Дипломатическите имунитети и привилегии – юридически обоснована закрила или възможност за злоупотреби?
Разработка за награда
Представяме ви разработката, спечелила второ място на “Академичен форум” 2021 г. Неин автор е Йоана Романова – студентка по „Право“ в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, която през предстоящата учебна година ще бъде в четвърти курс.
Събитието „Академичен форум“ е ежегоден формат на ЕЛСА България, Кръжока по международно публично право към СУ и Клуба на юриста „Теодор Пиперков“, посветен на академичното писане. Сътрудници на събитието са „Предизвикай правото“. То се провежда в две части – поредица от публични лекции на различни аспекти от академичното писане, водени от видни специалисти в различни сфери на правото и изготвянето на научна разработка от всеки участник с помощта на ментор от академичната сфера. В изданието през 2021 г. журито бе съставено от доц. д-р Венцислав Петров, доц. д-р Васил Пандов и доц. д-р Иван Стойнев.
Авторката на отличената разработка Йоана Романова има интереси в сферата на гражданското право, международното право, правото на ЕС, медиацията и арбитража. Участвала е в редица обучения, проекти и състезания в тези области, сред които специализирано обучение по съвместна програма по английско право между Софийския университет и Университета в Кеймбридж (BLC Diploma in English law and Legal Skills и Diploma in Commercial Law) и сертифициращо обучение на Професионалната асоциация на медиаторите в България (ПАМБ), отговарящо на стандартите на Международния институт за медиация (IMI).
Романова е била част от отборите на ЮФ на СУ в няколко международни състезания по право и медиация – European Law Moot Court, ICC International Commercial Mediation Competition и ADR ODR International Online Mediation Competition, а през тази учебна година ще представи университета в състезанието по международен търговски арбитраж – Willem C. Vis International Commercial Arbitration Moot.
1. Въведение
Дипломатическият имунитет представлява форма на правна защита, която предоставя на дипломатическите представители и техния персонал по-висока степен на защита, в сравнение с тази, от която биха могли да се възползват останалите граждани, целяща да гарантира на дипломатическия корпус свободно преминаване и ефективно изпълнение на функциите му.
Исторически погледнато, понятието за дипломатически имунитет датира още от древни времена, като действа основното правило, че фигурата на пратеника е неприкосновена и че трябва да му се осигури специална защита при пренасянето на съобщенията, които той получава от своя суверен и съответно – при воденето на преговори.
Дипломатическите традиции могат да бъдат проследени до 4 в. пр. Хр., а за тяхна родина се смята Индия. В „Arthashastra“, чието заглавие означава „наука за политиката“, написана от великия учен по санскрит Каутиля, е изрично указано, че не бива да се причинява вреда на пратениците, както и че те да не бива да бъдат задържани, дори ако пренасят „неприятни“ съобщения. Също така, „Manusmriti“, древният индуски кодекс за поведение определя, че пратеникът трябва да получи място за сядане и почивка, постелка и равно уважение. Той не трябва да бъде оставян без храна.
В Древна Гърция пък посланиците били наричани „пратеници на боговете“, като се вярвало, че накърняването на достойнството им можело жестоко да разгневи боговете. Легендата гласи, че падането на Атина и Спарта през 491 г. пр. н.е. е провокирано именно от божествения гняв, вследствие на убийството на пратениците на Дарий. В Рим дори бил приет специален закон, според който нарушаването на личната неприкосновеност на пратениците била тежко престъпление, а съдебното производство се гледало публично.
Развитието в дипломатическите отношения, които стават съществена част от междудържавните отношения, особено след подписването на Вестфалския договор, довежда до предоставянето на все повече привилегии на самите посланици, с оглед пълноценното изпълнение на задълженията им, като признаването на тези привилегии става на базата на принципа на реципрочността. Имунитетите, които се наложили през 16-17 в., с навлизането на фигурата на постоянните мисии в приемащата държава и посланическия обмен, гарантират, че тези лица няма да бъдат преследвани и арестувани, дори ако става въпрос за предателство, касаещо суверенитета на приемащата държава. Санкцията се изявява в прогонване от приемащата държава. През 17 в. се установява международен обичай, съгласно който дипломатическите представители разполагат с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция в приемащата държава, а през 18 в. дипломатическият имунитет започва да се развива, като започва да обхваща и имуществото, сградите, в които се помещават дипломатическите представителства, както и самата комуникация и документация на дипломатическия корпус, а впоследствие мисиите биват освободени и от данъчно облагане в приемащите държави. Тези привилегии се предоставят не само на ръководителя на мисията и на дипломатическия персонал, но също така и на семействата им.
На Виенския конгрес, през 1815 г., е установена международна система, уреждаща дипломатическите рангове, а през 1952 г. Югославия предлага темата за дипломатическите отношения и имунитетите да стане приоритетна за Международната комисия по право и съответно вече установените практики да бъдат кодифицирани. За докладчик и впоследствие автор на черновата на основния проект за Конвенцията, приет през 1957 г., е избран г-н Сандстрьом. След обсъждане с държавите-членки на ООН и в съответствие с мненията на 21 правителства, през 1958 г. черновите биват преработени и разширени, а Общото събрание одобрява препоръката те да бъдат използвани за основа на конвенция. Официалната конференция се е провела във Виена, между 2 март и 14 април 1961 г., а Виенската конвенция за дипломатическите отношения е подписана на 18 април 1961 г.[1]
2. Теории, обосноваващи предоставянето на дипломатически имунитети:
Съществуват три основни теории, които обосновават нуждата дипломатическите представители да притежават имунитет.
