Не съм съгласна с описаното становище .Доктор именно по специалност,,Право,, съм и практикуващ магистрат .Само да вметна ,че в съдебната система, по принцип, се дължи 10 % надбавка над заплатата за защитена докторска титла ,но е по преценка на прекият ти началник .Аз не вземам тази надбавка ,колегата от съседната стая я получава.Това е дълга тема за дискусия…
Гордея се с моята титла !

В Лидл заплатата е по – висока.

Като студент присъствам често на факултетни съвети. С мен има и един докторант, който съм забелязал, че винаги мълчи и гледа уплашено. Не само, че виждам злобата и лицемерието, с което се отнасят помежду си преподавателите, но и виждам как да си докторант не е занимание за хора с характер и амбиция. Не бих си го причинил. Наскоро един професор си каза в прав текст на лекции, че академичния живот е за хронично нещастни хора.

Най-положителното е, че за първи път от доста време насам срещам някой да цитира Вапцаров

Повечето се насочват към самостоятелна форма на докторантура, защото с научен ръководител е ужасно да се работи! Притиска се, налага ти собствените си разсъждения, той ти избира и тема, и всичко.

С интерес прочетох голяма част от коментарите. Спокойно мога да кажа, че коментиращите тук нямат и понятие от това как се пише и защитава докторат, както и от това какво представлява една докторска теза. За информация само ще посоча, че в България изискванията за докторат все още са едни от високите в сравнение с международен план. Ще допълня и с това, че всяка една читава монография, която сте прочели най-често представлява публикувана докторска дисертация. Не бъркайте научната работа с наръчниците на ВСС и АОП. Да, качеството на редица докторски тези не е на висота, но това е в рамките на… Покажи целия коментар »

Малко младежки спомени, Преди доста години се явих на кандидат докторантски конкурс, по правна специалност , за която доста хора я определят като „лесна“, а и масова… А и въпросната специалност действително е лесна, сравнение с която и да е друга докторантура, от областта на правото… Приключи писмената фаза, и отиваме по-късно горе, в кабинетите да ни кажат резултатите, и да изпитат устно ,който е с оценка над 4,50. Всички кандидати, включително и аз бяхме с оценка под 4,5. Никой не продължи, мястото остава празно, или евентуално за конкурс през пролетта. Преди няколко години лице се похвали в медиите ,лице,… Покажи целия коментар »

То самата специалност право е „Ресто! Не! Неуместно“, но това го осъзнаваш след 20-тата година практика. Преди това толкова си зашеметен от филмите, великите статии за юристи и статистиката на трудовия пазар, че не си даваш сметка, че влагаш живота си и усилията си в осакатяваща хиляди човешки съдби системна глупост, започваща от университета, минаваща през нагласените конкурси и приключваща с мафията ВСС, ССБ и ВКС.

Проф. Александър Стойнов, който ми четеше лекции по НП, значи аз бях от последния випуск, на който той преподаваше, понеже се пенсионира. Леле, аз само на няколко лекции отидох както на общата, така и на особената част. Толкова скучноват беше, с такова нежелание прелистваше страниците на учебника си, докато буквално ни четеше написаното на лекция, и след всяко изречение казваше – „т’ва ще го пропуснем, не е важно, ще си го изчетете…“. Питаш го нещо, той си продължава, изобщо не те отразява. Ама накрая изпитният тест, ха-ха-ха… Ужас, ужас! Дано няма такива научни кадри занапред…

Всъщност медиците са чудесен пример. Те специализират работейки! Тяхната специализация се осъществява докато лекуват пациенти и в процеса на лечението им. Те изучават теорията по доецислността успоредно с практическата работа. В правото теорията и практиката са разкъсани, в медицината – неразривно свързани. Медиците обикновено така получават и научните си титли и звания – на терен, в университетски болници или институти, където се лекуват хора. Дисертацията му е почерпена от опита и емпиричния му доказателствен материал е взет от практиката, от реалните му наблюдения върху дадено лечение и т.н. Юристът, напротив, по необходимост се изолира от практиката за да се посвети… Покажи целия коментар »

Поля ми преподаваше в ПУ! Тя наясно ли е голяма част от колегите и колко абсурдно изпитват и какви хора си взимат изпитите за сметка на други? Как едни ги сечат, а други със слушалки и готови царски пищови на държавни изпити преминават успешно!?

