Проект за промени на ЗСВ
Делата за кадрови решения на ВСС, без дисциплинарките – на една инстанция
Депутати предлагат административните ръководители да встъпват в длъжност след влизане в сила на решенията за избор, а членовете на КАК да не участват в конкурсните комисии
Всички дела срещу решения на Висшия съдебен съвет, с изключение на тези по дисциплинарни производства, да се гледат само на една инстанция от Върховния административен съд (ВАС). Административните ръководители да встъпват в длъжност в 14-дневен срок от влизане в сила на решението на кадровия орган.
В конкурсните комисии да не влизат членове на комисиите за атестирането и конкурсите. Решението за избор на председатели на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, както и на главен прокурор незабавно да се изпращат на президента за издаване на указ.
Това са само част от предложенията за изменения в Закона за съдебната власт, внесени днес от депутати от ГЕРБ, „Обединените патриоти“, „Воля“ и ДПС.
Според тях делата срещу всички кадровите решения на ВСС, с изключение на дисциплинарните производства, трябва да се гледат на една инстанция с оглед необходимостта за бързина и процесуална икономия именно по тези въпроси. „Към момента в ЗСВ са предвидени едноинстанционни производства по отношение на конкурсните процедури и атестирането. С изключение на дисциплинарните производства, останалите решения на съответната колегия или Пленума на ВСС касаят кариерно развитие на магистратите, при което двуинстанционното производство забавя този процес и водят до неритмична кадрова обезпеченост на съответния орган на съдебната власт“, изтъкват вносителите на проекта.
В тази връзка предлагат промяна и в чл. 320, ал. 3 от ЗСВ като се даде възможност и на самият кадрови орган да налага наказание забележка, а не само да одобрява или не такива, наложени от съответния административен ръководител, както е сега.
Наред с това депутатите предлагат и изменение в чл. 33, ал. 4 от ЗСВ, който да бъде допълнен с изречението: „Когато за приемане на решение липсва необходимото мнозинство, се смята, че е налице решение за отхвърляне, което подлежи на обжалване по реда на чл. 36“.
Промяната е провокирана от противоречива практика на Върховния административен съд, отбелязват вносителите. Става дума за решения, в които се казва, че дори при отхвърляне на кандидат за назначаване, са необходими 8 гласа – казус, за който „Лекс“ писа неотдавна. Сега депутатите искат да прецизират уредбата.
„В българското законодателство има уредба при взимане на решение от колективен орган, за което е необходимо квалифицирано мнозинство, като при липса на такова се приема, че е налице решение за отхвърляне. По този начин например законодателят е уредил в Изборния кодекс приемането на решения от Централната избирателна комисия, при липса на квалифицирано мнозинство. Предлаганият подход би довел до приемане на решение по съществото на конкретния въпрос (отрицателно – за отхвърляне) от съответната колегия на Висшия съдебен съвет, което подлежи на съдебен контрол за законосъобразност пред Върховния административен съд“, се казва в мотивите към проекта.
Народните представители предлагат и изменение на състава на конкурсните комисии като в тях вече да не влизат членове на КАК, а само един хабилитиран преподавател и четирима действащи магистрати. А аргументите за това са следните: „Комисията по атестиране и конкурси към съответната колегия осигурява организацията и провеждането на конкурсната процедура и не би следвало неин член да участва и в конкурсната комисия, която преценява професионалните качества на кандидатите. Така се засилва и професионалното начало в състава на конкурсните комисии“.
Друго предложение за промяна е за точния момент, в който избран административен ръководител може да встъпи в длъжност.
Според сега действащия чл. 167 от ЗСВ това става в 14-дневен срок от решението на ВСС за избора му. Депутатите предлагат това да става в 14-дневен срок от влизането в сила на решението, което означава, че избраните кандидати трябва да изчакат и произнасянето на Върховния административен съд, ако има оспорване.
„Възможността, предвидена в чл. 1946, ал. 5 от ЗСВ за обжалване на решението и суспензивният ефект на жалбата предполагат, че новоизбрания председател е необходимо да изчака и 7-дневният срок за подаване на жалба. Изчакването обаче, създава несигурност по отношение на крайния възможен момент за встъпване в новата длъжност, както и крие известен риск от пропускане на предвидения от закона срок. Тъй като жалбата би могла да бъде депозирана в последния възможен ден, като бъде изпратена и по пощата, т.е. нейното реално получаване би могло да се забави, се създава опасност или административният ръководител, с цел да спази срока, да встъпи в длъжност при обжалвано решение за назначаване, или докато чака информация за обжалване на решението за назначаването му, да пропусне срока за встъпване в длъжност. Целта на предложението е да се отстранят тези проблеми“, казват народните представители.
Те обаче не предлагат изменения в чл. 230, ал. 1 от ЗСВ – за временното отстраняване от длъжност на обвинени магистрати. Миналата седмица Конституционният съд обяви този текст за противоконституционен като каза, че отстраняването не може да става автоматично.
Решението на КС доведе до връщане на старата редакция на нормата. Действащата разпоредба е от 10 ноември 2017 г. Тя всъщност представлява опит за „поправяне“ на предходната, която е от 11 август 2017 г.
Старата редакция и новата, отменена от КС, имат една съществена разлика – преди ноември 2017 г. законът не разграничаваше дали отстраняването от длъжност се иска заради престъпление във връзка със службата на магистрата, или не, а предвиждаше, че то е задължително винаги при обвинение за умишлено престъпление от общ характер. В последната редакция се прави разграничение между това дали деянието е „при осъществяване на съдебната власт“ или не, като в първия случай ВСС действа при обвързана компетентност и автоматично отстранява обвиняемия магистрат, а във втория – има право на преценка.
Така излиза, че с обявяването за противоконституционен на действащия текст на чл. 230, ал. 1 ЗСВ, КС на практика върна действието на разпоредба, която с по-голяма сила противоречи на основния закон, именно на същите основания, с които е отменена актуалната редакция. Затова е необходима намеса на законодателя.
4
Коментирайте
И КС объркаха нещата с това решение. Връщат разпоредба, противоречаща на закона.
Хайде пак промени в ЗСВ. ГЕРБ извират от идеи.
Рязумно предложение относно състава на конкурсните комисии.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Добри са предложенията. Особено за КАК- чисто превантивно и принципно.
И да пожелая на екипа на Лекс.бг днес здраве!
Благодаря за професионализма ви!