МЕДЕЛ в писмо до Жан Клод Юнкер: Докладът на ЕК за напредъка на България е далеч от реалността
Магистратската организация вижда проблеми с независимостта на съдебната власт и компетентността на антикорупционната комисия
Заключенията в последните мониторингови доклади на Европейската комисия за България и Румъния са далеч от реалностите в двете държави. Те не предлагат обективен анализ и не дават валидни препоръки, за да окажат действителна подкрепа на България и Румъния за напредъка на съдебните им системи. Това се казва в писмо на МЕДЕЛ (Европейски магистрати за демокрация и свободи) до председателя на ЕК Жан Клод Юнкер и до еврокомисаря по правосъдието Вера Йоурова.
В писмото се настоява ЕК спешно да поиска допълнителна информация и пояснения от властите в двете държави и да обърне специално внимание на ситуацията, в която се намира председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов, който, според организацията, е подложен на натиск от различни посоки.
По отношение на България МЕДЕЛ се спира на четири въпроса, по които е необходима информация.
Първият е свързан с констатациите в доклада на ЕК, че страната ни е изпълнила препоръката за независима съдебна власт.
Позовавайки се на становища на Консултативния съвет на европейските съдии и на Венецианската комисия, магистратската организация изтъква, че в Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет все още съдиите, избрани от съдии, нямат мнозинство, независимо от конституционните промени през 2015 г.
„По този начин подборът, назначаването, кариерното развитие или освобождаването от длъжност на всеки съдия в България остава политически обвързано… На практика препоръките са напълно пренебрегнати от сегашното политическо статукво“, казват от МЕДЕЛ.
Вторият въпрос е за „постоянният натиск, упражняван по отношение на председателя на ВКС“. От организацията пишат, че Лозан Панов е обект на систематичен тормоз, както чрез медии, така и от различни институции, включително и от представители на самата съдебна система.
„Ситуацията в такава степен е ескалирала, че животът и физическата му неприкосновеност са били застрашавани – болтовете на задната гума на служебния му автомобил са намерени разхлабени, а маскирани мъже са го „поздравявали“ на входа на Висшия съдебен съвет с прясно отрязани агнешки глави – заплаха, използвана от сицилианската мафия през 70-те години. И в двата случая полицията не е извършила сериозно разследване. Това са само малка част от заплахите и натискът, на които е подложен председателят на Върховния касационен съд на България, страна, която в Доклада по МСП е похвалена от Европейската комисия за добрите резултати в борбата с организираната престъпност“, пишат от магистратската организация.
Като пример за натиск те сочат 14-те въпроса, отправени към Лозан Панов от 10 от членовете на Съдийската колегия по повод негова реч на конференция, организирана от ССБ и МЕДЕЛ и провела се в София на 16 ноември.
Писмото изпратено от същите тези 10 членове на Висшия съдебен съвет съдържа завоалирани обвинения за „политическо говорене“, което провокира опасения сред съдийската общност, че тези обвинения ще бъдат използвани като мотив за отстраняването на съдия Лозан Панов от поста, твърдят от МЕДЕЛ.
Третият въпрос е свързан с „липсата на реформа в прокуратурата“. Организацията казва, че след смяната на комунистическия режим у нас прокуратурата остава по същество непроменена, запазвайки своята структура по съветски модел, въпреки критиките, отправяни както от вътрешни, така и от чуждестранни експерти.
„Главният прокурор си остава изключително важен властови фактор, без отговорност, точно какъвто е бил и по време на комунизма. Тази система оцелява и по време на наблюдението, осъществявано от страна Европейската комисия и е на път да бъде легитимирана напълно, посредством последния ѝ доклад.
МЕДЕЛ счита това за провокативно, неприемливо и напълно противоречащо на най-скорошните препоръки, отправени от Венецианската комисия“, се казва в писмото.
А становището на Венецианската комисия от 2017 г. е следното: „В сегашната българска система има слаб механизъм за отчетност на главния прокурор, който по същество има имунитет срещу наказателно преследване и е практически несменяем чрез обвинение за друго неправомерно поведение. Това е само по себе си проблематично, а в системата управление на съдебната власт нарушава баланса между властите, тъй като силният главен прокурор е член по право на Висшия съдебен съвет, като в същото време е йерархически висшестоящ поне спрямо пет от членовете на ВСС„.
МЕДЕЛ цитира и част от решението на Европейския съд за правата на човека по делото „Колеви срещу България“. В него съдът в Страсбург казва, че изключителното право на прокурора да повдига обвинения срещу закононарушители, в съчетание с пълния контрол на главния прокурор над всяко решение, издавано от прокурор или следовател, както и факта, че главният прокурор може да бъде отстранен от длъжност само с решение на ВСС, някои от чиито членове са му подчинени, е такъв институционален режим, който многократно е бил критикуван от ЕСПЧ.
