъти съм засичал Ваши коментари и ми е правило впечатление, че съдите обективно. Хубаво е човек да види, че не всички коментиращи са или платени тролове или просто хейтъри.
При сегашният ни главен прокурор това е невъзможно.
До ,,Адвокат“ от 20 септември 2021 12:36 – г-жа Лаура Кьовеши я очерниха олигарсите в Румъния, когато ги подпука и това доведе до незаконното ѝ уволнение. Сега, когато Гешев даде да се разбере, че ПРБ няма да обслужва олигархични интереси и тръгна срещу олигархията, му очернят и неговия имидж. Съвпадение?!
Отделно от това явно не сте запознат със структурата на ПРБ, за да казвате, че е по ,,Сталински образец“. Гледайте си гражданските дела (предполагам, че сте адвокат-многознайко, който казва, че разбира от всичко) и не се занимавайте с наказателно право, от което явно не разбирате.
ПРБ нямало да обслужва олигархични интереси??? Доган, Пеевски и Тиквун са имагинерни герои от поредицата за мечо Пух, нали! преПравен свят го закриха, но гледам троловете му още щъкат.
Тъпо
Какъв е този корумпиран еврогейски съд, който разваля рахата на инструмента на господ, открил дизеловите космически кораби до Луната и почетен председател на дружеството за юридическо-селски туризъм! Малко им беше на протестърите-престъпници, които се опитаха да осъществят преврат чрез хакване на поливни пръскачки пред НС! Твърде благосклонно е законодателството у нас към такива боклуци, трябва да се добави престъпление в НК – доживотен затвор за разваляне кефа на тиквата и каскета му, а в НПК да се предвиди, че задържането под стража в такива случаи може да продължи 20 г. и никой няма право да закрива спецсъда!
https://www.youtube.com/watch?v=f6s38P2PAoQ
Ето този клип ви препоръчвам да видите. НЕ случихме на поробители, а не случихме и на освободители. Айде избирайте си Япония или Южна Корея да ни поробва следващия път?
Викайте законотворците на ЕС и да дойдат да ни поробят и така.
Ужас! Правова държава – няма що.
Как може да ти се каже, че си нарушил обществения ред. Малко подробности не може ли да се вземат?
Поредния абсурд в стрната наречена България.
Много лоша практика. Но както се казва и в предишната ви статия от днес – нямаме никакви права или те са написани така, че да нямаш право да ползваш бърза помощ.
Количеството информация, когато ти отнемат правото на свобода, не може да бъде оприличена, като „семпла“, „оскъдна“ или нещо такова. Защото е нелепо. Не може просто. Трябва да се обясни подробно.
Минимум се създава практика да се арестува така всеки неудобен на властта. Което си граничи с диктатура.
Не, то и робовладелчеството така може да се възобнови.
Не виждам какво изобщо има да пита Люксембург, начукваш канчетата на МВР и така, докато се научат.
A, те пък ще се трогнат…Имали са заповед за бой и арести, а после кой каквото иска да им говори. Пари няма да плащат,я.
А на ВАС и горната инстанция кой да начука канчетата?
Наистина е лошо да не знаеш защо си арестуван
Ми викам да има два лафа в заповедта, освен единствения член, който познават съставителите 😉
Жалбоподателят е роден през 1972 г. и живее в Бургас. 6. Към 6 часа сутринта на 11 юли 2007 г. няколко полицейски служители посещават дома на жалбоподателя с призовка да се яви в полицейското управление в съседния град Поморие „като свидетел” във връзка с провеждано разследване. Жалбоподателят твърди, че не е бил вкъщи по това време и че е бил уведомен по телефона от съпругата си. В призовката, от друга страна е отбелязано, че той отказал да я приеме 7. Към 7 часа сутринта жалбоподателят се явил в полицейското управление в Поморие. Той е информиран, че е задържан на основание… Покажи целия коментар »