Правно мнение на доц. Атанас Славов:
Дистанционното участие на депутати в пленарни заседания не противоречи на Конституцията
Дистанционното участие на депутати в пленарните заседания на Народното събрание не противоречи на Конституцията. Това становище (пълния му текст виж тук) изразява доц. д-р Атанас Славов до Конституционния съд във връзка с искането на депутати от БСП да бъде обявено за противоконституционно решението на парламента от 6 ноември м.г., с което бяха приети правила за дистанционно участие в пленарните заседания на депутати, поставени под карантина или изолация заради COVID-19.
За да обоснове становището си, доц. Славов напомня, че според основния закон правомощие на Народното събрание е да обявява извънредно положение, в рамките на което то продължава да функционира дори и да изтече четиригодишният му мандат. „Смисълът от тези конституционни разпоредби е да не се допуска, особено в условията на криза, концентрация на власт в правителството, което да я упражнява по един безконтролен и безотчетен начин. Разбира се, този конституционен замисъл може да се осъществи, само ако парламентът е действително пълноценна представителна институция с високо обществено доверие (за съжаление това не е реалното състояние през последните години)“, отбелязва Славов.
И сочи, че по време на извънредното положение, обявено на 13 март и продължило до 13 май 2020 г., парламентът ограничи работата си с мотив да не се нарушават приетите противоепидемични мерки. „Това състояние влизаше в колизия с конституционния замисъл и принципи и допълнително ерозира общественото доверие в институцията. Ето защо, би следвало да не се допуска де факто блокиране на дейността на Народното събрание независимо от прилагането на различни противоепидемични мерки“, изтъква доц. Славов.
Според него приемането на правила за дистанционно участие на поставени под карантина депутати е адекватен отговор на необходимостта НС да продължи да функционира в условията на обявената извънредна епидемична обстановка.
Той напомня, че чл. 81 от Конституцията изисква наличието на кворум за провеждане на пленарните заседания и необходимостта от мнозинство при приемането на закони и други актове.
„Конституцията е технологично и технически неутрална, което означава, че липсва конституционен стандарт, който да изисква въвеждането или ползването на определени технологични ресурси от държавните органи. Конституцията не въвежда ограничения и забрани при използването на различни технологични платформи в дейността на институциите. През изминалите десетилетия такива технологии са въвеждани, както в работата на Народното събрание (електронна система за регистрация на народните представители и гласуване; излъчване на заседанията на интернет страницата на парламента и др.), така и в дейността на другите държавни (в т.ч. и конституционни) органи (мерките за „електронно управление“ и „електронното правосъдие“ и др,). Към настоящия момент други конституционни органи като Министерският съвет и Висшият съдебен съвет прилагат технологични платформи за дистанционно участие в заседания и вземане на решения. Подобна е практиката и в институциите на Европейския съюз“, изтъква Атанас Славов.
Той отбелязва, че приетите от НС правила за дистанционно участие на депутати са с временен характер, т.е. докато съществува пандемичната обстановка. Те са и субективно ограничени – до депутатите, които са поставени под карантина заради COVID-19. Атанас Славов добавя, че правилата се отнасят до всички народни представители, вкл. и независимите. Те не въвеждат привилегия или предимство по някакъв признак (за мнозинството или само за членовете на парламентарни групи), нито изключение за определени депутати или парламентарни групи. „Правилата са политически неутрални, тъй като не дават предимство на управляващите, нито ограничават правата на опозицията и независимите. Правилата дават възможност за дистанционното участие по електронен път в пленарните заседания, което се осъществява чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка, която осигурява пряко и виртуално участие, възможност за регистрация за участие в пленарно заседание с оглед проверка на кворума, възможност за участие в пленарния дебат, както и за участие в гласуване (лично, явно и устно заявяване на вота). Изрично е предвидено, че правилата не се прилагат при тайно гласуване и за закритите заседания на Народното събрание. Също така, не е въведена възможност за изцяло дистанционна работа на парламента, а самите правила предполагат, че съществена част от народните представители участват в заседанието присъствено в пленарната зала“, посочва доц. Славов.
Той обяснява, че дистанционното участие е лично, пряко и присъствено в реално време, макар и да не се осъществява с физически в залата, а конституционните разпоредби са отворени към прилагане в новата информационна среда.
„Приемането на тези правила е пропорционално с оглед преследваната легитимна цел – да се осигури непрекъсваемост на работата на Народното събрание в условия на извънредна епидемична обстановка като се опазва здравето на народните представители и се спазват наложените противоепидемични мерки. В нормална ситуация, която не създава рискове за живота и здравето на гражданите, приемането на правила за дистанционно участие в пленарните заседания по принцип вероятно би било прекомерна мярка, която може да постави под въпрос основни принципи на демократичния политически процес, в т.ч. даденият мандат за осъществяване на политическо представителство, връзка с и отговорност пред избирателите, пълноценно участие в делиберативния процес и т.н. В конкретния случай обаче, като се признава извънредния характер на ситуацията, приемането на тези правила е в защита на конституционно значим стандарт – да се осигури редовната дейност на парламента като постоянно действащ орган и по този начин да се гарантират неговите основни функции по осъществяване на парламентарен контрол и законодателна дейност в условията на здравна, социалноикономическа и политическа криза. Работещият парламент не следва да се разглежда като защитаващ интереса на мнозинството, а да се приема като основния публичен форум, в рамките на който опозицията би следвало да упражнява парламентарен контрол и да изисква отчетност на правителството (по провежданите политики, но и по бюджетните разходи) в обществен интерес“, казва доц. Славов.
Според него няма противоречие и с чл. 73 от Конституцията, който казва, че организацията и дейността на Народното събрание се осъществява въз основа на основния закон и на правилника, приет от него.
Атанас Славов изтъква, че Конституцията не изисква всички видове процедурни правила да са нормативно установени в правилника за работа на НС. А това и не е необходимо, защото правилникът се приема с решение на парламента, с решение на НС са приети и правилата, т.е. няма противоречие между по-висш и по-нисък по степен нормативен акт, защото юридическата сила на решенията на НС е една и съща.
19
Коментирайте
О, сега вече ще спя спокойно. Щом ще се опази здравето на народните представители.
Много са ни ценни милите. С тези полузакони, които прокарват. В техен интерес естествено.
Аз предлагам и след пандемията да ги оставят пак онлайн да участват, защото така няма да се оправдават защо не са в залата!
Те и да са там, буквално си спят.
И таз добра. То накрая да не работят хич освен ?
А, работят си хората. Ама за тях. С прокарване на лобистки закони.
A не се ли нарушава конституцията от факта, че без пандемия депутатите масово не ходят в парламента?
Емааа те си имат много важни бизнес дела и не могат да си позволят да висят в парламента
За това не ги закача никой. Там дори не се пита дали е противоконституционно да не присъстваш в пленарна зала, щото си си в Дебелец (родно място) и си въртиш бизнес далаверите!
Развързаха им ръцете.
Че са им ниски заплатите сигурно.
Особено мамин Делианчо.
Тая пуста, клета конституция се нарушава от какви ли не хора за шяли и нещяло, та сега за това, че участвали по видеочат се загрижил някой дали не се нарушава конституцията.
Не виждам и аз проблем да участват дистанционно.
А те до сега даже не присъстваха
Иначе не можеш да ги накараш да присъстват тия главуни.
Пак че участват
Да. Колкото да отбият номера.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Парламентът ограничил работата си! Че накъде повече. Тези ако са на норма, ще умрат от глад.