Окончателно
Депутатите приеха временния таван от 5000 лв. за обезщетенията при смърт за „новите“ близки
Част от новите разпоредби
Чл. 493а Обезщетение за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт
ал. 1 В случаите на смърт на пострадалото лице се дължи обезщетение на увреденото лице за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди, вследствие смъртта на пострадалото лице. В случаите на телесно увреждане на пострадалото лице се дължи обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди.
ал. 2 Комисията, министърът на здравеопазването и министърът на труда и социалната политика приемат съвместна наредба за утвърждаване на методика за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане на пострадало лице и за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди на увредено лице вследствие смъртта на пострадало лице.
ал. 3 В случай на смърт на пострадалото лице, обезщетението на увредените лица към момента на смъртта – съпруг или лице, с което починалото лице е било в съжителство на съпружески начала, дете, включително осиновено или отглеждано дете, родител, включително осиновител или отглеждащ, се определя еднократно в размер съгласно методиката, утвърдена с наредбата по ал. 2.
ал. 4 Когато по изключение друго лице, извън лицата по ал. 3 претърпи неимуществени вреди, вследствие на смъртта на пострадалото лице, тъй като е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени, размерът на обезщетението се определя съгласно методиката, утвърдена с наредбата по ал. 2.
ал. 5 Лицето, което отговаря за причинените имуществени и неимуществени вреди, дължи обезщетение, което се определя съгласно методиката, утвърдена с наредбата по ал. 2.
§95 До приемане на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2 за определянето размера на обезщетенията за пострадалите лица и за увредените лица по чл. 493а, ал. 3 за имуществените и неимуществените вреди вследствие на телесно увреждане, съответно смърт на пострадалия, включително за събития, настъпили преди влизането в сила на този закон, се прилага досегашния ред.
§96 ал.1 До влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в размер до 5 000 лева.
ал. 2. До влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2, лицето, което отговаря за причинените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4, дължи обезщетение в размера по ал.1.
ал. 3 Размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от лицата по чл. 493а, ал. 4 за предявените от тях съдебни претенции в периода от 21 юни 2018 г. до влизането в сила на този закон се определя по ал.1, като тези лица могат да оттеглят своите искове без съгласието на ответника и не носят отговорност за разноски за прекратената част от иска.
Депутатите въведоха временен таван от 5000 лв. на обезщетенията при смърт за „нови“ близки, за които стана възможно да получат компенсация след тълкувателното решение на трите колегии на Върховния касационен съд (ВКС). Лимитът ще важи от 21 юни 2018 г. до приемането на специална методика за определяне на компенсациите.
Народните представители приеха окончателно промените в Кодекса за застраховането, в които беше даден срок до една година въпросната методика да бъде изработена и приета (виж новите разпоредби в карето).
Дискусията премина в противопоставяне на икономически и юридически аргументи. Размениха се реплики за откриване на топлата вода, за цената на живота на убития на пътя и с лопата, както и предупреждения, че ако не бъде въведен лимит, цената на „Гражданска отговорност“ ще скочи два, дори три пъти до края на годината.
Пенчо Милков от БСП заяви, че има проблем и той трябва да бъде решен, но не това е начинът. „Договорът за „Гражданска отговорност“ е договор между равнопоставени страни и има три цели – обезщетителна, обезпечителна и социална. Трябва да се намери балансът на интереса на пострадалите, застрахователите и застрахованите. Това не е така с предлаганото решение, в което е защитен единствено интересът на застрахователите“, заяви той.
Милков говори и за правилата на Закона за задълженията и договорите и правото на съда да определя обезщетенията по справедливост. „Именно съдът, а не актюерът или счетоводителят, може да види цялото богатство на отношенията и реалното страдание на пострадалите“, каза той. И заяви, че промените в КЗ са противоконституционни, тъй като за въвежда лимити за едни обезщетения, а за други – не. „Ако Иван удари Петър с автомобил е едно, ако го удари с лопата – обезщетението ще е различно“, каза Милков.
Той попита и как е определен таванът: „Защо 5000 лв.? Защо не 5200 лв., защо не 6000 лв.?“.
Изтъкнати бяха и аргументи, че може да има предявени над 300 иска срещу застрахователи от братя, сестри, баби, дядовци, внуци и близки без родство с пострадалия, но това не значи, че те ще бъдат уважени от съда, който ще следи дали има изключително силна връзка между тях и починалия, а не съществува просто обичайна близост.
