Членът на ВСС Цветинка Пашкунова:
Децентрализацията на конкурсите ще реши проблема с кадровия дефицит
Обричаме на гражданска смърт магистрати, отстранени от длъжност и без възможност да искат възстановяване, когато делото им е в съдебна фаза, казва още председателката на правната комисия на съвета
Визитка
Цветинка Пашкунова има над 25 години съдийски стаж. След като завършва юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Право“, тя започва работа като съдия. Минава през всички стъпала на съдебната йерархия – от Софийския районен съд, през Софийския градски съд и Софийския апелативен съд, а от 2006 г. е във Върховния касационен съд.
Била е постоянен преподавател по наказателно право на първия випуск младши съдии, преминали през задължителния 6-месечен курс на обучение в Националния институт на правосъдието.
Тя беше избрана от Пленума на ВКС за член на Комисията за атестирането и конкурсите в предходния състав на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет.
От 3 октомври 2017 г. Цветинка Пашкунова е член на ВСС. Събра най-много гласове от съдиите и влезе в съвета още на първия тур.
Цветинка Пашкунова е председател на правната комисия към ВСС и член на комисиите по професионална етика и „Дисциплинарна дейност и взаимодействие с ИВСС“.
Г-жо Пашкунова, на няколко заседания на Висшия съдебен съвет споменахте, че подготвяте предложения за промени в Закона за съдебната власт. Бихте ли обяснили в каква насока са те?
Предложенията са на двете комисии за атестирането и конкурсите към Съдийската и Прокурорската колегия, защото те се сблъскаха най-болезнено с последните промени в ЗСВ от 2016 г. Предложенията са в няколко направления.
Първото е изменение в института на командироването, залегнал в чл. 30, ал. 5 от ЗСВ. Комисиите предлагат да се въведе контрол върху правомощията на административния ръководител за командироване на съдии и прокурори, защото приемат, че с тази форма на преместване на магистратите се злоупотребява, подменя се конкурсното начало и кариерното израстване на част от съдиите и прокурорите. И съответно е необходимо двете колегии да могат да ревизират решенията на административните ръководители, при констатирани нарушения. Да прекратяват командироването или да могат да върнат командирования съдия при необходимост от кадрово обезпечаване на органа, в който е работил, преди да бъде пратен в друг.
От случая с Районен съд-Златоград ли се изхожда, където единственият титулярен съдия беше командирован в СРС, а Съдийската колегия направи опит да ревизира заповедта на председателя на ВКС?
Има и други такива случаи. Това е едно от предложенията – контрол върху командироването.
Другите по-сериозни касаят конкурсите. Предлага се дефиниране на изключенията по чл. 169, ал.1 и ал. 2 от ЗСВ, когато за административен ръководител и заместник на административния ръководител се назначава магистрат от по-ниско ниво. Когато е от същото или по-високо, няма проблеми, в тези хипотези той трябва да отговаря на определени изисквания – много добра или добра оценка от атестацията, високи професионални и нравствени качества, да не е наложено дисциплинарно наказания по чл. 308, ал. 1, от т. 3 до т. 6 (понижаване в ранг, в длъжност и освобождаване от длъжност – б.а.).
Но проблемите възникват, когато кандидатите са от по-ниско ниво, защото се заобикалят конкурсите. Предложението на комисиите е ал. 1 и ал. 2 на чл. 169 да се допълнят в следния аспект –„по изключение, когато няма друг кандидат от същото или по-високо ниво, или когато има такъв, но той не отговаря на изискванията за заемане на длъжността, може да се назначава съдия, прокурор или следовател от по-ниско ниво на орган на съдебната власт“. Дефинирането се налага, за да има предвидимост и яснота, да не се подхожда в сходни казуси по различен начин.
Предлага се алинея 5 на чл. 169 също да бъде ревизирана в смисъл, че при освобождаване на административния ръководител или на заместник на административния ръководител от длъжността, той да се върне на заеманата до момента на избора длъжност. Според сега действаща уредба тези съдии и прокурори се връщат на заеманата преди избора или на равна по степен длъжност, освен в случаите, когато са били назначени от по-ниско ниво.