Израстването на един млад учен и преподавател – асистент, как определено протича то в ЮФ. -Завършваш на 25 г. семестриално + държавни, на 26 г. си взимаш правоспособност. -Кандидатстваш за докторантура, на 29 г. (ако успееш) я защитаваш и ставаш доктор по право. -На 30 г. ставаш редовен асистент, след конкурс…(ако си много навътре в колектива, е възможно още със завършването, т. е. на 25-26 г. да те оставят като хоноруван асистент и автоматично, без изпит, редовен асистент ставаш, след като изкараш успешно докторантурата). Ппц, не съм видял да се гласува отрицателно за ничия докторантура. Който не е започнал докторантура,… Покажи целия коментар »

Както казва проф. Близнашки на лекции – „Вижте ги ония от Европейското право, най-големите плагиати, преписват като разпрани от френски, немски, английски и си присвоят чужди писания, даже и единия б…к там го избраха за „член-кореспондент“ на БАН, дето не знаеше какво пише в конституцията, та и за конституционен съдия го избраха, вместо Георги Близнашки да стане конституционен съдия и член-кореспондент и академик на БАН, дето е писал много за държавата, за правото, за конституцията, с десетки постижения, те ми избрали някакъв си б…к по Европейско право, дето няма и един собствен труд, пф“.
ВЕЛИК Е ПРОФЕСОР БЛИЗНАШКИ!

Разликата пред и след 89-та година е, че сега „Правото“ не е идеологизирано, а преди 89-та година, Правото е идеологизирано до червено. Каквото каже марксизма-ленинизма това ще е в Правото и като цяло във всички области на науката. Затова в онези времена много са се ценели научните кадри, защото те тълкуват по марксическия метод. Преди 89-та година по Обща теория на правото се е изучавало само мислите на Маркс, Ленин и Енгелс за Правото въобще. Сега се гледа повече на практическото приложение.

Явих се през 2016 г. на докторантски конкурс за направление “Административно право и процес” ,имах голямо желание за докторантура, дебнех момента за докторантура, но не бях вътрешен човек…много се готвех, какви ли не учебници, статии, монографии бях изчел, за да се подготвя подобаващо, да впечатля комисията, съдебната практика на ВАС я превъртях…наистина една година преди това сериозно бях залегнал. Та бяхме трима кандидати. Изтеглихме си темите, първият кандидат след около 10-на минути и предаде, говореше си свободно около 5 минути с комисията. Аз си изложих всичко, цитирах мнения на авторитетни административисти и т.н. Изписах около 20 листа по двете теми.… Покажи целия коментар »

В едно е права проф. Голева, че докторската степен в областта на правото се игнорира напълно и не се оказва никакво значение, независимо дали ще защитиш на 28 г. ( което според мен е много рано) или на 48г. след като си се доказал в практиката и си узрял за възможността самостоятелно да проведеш научно изследване и да постигнеш приличен резултат. Има и друг проблем: сред докторите по право у нас има две групи: 1.Истински, с реален принос за развитие на определена тема и възможности за творчески подход и смелост да изложат своя теза и 2.Фалшиви, имитатори, преписвачи, папагали повтарящи… Покажи целия коментар »

Само някой тотално незапознат с образованието и научните среди в правото може да твърди, че докторите по право не били достатъчно уважавани. Докторантурата е абсолютна подигравка, „трудовете“ на докторите са смешни и перспективата, която докторантурата отваря е толкова жалка, че единствените, които записват докторантура, са или юристи, целящи се в 1000-та лева преподавателска заплата, или такива, които искат да си спестят адвокатския изпит… Най-малкото, което трябва да се направи, за да бъде повишено вниманието към докторантурата, е да бъдат закрити всички факултети в провинцията (където между другото работи авторката на статията), за да се намали бройката на тотално неграмотни „юристи“,… Покажи целия коментар »

В последните около 15 г. си купувам всяка нова правна литература, която излезе на книжния пазар. Интересувам се за биографията на съответния автор. Редовно оставам разочарован, когато прочета книгата и установя, че тя няма никаква практическа стойност, а от академична гледна точка представлява едно голямо преписване на трудовете на други автори с елементи тук-там на собствени разсъждения. Това се случва на 90% при всички доктори по право, които издават книга. Оставам и шокиран, когато започна да чета рецензиите на научното жури, което много често пише колко големи пропуски има докторанта, колко зле формулирани тези има и колко зле е трудът… Покажи целия коментар »

Преди 89-та година в ЮФ на СУ никой преподавател НЕ е имал практически опит като юрист. Ама абсолютно никой. Или са били активни политици към БКП, или председатели на някакви законодателни комисии, и то са се съобразявали с правото на СССР. Т. т. не са ковали те законите. Практиците като Петко Стайно, Иван Апостолов, Никола Саранов, отдавна са били изхвърлени от Унито.