Въпреки заключенията на съда в Страсбург, институционалната структура на прокуратурата остава непроменена, сочи МЕДЕЛ.
Последният въпрос е свързан с новата антикорупционна комисия. Магистратската организация напомня, че в доклада на ЕК се казва, че най-значителната стъпка е приемането на реформа на общата рамка за борба с корупцията.
„Докладът по МСП не демонстрира безпокойство от факта, че една агенция, която има толкова голяма сила – от специфичните задачи на разузнавателните служби, използването на специални разузнавателни средства до конфискациите, има политически назначавано ръководство. Също така, се налага да отбележим, че няма правила, които да уреждат контрола над тази агенция“, изтъкват от организацията.
Тя определя като много обезпокоителен фактът, че комисията е призовала председателя на ВКС, което, според съдийското съсловие у нас, може да бъде използвано като повод прокуратурата да започне разследване, което да доведе до отстраняването на Лозан Панов от поста председател на ВКС.
МЕДЕЛ напомня, че той отказа да се яви пред комисията, защото това нарушава принципа на разделение на властите и по същество – върховенството на правото.
„Освен това, експертният анализ на новото законодателство показа, че новият закон е в сериозно противоречие с европейското законодателство и по-точно Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и съвета по отношение на принципите, заложени в него, свързани с конфискацията на незаконно придобитото имущество. Изземването на имущество без влязла в сила присъда е абсолютно изключение и е приложимо единствено и само, в случай че обвиняемият се укрива от процеса; Директивата не позволява конфискуването на имущество, което не е пряко придобито от престъпна дейност; Директивата не позволява конфискацията на имущество придобито от обвиняемия чрез сделка с добросъвестни трети лица. Българският закон съдържа разпоредби, които са в противоречие с така заложените в Директивата принципи“, пишат от МЕДЕЛ.
Нататък организацията припомня и казуса със съдия Катерина Енчева от СГС, която спря дело за конфискация, за да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС. „Това нейно решение стана причина председателят на антикорупционната комисия Пламен Георгиев да я обвини в некомпетентност и недобросъвестност, да направи публично предположение, че съдията лъже и че преюдициалното запитване ще има сериозни последствия за България“, заявяват от МЕДЕЛ. Изказването му беше последвано от негативни публикации срещу съдийката, в които се призовава към реформа по полски модел.
Магистратската организация изтъква, че нито едно от тези „съществени обстоятелства“ не присъства в доклада на ЕК, което на свой ред повдига сериозни опасения за неговата обективност и информираността на авторите му за реалната ситуация в България.
МЕДЕЛ посочва, че Механизмът за сътрудничество и проверка е създаден като инструмент, който да помогне България и Румъния да зачитат напълно критериите от Копенхаген в изграждането на съвременна и наистина независима съдебна система.
„Като пазител на Договорите, Европейската комисия има основно правомощие да оценява напредъка и да съблюдава тези критерии, поради което докладите по МСП играят съществена роля в подпомагането на двете държави да постигнат тази цел.
Последно представените доклади по МСП обаче не са крачки в тази посока, тъй като дават противоречиви сигнали, които могат да бъдат интерпретирани погрешно и да бъдат прочетени по много опасен начин, което ще доведе до подкопаване на румънската и българската съдебни системи“, се заявява в писмото.
6
Коментирайте
Не съм съгласна, че Цацаров е само властови фактор, без отговорност.
Еи, този Панов! Чак от ЕС ще се наложи да го защитават.
На никого не пожелавам да е на негово място. В момента е под голяма преса и то съвсем незаслужено.
Пропуснали са да информират ЕК как Панов поставя под натиск съдии от ГК на ВКС, председателствайки безпрецедентно техни събрания за приемане на ТР, в момент в който той самия е разследван от Антикорупционната комисия. Както и за много други неща, разбира се.
За Румъния не зная, но България има спешна нужда от препоръки относно напредъка на съдебната ни система.
За съжалание грозната истина е, че по отношение на Главния прокурор на РБ няма наистина (на практика) механизъм, който да го спре. Не му се държи сметка за неговата дейност (реално и практически имам предвид), субординацията в прокурата извисява него като върховен и никой не може да му противоречи.
Виждаме, че една изцялото политически обвързана комисия КОНПИ може да действа и при оправдателна присъда на СЪДА, което е в една правова държава е НЕДОПУСТИМО! На практика тя правораздава, а съгласно чл. 119 КРБ само съдилищата имат право да правораздават!