Йордан Цонев призова проблемът да излезе от нивото на популизма и да бъде направен професионален анализ. Той заяви, че разбира юридическите аргументи и в голямата им част ги приема, но има и други, които според него са по-важни. „Целта е да се въведе някакъв ред, да се създадат условия така, че да не се покачва „Гражданска отговорност“. Моментално срещу всеки иск всеки застраховател е длъжен да провизира резерви – няма никакво значение какво ще каже съдът, защото докато го каже съдът, застрахователят трябва да пази резерви. Те трябва да бъдат от собствения капитал и така се качва цената на застраховката“, обясни Цонев.
И заключи: „Ние не сме адвокати на застрахователите, а на хората“, като изтъкна, че в Европа най-ниската цена на „Гражданска отговорност“ е два пъти по-висока от тази в България.
По думите на Цонев обаче проблемът е трябвало да бъде решен от Комисията за финансов надзор, а не „горещият картоф пак да бъде хвърлен на парламента“.
Менда Стоянова пък посочи, че в други държави от ЕС има лимити, а и има такива, като Германия, в които болките и страданията въобще не се обезщетяват по „Гражданска отговорност“.
„Методиката ще даде критерии и индикатори. Ще даде възможност за еднакво прилагане и изчисляване на обезщетенията и при имуществени, и при неимуществени вреди в резултат на ПТП. Такава методика има в повече от половината европейски държави – тя е необходима, за да има справедливост. И за да разберат хората, че трябва да търсят имуществени обезщетения“, каза шефката на бюджетната комисия. И заяви, че ако бъдат приети промените в КЗ, няма да се наложи увеличение на цената на „Гражданска отговорност“.
Явор Нотев от „Атака“ обаче обяви, че депутатите на партията няма да подкрепят промените, а ще гласуват „въздържал се“. Той изказа тезата, че като се сложи лимит на застрахователното обезщетение от 5000 лв., другата част от компенсацията, която съдът ще постанови по справедливост, ще бъде плащана от шофьора.
Нотев, който е и дългогодишен адвокат, припомни, че тълкувателното дело, по което ВКС се произнесе на 21 юни 2018 г., е образувано още през 2016 г. „Проблемите и въпросите са от доста отдавна и имаше достатъчно време всички да обърнат внимание и да ги решат. Сега се създава усещане на неспокойство и евентуална несправедливост“, каза той. И се обърна към депутатите: „Не ми се нрави общият принцип в ЗЗД да бъде подменен с новите текстове в КЗ. Уверявам ви, че българският съд няма да се води от методика и от наредба, те не са задължителни от него нормативи“.
Накрая първите текстове, с които се правят промените за обезщетенията за вреди от смърт и телесно увреждане при катастрофа, бяха приети със 101 гласа „за“, 15 „против“ и 8 „въздържал се“. По преходните и заключителни разпоредби, с които всъщност се урежда временният лимит, дискусия почти нямаше, а и пленарната зала се поизпразни. Така те бяха приети с 72 гласа „за“, 7 „против“ и 10 „въздържал се“
6
Коментирайте
Загрижили се за застрахователите! И как наистина се определя цената на човешкия живот. Пълен абсурд!
Sigurno si imat tablica kakto zastrahowatelite s 6tetite.
Абсолютно подкрепям мнението на г-н Милков.
ВКС с това решение доста пообъркаха нещата.
Считам, че приетата разпореда е противоконституционна, тъй като същата е грубо вмешателство в правораздавателната система. Тази разпоредба извземна функцията на съда. По добре всеки да от „новите“ близки просто да подават заявление за изплащане на обезщетението. Също така това е една неравноправност между „старите“ и „новите“ близки.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
С кой точно принцип на едно демократично общество е съобразено обратното действие на закона? По-интересно ще бъде дали някой ще сезира КС?
Друг проблем, който виждам, е че не е предвидена изрична забрана за плащане над 5000лв. Това, че е предвидено „до“, без никаква санкция няма да попречи да се плати повече на някой привилегирован при смърт на негов близък. Няма никаква санкция за застрахователя, не е предвиден контрол. В същност има ли гаранция, че този закон ще бъде прилаган еднакво спрямо всички?