Спомних си… как на устния изпит по Търговско право -1 част при доц. Антонова бях прочел за подготовка допълнителна литература от учебника на проф. Голева. По време на изпита, по въпроса, който ми се падна, се сетих, че Голева има мнение по темата и реших да го цитирам, според проф. Голева…..еди какво си…., доц. Антонова се усмихна и ми беше казала: „Моля ви, колега…да цитирате точно този учебник, не е много уместно“. Чудих се къде да гледам от срам.

Друго си е Траян Лялев да те скъса 15 пъти по Търговско право, само на първата част….Бог да го прости….голям б…к си беше!

Докторантите не се били оценявали, а практиците се предпочитали. Ами вижте само в раздела Научни публикации в този сайт – последната публикация преди тази е от Докторка, която очевидно си няма понятие от прилагане на ЗМГО, нито разбира от изпълнителен процес, но пък пише недомислици и простотии и очаква, че само титлата й стига някой да вярва, че става за нещо.

Като цяло това да ставаш доктор на 30 години без почети никакъв практически опит е смешно.

Търговското право някъде до към 30-те години никакво го няма в България. После проф. Любен Диков така до към 44-та година го развива. Ама е отстранен от Университета и на негово място застава Академик Любен Василев, който чете избираемия тогава курс по „Увод в търговското право“, както и „Увод в правото на интелектуална собственост“. Именно той е родоначалникът на търговското право в България.

Аз като завършил ЮФ на СУ през 2010 г., мога да кажа, чеееее бяха много малко преподавателите, които бяха и с богат практически юридически опит, които паралелно с теорията, демонстрираха и практиката. Не повече от четирима човека. По наказателно право нит единият, ни другият имаше практически опит. Там, като после отидох на стаж, осъзнах, че на никакво наказателно не съм се научил. Буквално ми казаха да си скъсам записките от университета. Че пък се падна в прокуратурата на един много гаден наставник, който почна да ми чете лекции по наказателно от първата до последната тема, както и по процеса. Същата… Покажи целия коментар »

Както се казва: „Койте не разбира… преподава“.

Много малко са кадърните преподаватели, с които университетът ме срещна.

А като не ви харесва… еми, не ставайте доктори, бе. Кой ви кара?

Докторантурата се превърна в спасителен път за много неудачни юристи, които не могат да се справят на пазара на труда. Такива доктори са причината да се гледа с добро око на докторантурите, защото възниква въпросът защо му е на човек да си губи времето с научна степен ако работи и се справя добре. Риторичен е въпросът. Без предразсъдъци – виждал съм как незавършили право знаят много повече от доктори, с разликата че първите работят в кантори, а вторите – не. Участвал съм и в подбор на кадри – това, за което Голева споменава – доктор с почти нулев практически опит… Покажи целия коментар »

Винаги ми става смешно, когато вземат да дават пример с лекарите, да правят сравнение и т. н. Следването на „Медицина“ е пет пъти по-трудно, отколкото да следваш „Право“. Медицината е специалност с продължително обучение, първо 6 години учиш обща медицина, после 4 години специализирана медицина. 12 години се изисква за станеш правоспособен лекар. Изпитът им по всяка медицинска дисциплина включва 3 части – теоретичен, практичен и устен. Те нямат конспект с по-малко от 120 въпроса. Задължителни стажове всяка седмица в болници, и не са формални, както при нас. В шести курс имат по 4 сесии, вместо, както при нас –… Покажи целия коментар »

„Лекар с научна степен, доцент, а след това и професор е високо оценен от пациентите и гилдията. Той заема ръководни позиции в здравеопазването и лечението.“ Това е възможно, но не и задължително. При лекарската професия има огромна разлика между научна дейност и практика. Там обаче феодализмът е достигнал чутовни размери, при което академичната длъжност буквално се слива с ръководната – на болница или отделение, при което едни и същи хора се въртят по върховете и не допускат младите да се реализират. „Когато в медиите се обсъждат законопроекти, юридически казуси и важни правни въпроси, се канят като специалисти журналисти, политолози, социолози,… Покажи целия коментар »

Въпросната Поля Голева е световнонеизвестно име в правната наука. Преподава Търговско право в ЮФ на ПУ и толкова. Да предложи примерно един нов проект за Търговски закон, щом е толкова ярък учен. Погледнете си го тоя закон, бе, прилича на швейцарско сирене, надупчен отвсякъде. Тромав.