Т.е. те искат да се върне старото положение, преди измененията през 2016 г., правилно ли разбирам?
Точно така. Това е предложение на комисиите за атестирането и конкурсите като те смятат, че проблемът отново е назначаването от по-ниско ниво.
Други предложения, относими към конкурсните процедури, са да отпадне изискването по чл. 181, ал. 4, т. 7 от ЗСВ за препоръки от юристи при конкурсите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи, и за първоначално назначаване, защото се създават невероятни затруднения за самите кандидати. Освен това, по своето естество, препоръките нямат кой знае каква тежест и стойност. Понякога те сочат на време 3-4 години, преди датата на обявяване на конкурса и на практика са лишени от каквато и да била значимост. Важни са резултатите от писмения и устния изпит, от проверката по Кодекса за етично поведение на магистратите.
Предлага се и въвеждане на допълнителен критерий при класирането на участниците в конкурсите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи. В момента при равен резултат, формиран от оценката от писмения и устния изпит, се взима предвид оценката от държавните изпити. Понякога обаче се случва и тези оценки да са еднакви. Затова КАК предлагат в такива случаи да се вземе предвид и общият успех от следването.
И още едно предложение. Както знаете, в конкурсите за младши съдии и за първоначално назначаване до устен изпит се допускат кандидати с оценка 4.50 от писмения изпит. Същото изискване се счита за необходимост да бъде предвидено и в чл. 189, ал. 4 от ЗСВ при конкурсите за преминаване от един орган в друг – например от съда в прокуратурата или обратно, където също има писмен изпит. И там да се постави минимална оценка като праг за класиране.
Предлага се също да отпадне участието на хабилитиран преподавател в конкурсите за повишаване и преместване, с мотивацията, че в тези процедури се оценяват практическите умения и професионални качества на кандидатите.
Като че ли много неясноти има по приложението на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, регламентиращ повишаването в длъжност по вече приключен конкурс. Очаква се произнасянето на Конституционния съд за този текст, но все пак да попитам дали има предложения за редакцията му в посока по-голяма прецизност?
Действително най-много предложения има по отношение на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ и те са в различни варианти. Комисията за атестирането и конкурсите към Прокурорската колегия е категорично против тази разпоредба, защото ревизира конкурсния резултат и компрометира конкурсното начало. Аргументите са, че тя е в разрез с принципа за правна сигурност, създава привилегия за определена категория магистрати, които са изкарали оценка 5.00, и ограничава правата на тези, които не са участвали в конкурсните процедури, при последващо освобождаване на място в органите на съдебната власт, защото свободните щатни бройки се запълват с магистратите, класирали се под чертата.
Все пак този текст не беше ли въведен именно за има по-голяма оперативност при кадровото осигуряването на органите на съдебната власт?
Така е. Другите предложения са за прецизиране на текста. Например да се въведе яснота как се процедира при колизия на конкурсните процедури, защото е възможно кандидатът да участва в няколко процедури за повишаване или преместване, и във всички тях да се класира под чертата. В 9-месечния срок, посочен в закона, при освобождаване на място, което може да бъде заето по реда на чл. 193, ал. 6, как да се реши тази конкуренция. Идеята е да се въведат критерии, може да са времеви, може да са други, но да има яснота при такива случаи как да процедират комисиите за атестирането и конкурсите, и съответно колегиите.
След измененията в ЗСВ през лятото на 2016 г., стана ясно, че има проблем със сроковете за обжалване на избора на административен ръководител. Според някои текстове това трябва да стане в 14-дневен срок от постановяването на решението като жалбата не спира изпълнението, а в други – в 7-дневен срок, като тук жалбата спира изпълнението на решението. Предходният състав искаше прецизиране на тези текстове.