На първо място, съгласно представителната теория, те са представители на суверена и като такива олицетворяват изпращащата държава. Следователно на тях трябва да бъдат предоставени същите имунитети и независимост като тези, предоставени на суверена. Също така, пълното им подчиняване на законите на друга държава би било несъвместимо с техните задължения към суверена на изпращащата държава. Тази теория не е подкрепяна от съвременната доктрина, тъй като 1) поставя дипломата по-високо в йерархията от законите на приемащата държава; 2) по-приложима е при формата на монархическо управление; 3) приложима е към официалните актове, но не обхваща онези лични деяния, които са съвместими с принципите на дипломатическия имунитет.
Теорията на екстериториалността пък развива правната фикция, че дипломатът винаги е на територията на изпращащата държава, където и да се намира. Следователно се смята, че дипломатическите агенти не се намират в териториалната юрисдикция на държавата, в която са акредитирани, а винаги са в рамките на тази на изпращащата държава. Независимо от факта, че тази теория е възприета от много писатели през деветнадесети век, тя е отхвърлена от съвременните юристи, тъй като според тях въвеждането на ново понятие за териториалност е предпоставка за възприемането на неограничен или надвишаващ пределите дипломатически имунитет.
Третата, най-широко разпространена и застъпена в Конвенцията, теория определя имунитета като функционална необходимост, а именно – необходима предпоставка за ефективното изпълнение на функциите и задълженията на дипломатическите агенти, изчерпателно изброени в чл. 3, §1 от Конвенцията. Те следва да представляват изпращащата държава в приемащата; да защитават интересите на изпращащата държава и нейните граждани; да водят преговори с правителството на приемащата държава; посредством всички законни средства, да изясняват и съобщават на изпращащата държава събитията, случващи се в приемащата държава, както и да насърчават приятелските отношения между двете държави, като спомагат и за развиването на взаимоотношенията им в сферата на икономиката, културата и науката.[2] Ролята на дипломатическия имунитет е да защитава дипломатите от приемащата държава, която по различни причини може да иска да попречи на дипломатическия агент да изпълнява ефективно своите функции, например, като започне неоснователно наказателно производство. Също така, ако дипломатите бяха подложени на обикновена правна и политическа намеса от страна на държавата или на други лица, те биха били твърде зависими от добрата воля на приемащата държава, при нужда от съдействие, например. Така функционалната теория се опира на практическата необходимост.
3. Привилегии и имунитети, с които разполагат дипломатическите представители
На първо място, следва да се подчертае, че с дипломатически имунитет и привилегии разполагат не единствено самите дипломатически представители, но също така и членовете на техните семейства и живеещите с тях (стига да не са граждани на приемащата страна), а с част от привилегиите – членовете на административно-техническия персонал на представителството, както и техните семейства. Членовете на обслужващия персонал на представителството (ако не са граждани на приемащата страна и не живеят постоянно в нея) пък разполагат с имунитет по отношение на действията им, извършени във връзка с изпълнението на служебните им задължения, освободени са от данъци и такси за трудовото си възнаграждение и се ползват от облекченията, уредени от разпоредбите на чл. 33. Частните домашни работници на сътрудниците на представителството също се освобождават от данъците и таксите върху трудовото си възнаграждение, а всички останали привилегии и имунитети им се предоставят по преценка на приемащата държава, но могат да бъдат ограничавани единствено до степен, която не възпрепятства изпълнението на задълженията на представителството.[3] В тази връзка, следва да се има предвид, че възможностите за злоупотреби не се ограничават единствено до личността на дипломатическия представител.
Що се отнася до същността на закрилата, с която разполагат дипломатите, можем да разграничим личен имунитет (ratione personae) и функционален имунитет (ratione materiae). Личният имунитет обхваща както частните, така и служебните действия на лицата, които се ползват от него, а функционалният имунитет обхваща само действията, извършени при изпълнение на служебните им задължения. Докато личният се предоставя на чуждестранните представители само за периода на техния мандат (обхваща действия, извършени преди и по време на мандата) и престава да се прилага след прекратяването на мандата, функционалният имунитет се предоставя както по време на мандата, така и след неговото прекратяване (но имунитетът обхваща само действия, извършени по време на мандата).
В периода, в който изпълнява дипломатическите си функции, дипломатическият агент се ползва с личен имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на приемащата държава, който има абсолютен характер и се отнася до всички възможни леки престъпления, както и до тежки, включително до международни престъпления. По отношение на гражданската и административната юрисдикция съществуват някои изключения – само ако не се касае до вещни искове, отнасящи се до частно недвижимо имущество, искове, отнасящи се до наследяване, при които дипломатическият агент действа в качеството си на частно лице, както и до искове, отнасящи се до търговска или професионална дейност, която не е свързана със служебните му задължения.[4] Следва да се подчертае също и че имунитетът не освобождава дипломата от отговорност пред юрисдикцията на изпращащата държава.