Лично ми е преподавала … Нямам добро мнение за нея … Ако всички доктори, доценти и професори по право бъдат подложени на изпит за юридическа правоспособност, не на адвокатски, където има много „мръсни“ въпроси, поне 50% са изгърмели. Трябва преимуществено преподаватели по право да са практици. Аман от теоретици, дето дори не са стъпвали в съдебна зала или арбитраж!!! Трябва да се предвиди в Закона за висшето образование и Закона за съдебната власт районни, окръжни, апелативни и върховни съдии, съответно прокурори, следователи и разследващи полицаи да преподават. Теория и основи на правото да се учи до втори курс включително и… Покажи целия коментар »

Определено докторантурата е за определен човек. За Наш човек. Място не се открива случайно. Имаше такъв скандал в ЮФ на СУ преди време с професор по гражданско право (знаете кого) и един колега, който го приеха за докторант на Запад.

Няма никакво значение дали си доктор или си завършил право в Харвард. Ако имаш правилните хора и “ качествата“ раболепие и продажност, без проблем можеш да станеш “ висш“ магистрат-завършваш право в долно нанагорнише, лез дори да можеш да четеш, започваш някъде по селата, после те командироват и ставаш “ висш“, ако можеш да обслужваш. Това е ситуацията в Бг. В НС не могат да приемат читав закон от години поради поради лиспата на експертни познания сред законотворците. Дописва се от съдилищата липсата на адвекватно законодателство, а за съжаление с всяка изминала години, съдилищата изобщо не са това, което са… Покажи целия коментар »

Имаме противно отношение към образованието. Самият факт, че една от грамадните ромски махали в София се нарича „Факултета“…

Нищо нов под слънцето, в страната ни можещи хора и умни хора не се търсят. Търсят се телета.

Къде ли не доктор по каквото и да е не гарантира никакъв успех. Нали имам приятел, който почти е докторант, но какво от това? Работи за 1000 лв, гърчат го яко, едвам връзва двата края да идем на екскурзия до Истанбул за 3 дни. На море и тази година няма да иде.

Да не съм ви чул професорчета, доцентчета и докторчета да мрънкате, че сте недооценени. Вие, мили мои, сринахте юридическото образование в България с алчността си. Разкрихте юридически факултети в знайни и незнайни градове и паланки само и само да има къде да преподавате и откъде да си пълните гушките. Резултатът – всеки втори клошар в България е завършил право. Адвокати под път и над път. Некадърни юристи и хора със съмнителен морал в адвокатурата, съдебната власт, държавната администрация… Тотална девалвация на адвокатската професия и ниско доверие в съдебната система. Айде у лево г-жо Голева.

Заплащането на всеки труд следва да е функция на стойността, която този труд допринася в някаква обществена сфера. Тази стойност се определя от пазара на труда. Проф. Голева дава пример с лекарите, от чиито действия често зависят човешки животи (да не говорим за дефицита на лекари у нас, който допълнително повишава стойността на работата им). Какво точно зависи от един доктор по право? Каква е обществената нужда от научен труд на тема „Историческо развитие на нотариалната заверка на съдържанието“ например? Докторите по право разполагат ли с практически умения, които липсват на юрисконсултите в бизнеса, за да спомогнат за неговото развитие?… Покажи целия коментар »

„Тъй като за да получиш юридическа правоспособност се изисква образователна степен „магистър”, доктор по право се присъжда на магистър по право…“.
Познавам немалко доктори по право, които нямат юридическо образование.

Кандидатите притежаващи научно звание трябва да се назначават на длъжност без конкурс, така ще се насърчи високата степен на обеазоване!

Придобиването на научна степен „доктор по право“ е основание за вписване като „адвокат“ в съответната Адвокатска колегия без полагане на изпит!

Всичко казано е вярно, но това, което се случва съвсем не е насочено конкретно срещу докторите по право, а срещу всички мислещи и можещи. Такива не се търсят за важните постове.

В Съдебната система се плаща за научна степен, но е права проф. Голева – напоследък и желаещи няма, трупат едни семинари в CV и смятат, че е впечатлително. Еми не е

Мой близък преподава физика в един от най-големите университети в Европа. Имаше докторант, който му скъса нервите, но с негова помощ защити. Моят познат – професор, го закле да не се занимава повече с физика, но е факт, че докторантът стана доктор. И не, и двамата не са българи, за да решим, че става дума за побългаряване на западното образование. За мен изводът е, че тази степен девалвира и в точните науки, и в западните университети.

Права е проф. Голева, но има и друга страна на монетата – не паднаха ли много критериите? Не девалвира ли докторската степен, заради занижените изисквания към докторантите? Няма да посочвам името на човека и на университета, но един от най-посредствените ми колеги в курса стана доктор по право и въпросите, които поставям, ги вземам от живия живот