Да, имаме предложения за синхронизиране на различно предвидените срокове в чл. 167, ал. 3, чл. 168, ал. 6, чл. 194б, ал. 5, която препраща към чл. 187, ал. 1 от ЗСВ, където освен, че има разлика в сроковете за обжалване, има и по отношение на режима за спиране на решенията.
Идеята е срокът за обжалване да е 7-дневен, по-кратък с оглед ограничаване на времето на конкурсните процедури, а жалбата да не спира изпълнението, освен ако съдът не реши друго. Защото иначе се създават затруднения както за назначаване на съответните кандидати, които са спечелили конкурсите, така и процедурата се удължава във времето, което пак е свързано с проблеми с кадровата обезпеченост и заемането на съответната административна длъжност.
Има и още едно предложение за прецизиране на текстове, касаещи командироването на младши съдии. В чл. 81, ал. 1 от ЗСВ се казва, че младши съдия може да бъде командирован, но само ако има най-малко две години стаж, а чл. 240, ал. 3 от ЗСВ урежда командироването на младши съдии с едногодишен стаж. Нашата идея е срокът да е една година, като основният аргумент е оптимизиране на кадровото осигуряване на районните съдилища.
Провеждането на конкурсите е свързано и с атестирането. Доколкото съм запозната, най-голям проблем предизвиква една преходна разпоредба – §206 от ЗСВ, според която, ако един магистрат е атестиран по новата процедура след измененията от ЗСВ, то и всички останали участници в конкурсите също трябва да бъдат оценени. На първо четене в правната комисия в НС мина проект за промени в ЗСВ, в който се предвижда отпадане на този параграф, но има стартирали процедури. Как всъщност се отразява това изискване на 206 на работата?
Действително най-наложителна бе тази промяна в закона и ние имахме предложения в тази насока, които вече не са актуални, с оглед последния законопроект за изменение на ЗСВ. Не знаете обаче сега какво се случва с конкурсите за ВКС! Става дума за невероятен ресурс, изключителни усилия и много работа, във връзка с атестирането. Колегите започнаха с подготвянето на атестациите и оценяването на кандидатите, с надежда, че промените ще се приемат в кратки срокове и за в бъдеще този проблем да бъде решен.
Във връзка с атестационните процедури има и други предложения.
Комисиите за атестирането и конкурсите смятат, че трябва в специална разпоредба да се уреди, че при необходимо последващо атестиране за нуждите на нов конкурс, такова да се предвиди и извърши, когато са изтекли повече от три години.
Колегите ходят на място, преглеждат дела на случаен принцип и такива, представени от кандидатите, изслушват ги в рамките на съдебно заседание, събеседват с тях и просто не е оправдано през по-кратки интервали да се провежда такова извънредно атестиране.
И накрая КАК предлага прецизиране и оптимизирани на процедурите по възраженията, при недоволство и несъгласие на колеги с комплексната им оценка по чл. 205 от ЗСВ.
Разбирам, че предложенията са изпратени на органите на съдебната власт за становища. Те посочват ли други проблемни области в съдебния закон, които трябва да се преработят?
Повечето от колегите подкрепят предложенията. Те са подходили много отговорно. Становища са ни представени от органи на съдебна власт от районно и окръжно ниво, от апелативните съдилища, от Софийски градски съд, от Специализирания наказателен съд.
Единствено Районен съд-Пловдив е против поредните изменения, с аргументи, че зачестилите промени в ЗСВ създават затруднения и е необходим определен период от време за проверка и експериментиране на влезлите в сила законодателни решения, преди да се предприемат нови.
Напълно са прави, според мен.
Прави са, разбира се. Има доста интересни мнения и възражения от органите на съдебна власт по направените от КАК и очертани основни предложения за законодателни промени.