Конвенцията урежда още, че личността на дипломатическия агент е неприкосновена. Той не може да бъде арестуван или задържан, нито е длъжен да дава свидетелски показания[5], както и че личната му резиденция, книжа, кореспонденция и имущество се ползват със същата защита и неприкосновеност[6]. Личният багаж на дипломата не се преглежда, освен в случаите, в които съществуват сериозни основания да се смята, че съдържа предмети, различни от тези, предназначени за официално ползване от представителството или за лично ползване от дипломата, или такива, чието внасяне или изнасяне е забранено със закон, или са подложени на карантинни ограничения, но дори в тези случаи прегледът се осъществява в негово присъствие или в присъствието на упълномощено от него лице.[7]
В допълнение, дипломатическият агент се освобождава от всички данъци и такси, лични и имуществени, държавни, областни и общински, с изключение на изрично изброените в чл. 34. Приемащата държава би могла да разреши да се внасят и освобождават от всички мита, данъци и свързаните с това такси, с изключение на таксите за склад, превоз и за други подобни услуги, предметите, предназначени за официално ползване от представителството и предметите за лично ползване на агента и неговото семейство, включително обзавеждането им. Дипломатическият представител е освободен още от всички лични и обществени повинности и военни задължения.[8] [9]
Що се отнася до функционалния имунитет, той се отнася конкретно до действията, извършени във връзка със служебните задължения на дипломатическия агент, и продължава да важи и след прекратяване на правомощията му, тъй като той действа като представител на изпращащата държава, а не в личното си качество и следователно не би могъл да бъде държан лично отговорен за действията си.[10] Във връзка с функционалните имунитети, често се налага да се направи разграничение между дейностите, извършени от дипломатическите представители във връзка със служебните им задължения, и онези от частен характер. Практиката е противоречива, като например в делото Heirs of Pierre S срещу Austria[11], заведено във връзка със случай, в който австрийският посланик в Югославия по време на официален лов, на който е бил поканен от президента на Югославия, случайно е прострелял и убил френския посланик, съдът постановява, че функцията да представлява изпращащата държава и да защитава нейните интереси включва участие в дейности, позволяващи насърчаването на лични контакти, следователно инцидентът е станал по време на изпълнение на служебните му задължения. В решението на Федералния конституционен съд на Германия от 1997 г. по делото Former Syrian Ambassador to the German Democratic Republic[12], в което съзнателно и по указание на своето правителство е разрешил на член на терористична група да изнесе експлозиви, съхранявани в сирийското посолство в Германската демократична република (които скоро след това са били използвани за предизвикване на експлозия в Западен Берлин, при която един загива и двадесет други са сериозно ранени) сирийският посланик е действал при изпълнение на служебните си задължения като член на мисията.[13]
Важно е да се отбележи, че имунитетът и неприкосновеността на дипломатическите служители не пречат на разследването от страна на приемащата държава на твърдения за злоупотреби. Самото издаване на заповед за разследване на обвинения в злоупотреба срещу дипломатически служители в изпълнение на функциите им не нарушава дипломатическия имунитет или неприкосновеност. Приемащата държава може да предприеме действия и да подготви преписка в очакване на прекратяване на функциите им. Дипломатите могат дори да бъдат помолени да дадат показания, но решението дали да го направят е изцяло тяхно. В делото Джибути срещу Франция[14] Международният съд постановява, че призовките, отправени към президента от френския следовател, не могат да се тълкуват като мерки на принуда или посегателство от страна на Франция върху имунитета от наказателна юрисдикция, тъй като представляват само доброволна покана за даване на показания, която председателят може свободно да приеме или да откаже.
Макар и защитени от тези имунитети, дипломатическите агенти биха могли да бъдат санкционирани като приемащата държава, без да е длъжна да мотивира своето решение, уведоми изпращащата държава, че шефът на представителството или който и да е от членовете на дипломатическия персонал на представителството е persona non grata. В такъв случай изпращащата държава трябва да отзове въпросното лице или да прекрати неговите функции в представителството. В противен случай, приемащата държава може да откаже да признава въпросното лице като сътрудник на представителството.[15] Ако трябва да се разгледа проблемът за ефективността на чл. 9, следва да се отбележи, че почти никога не се е случвало да се наложи държавите да прибегнат до правото си да откажат да признаят определено лице като сътрудник на представителството, а в голяма степен се съобразяват с правилото при отзоваване и дипломатите напускат страната в поставения срок.[16]
4. Злоупотреба с дипломатически привилегии и имунитети
Макар в Преамбюла на Виенската конвенция за дипломатическите отношения да е изрично посочено, че „тези привилегии и имунитети се предоставят не за изгоди на отделни лица, а за осигуряване на ефективното осъществяване на функциите на
дипломатическите представителства като органи, представляващи държавите“, в последните години се наблюдава увеличаваща се тенденция за злоупотреба с този статут. Те варират от леки нарушения – неплащане на глоби за превишена скорост, до тежки престъпления – трафик на хора, изнасилвания, контрабанда, трафик на наркотици, шпионаж, както и действия в подкрепа на тероризма и дори убийства. Разпространени са и случаи на принудителен труд, неизплащане на възнаграждение, физически и психически тормоз спрямо дипломатически служители и др.
На практика, можем да разграничим два вида злоупотреба с имунитет – използването на т.нар. „дипломатическа чанта“ и по-точно неприкосновеността на дипломатическия багаж, за да се внасят и изнасят от приемащата страна забранени стоки; и престъпления, извършени лично от дипломатическия агент. В статията ще бъдат разгледани няколко реални примера за злоупотреби с дипломатически имунитети и привилегии, за да се създаде представа у читателя за сериозността на проблема.
През 2017 г. е разкрито, че чуждите дипломати в Лондон дължат цели 116 млн. паунда такси за влизане в централни градски части с автомобил и над 200 000 паунда глоби за паркиране.[17]
През 2012 г. италианската полиция разкрива тежко престъпление, след като в дипломатически багаж от Еквадор са открити 40 кг кокаин, скрит в сандъци с предмети, предназначени за провеждане на културно мероприятие.[18] Само година по-късно при рутинна проверка с полицейски кучета отново е открит кокаин в дипломатически пакет – този път в сандък със статуи, предназначен за изпращане в Канада от Министерството на външните работи на Еквадор.[19] През 2018 г. пък огромно количество кокаин – близо 400 кг, оценени на стойност от 50 млн. евро, са иззети от руското посолство в Буенос Айрес.[20]
През 2013 г. дипломатическият агент на Бахрейн в Мумбай е обвинен за изнасилване на 49-годишна жена, която е работила в резиденцията на дипломата. Въпреки че е обвинен в престъпление, индийските власти са безсилни, тъй като дипломатическият агент разполага с дипломатически имунитет.[21] През 2014 г. пък индийската полиция завежда наказателно дело срещу дипломати от Израел за нападение над служител на летището, но те отново са защитени от имунитета си.