Първото касае контрола върху командироването. Според Апелативен съд-Варна, Апелативен съд-Велико Търново и някои окръжни съдилища този контрол не е нужен, защото става дума за правомощие на административния ръководител, чрез което се решават проблемите с кадровия дефицит в съответния апелативен или окръжен район, или в национален мащаб. Няма пречка колегията, когато констатира нарушение, да укаже на съответния административен ръководител да си отмени заповедта за командироването и той да го прекрати, когато е необосновано и неоснователно. Излагат се и аргументи, че се водят нарочни регистри, което предпоставя възможност съответната колегия да упражнява контрол до определена степен, без да има изрична компетентност да прекратява командироването. Възможно е и изискването на обяснения при необходимост от административния ръководител, когато той злоупотребява с тази си компетентност, както и сезиране на съответния орган за търсене на дисциплинарна отговорност на административния ръководител, когато има груби нарушения.
Интересни са становищата и по отношение на дефиниране на изключението по чл. 169, ал. 1 от ЗСВ. Апелативните съдилища във Варна и Велико Търново, както и Административен съд-Добрич смятат, че при подобна легална дефиниция се препятства допустимостта за кандидатстване на длъжността административен ръководител и заместник на административния ръководител, на магистрати от по-ниско ниво, защото почти няма хипотези, в които кандидатът да не отговаря на изискванията в закона. Много са редки и случаите, когато няма кандидат от съответното ниво. Колегите казват, че на практика се ограничава броят на участващите в тези конкурси, а има магистрати на по-ниско ниво, които са с много добър административен опит и капацитет, и трябва да им се предостави законова възможност да участват в такива процедури.
Апелативните съдилища във Варна и Велико Търново, административните съдилища в Пазарджик и Разград, както и окръжният съд във Враца са против и предлаганото изменение в чл. 169, ал. 5 от ЗСВ, защото според тях това не е кариерен бонус. След като бъде освободен от поста на административен ръководител, съдията не следва да се връща на заеманата преди това длъжност, тъй като той реално е участвал в много тежка процедура за избор, т.е. не се заобикаля и не се компрометира конкурсното начало. Вярно е, че при заместниците е назначаване, но и в рамките на тази процедура се преценяват професионалните и нравствени качества на кандидата.
Висшият съдебен съвет като административен орган също би трябвало да подхожда отговорно при избора на заместници.
Колегите се позовават и на чл. 2, т. 2 от Всеобщата харта на съдиите, приета от Международната съдийска асоциация, според която съдиите не могат да бъдат премествани, отстранявани, освобождавани от длъжност освен при хипотези, които са изрично посочени в закона и при дисциплинарни нарушения. Излагат се и житейски аргументи – мандатът е пет години с възможност за втори, т.е. престоят на съответния магистрат в даден град или орган може да продължи 10 години. Ако се върне обратно в друго населено място или орган, това е свързано с редица неудобства, с неблагоприятни негативи за магистрата и за семейството му. Нарушават се гаранциите за сигурност на заеманата съдийска длъжност.
Резонно е и предложението, което прави окръжният съд в Перник – не само в конкурса за младшите съдии, но и в този за първоначално назначаване, при равни оценки, да се взема предвид и тази от общия успех от следването. Действително нашите комисии са пропуснали да уеднаквят критерия и режима при оценяване.
Окръжен съд-Шумен възразява на идеята да се въведе минимална оценка от 4.50 на писмения изпит при преминаване от един орган в друг. Според съда трябва да се даде шанс на магистратите да стигнат до следващ етап, а една оценка над 4.50 ще ограничи броя на участниците. Изтъкват, че има доста подготвени професионалисти, които може по една или друга причина да не са се представили много добре на писмения изпит, на които трябва да бъде даден шанс за участие в класирането и чрез постановените от тях актове.
По направеното от КАК предложение за състава на конкурсните комисии, Окръжен съд-Перник изразява категорично несъгласие. Според колегите участието на представител на академичната общност, а не само на практикуващи съдии, винаги би било от полза при оценяване на магистрат. Аз също подкрепям това становище – един съдия трябва да има необходимия правен изказ, да има задълбочени теоретични познания.
Това не е ли и своеобразна форма на участие на гражданското общество?
Да. Да не се капсулираме изцяло, нека има и форма на прозрачност, да има участие и отвън, да се знае, че конкурсите са обективни и оценяването е адекватно на показаните знания и умения.
Идеята на прокурорската КАК за отпадане на разпоредбата на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ споделя ли се от магистратите?
Показателно е, че не е подкрепена от нито един орган на съдебна власт, предоставил становище. Колегите са за това да се прилага тази процедура. Мотивите са, че конкурсните процедури продължават неоправдано дълго, обжалванията от своя страна също ги усложняват, като отдалечават във времето както назначаването на съдии, прокурори и следователи, така и решаването на кадровите проблеми. Затова разпоредбата на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ , при действащата законова уредба е необходима. Тя е приложима за магистрати, които са участвали в конкурсите и са се представили много добре (има изисквания – оценката да е поне 5.00), предвидени са и определени времеви параметри (срок от 9 месеца след приключване на процедурата за заемане на освободената длъжност). Така че по никакъв начин не се подменя конкурсното начало. Не се създават и пречки във връзка с предвидимостта на кариерното развитие, тъй като това са колеги от съдебната система – доказани професионалисти, които кандидатстват за повишаване и преместване, при спазване на установен регламент.
Понякога разликата в оценките е с една стотна, това надали може да се тълкува като неподготвеност на съдията, нали?
Разбира се. Вие знаете, че има колеги, които специално за софийските съдилища не могат да се класират с оценка 5.80, 5.90. Това са брилянтни юристи, които се представят отлично. Понякога и с шестици не могат да се класират, защото има повече отлични оценки, а по-малко места.
Самата правна комисия, чийто председател сте Вие, какво мисли за предложенията? На този етап достатъчни ли са, за да се изчистят неяснотите или има още проблеми текстове в ЗСВ?
И ние имаме идеи, които се базират на информация и сигнали във връзка с вече започнали конкурсни процедури.
Доста негативно отношение има към сегашната формулировка на чл. 184, ал. 4 ЗСВ, по силата на която до устен изпит при конкурси за младши съдии, прокурори и следователи, се допускат магистрати, които са получили обща оценка 4.50 от теста по европейско право и от казуса.
Имаме случаи, в които казусът е оценен с 3.00, а тестът с 6.00 и кандидатът се допуска до устен изпит. Според представители на конкурсни комисии това законово положение трябва да бъде преодоляно. Оценката на казуса очертава правните познания, логиката, възможността на кандидата да се ориентира в една фактология и да обосновава правни изводи въз основа на тези факти, поради което и ние считаме, че е недопустимо последващо участие в устен изпит, в подобни хипотези. Затова предложението ни е да има не по-малко от 4.50 на теста и не по-малко от 4.50 на казуса. Така участниците в устния изпит ще се ограничат и най-добрите кандидати ще бъдат класирани за съответната длъжност, което е много важно за повишаване на качеството на правосъдие.
Очаквах конкретни предложения от органите на съдебната власт за децентрализацията на конкурсите, но за съжаление такива няма. Ние имаме сериозни притеснения във връзка с продължителността на конкурсите, което е предпоставено от сложността на предвидените процедури и визираните в закона срокове, и от възможностите за обжалване. Понякога конкурсите продължават повече от година, ето защо мисля, че този въпрос следва да бъде внимателно обсъден, ако министърът на правосъдието сформира работна група по направените от нас предложения. Той изисква повече задълбоченост при уредбата на института, и съответно по-прецизна и детайлна преценка на поредица от текстове от ЗСВ. Идеята е в отделните апелативни и окръжни райони административните ръководители да могат да инициират – при кадрова необходимост и при освобождаване на щатни бройки, провеждането на конкурсни процедури, а не да се чака централизирано обявяване на конкурсите.
Но така няма ли опасност да влизате от конкурс в конкурс?
Съществува такава опасност и вероятност от възникване на нови проблеми. Ето защо за момента анализираме ситуацията и се въздържаме от законодателни предложения.