През юни 2017 г. заместник генералният консул на Бангладеш в Ню Йорк Мохамед Шахелдул Ислям e обвинен в извършване на престъпления, свързани с трафик на хора, с цел принудителен труд. Той е довел в САЩ мъж от Бангладеш, за да работи като домашен работник. При пристигането му в САЩ обаче паспортът на мъжа е отнет и той е принуден да работи по 18 часа в денонощието без да получава никакво възнаграждение. Когато се опитва да напусне, е заплашен, че семейството му ще пострада. За съжаление, се оказва, че в повече от 1/3 от обвиненията в подобни деяния са замесени дипломатически агенти, а някои от виновните агенти просто са преместени на идентичен пост в друга държава, като по този начин не са понесли никакви последствия. [22]
През 2018 г. САЩ отказва да свали имунитета на своя дипломат в Пакистан, след като е минал на червен светофар и е убил мотоциклетист.[23] А през 2019 г. съпругата на американски дипломат шофирала от грешната страна на пътя и убила 19-годишен мотоциклетист, като го удря челно.[24]
През 2021 г. аташе от украинското посолство и баща му, също служител в посолството, са заловени на границата, в опит да пренесат 16 кг злато, над 8 800 кутии цигари и големи количества валута – долари, евро и полски злоти.[25]
Твърди се, че през март 2017 г. над 300 тона оръжия са изпратени до Народните защитни части в Северна Сирия. Шест дипломатически полета са транспортирали 43 тона гранати на всеки полет от Военния завод на ВМЗ, България до Министерството на отбраната на Ирак. Не се прилагат обаче договори. На 16 март 2016 г. друг дипломатически полет на Silk Way превозва 40 тона военни товари от Словения до Ербил, Кюрдистан. [26]
През 2018 г., шофьор, работещ във френското консулство в Йерусалим, е арестуван за контрабанда на оръжие от ивицата Газа до Западния бряг, Палестина, използвайки дипломатическото си превозно средство като прикритие.[27]
През 2021 г. България изгони двама руски дипломати за предполагаем шпионаж, след като прокуратурата повдигна обвинение срещу шестима души, включително настоящи и бивши офицери от военното разузнаване, за шпионаж в полза на Русия. По-късно пък друг руски дипломат беше експулсиран, заради подозрение за участие на Русия в четири експлозии в складове за оръжия в България.[28]
Както става ясно от изведеното дотук, в по-голямата част от случаите, свързани с дипломатическите имунитети и злоупотребата с тях, дипломатическите агенти успяват да използват имунитета си в своя полза и не носят отговорност. При по-тежки нарушения, те биват обявявани за persona non grata и напускат страната, но рядко изпращащата държава сваля техния имунитет. Но това не означава, че не са образувани дела, свързани с дипломатическите имунитети и привилегии.
Един неуспешен опит за злоупотреба с положение и дипломатически привилегии може да бъде илюстриран с делото Equatorial Guinea v. France[29]. На 13 юни 2016 г. Република Екваториална Гвинея образува производство срещу Френската република във връзка със спор относно имунитета от наказателна юрисдикция на втория вицепрезидент на Република Екваториална Гвинея, отговарящ за отбраната и държавната сигурност и правния статут на сградата, в която се помещава посолството на Екваториална Гвинея във Франция. Спорът е възникнал от наказателно производство, образувано във Франция срещу г -н Obiang Mangue, син на президента на Екваториална Гвинея, по обвинения за присвояване на публични средства в Екваториална Гвинея, приходите от които се твърди, че са били инвестирани във Франция. Разследването се фокусира върху методите, използвани за финансиране на придобиването на активи във Франция и по-конкретно върху начина, по който той е придобил ценни обекти и сграда, разположена на бул. „Фош“ в Париж.
Върховният съд в Париж налага запор върху сградата, а само седмица по-късно, с цел да възпрепятства евентуалната конфискация на сградата, посолството на Екваториална Гвинея информира френските власти, че офисите са преместени. Междувременно, с президентски указ, г-н Obiang Mangue първо е повишен във втори вицепрезидент на Екваториална Гвинея, а по-късно във вицепрезидент, седмица след подаването на молбата за образуване на производство пред МС. Република Екваториална Гвинея твърди, че претърсването и евентуалното задържане на сградата, както и свързаното с тях изземване на определени вещи са нарушили Виенската конвенция за дипломатическите отношения, тъй като сградата е била използвана за нейната дипломатическа мисия, както и че г-н Obiang Mangue е разполагал с имунитет, който не е взет предвид при разследването. В крайна сметка, Съдът постанови своето решение по същество на делото на 11 декември 2020 г., като установи, че сградата на бул. „Фош“ 42 в Париж никога не е придобила статут на „помещения на мисията“ по смисъла на член 1, буква i) от Виенската конвенция за дипломатическите отношения и че Франция не е нарушила задълженията си по Конвенцията.