Настоящата нормативна база (чл. 188 и чл. 189 от ЗСВ), в последната редакция, чрез предвидената в чл. 189, ал. 1, възможност „ако конкурсът за по-горестоящите органи не приключи до три месеца, съответната колегия да обяви такъв за по-ниските нива“, до известна степен създава условия да реагираме на нуждите на органите на съдебна власт за кадрово обезпечаване. Има обаче недоволство сред колегите. В апелативните съдилища във Велико Търново, в Пловдив и в Бургас е налице кадрови дефицит. На 24 април т.г. обявихме конкурс за апелативни съдии. Предстои подаване на документи в определените срокове, с последваща преценка на допустимост, след което сформиране на конкурсни комисии, с възможност за отводи на техните членове и подготовка на атестациите на кандидатите. Имам притеснения, че ако не влезе в сила предложението за промяна на §206 от ЗСВ, конкурсните атестационните процедури могат да продължат до края на годината. Колегите имат нужда от кадри, те не могат да формират въззивни състави при разглеждане на дела по същество, след произнасяне по мерки за неотклонение или отмяна на съдебни актове от ВКС и връщане на делото за ново разглеждане. Ето защо този въпрос трябва да се обсъди по-сериозно.
На отчетните събрания, на които присъстваме и при проведени срещи и разговори със съдии, непрекъснато се коментира необходимостта от децентрализация на конкурсите.
Защо правната комисия на ВСС не постави този въпрос на обсъждане?
Трябва да се организира дебат в по-широк кръг, с участието на представители на органите на съдебната власт, да се обмислят аргументите „за“ и „против“ и да се вземе най-правилното и разумно решение, за да не генерираме нови проблеми. Необходими са не просто поредни законодателни промени, а нормативна уредба, отговаряща на реалните нужди и обслужваща интересите на магистратската общност.
По този въпрос – няма ли да поискате прецизиране и на текста за тригодишната уседналост? Дали става дума за прослужено време на едно ниво или на конкретната длъжност в съответния орган?
Може да се помисли и за това. Но за момента имаме решение на Пленума на ВСС, с което се съобразяват и двете колегии. Този въпрос също трябва да се постави и дискутира в работната група. За мен това е форма на тълкуване на закона, а ние нямаме такива правомощия. Подчинявайки се на мнението на мнозинството, това не означава, че спазваме стриктно нормативните предписания и не сме уязвими при обжалване на конкурсни процедури.
Разчитаме на добрата воля на изпълнителната власт да формира такава работна група, която да обсъди и този проблем. Не държим това да бъде спешно, защото и аз имам резерви към тези непрекъснати промени на ЗСВ. Този закон е един от най-често изменяните нормативни актове, като преди да е проверено във времето дадено законодателно положение, следва ново предложение за промяна, което не винаги е по-добро.
ВСС взе становище, макар на практика да се раздели на две, по к.д.№2/2018 г., образувано по искане на Върховния касационен съд за обявяване за противоконституционен на чл. 230 от ЗСВ. Постъпвали ли са становища по отношение на този текст?
Нямаме такива становища от органите на съдебната власт.
Искаше ми се да подкрепим искането на ВКС. За мен е необосновано и неоправдано при привличане на магистрат в качеството на обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, в предвидените в чл. 132 от Конституцията случаи, той да бъде отстраняван от длъжност, при условията на императивност. Административният орган е лишен от дискреция, от право на преценка за тежестта на престъплението, за доказателствената обезпеченост на обвинението, за процесуалното поведение на съдията, прокурора или следователя. Липсва и възможност за съдебен контрол по отношение на тези обстоятелства.
В средите на магистратите се говори, че отстраняването трябва да е по реда на НПК, както за всички останали. Какво е Вашето мнение?
Магистратът се поставя в крайно неравностойно положение в сравнение с всички останали обвиняеми, които се отстраняват от длъжност, при очертаните от НПК предпоставки. Няма оценка на фактите и доказателствата, няма предвидена защита по съдебен ред и надлежно произнасяне на орган, компетентен да обсъди обосноваността на обвинението и необходимостта от отстраняване, за да се препятства възможността за влияние и въздействие върху наказателното разследване и разкриването на обективната истина. При повдигнато обвинение, по чл. 230, ал.1 от ЗСВ, ВСС е длъжен да отстрани магистрата.