5. Взаимодействие между дипломатическите имунитети и защитата правата на човека
От горепосочените примери може да се направи изводът, че наличието на привилегии и имунитети и съответно – злоупотребата с тях, е пряко свързана с темата за правата на човека и тяхното нарушаване. Среща се нарушаване на човешкото право на живот и на физическа неприкосновеност, на правото на всеки човек да не бъде държан в робство или да бъде задържан с цел извършване на принудителен труд и др. Наличието на дипломатически имунитети обаче води до ситуации, в които, дори нарушението да е доказано, дипломатът не понася никакви последствия, а жертвата или близките ѝ не получават нито обезщетение, нито дори справедлив съдебен процес. Така възниква въпросът дали имунитетите и предимството, което представляват, са обосновани във всяка една хипотеза, или следва да бъдат ограничени при установено нарушение, с цел защита правата на човека. В тази връзка е важно да се подчертае, че, както вече беше изяснено, основната функция на дипломатическите имунитети е да спомогнат ефективното изпълнение на функциите на дипломатите, както и да ги предпазят от евентуалното възпрепятстване на работата им. И ако тази крайна цел би могла да бъде достатъчно основание да се пренебрегнат някои нарушения от страна на дипломатите, то за нарушение от такъв ранг, засягащо човешки права, би следвало да се предприемат различни мерки и да не се позволи то да остане безнаказано.
Този проблем не е чужд нито на доктрината, нито на практиката, но окончателно, международно признато решение за него така и не е установено. Американски съдилища са се произнасяли във връзка с нарушаването на човешките права на домашни работници, наети от дипломатически представители.
В делото Swarna срещу Al-Awadi[30] индийска гражданка е наета да работи в Постоянното представителство на Кувейт в Ню Йорк. Тя е била задържана в дома на дипломата, без възможност да го напуска, работела е принудително, както и е била физически малтретирана и изнасилвана. След бягството си, тя успява да заведе дело срещу дипломата в САЩ, а той се опитва да се позове на имунитета си. Съдът обаче отхвърля този аргумент, като посочва, че след напускането на поста си, той губи личния си имунитет. Макар и функционалният имунитет да се запазва и след прекратяване на функциите му, той се отнася само до действия, извършени по повод изпълнението на функциите му като член на мисията, а наемането на домашната му помощница, предвид функциите, които тя изпълнява, се явяват частни действия.
Идентично е и тълкуванието на съда в делото Baoanan срещу Baja[31], в което прислужницата е била принудена да работи приблизително 126 часа седмично, не ѝ е било позволено да напуска домакинството без придружител или да използва телефона, била е принудена да спи в мазето и е била подложена на вербално насилие. Утвърждава се практиката, че домашните работници имат достъп до правосъдие в приемащата държава, след като функциите на техния работодател са приключили, но не бихме могли да се позовем на нея в международен план, тъй като тези решения са на национални съдилища.[32]
По отношение на взаимодействието на имунитетите като защита и защитата на правата на човека се оформят две основни мнения. Първото, изразено от мнозинството по делото Pinochet[33], е, че съществува изключение от имунитета при извършване на международни престъпления, т.е. служебното положение на лицето не е защита срещу извършването на международно престъпление. Второто, както е видно от делото Arrest Warrant[34], е, че такова изключение не съществува.
Факторите, които са разгледани в съдебната практика и от Комисията по международно право като имащи отношение към имунитета във връзка с нарушенията на правата на човека, са: дали суверенното равенство на държавите следва да бъде отстъпено пред лицето на нарушения на правата на човека; дали лицето е действало в официално качество; дали лицето е нарушило правило, представляващо jus cogens; дали лицето може да бъде държано лично отговорно по силата на международното право за предполагаемите действия; и дали лицето по време на съдебния процес в местния съд все още е заемало официалната позиция, която му гарантира имунитета.
Аргументите относно отпадането на имунитета в случай на извършено международно престъпление, представляващо тежко нарушаване на човешки права, изведени в делото Pinochet, са следните: според лорд Browne-Wilkinson, бившият държавен глава се ползва с имунитет само по отношение на действия, извършени докато е бил държавен глава само ако те са били в изпълнение на официалните му функции, а изтезанията не могат да бъдат разглеждани като част от официалните задължения. Алтернативно, лорд Millet изтъква, че имунитетът не може да се прилага за действия, които сами по себе си са в нарушение на основни правила на международното право, а предотвратяването на изтезанията е такова правило на jus cogens.
В делото Arrest Warrant[35], отнасящо се до действащ представител на държавата, пък, Международният съд (следвайки класическия държавен подход към международното право) определя, че имунитетът на такова лице обхваща всички въпроси, включително предполагаеми нарушения на международното право в областта на правата на човека. Това е имунитет ratione personae. Категоричен е, че този имунитет се разпростира дори върху действия, които не са официални функции, докато лицето все още е на служба.[36]
Не на последно място, следва да се спомене и становището на Нюрнбергския трибунал, според което принципът на международното право, който при определени обстоятелства защитава официалните представители на дадена държава (имунитет), не може да се прилага към деяния, които са осъдени като престъпни от международното право. Извършителите на тези деяния не могат да се прикриват зад официалното си положение, за да бъдат освободени от наказание в съответното производство. По отношение на геноцида, член 4 от Конвенцията за геноцида[37] предвижда, че „лицата, извършили геноцид…, се наказват независимо дали са отговорни по конституция управляващи, държавни служители или частни лица“. Налице е намерение всички лица, включително държавни служители, отговорни за геноцид, да бъдат преследвани. Възможно е Конвенцията да се тълкува ограничително, така че наказателното преследване на длъжностно лице да бъде ограничено до националните съдилища на държавата, от която произхожда длъжностното лице. Член 6 обаче предвижда, че „лицата, обвинени в геноцид …трябва да бъдат съдени от компетентен съд на държавата, на чиято територия е извършено деянието, или от международен наказателен съд, който може да бъде компетентен по отношение на онези договарящи страни, които са признали неговата юрисдикция“. Следователно изглежда, че чрез членове 4 и 6 Конвенцията е изместила имунитета ratione materiae, в случай че наказателното преследване се провежда в държавата, в която е извършен геноцидът.[38]
Но макар и подобно тълкуване да изглежда изключително логично, липсват практика и изрични разпоредби, според които то би могло да се прилага автоматично към всяко деяние, противоречащо на международните разпоредби, защитаващи човешките права. Въпреки това, въпросът е изключително актуален, особено във връзка с наложената практика за тежки международни престъпления, като тези против човечеството, да се осъждат и физически лица, а не само държави.