Кадровият орган в този случай действа в условията на обвързана компетентност.
Да, точно така. В хипотезата на алинея 2 на чл. 230 от ЗСВ, привидно е очертана оперативна самостоятелност на административния орган, но в рамките на упражняваната компетентност е изключена възможността за преценка на характера и спецификата на престъпленията, чийто обхват е неприемливо широк и включва и извършени по непредпазливост деяния, не е позволен диференциран подход според доказателствената обоснованост на обвинението и личността на привлечения към наказателна отговорност. Това е в обсега на правомощията на съда. Ние сме административен орган и можем да ценим единствено формалните предпоставки за принудителната административна мярка.
Сериозни резерви имам и относно продължителността на сроковете за отстраняване от длъжност на магистратите. В досъдебната фаза е приложима разпоредбата на чл.234, ал.8 от НПК (за тежки престъпления – година и шест месеца, а за останалите случаи – осем месеца), но за съдебната фаза няма ограничение. Там делото може да продължи с години. На практика този човек не може да поиска възстановяване, лишен е от всякакво право да претендира несъразмерност и липса на необходимост от мярката за процесуална принуда, и е обречен на гражданска смърт.
21
Коментирайте
Не искам да бъда груба, но „на гражданска смърт“се обричат и гражданите при подобни хипотези – как ще коментирате факта, че за тези граждани ВСС не се застъпва-вие , като съдии, по-важни ли сте от Суверена.Как ще коментирате това, че гражданите отговарят за всяко нарушаване на закона и то лично и конкретно.А съдиите – не, защото има кой да ги защитава-ВСС-достойно ли е такова законодателство в РБ, в което вие имате повече права от народа, който уж ви е избрал/макар че не сте власт, дадена от народа?!/Вие, от ВСС, в изказът си дали не грешите-ами нима не знаете, че съдиите… Покажи целия коментар »
По бюрата на магистрати стоят реално ползвани и в момента научни книги на преподаватели!!!!! Не забравяйте, че доста практика имат- консултанти, арбитри, адвокати!
Отпадането на хабилитираните преподаватели от конкурсните процедури ще доведе до още по-голямо капсулиране на съдебната система и въвеждане на все повече деца на магистрати – независимо дали имат способности или не. Участието на външно лице е и една гаранция срещу договарянето между магистратите и съответно срещу търговият с влияние и корупцията. А и как може да се твърди, че преценката на професионализма нямала отношение към правните знания?
Напъшно съгласен. Преподавателите трябва да останат.
„Нормално“ е от Апелативен съд Варна да са срещу предложението ръководителите на съдилища и заместниците им след приключване на мандата си да се връщат в съда от където са дошли. Все пак това ще засегне почти цялото ръководство на този съд, като някои хора ще трябва да се върнат чак в районен съд. „Нормално“ е и да се иска децентрализация на конкурсите, все пак има съдебни райони където на всяко годишно събрание се обяснява на висок тон, че: „То си има хора определени за кариерно израстване.“ и точно тези хора печелят конкурсите. Просто ще се създаде един добре действащ механизам… Покажи целия коментар »
Преди време въведоха централизирания конкурс, за да се избегне субективизмът по места. И това беше правилно решение. Тук идеята обаче, според мен, е друга. Има се предвид да се децентрализира самото обявяване на конкурсите, а не кой и как се оценяват магистратите. За мен това е частична децентрализация. Да не се чакат всички апелативни съдилища да си кажат бройките и тогава да тръгва конкурсът, а отделните органи, когато имат нужда, да им се запълват чрез конкурс, но отново комисията ще се сформира по сегашните правила и отново всичко ще минава през КАК-овете.
Тогава какво-ами ето как се прави-пишете на съдия Пашкунова да предложи на депутатите изменение в ЗСВ, както и в други закони- никой кандидат-Юрист, или не юрист, ако има роднини до четвърта степен, който работят в съдебната система, няма право да се кандидатира за работа в същата система, дори и като съдебен секретар или деловодител/така ще се избегне поне една от формите на изпълнителното деяние корупция/.А в другите закони , реципрочно да се въведат същите ограничения, както е направил ПРЕЗИДЕНТ МАКРОН във Франция.
Г-жо, бъркате адресата. Г-жа Пашкунова нищо не може да предложи на законодателя. Първо, тя е част от колективен орган, а доколкото чета, предложенията не са нейни. Второ, ВСС няма законодателна инициатива. Ще се моли на МП да помага.
А що се касае до предложенията Ви, те противоречат на Конституцията. Жалко, че идват от юрист.
Напротив – г-жа съдия Пашкунова има силно влияние и е много уважаван Юрист-тя може много да постигне.Тук не става въпрос за законодателна инициатива, а за авторитет.А защо сте против това ,роднини да не се събират на едно поле на действие, и то , в съдебна система, където обективността и независимостта са най-важните за гражданите.Роднини до всякаква степен работят на различни нива, и казусите се „изясняват“, грешките се повтарят ли повтарят от първата, та чак до последната инстанция, неясно защо-та това не е правосъдие.Дори и малко съмнение да се породи, то следва да бъде отстранено.Пък Вие сигурно сте по-Юрист, но все… Покажи целия коментар »
Чак пък гражданска смърт. Нека да видят как се чувства обикновения гражданин, когато делото му се проточва с години.
Те така или иначе се чувстват недосегаеми. Бавят делата, а после ги наказват само с мъмрене.
Няма да споря, действително има съдии, които драстично бавят делата. Но разликата е съществена. Гражданинът може да работи през това време, да изкарва някакви пари. Докато съдията наистина е обречен. Той не може да работи, забранено му е и съответно не може да изкарва доход, с който да издържа семейството си. Седи и чака делото да приключи. Това е парадокс.
Има два начина-този съдия да не нарушава законите, та да не бъде „привлечен като обвиняем и предаден на съд като подсъдим“.А да си подсъдим НЯМА НАЧИН да си и съдия на други люде, нали?Вторият начин е : всеки Човек може да работи работа не по специалността си-може и съдията да бъде всякакъв – дори да работи на полето, да чисти улиците или да събира смет-няма труд, който да не е почтен след като се полага честно от достойни хора.А съдията е достоен Човек, или поне така си мислим.А вие как мислите…
Докато е съдия, той не може да работи друго, от което да изкарва заплата. Макар да е отстранен, той продължава да е съдия. Четете законите. Ако ии защитавате клиентите, говорейки наизуст, горко им
Адмирации за съдия Пашкунова. Още когато стана член на ВСС знаех, че ще предложи разумни промени.
Разумни, да. Но и много удобни за магистратите. Каква кадрова обезпеченост? Нали бяха решили да закриват съдилища.
Факт е, че никой не говори за реформа на съдебната карта. Същевременно окръжни, апелативни и някой административни съдилища наистина се нуждаят от хора. И тук не говорим за разкриване на нови места, а за своевременно попълване на незаетите.
Наистина не разбирам аргументите срещу чл. 193, ал.6 ЗСВ. Тази разпоредба се нуждае единствено от прецизиране на термините. Иначе е много полезна за кадровото обезпечаване на ОСВ.
Трябва да се реши въпросът с уседналостта, защото решението на Пленума е безумно, подобно тълкуване не намира законова основа.
Децентрализация – категорично „за“! Сега председателите са лишени от основна възможност да обезпечат кадрово съда, който ръководят. Пишат, пишат за конкурс, за свободни места и чакат с месеци, да не кажа с години. През това време се пенсионира още някой и останалите изнемогват, не могат да се сформират състави.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Г-жа Пашкунова, моите уважения. Вие сте еталон за професионализъм и почтеност. Успех.