6. Решения на проблема със злоупотребата с дипломатически имунитет и привилегии
Към момента, можем да откроим само две възможни реакции на държавите, в случай на подобна злоупотреба. На първо място, приемащата държава може да поиска от изпращащата да свали имунитета на дипломата, за да могат да бъдат предприети мерки срещу него. Това обаче се случва изключително рядко.
На второ място, чл. 9 от Виенската конвенция за дипломатически отношения позволява дипломатическият агент да бъде обявен за persona non grata и съответно да бъде принуден да напусне приемащата страна.
Както е видно от примерите, възможностите, които Конвенцията определя, се оказват крайно недостатъчни, за да предотвратят извършването на нарушения и престъпления. Именно поради тази причина е необходимо да се въведат допълнителни мерки, чрез които да се предотвратят злоупотребите.
Една от възможностите е да се въведе задължение за изпращащата държава да санкционира своите представители, в случай на нарушение. Това обаче би могло да доведе до проблеми, тъй като законодателствата са различни и дипломатическият агент може да се окаже невинен в своята държава. Алтернативна възможност е да се вмени задължение за държавите да свалят имунитета на представителите си при наличието на доказателства за извършени от тях тежки престъпления. В тази връзка следва да се прилага и международният принцип, уреждащ задължението за екстрадиране или наказателно преследване.
Според Съда по делото Obligation to Prosecute or Extradite (Belgium v. Senegal)[39] задължението за наказателно преследване се състои от определени елементи. Задължението за наказателно преследване всъщност представлява задължение за предаване на делото на органите на прокуратурата, но не включва задължение за започване на наказателно преследване. В действителност обаче, изпълнението на задължението може да доведе до образуване на производство, но може и да не доведе. По отношение на лицата, притежаващи имунитет, от полза биха могли да бъдат договореностите за сътрудничество по отношение на наказателни производства.[40] Следователно, възможно е предварително да се сключи двустранен или регионален договор, предвиждащ задължително отнемане на имунитета или задължително наказателно преследване в изпращащата държава.
Друг вариант би бил изпращащата държава да се задължи да отговаря за действията на своите представители, като осигурява средства за обезщетение на приемащата държава или съответно – на потърпевшите от извършеното нарушение. Макар и този вариант да осигурява единствено парично обезщетение, при него се увеличава възможността държавите да предприемат реални действия срещу извършителя и да свалят имунитета му. Проблемът, който би могъл да възникне, при подобно решение е, че задължението следва да се наложи посредством международно споразумение, което повечето държави едва ли биха се съгласили да сключат, за да запазят държавния си имунитет.
През 1978 г., в САЩ е приет Закон за дипломатическите отношения, който, освен че кодифицира Виенската конвенция, включва и допълнителни разпоредби, целящи да създадат механизъм, чрез който частните граждани да могат да получат финансова компенсация за имуществени или телесни вреди, претърпени в резултат на произшествие с моторно превозно средство, в което пътува член на чуждестранна дипломатическа мисия. Една от допълващите разпоредби на закона изисква всички чуждестранни граждани, част от дипломатическа мисия, да сключат застраховка „Гражданска отговорност“ за всяко моторно превозно средство, което те експлоатират в страната. Също така се позволява на частен гражданин, който е участвал в произшествие със застрахован дипломат, да предяви пряк иск срещу застрахователя, за да получи обезщетение. [41]
Що се отнася до вече разгледания проблем за нарушаване на основни човешки права, злоупотребата с дипломатически имунитет в подобна ситуация може да се разглежда като международно престъпление, подходящо за разглеждане от международен наказателен съд. Неотдавна Комисията по международно право се опита да кодифицира (и да развие прогресивно) съответните правила в проекторешенията си относно имунитета от 2017 г. В член 7, по който мнозинството от членовете на КМП постигнаха съгласие, се налага следното ограничение на функционалния имунитет (имунитет ratione materiae) по отношение на международни престъпления: „Имунитетът ratione materiae от упражняване на чуждестранна наказателна юрисдикция не се прилага по отношение на следните престъпления по международното право: (а) престъплението геноцид; (б) престъпления срещу човечеството; (в) военни престъпления; (г) престъплението апартейд; (д) изтезания; (е) насилствено изчезване“.[42] Предложението обаче остава с твърде спорен характер в международната общност.
Не на последно място, следва да се спомене възможността за ограничаване на имунитетите и привилегиите на дипломатическите агенти до степен, в която те разполагат с такъв, с цел пълноценното изпълнение на задълженията си, но не разполагат със закрила, в случай, че извършат тежко престъпление. Вероятно биха се появили противници на тази идея, които да изтъкнат, че не съществува единна дефиниция за това кои престъпления са тежки, тъй като различните държави създават различни класификации в своето законодателство. Въпреки това, би могла да се предприеме първата стъпка, като се свали имунитета за престъпления от международен характер, които на практика засягат всички държави в еднаква степен, а именно – геноцид, престъпления против човечеството, военни престъпления и други, както вече е предложено от Комисията по международно право.
7. Заключение
В заключение, предоставянето на дипломатически имунитети и привилегии е безспорно утвърден принцип на обичайното международно право. Той осигурява пълноценното изпълнение на задълженията на дипломатическите агенти и гарантира тяхната неприкосновеност. Следва обаче да се подчертае, че той не ги освобождава от задължението да уважават законите в приемащата държава. Въпреки това, някои от дипломатическите представители злоупотребяват с положението си и, разчитайки на неприкосновеността си, извършват различни престъпления. Оказва се, че мерките, предвидени от Виенската конвенция, не са достатъчна предпоставка, за да се ограничи подобно поведение. Така, дипломатическите имунитети и привилегии се оказват едновременно юридически обоснована закрила за дипломатите и предпоставка за сериозни злоупотреби. Именно поради тази причина се налага държавите да си сътрудничат в посока предприемане на допълнителни санкции, които да предотвратят възможностите за злоупотреби.
[1] Nurhartanto, G., Diplomatic immunities from the perspective of criminal, civil and administrative jurisdictions of the receiving state, Tanjungpura Law Journal
[2] Чл.3, пар.1, Виенска конвенция за дипломатическите отношения
[3] Чл.37, Виенска конвенция за дипломатическите отношения
[4] Чл. 31, Виенска конвенция за дипломатическите отношения
[5] Чл.29, Виенска конвенция за дипломатическите отношения
[6] Чл. 30, Виенска конвенция за дипломатическите отношения
[7] Чл.36, ал.2, Виенска конвенция за дипломатическите отношения
[8] Чл.35 и чл.36, ал.1, Виенска конвенция за дипломатическите отношения
[9] Evans, M. International Law (5th edn., Oxford University Press, 2018), Ch 12
[10] Чл.38, Виенска конвенция за дипломатическите отношения
[11] Heirs of Pierre S v. Austria, Case No.1 Ob 49/81, 86 ILR 546
[12] Former Syrian Ambassador to the German Democratic Republic, Case 2 BvR 1516/96, 115 ILR 595
[13] Denza, E., Diplomatic law. Commentary on the Vienna Convention on Diplomatic relations, forth edition, Oxford commentaries on International law, 2016
[14] Djibouti v France (Judgment), ICJ GL No 136 [2008]
[15] Чл.9, Виенска конвенция за дипломатическите отношения
[16] Ahmad, N., The obligation of diplomats to respect the laws and regulations of the hosting state: a critical overview of the international practices, Laws, 2020
[17] ‘Diplomats owe over £116m in congestion charges‘, https://www.bbc.com/news/uk-politics-51629344, Последно посетен: 26.09.2021г.
[18]‘Diplomatic…cocaine’,https://foreignpolicy.com/2012/03/09/diplomatic-cocaine/, Последно посетен: 26.09.2021г.
[19] ‘Cocaine Found on Statues Shipped by Ecuador Foreign Ministry‘ – https://insightcrime.org/news/brief/cocaine-statues-ecuador-foreign-ministry/, Последно посетен: 26.09.2021г.
[20] ‘Diplomatic drug bust: Argentina seizes cocaine at Russian embassy’, https://www.euronews.com/2018/02/23/diplomatic-drug-bust-argentina-seizes-cocaine-at-russian-embassy, Последно посетен: 26.09.2021г.
[21] Sagar Rajput, ‘Bahrain diplomat accused of abusing woman sent home’ Mid Day (Mumbai, 29 December 2013) http://www.mid-day.com/articles/bahrain-diplomat-accused-of-abusing-woman-sent-home/246384, Последно посетен : 26.09.2021г.
[22] ‘Bangladesh diplomat secures exemption after confessing to underpaying house help’, https://bdnews24.com/bangladesh/2018/01/24/bangladesh-diplomat-secures-exemption-after-confessing-to-underpaying-house-help, Последно посетен : 26.09.2021г.
[23] ‘US diplomat briefly held for killing biker in road accident in Islamabad’, https://www.dawn.com/news/1400321, Последно посетен : 26.09.2021г.
[24] ‘U.S. Won’t Hand Over American Diplomat’s Wife Wanted In Fatal U.K. Car Crash’, https://www.npr.org/2020/01/24/799143167/u-s-wont-hand-over-wife-of-american-diplomat-wanted-in-fatal-u-k-car-crash?t=1631395393554, Последно посетен : 26.09.2021г.
[25] ‘Ukrainian Diplomats Accused Of Smuggling Gold, Cash, And Goods’, https://www.rferl.org/a/ukrainian-diplomats-smuggling-gold-cash-goods/31127882.html, Последно посетен : 26.09.2021г.
[26]https://trud.bg/350%D0%B4%D0%B8%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%BE%D1%80%D1%8A/, Последно посетен : 26.09.2021 г.
[27] ‘Isräel : un Nordiste, chauffeur du consulat français, inculpé pour trafic d’armes entre Gaza et Cisjordanie’, https://france3-regions.francetvinfo.fr/hauts-de-france/pas-calais/israel-nordiste-chauffeur-du-consulat-francais-inculpe-trafic-armes-entre-gaza-cisjordanie-1646864.html, Последно посетен : 26.09.2021г.
[28] ‘България изгони още двама руски дипломати’, https://www.svobodnaevropa.bg/a/31163834.html, Последно посетен : 26.09.2021г.
[29] Immunities and Criminal Proceedings, Equatorial Guinea v France, Provisional Measures, ICGJ 513 (ICJ 2016), [2016]
[30] Swarna v Al-Awadi 607 F.Supp.2d 509 – Dist. Court, SD New York (2009)
[31] Baoanan v Baja, 627 F. Supp. 2d 155 – Dist. Court, SD New York (2009)
[32] Gogna, M. ; Hlobil, S., Podsiedlik, M., Diplomatic and State Immunity in Respect of Claims of Embassy Employees and Domestic Workers: Mapping the Problems and Devising Solutions, Amsterdam International Law Clinic
[33] Pinochet Cases See R v Bow Street Metropolitan Stipendiary Magistrate ex parte Pinochet (No 1) and R v Bow Street Metropolitan Stipendiary Magistrate ex parte Pinochet (Amnesty International and others intervening) (No 3)
[34] Arrest Warrant of April 11 2000 Case (Democratic Republic of the Congo v Belgium)
[35] Arrest Warrant of 11 April 2000 Case (Democratic Republic of the Congo v Belgium)
[36] Dixon М., McCorquodale R. and Williams S., Cases & Materials on International Law, 6th ed., Oxford University Press, 2016, Ch 9, Section III and IV
[37] Конвенция за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид от 1948 година
[38] Akande, D. and Shah, S., ‘Immunities of State Officials, International Crimes, and Foreign Domestic Courts’, 2010, European Journal of International Law
[39] Questions relating to the Obligation to Prosecute or Extradite (Belgium v. Senegal), Judgment, I.C.J. Reports 2012
[40] The obligation to extradite or prosecute (aut dedere aut judicare) Final Report of the International Law Commission, 2014
[41] Garley Scott R., Compensation for “Victims” of Diplomatic Immunity in the United States: A Claims Fund Proposal, Fordham International Law Journal, Fordham International Law Journal, Volume 4, Issue 1, 1980
[42] Ryngaert, C, ‘Functional immunity of Foreign State officials in respect of international crimes before the Hague District Court: A regressive interpretation of progressive international law’, 2020, Ejil Talk
29
Коментирайте
Много добро изложение за млад автор. Озадачаващо е само защо съчинение за конкурс за научно изследване няма никакъв научен апарат (цитирани научни съчинения) – подход, който е все по-масов и категорично не бива да се насърчава.
А и абсурдно е интелигентен млад човек да пише „защита правата на човека“ – писането без предлози е присъщо на армейската словесност…
Но наистина добро съчинение.
Безполезни теориики, занимавка за дечица.
Безспорно имунитетът дава възможност за злоупотреби
Мисълта ми е, че искам да се запозная с тези по-сериозни аргументи, и тогава ще мога да коментирам вече адекватно
Ганьооо, кога успя да напишеш нещо, което после са изтрили?
Любопитно ми е с какво си нарушил правилата.
Браво! Чудесно понеделнишко четиво.
Страхотна разработка!
Безпорно!
Що не сложите един интервал след „без“, че някак си да замажете правописната грешка.
Като начало, не е зле
👏🏻👏🏻👏🏻
Браво! И хубава, и умна студентка 😃
Сексист. Ако беше грозна, какво, щеше да се отрази на оценката ли? За университета знаем, ама и след това да продължава по същия начин, малко прекалено идва.
Не, но не може да отречеш, че прави приятно впечатление.
Рядко срещано съчетание.
Не е лоша статията на девойката, но е, без лоши чувства – суха учебникарска материя без практика, което е и нормално за третокурсник. Справедливо е младите хора без сериозен житейски и професионален опит да се осланят само на научната материя. Но … има голямо „но“! Дипломацията се използва 10% за дипломация и 90% за друг занаят, който се покрива точно от имунитета на дипломатическите служители – всяко аташе и консул предимно се занимават с друго, но не и с дипломация. Всички страни го правят, за това и си закриват очите за дребни неща като контрабанда, сводничество и тем подобни, защото… Покажи целия коментар »
Ми, студентка е.
Учи се!
Мики, точно! За научен труд е добре, но действителността винаги е много по-неприятна.
Има време за практика. Животът е пред нея. Успех!
Интересна статия, браво на автора. Очаквах повече политизиране и пристрастност, имайки предвид международната обстановка, но очевидно публикацията е разглежда въпроса разностранно, обективно и без излишно словоблудства. Дадените примери са добър похват за онагледняване и детайлно анализиране на проблема, а не само сухо изреждане на теоретични постановки и възможни решения, без никаква практическа аргументация.
Сред примерите-преди време, по време на управлението на тройната коалиция беше скандала, как българския посланик в една държава търгува с алкохол. Друг пример-българската консулка в една приятна островна държава беше хваната ,докато отвлича дете. Случаят е отразен и в българските медии, и е от септември 2016 г. А има (ше)и български консул със странно образование-начална училищна педагогика. Инсталиран като консул без конкурс. А конкурсът е задължителен-чл 26 ЗДиплмСл. Има (ше, не знам дали още е консул, )български консул ,клиент на прокуратурата. Назначен също без конкурс. Както се казва, и не е виц-по времето на соц-а, някакъв партиен велможа се издънил… Покажи целия коментар »
Огромнааа възможност за злоупотреби
Любопитно четиво!
Особено за сутрешно кафе!
Да. Добър старт за седмицата.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
На днешната дата през 1905 г. в София се ражда бележитият български цивилист проф. Петко Венедиков.
Той произхожда от видния род Венедикови, дал на България мнозина военни и учени. През 1928 г. Петко Венедиков завършва право в Софийския университет, а от 1936 г. е професор там. https://www.miocado.me/